№ 95
гр. Благоевград , 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми януари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20201200501271 по описа за 2020 година
взе предвид следното:
Окръжният съд е сезиран с 2 жалби, подадени срещу решение № 1001 от
21.02.2020 г., постановено по гражданско дело № 1268 от 2017 г. на Районен
съд Разлог, с което са отхвърлени претенциите на Ф. И. Р., М. М. Р., А. М. Р.,
И. М. Р. и С. М. Р., спрямо А. И. Р., А. С. Б. и Е. С. А., за признаване правото
на собственост върху ½ ид. ч. от поземлен имот и ¼ ид. ч. от сграда в
**********.
Първата жалба изхожда от М. М. Р., А. М. Р., И. М. Р. и адвокат С.Д., като
процесуален представител на С. М. Р.. В нея се твърди, че актът на първата
инстанция е неправилен и необоснован. Нарушен бил материалният закон. Не
били спазени процесуалните правила. Районният съд допуснал съществени
грешки и неточности в решението си. Владението на ищците не било
установено и поддържано с насилие. Изводите на съда в обратната насока не
почивали на годна доказателствена съвкупност. Ищците владяли двете стаи
на долния етаж спокойно и непрекъснато през целия исков период, с което
фактическият състав на придобиването им по давност бил осъществен. Въвод
от съдебен изпълнител в полза на ищците не бил правен. Съотношението на
общата площ на сградата към владяната от тях площ даже показвало, че те
притежават повече от претендираната ¼ идеална част. Моли се за отмяна на
атакувания съдебен акт и уважаване на исковете за собственост.
1
Постъпили са отговори на тази жалба, подадени от адвокат Р.К.,
пълномощник на А. И. Р., и адвокат М.П., процесуален представител на Е. С.
А.. В тях се застъпва позицията, че актът на първата инстанция е валиден,
допустим и правилен. Ищците действително не успели да докажат
претенциите си. Не било събрано нито едно доказателство, което да сочи
началото на твърдяното придобивно давностно владение. Последното не било
и осъществявано спокойно. Липсвал именно този елемент от неговия
фактически състав. Жалбата била неоснователна. Атакуваното с нея решение
трябвало да бъде потвърдено.
Втората въззивна жалба е подадена от адвокат Л.К., представляваща Ф. И. Р..
С нея също се поддържа, че Районен съд Разлог е нарушил материалния закон
и процесуалните правила, в резултат на което е постановил неправилно
решение. Въвод в полза на ищците не бил осъществяван. Владението им не
било установено и поддържано с насилие. То започнало преди 2007 г., видно
от изслушаните свидетелски показания, и било напълно спокойно. Ищците
ясно демонстрирали пред ответниците намерението си да своят процесните
части от имота и сградата и да не ги допускат в тях. Изводите на районния
съд били напълно погрешни и изцяло се базирали на разказаното от
свидетелите на ответниците, без да се отчете заинтересоваността на същите от
изхода на делото. Съдът едностранчиво тълкувал тези гласни доказателства.
Моли се за отмяна на обжалваното негово решение и уважаване на
предявените положителни установителни искове за собственост.
Адвокат Р.К. и адвокат М.П. са подали отговори и на тази жалба, в които
твърдят, че тя е неоснователна. Оплакванията в нея не намирали опора в
събрания от първостепенния съд доказателствен материал. От анализа на
свидетелските показания не можело да бъде направено заключение за
спокойно владение. Между страните имало спорове, караници, подадени
жалби в прокуратурата и заведени съдебни дела. Ищците не успели да
проведат успешно доказване на претенциите си. Обжалваното от тях решение
било правилно и следвало да бъде потвърдено от горната инстанция.
Жалбите са редовни и допустими. Същите се разгледаха в открито заседание
на Окръжния съд. Не бяха уважени исканията на въззивниците за събиране на
нови доказателства.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да се
провери неговата правилност.
Предявените искове за собственост са допустими. Не е налице пречката за
тяхното разглеждане, регламентирана в чл. 299 от ГПК. Ищците се позовават
на юридически факти, настъпили след влизането в сила на решение № 30 от
06.06.2005 г., постановено по гражданско дело № 391 от 2004 г. на Районен
съд Разлог.
2
Спорът в казуса се концентрира върху владението на процесните имот и
сграда и дали то е довело до последиците, упоменати в нормата на чл. 79, ал.
1 от ЗС.
Според актуалната правна теория - "Придобиване по давност на недвижими
имоти" от Цв.П., Нов български университет, София, 2015 г., стр. 68-77 -
придобиването по давност е един от предвидените в чл. 77 от ЗС способи за
придобиване на правото на собственост /titulus acquirendi/. То е институт на
вещното право. Фактическият състав на придобивната давност включва
упражняването на владение - анимус и корпус. Той се осъществява с
извършването на активни, външно обективирани действия, от които може да
се направи изводът, че едно лице упражнява фактическата власт върху
конкретен имот като свой собствен. Придобиването по давност е оригинерен
придобивен способ. Владелецът придобива правото на собственост не от друг
правен субект и независимо дали вещното право е принадлежало на трето
лице. Придобиването по давност следва да се определи като правомерно
юридическо действие. Фактическият му състав включва владение, изтичане
на определен срок и позоваване пред съд или нотариус. В този смисъл същият
може да бъде определен като смесен /хетерогенен/. Обект на придобиване са
само вещни права. Функцията на придобивната давност, най-кратко казано, е
да приведе правното положение в съответствие с фактическото, като придаде
правно значение на фактическите отношения заради общественото,
публичното благо /bono publico/. От гледна точка на собственика следва да се
съобрази липсата на интерес от негова страна към вещта, която, в крайна
сметка, съчетана с владението на трето лице, има за правен резултат
намаляването на имуществото му. Що се отнася до владелеца, функцията е
възнаградителна, защото законът му признава и зачита интереса към вещта,
положените грижи и направените разходи. Чрез придобиването по давност се
избягва и т. нар. "probatio diabolica", което би направило невъзможно
доказването на правото на собственост.
За да се признае правото на собственост на основание придобивна давност,
разпоредбата на чл. 79 от ЗС изисква претендиращият несобственик да е
упражнявал фактическа власт в продължение на 10 /респективно 5/ години и
демонстриране по отношение на невладеещия собственик на поведение, което
несъмнено да сочи, че упражнява собственическите правомощия за себе си.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2012 г., ОСГК, докладвано от съдията К.М., придобивната давност е способ
за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда
вещ чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен
от закона срок от време. Нормативната й уредба е в глава VIII от ЗС,
наименована "Придобиване и изгубване на вещни права" и обхващаща
разпоредбите на чл. 79-86 от ЗС. Нормата на чл. 79 от ЗС регламентира
фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и
3
добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в
закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС - в
хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗС, и добросъвестност и юридическо основание
- в хипотезата на чл. 79, ал. 2 от ЗС. Правната последица - придобиване на
вещното право - е нормативно свързана само с тези юридически факти.
Недопустимо е по тълкувателен път в нормативно определения фактически
състав да се включват и други елементи. Следователно изискващото се от чл.
120 от ЗЗДог вр. чл. 84 от ЗС волеизявление - позоваване, не е елемент от
фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 от ЗС. Това обаче
не означава, че правната последица - придобиване на правото на собственост
или на друго вещно право - настъпва автоматично с изтичане на установения
в закона срок. Да се приеме, че придобивната давност има действие ex lege,
означава, че с оглед разглежданата от общата теория на правото
класификация на юридическите факти, като юридически факт придобивната
давност да е юридическо събитие, в чийто фактически състав по определение
нормативно да се включват събития от физическия свят или психични
състояния без участие на активни съзнателни преживявания на човека.
Фактическият състав на владението, съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС, включва
както обективният елемент на упражнявана фактическа власт, така и
субективният елемент вещта да се държи като своя. След като владението е
съзнателен акт, то следва, че придобивната давност е сложен юридически
факт от категорията на правомерните юридически действия, които по
определение обхващат като свой елемент както наличието на представи и
желания, насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето,
изменението и погасяването на права и задължения /представляващи
субективният елемент от предметното им съдържание/, така и тяхното
обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане
от други, с цел да се разкрият тези преживявания и представи
/представляващо обективният елемент от предметното им съдържание/.
Съгласно чл. 77 от ЗС вещните права се придобиват чрез правна сделка, по
давност или по друг начин, определен в закона. След отмяната на ЗТСУ и
регламентираното с него непосредствено отчуждително действие на
регулационния план, е възможно придобиване на вещно право без изразена
воля за това в две хипотези - при приращението по чл. 92 от ЗС и по силата на
законовия режим на общност по чл. 21, ал. 1 от СК, когато придобивното
основание включва волеизявлението на единия съпруг, но вещноправният
ефект настъпва и за другия съпруг. И двете хипотези обаче предпоставят
изразена воля за придобиване на вещното право. Следователно принцип в
гражданското ни законодателство е, че вещните права се придобиват въз
основа на обективирано волеизявление за това. Целта на този принцип е както
зачитане на волята на правните субекти, така и защита на обществения
интерес чрез създаване на яснота по отношение на субектите и обектите на
вещните права, с оглед правната сигурност.
4
Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт -
съвпада с този при държането. Субективният елемент определя
упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Чл. 69 от ЗС
предполага наличието на намерение да се свои вещта. За да се трансформира
фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия,
съответстващи на определено вещно право, в самото вещно право, е
необходимо потвърждаване на наличието на намерение за своене чрез
позоваване на последиците от придобивната давност. Разпоредбата на чл. 120
от ЗЗДог вр. чл. 84 от ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент
на владението чрез процесуални средства - предявяване на иск или
възражение при наличие на спор за собственост, или чрез снабдяване с
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, с цел легитимиране
на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот,
изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална
карта и т.н. До момента, в който предполагаемото от закона намерение за
своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и
правото на собственост. При наличие на позоваване правните последици -
придобиване на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на
законово определения срок съобразно елементите на фактическия състав на
придобивното основание по чл. 79, ал. 1 или ал. 2 от ЗС.
Нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗС изисква упражняването на фактическа власт с
намерение за своене в продължение на 10 години. Упражняваното владение
трябва да е било спокойно - да не е установено с насилие, явно - фактическата
власт да е упражнявана така, че всеки заинтересован да е имал възможност да
научи за това, постоянно - упражняването му да няма случаен характер, а да е
израз на воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното
владение на други лица, непрекъснато - да не е било прекъсвано изобщо, в
частност - за период по-дълъг от 6 месеца /чл. 81 от ЗС/, като се съобразява и
презумпцията на чл. 83 от ЗС, и несъмнено - да няма съмнение, че лицето е
държало вещта, както и че я е държало за себе си. Владението по правило се
осъществява върху чужда вещ. В този смисъл е без правно значение
обстоятелството дали владелецът знае кой е собственик на вещта, съответно -
дали е осведомил собственика за намерението си, че свои вещта му /Решение
№ 144 от 02.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1650/2014 г., II г. о., докладчик
съдията Г.Н./.
В случая, с влязлото в сила на 02.04.2007 г. решение № 30 от 06.06.2005 г.,
постановено по гражданско дело № 391 от 2004 г. на Районен съд Разлог, е
бил уважен ревандикационният иск на А. М. Р. /един от настоящите ищци/
срещу Р.С. Р. за ½ идеална част от имота и сградата. Със същото решение е
отхвърлена претенцията на Ф. И. Р. /първата настояща ищца/ и съпруга й М.С.
Р., с правно основание чл. 108 от ЗС, предявена спрямо С.С. Р. /баща на
настоящите ответници Е. С. А. и А. С. Б./ и А. И. Р. /другата настояща
ответница/, досежно останалата ½ идеална част от имота и сградата. Въз
5
основа на този съдебен акт, на 08.12.2014 г. А. И. Р., А. У. Р. /ответница,
починала в хода на настоящото производство пред Районен съд Разлог/, А. С.
Р. /ответник, починал в хода на настоящото производство пред Районен съд
Разлог/, Е. С. А. и А. С. Б. са се снабдили с констативен нотариален акт за
общо ½ идеална част от имота и сградата. Отмяната на този титул за
собственост се претендира в настоящия съдебен процес по реда на чл. 537, ал.
2 от ГПК.
Тезата на ищците е, че Ф. И. Р. и М.С. Р., веднага след влизането в сила на
решението по гражданско дело № 391 от 2004 г. на Районен съд Разлог, са
започнали да упражняват фактическа власт върху дворното място и част от
сградата /2 стаи на първия етаж/, която, в крайна сметка, е довела до
придобиването на процесните идеални части от същите по давност. При
условията на евентуалност се поддържа, че ако срокът по чл. 79, ал. 1 от ЗС
не е бил изтекъл до смъртта на М.С. Р. /18.06.2017 г./, то ищците са
продължили неговото владение и пак са станали собственици.
За изясняването на релевантните за владението факти и обстоятелства са
събрани гласни и писмени доказателства пред първата инстанция.
Показания са дали петима свидетели – Дж.М.Дж., А.И.М., М.С. Р., Е.М. Р. и
С.И. Р., като на първите трима дори е проведен и частичен преразпит. Всички
те са в по-близка или по-далечна родствена връзка със страните по делото.
Съдът прави фактически и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда
поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, всички събрани
доказателства, които са относими към казуса и допустими за установяване на
съответния факт или обстоятелство според разпореденото в закона. Казаното
се отнася и до гласните доказателства, които, щом са относими и допустими,
се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с
евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според
правилата на чл. 172 от ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по
делото. Вземат се предвид и всички обстоятелства, свързани с възприемането
на установяваните факти: обстановката /ден, нощ, виелица, дъжд и пр./,
психическото състояние на свидетеля, възрастта му към онзи момент,
физиологични особености - зрение, слух, възраст, заболявания; паметово-
интелектуални способности, както и обстоятелствата при възпроизвеждането
- възможност за възпроизвеждане /притеснение от съда, образование,
заболявания, възраст, отдалеченост във времето/ и волята на свидетеля да
каже истината. При противоречие в показанията на свидетелите съдът трябва
да прецени посочените обстоятелства при възприемането и
възпроизвеждането по отношение на всеки поотделно, а още и дали те са
възприемали осъществяването на релевантните факти едновременно или по
различно време, дали впечатленията им са спорадични или системни, доколко
показанията са подкрепени или отречени от останалите събрани по делото
6
доказателства. При оценката на разказаното от тях следва да се изхожда от: а/
степента му на съответствие с безспорните доказателства по делото, б/
степента на обоснованост, в/ степента на разностранност и г/ степента на
автентичност /"Разпит на свидетели в гражданското производство" от Ц.Ц.,
"Сиела", София, 1997 г., стр. 48/.
Законодателят е създал едно предположение относно посочените в хипотезата
на чл. 172 от ГПК лица за възможна тяхна заинтересованост от изхода на
делото. Съдът, поради това, е длъжен да извърши преценка на тяхната
обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по делото
изключват заинтересоваността да е повлияла на достоверността на
показанията му /Решение № 79 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3244/2016
г., IV г. о., ГК, докладчик съдията А.Б./. Нормата на чл. 172 от ГПК не
забранява кредитирането на показания на роднини и близки, а предвижда
преценката им да става в съответствие с останалите доказателства по делото
/в този смисъл е Решение № 639 от 02.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2398/2008
г., I г. о., ГК, докладчик съдията Б.Д./. Не могат да се игнорират свидетелски
показания само защото изхождат от близък роднина /Решение № 428 от
15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 843/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията
Б.Д./. Съгласно Решение № 457 от 06.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 477/2009
г., III г. о., ГК, докладчик съдията Д.Ц., роднинската връзка на свидетеля със
страната, която го е посочила, сама по себе си не е основание показанията на
този свидетел да се считат недостоверни. Не съществува забрана да бъдат
разпитани заинтересовани свидетели и въз основа на техните показания да
бъдат приети за установени факти, които ползват довелата ги страна
/Решение № 34 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2015 г., I г. о., ГК,
докладчик съдията Б.Д., и Решение № 338 от 20.11.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1269/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М.Ф./. Конституирани като
свидетели, роднините, близките и приятелите са винаги мотивирани да
помогнат с показанията си на посочилата ги страна /"Разпит на свидетели в
гражданското производство" от Ц.Ц., "Сиела", София, 1997 г., стр. 53/.
Водещи критерии за оценка на такива свидетелски показания според "Разпит
на свидетели в гражданското производство" от Ц.Ц., "Сиела", София, 1997 г.,
стр. 55, са вътрешната им хармоничност, последователност и изчерпателност.
Позицията на ищците, че Ф. И. Р. и М.С. Р. са започнали да упражняват
фактическа власт върху процесните 2 стаи на първия етаж веднага след
влизането в сила на решението по гражданско дело № 391 от 2004 г. на
Районен съд Разлог, не се подкрепя от събрания по казуса гласен
доказателствен материал. Всички свидетели сочат, че това е станало няколко
месеца по-късно - след въвода, извършен от ЧСИ Г.Ц.. Подробности за
последния са видни от постановлението на Районна прокуратура Разлог,
намиращо се на листи 241-243 от настоящото дело на Районен съд Разлог.
Въведен във владение е бил А. М. Р.. Длъжник по изпълнението е бил Р.С. Р..
Ф. И. Р., М.С. Р. и А. И. Р. не са били страни по въпросното изпълнително
7
дело. В рамките на последното се е изпълнявала частта от решението по
гражданско дело № 391 от 2004 г. на Районен съд Разлог, с която е уважен
искът на А. М. Р. срещу Р.С. Р., а не тази, с която е отхвърлена претенцията на
Ф. И. Р. и М.С. Р. против С.С. Р. и А. И. Р.. Вещи на А. И. Р. действително са
се намирали в спорните две стаи на първия етаж от жилищната сграда, които
са били опразнени от ЧСИ Ц., но те са били там с разрешението на Р.С. Р.,
длъжникът по изпълнението, видно и от показанията на двете ответникови
свидетелки /Е.М. Р. и С.И. Р./. В този смисъл, А. И. Р. не е упражнявала
фактическа власт върху тези стаи, не е била и техен владелец, поради което и
не може да се приеме, че владението й спрямо тях е било отнето по
насилствен начин, както неправилно е счел районният съд. Казусът, описан в
Решение № 66 от 25.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5203/2015 г., I г. о., ГК,
докладчик съдията Г.М., е различен от настоящия и затова споменатият акт на
ВКС е неотносим към него. Ф. И. Р. и М.С. Р., заедно с децата си, са се
нанесли в стаите след това. Те не са били въведени там от ЧСИ, защото не са
били взискатели по изпълнението. Същите са започнали владение върху
процесните помещения на самостоятелно основание, като това на М. е
продължило до смъртта му, а владението на Ф. продължава и сега, видно от
показанията на всички свидетели. До смъртта на М., изискващите се от чл. 79,
ал. 1 от ЗС 10 години не са изтекли. Съпругата и децата му обаче са
продължили владението, присъединявайки неговото, и до образуването на
делото пред Районен съд Разлог срокът вече е изтекъл /това се е случило на
31.07.2017 г./. При това положение се оказва, че ищците са станали
собственици на идеалните части от къщата, съответстващи на площта на
двете стаи, само по давностно владение, но не и по наследство от М.С. Р..
Същото се отнася и за спорната ½ идеална част от дворното място. Самата
дъщеря на ответницата А. И. Р. – свидетелката С.И. Р., признава, че „на двора
нищо не използваме, тъй като не ни позволяват“. А. И. Р. ползва „по милост“
само две от стаите на горния етаж на къщата, отговарящи на ¼ идеална част
от същата. Не е спорно, че другите две ответнички не живеят там /Е. С. А.
дори живее в друго населено място/. А. М. Р. пък е собственик на останалата
половина от къщата и двора на самостоятелно основание - дарение.
Владението, упражнявано от ищците спрямо стаите на долния етаж и целия
двор, е било постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно. То не е
установено и не се поддържа с насилие, не е и скрито. Действията,
разкриващи намерение за своене, са станали достояние на заинтересованите
лица /в този смисъл е и Решение № 262 от 9.10.2012 г. на ВКС по гр. д. №
439/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията К.М./. Не са спрели и прекъснали
придобивния давностен срок, нито са обезпокоили и смутили това владение,
действията на А. И. Р., изразили се в подаване на жалба до прокуратурата, в
отправяне на писмена покана за връщане на имота и в заявяване на претенции
за собственост и оспорвания без да е предявен собственически иск от нея
срещу владелците /така и Определение № 479 от 27.10.2020 г. на ВКС по гр. д.
№ 2108/2020 г., I г. о., ГК, докладчик съдията В.Ат./.
8
При това положение, въззивните жалби се явяват основателни.
Решението на районния съд трябва да бъде отменено, а предявените искове -
уважени. Ищците претендират идеалните части общо, но в диспозитива на
съдебния акт следва да се прецизират идеалните части на всеки от тях,
защото всеки ищец претендира своята идеална част, т. е. предявил е отделен
иск и не се касае за делбено дело.
На основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, констативният нотариален акт от
08.12.2014 г. следва да бъде отменен изцяло за идеалните части на А. И. Р., а
досежно А. У. Р., А. С. Р., А. С. Б. и Е. С. А. - само за ¼ идеална част от двора,
защото останалата ¼ идеална част от къщата не е предмет на делото.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците трябва да заплатят на ищците
направените разноски и пред двете инстанции, както следва: на Ф. И. Р. -
987,20 лв. за производството пред Районен съд Разлог /20 лева за съдебни
удостоверения, 20 лева за свидетел, 647,20 лв. за вещи лица и 300 лева за
адвокат/ и 350 лева за производството пред Окръжен съд Благоевград /50 лева
за държавна такса и 300 лева за адвокат/, на А. М. Р. - 100 лева за държавна
такса за производството пред Районен съд Разлог и 50 лева за държавна такса
за производството пред Окръжен съд Благоевград, и на С. М. Р. - 1017 лева за
производството пред Районен съд Разлог /517 лева за вещи лица и 500 лева за
адвокат/ и 500 лева за адвокат за производството пред Окръжен съд
Благоевград.
Воден от изложеното, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1001 от 21.02.2020 г., постановено по гражданско дело
№ 1268 от 2017 г. на Районен съд Разлог.
ПРИЗНАВА за установено по отношение на А. И. Р., ЕГН **********, адрес
**********, А. С. Б., ЕГН **********, адрес **********, и Е. С. А., ЕГН
**********, адрес **********, че Ф. И. Р., ЕГН **********, адрес
**********, е собственик, на основание придобивно давностно владение, на
16/40 идеални части от поземлен имот с идентификатор 02107.1.310 по КККР
на **********, одобрени със заповед № РД-18-21 от 19.04.2011 г., находящ се
в **********, с площ от 598 кв. м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, № по
предходен план: 169, квартал 12, парцел XII, при съседи: 02107.1.309,
02107.1.433, 02107.1.170, 02107.1.535, 02107.9.3 и 02107.1.336, и на 6/40
идеални части от разположената в него сграда с идентификатор 02107.1.310.1
по КККР на **********, със застроена площ от 63 кв. м., брой етажи: 2,
предназначение: еднофамилна жилищна сграда.
9
ПРИЗНАВА за установено по отношение на А. И. Р., ЕГН **********, адрес
**********, А. С. Б., ЕГН **********, адрес **********, и Е. С. А., ЕГН
**********, адрес **********, че М. М. Р., ЕГН **********, адрес
**********, е собственик, на основание придобивно давностно владение, на
1/40 идеална част от поземлен имот с идентификатор 02107.1.310 по КККР на
**********, одобрени със заповед № РД-18-21 от 19.04.2011 г., находящ се в
**********, с площ от 598 кв. м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, № по
предходен план: 169, квартал 12, парцел XII, при съседи: 02107.1.309,
02107.1.433, 02107.1.170, 02107.1.535, 02107.9.3 и 02107.1.336, и от
разположената в него сграда с идентификатор 02107.1.310.1 по КККР на
**********, със застроена площ от 63 кв. м., брой етажи: 2, предназначение:
еднофамилна жилищна сграда.
ПРИЗНАВА за установено по отношение на А. И. Р., ЕГН **********, адрес
**********, А. С. Б., ЕГН **********, адрес **********, и Е. С. А., ЕГН
**********, адрес **********, че А. М. Р., ЕГН **********, адрес
**********, е собственик, на основание придобивно давностно владение, на
1/40 идеална част от поземлен имот с идентификатор 02107.1.310 по КККР на
**********, одобрени със заповед № РД-18-21 от 19.04.2011 г., находящ се в
**********, с площ от 598 кв. м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, № по
предходен план: 169, квартал 12, парцел XII, при съседи: 02107.1.309,
02107.1.433, 02107.1.170, 02107.1.535, 02107.9.3 и 02107.1.336, и от
разположената в него сграда с идентификатор 02107.1.310.1 по КККР на
**********, със застроена площ от 63 кв. м., брой етажи: 2, предназначение:
еднофамилна жилищна сграда.
ПРИЗНАВА за установено по отношение на А. И. Р., ЕГН **********, адрес
**********, А. С. Б., ЕГН **********, адрес **********, и Е. С. А., ЕГН
**********, адрес **********, че И. М. Р., ЕГН **********, адрес
**********, е собственик, на основание придобивно давностно владение, на
1/40 идеална част от поземлен имот с идентификатор 02107.1.310 по КККР на
**********, одобрени със заповед № РД-18-21 от 19.04.2011 г., находящ се в
**********, с площ от 598 кв. м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, № по
предходен план: 169, квартал 12, парцел XII, при съседи: 02107.1.309,
02107.1.433, 02107.1.170, 02107.1.535, 02107.9.3 и 02107.1.336, и от
разположената в него сграда с идентификатор 02107.1.310.1 по КККР на
**********, със застроена площ от 63 кв. м., брой етажи: 2, предназначение:
еднофамилна жилищна сграда.
ПРИЗНАВА за установено по отношение на А. И. Р., ЕГН **********, адрес
**********, А. С. Б., ЕГН **********, адрес **********, и Е. С. А., ЕГН
**********, адрес **********, че С. М. Р., ЕГН **********, адрес
10
**********, е собственик, на основание придобивно давностно владение, на
1/40 идеална част от поземлен имот с идентификатор 02107.1.310 по КККР на
**********, одобрени със заповед № РД-18-21 от 19.04.2011 г., находящ се в
**********, с площ от 598 кв. м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, № по
предходен план: 169, квартал 12, парцел XII, при съседи: 02107.1.309,
02107.1.433, 02107.1.170, 02107.1.535, 02107.9.3 и 02107.1.336, и от
разположената в него сграда с идентификатор 02107.1.310.1 по КККР на
**********, със застроена площ от 63 кв. м., брой етажи: 2, предназначение:
еднофамилна жилищна сграда.
ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост на недвижим имот по чл. 587, ал. 1
от ГПК, № 58, том III, рег. № 3615, дело № 410 от 2014 г. на нотариус Кр.М.,
за посочените в него идеални части на А. И. Р. от поземлен имот с
идентификатор 02107.1.310 по КККР на **********, и от разположената в
него сграда с идентификатор 02107.1.310.1 по КККР на **********, както и
за ¼ идеална част на А. У. Р., А. С. Р., А. С. Б. и Е. С. А. от поземлен имот с
идентификатор 02107.1.310 по КККР на **********.
ОСЪЖДА А. И. Р., ЕГН **********, адрес **********, А. С. Б., ЕГН
**********, адрес **********, и Е. С. А., ЕГН **********, адрес
**********, да заплатят на Ф. И. Р., ЕГН **********, адрес **********,
направените разноски и пред двете инстанции: 987,20 лв. /деветстотин
осемдесет и седем лева и двадесет стотинки/ за производството пред Районен
съд Разлог и 350 /триста и петдесет/ лева за производството пред Окръжен
съд Благоевград.
ОСЪЖДА А. И. Р., ЕГН **********, адрес **********, А. С. Б., ЕГН
**********, адрес **********, и Е. С. А., ЕГН **********, адрес
**********, да заплатят на А. М. Р., ЕГН **********, адрес **********,
направените разноски и пред двете инстанции: 100 /сто/ лева за държавна
такса за производството пред Районен съд Разлог и 50 /петдесет/ лева за
държавна такса за производството пред Окръжен съд Благоевград.
ОСЪЖДА А. И. Р., ЕГН **********, адрес **********, А. С. Б., ЕГН
**********, адрес **********, и Е. С. А., ЕГН **********, адрес
**********, да заплатят на С. М. Р., ЕГН **********, адрес **********,
направените разноски и пред двете инстанции: 1017 /хиляда и седемнадесет/
лева за производството пред Районен съд Разлог и 500 /петстотин/ лева за
адвокат за производството пред Окръжен съд Благоевград.
На страните да се връчат копия от настоящия въззивен съдебен акт /на Ф. И.
Р. - чрез адвокат Л.К., на М. М. Р. и И. М. Р. - в **********, на А. М. Р. и С.
М. Р. - чрез адвокат С.Д., на А. И. Р. - чрез адвокат Р.К., на Е. С. А. - чрез
адвокат М.П., и на А. С. Б. - в **********/, който може да бъде обжалван от
А. И. Р., Е. С. А. и А. С. Б. в едномесечен срок, считано от връчването, пред
11
Върховен касационен съд, с касационна жалба, подадена чрез Окръжен съд
Благоевград.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12