Р Е Ш Е Н И Е
№ 953
гр. Варна, 14.03.2011
год.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ – ти състав в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и единадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАЯ НЕДКОВА
при секретаря А.Д. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3663 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с
правно основание чл.49 ал.3 вр. ал.1 от СК.
Предявена е молба от Р.М.Х. срещу З.Х.Х. за прекратяване на брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен, като вина за това има ответника.Излага, че са сключили брак на 16.04.2005г., като от брака имат родено едно дете - А. Р.М. – род. на ***г. Излага,че са се оженили прибързано , като няколко месеца след раждането на детето е бил принуден да отиде да работи в друго населено място в строителството. След като детето пораснало поискал ответницата да отиде да живее при него, но тя отказала. Съобразявала се с мнението на родителите си и не го последвала. Повече от четири години живея разделени, отчуждили са се. Не са успели да изградят семейство.
Ищецът предявява и небрачни искове: родителските права над непълнолетното им дете А. Р.М. – род. на ***г, да бъда предоставени на ответницата , като на него бъде определен режим на личен контакт с детето- всяка първа и трета събота на месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч., както и един месец през лятото когато не е в платен годишен отпуск, както и по два дни по време на коледните и великденските празници, не се противопоставя да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 60.00 лева, не възразява след прекратяване на брака да ответницата да носи брачното си фамилно име – Х. при желание от нейна страна, не претендира ползването на семейното жилище находящо се в с.****, което е собственост на родителите на съпругата и е напуснато от него.
В съдебно заседание по същество чрез
процесуалния си представител , поддържа иска и моли същия да бъде уважен, като излага
че не се противопоставя да заплаща в полза на детето си месечна издръжка в
размер на 80.00 лева , считано от дата на постановяване на решението, като и
излага, че страните не притежават семейно жилище по смисъла на закона.
Ответницата -
З.Х.Х. в
срока за отговор на исковата молба е депозиралата такъв като не оспорва
допустимостта на иска, но оспорва
неговата основателност. Предявила е насрещен иск с/у ищцата
с правно основание чл. 49 ал.3 ,приет за съвместно разглеждане в настоящото производство, като твърди , че вина за разстройството на брака има ищеца. Оспорва изцяло наведените
в молбата твърдения за нейни брачни провинения, като излага, че причина за
влошените им отношения е поведението на
ищеца. Излага , че неговите родители не са приемали сватбата им и не са присъствали на нея. Отишли са заедно да
работят в Холандия , ищеца се връща сам
през пролетта на
Ответницата предявява небрачни искове : родителските права над сина им да бъдат предоставени на нея, на бащата да бъде определен режим на личен контакт с детето, ищеца да бъде осъден да заплаща издръжка в размер на 100 лв. месечно, считано една година преди предявяване на насрещния иск – 22.06.2009 г. ,излага , че семейно жилище е собственост на родителите й , след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име – Х.
В съдебно заседание ответницата ,чрез процесуалния си представител поддържа предявения насрещен иск, моли да бъде уважен, като излага , че страните не притежават семейно жилище.
Контролиращата страна
ДСП – В.П., редовно призовани , не изпращат представител. Депозирали са по делото социален доклад .
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства по реда на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от удостоверение
за сключен граждански брак Р.М.Х. ЕГН ********** и З.Х. Х. ЕГН ********** са сключили граждански брак на 16.04.2005г., за което е бил съставен акт за
граждански брак № *** от длъжностно лице по гражданско състояние в гр.****,
като съпругата е приела след брака да носи фамилното име Х..
От представеното копие
на удостоверение за раждане с установява ,че от брака си страните имат родено
едно дете: А. Р.М. ЕГН **********.
Видно
от представения на л. 62 от дело легализиран превод на документ – регистриране
на занаят / самостоятелна дейност, на
08.11.2010 г. в Германия, ищеца е регистрирал дейност „ сухо строителство”.
От
приобщения по делото социален доклад изготвен от Д”СП”- гр.В.П., се установява
, че социално – битовите условия, при
които се отглежда детето в жилището на
майката на ответницата в с. Крайгорци, са добри и задоволяват неговите
потребности. Родителите на детето А. са
разделени от неговото раждане , като ищеца
е заминал да работи зад граница преди пет години и от тогава не се е
връщал и не е търсил контакт с детето. Емоционалната връзка между него и сина
му е прекъсната. Преките грижи за отглеждането на А. са поверени на майката на
ответницата , като последната работи зад граница . Ежемесечно изпраща средства
за издръжката му , като се връща в страната по 3-4 пъти в годината . Между
детето и майка му има изградена емоционална връзка.
В качеството на свидетел
по делото е разпитан посочения от ищцовата страна
свидетел М.Х. И. / без родство със страните/, чиито показания съда цени като
обективни. От изложените показания се установява, че страните не живеят заедно
от около четири години. Ищеца работи в Германия , а ответницата в Холандия.
Грижите за детето се полагат от майката на ответницата. Свидетеля не знае дали
ищеца е пращал пари за детето. Страните не са правили опити да се събират.
Въпреки дадената й
възможност, ответницата се е отказала от ползването на гласни доказателства по делото.
Изложените обстоятелства налагат извода, че бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен. Същият не се характеризира с минимална наличност на изискваното от морала и закона съдържание за една нормална брачна връзка, което е основание съдът да приеме, че съществува формално и без възможност за възстановяване на нормални брачни отношения. Липсата на физическа и духовна взаимност между страните е довело да изпразване на съществуващата между тях брачна връзка от нормалното й съдържание – същата е престанала да изпълнява социалната си функция (чл. 13-15 и 17 СК) и е изцяло и окончателно разстроена. Семейната общност е разкъсана по необратим и непреодолим начин, брачната връзка съществува само формално, поради което не е полезна нито за съпрузите,нито за детето, нито за обществото. Горното обуславя и крайния извод на съда, че бракът следва да бъде прекратен на основание чл.49, ал.1 от СК.
Съдът, за да се произнесе на основание чл.49 ал.3 от СК по въпроса за ВИНАТА, намира следното:
От събрания
по делото доказателствен материал не се установяват изложените от ищеца твърдения,че
основна причина за разстройството на брачните отношения е поведението на
ответницата и нейното не желание да запазят семейството си. От друга страна не
се установяват по категоричен начин и изложените от ответницата твърдения , че
основна причина за разстройството на брака има ищеца. Видно от събраните по
делото доказателства съпрузите са се
отчуждили, живеят разделени от
По отношение
упражняването на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА,съдът съобрази следното:ответника
претендира предоставяне упражняването на родителските права. Ищеца не се
противопоставя. От събрания по делото доказателствен материал се установява,че
преките и непосредствени грижи за отглеждането на детето се полагат от майката,
която осигурява средства, като в отглеждането на детето е подпомагана от своята
майка и баба на детето. Тя разполага с подходящи битови условия за отглеждането
му.Същата полага адекватни грижи за детето. В тази връзка съда цени и
становището на ОЗД към Д”СП” – гр.Велики Преслав. Съобразявайки родителските
качества на страните, възрастта и пола на детето и изразеното от страните
становище, съдът намира, че майката
следва да упражнява родителските права по отношение на детето А.. На
бащата следва да бъде определен разширен
РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ с детето А. както следва: всяка първа и трета
събота на месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч., както и един месец през лятото когато
майката не е в платен годишен отпуск, както и по два дни по време на коледните
и великденските празници.
За да се произнесе по ИЗДРЪЖКАТА, съдът съобрази следното:
По делото не са представени доказателства за
доходите на ищеца и ответницата. Същите не оспорват, че работят. Не са представени доказателства, че ищеца страда от
заболяване, което го възпрепятства да упражнява труд. Съдът намира, че с
оглед възрастта във възможностите на ищеца
е да работи и да получава доходи в размер поне на средната
работна заплата за страната.
Съобразявайки потребностите и възрастта на
детето А., съдът намира, че общата месечна издръжка в полза на детето следва да е в размер на 150 лева, от които бащата да заплаща 100 лева, с падеж на плащане всяко
първо число на месеца.
Така определената в тежест на страните издръжка следва да се дължи от дата една година преди дата на подаване на насрещния иск - 22.06.2009 г., т. к. по делото ищеца не е представил доказателства, че преди тази дата е изпращал средства за детето си.
По отношение на СЕМЕЙНОТО
ЖИЛИЩЕ съдът съобрази следното:
Видно от доказателствата
по делото страните живеят разделени от близо пет години. Същите не притежават
семейно жилище по смисъла на закона. С оглед предоставяне на родителските права по отношение на детето А. на
майката и предвид заложеното в чл. 59 и чл. 56 ал. 2 от СК, съдът намира,че
местоживеенето на детето следва да бъде определено при неговата майка на
адрес – с.*****.
По отношение на ФАМИЛНО ИМЕ на съпругата след прекратяване на брака, съдът като становището на
страните, намира,че след прекратяване
на брака съпругата следва да носи предбрачното си
фамилно име Х..
Предвид материалното и
имотно състояние на страните и на основание т.2 чл.6 от Тарифа към ЗДТ и
съобразно характера на производството, съдът определя окончателна държавна
такса в размер на 50 лв. Съгласно чл.329 ГПК, същата е вносима
от страните по равно. Ищеца следва да
бъде осъден да заплати и държавна такса
по така определената в нейна тежест
издръжка в размер на 144.00 лева, на основание чл. 69 ал.1 т.7 от ГПК
и чл. 1 от Тарифа към ЗДТ.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА БРАКА
между Р.М.Х. ЕГН ********** и З.Х.Х. ЕГН **********, сключен на 16.04.2005г., с
акт № *** пред длъжностно лице по гражданското състояние при гр.****, поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на осн.
чл.49 ал.1 от СК.
ОБЯВЯВА, че ВИНА за
разстройството на брачните отношения има ДВАМАТА СЪПРУЗИ.
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО
НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на детето А. Р.М. ЕГН ********** на З.Х.Х.
ЕГН ********** .
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето при неговата майка З.Х.Х. ЕГН **********
***.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ
ОТНОШЕНИЯ на бащата Р.М.Х. ЕГН ********** с детето А. Р.М. ЕГН ********** ,
както следва: всяка първа и трета събота на месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч.,
както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск,
както и по два дни по време на коледните и великденските празници.
ОСЪЖДА Р.М.Х. ЕГН ********** *** да заплаща в полза на А. Р.М. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител З.Х.Х.
ЕГН ********** , МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в
размер на 100,00/сто/ лева, считано
от 22.06.2009 г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с
падеж първо число на месеца, за който се
дължи издръжката, до настъпването на законово основание за изменение или прекратяване,
на основание чл.143 ал.2 вр. чл. 149 от СК.
СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, по смисъла на
закона страните не притежават.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи
ФАМИЛНОТО ИМЕ Х..
ОСЪЖДА
З.Х.Х. ЕГН ********** *** да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС държавна такса за
развод в размер на 25.00 /двадесет и
пет/ лв. на основание т.2 чл.6 от
Тарифа към ЗДТ
във вр. чл.329 от ГПК .
ОСЪЖДА
Р.М.Х. ЕГН ********** *** да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС
държавна такса за развод в размер на 25.00
/двадесет и пет / лв. на основание т.2 чл.6
от Тарифа към ЗДТ
във вр. чл.329 от ГПК, както и държавна такса
по определената издръжка в размер на 144.00 /сто четиридесет и четири/ лева, на основание чл. 69 ал.1 т.7 от ГПК т.1 от
Тарифа към ЗДТ.
РЕШЕНИЕТО може да
бъде обжалвано пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от съобщението до страните.
Районен съдия: