Решение по дело №341/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1050
Дата: 28 юли 2022 г.
Съдия: Веселина Тенчева Чолакова
Дело: 20217050700341
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

 

№ ……….

 

Гр. Варна,  ………………...  2022 година

 

 

Административен съд – гр. Варна, втори състав, в открито съдебно заседание на трети май през  две хиляди и двадесет и втора година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

 

 

при секретаря Добринка Долчинкова  и при участието на прокурор Силвиян И., като разгледа докладваното от съдията адм. дело 341/2021 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Производството е образувано по субективно и обективно съединени искови молби от  И.В.Д., ЕГН **********, К.В.Д., ЕГН **********, М.И.Г., ЕГН ********** и Б.И.Н., ЕГН **********, всички чрез пълномощник адв. Д. за присъждане на обезщетение в общ размер за четиримата ищци – 151 980,41 лв., ведно със законната лихва считано от момента на увреждането, за причинени имуществени вреди в резултат на незаконни фактически действия на служители в община Варна, осъществени на 01.03.2019 г. , за усвояване на 80 кв.м. от собствения им недвижим имот – ПИ № 10135.1026.37 по КККР при изграждане на кръгово кръстовище и новопостроен бул. „Васил Левски“ в гр.Варна, заличаване на граници на имота, разрушаване на масивна жилищна  сграда собственост на К.В.Д. и И.В.Д. и частично разрушаване на масивната жилищна сграда, която е собственост на Б.И.Н. и М.И.Г., при липса на отчуждителна процедура. Претендира се и законна лихва считано от датата на увреждането 01.03.2019 г. до датата на предяваване на исковата молба – 16.02.2021 г. Размерът на претендираното обезщетение конкретно за всеки ищец е следното:

И.В.Д. за сумата от 39 152,47 лв, ведно със законна лихва с правно основание чл.86 от ЗЗД  считано от датата на увреждането 01.03.2019 г. до датата на предяваване на исковата молба – 16.02.2021 г. в размер на 7 819,62 лв.

К.В.Д. за сумата от 39 152,47 лв, ведно със законна лихва с правно основание чл.86 от ЗЗД  считано от датата на увреждането 01.03.2019 г. до датата на предявяване на исковата молба – 16.02.2021 г. в размер на 7 819,62 лв.

М.И.Г. за сумата от 36 837,74 лв, ведно със законна лихва с правно основание чл.86 от ЗЗД  считано от датата на увреждането 01.03.2019 г. до датата на предявяване на исковата молба – 16.02.2021 г. в размер на 7 357,32 лв.

Б.И.Н. за сумата от 36 837,74 лв, ведно със законна лихва с правно основание чл.86 от ЗЗД  считано от датата на увреждането 01.03.2019 г. до датата на предявяване на исковата молба – 16.02.2021 г. в размер на 7 357,32 лв.

С молба вх.№ 4036/18.03.2021 г. и молба вх.№ 5051/05.04.2021 г. ищците правят "изменение на иска чрез прибавяне на ново основание към предявеното и запазване на същия петитум", като новият иск предявяват спрямо първоначалния в условията на евентуалност и като евентуално предявен. С новия иск се претендира, в случай, че съдът намери основния иск за неоснователен, да осъди ответника да им заплати исковата сума от 151 980,41 лв. за настъпили имуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на служители в община Варна, които се изразяват в неуведомяването им за предстоящи и подлежащи на изпълнение дейности от общински характер, които биха засегнали имота им, нито за предстоящи процедури по отчуждаване и обезщетяване на правоимащите собственици, за предстоящи действия по извършване на строителни работи и разрушения в имота им, нереализирана отчуждителна процедура и липсата на обезщетение, имотът им не е включен в одобрените от главен архитект на Община Варна инвестиционни проекти, не са информирани за кадастрални или регулационни изменения , собственият им не е бил предмет на отчуждителна процедура във връзка с изграждането на обект от обществена значимост: бул. „Васил Левски“.

Размерът на претендираното обезщетение конкретно за всеки ищец е следното:

И.В.Д. за сумата от 39 152,47 лв, ведно със законна лихва с правно основание чл.86 от ЗЗД  считано от датата на увреждането 01.03.2019 г. до датата на предяваване на исковата молба – 16.02.2021 г. в размер на 7 819,62 лв.

К.В.Д. за сумата от 39 152,47 лв, ведно със законна лихва с правно основание чл.86 от ЗЗД  считано от датата на увреждането 01.03.2019 г. до датата на предяваване на исковата молба – 16.02.2021 г. в размер на 7 819,62 лв.

М.И.Г. за сумата от 36 837,74 лв, ведно със законна лихва с правно основание чл.86 от ЗЗД  считано от датата на увреждането 01.03.2019 г. до датата на предяваване на исковата молба – 16.02.2021 г. в размер на 7 357,32 лв.

Б.И.Н. за сумата от 36 837,74 лв, ведно със законна лихва с правно основание чл.86 от ЗЗД  считано от датата на увреждането 01.03.2019 г. до датата на предяваване на исковата молба – 16.02.2021 г. в размер на Искът ни е за причинени вреди от незаконосъобразните действия на ответника, подробно посочени в исковата молба.

Конкретните незаконосъобразни действия на ответника са:

Липсата на реализирана и приключила с влязла в сила заповед, отчуждителна процедура за процесния имот.

Неизпълнение на задължението на ответника в хода на отчуждителната процедура да възложи изготвянето на оценка и да плати дължимото съгласно влязла в сила заповед обезщетение. Преди и по време на увреждането ищците не са били уведомени нито писмено, нито устно, за предстоящото завземане на имота, за предстоящото строителство, заличаване на границите му и разрушаване на сградите в него. Налице е неизпълнение на задължението на ответника за уведомяване за посочените обстоятелства, както и за предстоящата промяна в характеристиките на имота, обосноваваща състояние на невъзможност да се ползва по предназначение.

Сочи се, че ищците многократно са подавали жалби до кмета на Община Варна, до кмета на район Одесос и РДНСК, във връзка с неправомерно изпълняваните в имота им строителни работи, нарушаването на границите на имота и нанесените щети, за липсата на каквито и да било уведомления за предстоящи дейности, засягащи имота им. Не са получили (адекватни) отговори на подадените от тях жалби. Имота им не е бил обект на отчуждителна процедура, пропуск свързан с нереализирането и, и съответното им обезщетяване.

Претендират пазарната стойност на незаконо отнетия поземлен имот с площ 7 кв.м. ид.части от същия имот с идентификатор 10135.1026.37 целият с площ по КККР 356 кв.м. определена към 14.02.2022 г. с назначената и приета комплексна-съдебно оценителна експертиза на в.л. С.. Стойността за един кв.м. е определена на 779лв., а за 7 кв.м. ид.части тя  е 5 453лв.

За разрушените жилищни сгради и обекти съществували в процесния имот преди започване на строителството, собственост на ищците И.В.Д. и К.В.Д. двете ищци претендират присъждане пазарната им стойност определена с назначената и приета от Съда комплексна- съдебно оценителна експертиза на в.л. С. в размер общо на 50 070 лв /39 184 лв. + 9005 лв. + 1881 лв. = 50 070 лв/.

Всяка от двете ищци притежава в съсобственост от всяка една от описаните сгради и обекти.

В евентуалност поддържаме, че част от вредите са причинени от незаконосъобразни бездействия на служители на ответника:

Сочи се, че  не са получавали каквито и да е уведомления за предстоящи и подлежаши на изпълнение дейности от общински характер, които биха засегнали имота им, нито такива, свързани с отчуждаване и обезщетяване на правоимаите собственици'4 /стр.З от ИМ/;Не са били уведомявани за предстоящите действия, нито за извършените в имота им строителни работи и разрушения“ /стр.З от ИМ/; -В Постановление на Районна впрокуратура Варна от 18.03.2020 г. - ДП № 1915/19 г. е констатиран пропуск, свързан с нереализирана отчуждителна процедура за процесния имот и съответното им обезщетяване.“ /стр.4 от ИМ/; ,,В одобрените от гл.архитект на Община Варна инвестиционни проекти и Разрешение за строеж № 135/ГИ от 10.08.2018 г., в сила от 05.09.2018 г. не е описан единствено процесния имот - ПИ с идентификатор 10135.1026.37 и сградите в него.“ /стр.4 от ИМ/“.В жалбите си ищците посочват, че не са получавали уведомления за предстоящи дейности от държавен или общински характер, които биха засегнали имота им, нито такива, свързани с отчуждаване и обезщетение.“ /стр.4 от ИМ/. -„Никой от четиримата ищци не е получавал писмена или устна информация или разпореждания за отчуждаване или за извършване на неотложни дейности на територията на имота си. Никой от тях не е информиран за кадастрални или регулационни изменения, „/стр. 5 от ИМ/. -„Община Варна, с писмо Рег.№ РД 19007987ВН_001ВН от 09.05.2019 г., във връзка с жалба на ищците вх. рer. № РД19007987ВН/30.04.2019 г., отговаря, че дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности" не е възлагала премахването на сгради от гореописания недвижим имот, тъй като той не е бил предмет на отчуждителна процедура във връзка с изграждане на обект от обществена значимост: бул. „Васил Левски" / т.6 от ИМ, стр.5/:

В условия на евентуалност ищците са предявили иск за претърпени вреди в резултат от подробно посочените в исковата молба незаконосъобразни бездействия на служителите на ответната страна.

Всеки от тях е предявил евентуален иск и претендира обезщетението както следва:

За ищцата И.В.Д. 31 670.99 лв.

За ищцата К.В.Д. 31 670.99 лв.

За ищцата М.И.Г. и 25 854.66 лв.

За ищеца Б.И.Н. 25 854.66 лв.

В съдебно заседание ищците се представляват от адв. Д. , която  поддържа заявените искови претенции и моли за присъждане на сторените разноски и платеното адвокатско възнаграждение.

Ответникът - Община Варна, чрез процесуален представител, оспорва изцяло предявените искове, счита същите за неоснователни и моли за отхвърлянето им.

Представителят на ВОП изразява мотивирано становище за неоснователност на исковите претенции. Счита, че не се установяват всички предпоставки за реализиране на отговорността на Община-Варна.

 Съдът като взе предвид становищата на страните, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази приложимия към процесните отношения закон, намира за установено следното от фактическа страна:

Правото на собственост на ищците И.В. Д. и К.В. Д. се установява с Протокол за съдебна спогодба по гр.дело 3275/84 г., и нот.акт № 61, том II дело 470/1987 г. на нотариуса при ВРС. /приложени с ИМ/

Правото на собственост на ищците М.И.Г. и Б.И.Н., се установява от НА № 70, том VI, дело 2239/72 г.; НА 129, том дело 10-350/1978 г. , НА № 128, том I, дело 349/78 г. на нотариуса при ВРС, Протокол за съдебна спогодба по гр.дело 3275/84 г., НА 61, том II, дело 470/87 г. /приложени с ИМ/

От изготвените и приети от съда експертизи се установява следното

1.

Сграда 10135.1026.37.1 по КК на гр. Варна- съсобственост на М.И.Г. и Б.И.Н.. Състояща се от антре, кухня , три стаи, антре, клозет По скицата на в.л.            К.                1          -          -антре, а по КК 10135.1026.37.1

По скицата на в.л.       Ковачев                 2          -кухня ,а по КК 10135.1026.37.1

По скицата на в.л.       Ковачев                 3          -стая, а по КК 10135.1026.37.1

По скицата на в.л.       Ковачев                 4          -стая, а по КК 10135.1026.37.1

/В.л. П./. Тази част от сграда е с площ 48 кв.м. Сградата е достроявана от към югоизточната страна и е с променена конфигурация. Без прозорци и не може да се ползва по предназначение.

/експертизите на в.л. И.; в.л.П./

2.

Сграда по КК 10135.1026.37.2 по КК на гр.Варна - съсобственост на И.В.Д. и К.В.Д. - напълно разрушена, състояща се от помещения с № 12 /лятна кухня/ и № 13 /склад/. По скицата на в.л. К. №12 - лятна кухня, по КК - 10135.1026.37.2 по КК По скицата на в.л. К. № 13 - склад, по КК Сграда 10135.1026.37.2 по КК По скицата на в.л. К. № 14 - WC, липсват в КК на гр. Варна...

По скицата на в.л. К. № 15 - навес, липсват в КК на гр. Варна Сградата е напълно разрушена /в.л. П., в.л. И./

3.

Сграда ид. 10135.1026.37.3 по КК на гр.Варна

3.1.

М.И.Г. и Б.И.Н. съсобственици на част от тази сграда относно помещения с номерация по скицата на в.л. К. приета в експертизата на в.л. П.:

№ 5 - антре, а по КК ид. 10135.1026.37.3 N° 6 - клозет, а по КК ид. 10135.1026.37.3,

N9 7 - стая, а по КК ид. 10135.1026.37.3 /Експертизите на на в.л. П./

Тези помещения са напълно разрушени.

След изпълнението на инфрструктурния обект, в експертизата си в.л. И. констатира че сграда с и.д. 10135.1026.37.3 е разрушена, като от нея е останала малка част.

3.2.

И.В. Д. и К.В. Д. са съсобственици на идеални части от същата сграда с идентификатор 10135.1026.37.3 по КК на гр. Варна относно помещения с номерация по скицата на в.л. К., приета от експертизата на в.л. П.:

N° 8 - антре, а по КК 10135.1026.37.3 № 9 - стая, а по КК 10135.1026.37.3 № 10 -стая, а по КК 10135.1026.37.3

N9 11-стая /селско-стопанска сграда или лятна кухня с размер 4 кв.м. Определени с експертиза на в.л. П.

След изпълнението на инфраструктурния обект в експертизата си в.л. И. констатира че сграда с и.д. 10135.1026.37.3 е разрушена, като от нея е останала малка част.

4.

М.И.Г. и Б.И.Н. са съсобственици на селско-стопанска сграда с идентификатор 10135.1026.37.4 по КК на гр.Варна 22 кв.м.

Състояща се от гараж и барака /№ 16 и 17/

По скицата на в.л. К. приета в експертизата на в.л.П. с номерация: N9 16 - гараж,

N9 17 - барака

На л. 2 от експертизата на в.л. П. е допусната техническа грешка като в началото на обстоятелствената част на експертизата се посочва сграда с идентификатор № 37.1, а последствие и в заключението си анализира „сграда с идентификатор № 10135.1026.37.4. Гаражът и бараката са долепени като обособяват една и съща постройка. Без видими следи от разрушаване /В.л. П., в.л.С.//

5.

И.В.Д. и К.В.Д. са съсобственици на помещение по КК 10135.1026.37.5

Това помещение представлява селскостопанска сграда или лятна кухня с размер 4 кв.м. и съгласно експертизата на в.л. П. е част от стая № 11 от скицата на в.л.К. Според експертизата на в.л. И. е напълно разрушена

С експертизата си в.л. С. е определила цена за жилищна сграда с идентификатор **.3 за обекти: антре, три стаи, кухня, клозет, склад и навес, с обща площ - 83.34 кв.м. и с обща стойност 39 184 лв.

Още експертизата е определила стойността и на:

Склад № /13/с идентификатор 10135.1026.37.2 - 9005 лв.

Лятна кухня /№ 12/ с идентификатор 10135.1026.37.5 - 1 881 лв.

За М.И.Г. и Б.И.Н.

в.л. С. дава обща оценка на жилищна сграда състояща се от пртежаваните от тях: антре, кухня, три стаи, клозет, гараж и дъсчена барака с обща площ 73.27 кв.м. с оценка 34 449 лв.

Отделно е определила цена на:

Гараж с площ 12 кв.м. - 4 156 лв.

Дъсчена барака, с цена -1 769 лв.

Посочените обекти са част от сграда с и.д. 10135.1026.37.1, част от сграда Сграда ид. 10135.1026.37.3 и сграда 10135.1026.37.4. В сграда с и.д. 10135.1026.37.1 ищците Г. и Н. са съсобственици на помещения с номерация по скицата на в.л. К. N9 1 - антре, № 2 - кухня , № 3 - стая, № 4 – стая. В  сграда ид. 10135.1026.37.3 ищците Г. и Н. са съсобственици на помещения с номерация по скицата на в.л. К. приета в експертизата на в.л. П.: № 5 - антре, № 6 - клозет, № 7 - стая В селско-стопанска сграда с идентификатор 10135.1026.37.4 ищците Г. и Н. са съсобственици на гараж и барака с обща площ - 22 кв.м По скицата на в.л. К. риета в експертизата на в.л.П. тези обекти са с номерация: № 16 - гараж и № 17 - барака

Съдебно-техническа експериза на на в.л. А.П.:

В експертизата вещото лице констатира че всички процесии сгради подробно описани са или законни постройки по смисъла на ЗУТ или отговарят на изискванията за търпимост към датата на изграждането им или към настоящия момент:

1.

Жилищна сграда с идентификатор 10135.1026.37.1 собственост на ищците Г. и Н.. Сградата е с променена конфигурация и е търпим строеж съгласно параграф 16, ал.21 от ПР наЗУТ /ДВ бр.1 от 2001 г./съответстваща на законовите норми действащи към времето на изграждането

2.

Сграда 10135.1026.37.2 собственост на И.Д. и К.В.Д./

Същата представлява търпим строеж по смисъла на ЗУТ видно от заключението на в.л. П.

3.

Жилищна сграда/ с идентификатор 10135.1026.37.3 със съсобственици И.Д. , К.В., М.Г. и Б.Н. Заключението на в.л. П. е че сградата е законно изградена.

4.

Селско-стопанска срада с идентификатор 10135.1026.37.4 , съсобствена на ищците М.Г. и Б.Н. С обекти - гараж и барака.

Гаража и бараката са долепени като обособяват една и съща постройка Сградата /гаража/ с идентификатор 10135.1026.37.4 е законно построена, а бараката е свързана с гаража и представлява търпим стоеж по смисъла на параграф 16 ал. 1 от ПР ЗУТ.

5.

Сграда с идентификатор 10135.1026.37.5 /селско-стопанска сграда или лятна кухня/ съсобствена на И.Д. и К.В.,

Същата представлява търпим строеж съгласно заключението на същото в.л. П..

В Съдебно-техническата експертиза на в.л. Л.И. са обозначени частите от процесния имот /ПИ/ № 10135.1026.37 и сградите в него по КК. В.л. е установила е че за частите от имота, засегнати от строителните работи по инфрастуктурния обкт в гр.Варна са налице одобрен от Главния архитект на Община Варна инвестиционни проекти /"Изграждае на бул. „Васил Левски"/и разрешение за строеж № 135/ГИ от 10.08.2018 г. Върху собствения на ищците имот 10135.1026.37 /пл. № 11/е изпълнен тротоар завършващ с бордюр, като за целта е разрушена от сграда 1026.37.3 като от нея е останала малка част. Разрушената сграда попада в инфраструктурния обект съгласно PC 135/ГИ/10.08.2018 г. и ЧКЗСП одобрено със Заповед № 372/25.10.1994 г. на кмета на община Варна. Независимо от това строителството върху процесния имот е започнало без същият да е отчужден или да са предприети действия по уведомяване на ищците.

По делото се установи, че преди започване на сроителството имота е бил ограден.

Относно имот 10135.1026.37 /имот пл. № 11/ в експертизата е констатирано че за изграждането на бордюр и тротоар за улична регулация са отнети 7 кв.м., както и са напълно разрушени част от сграда 10135.1026.37.2. и сграда 1026.37.3. Сграда 1026.37.1 /жилищна сграда/ не е разрушена но е без прозорци и не може да се ползва за обитаване. Сграда с 10135.1026.37.2 - не съществува или е напълно разрушена Жилищна сграда 10135.1026.37.3 по КК на гр. Варна е разрушена, като от нея е останала малка част. Сграда с и.д. 1026.37.4 /селскостопанска по кадастрална карта/ е без видими следи от нарушение на целостта и. Сграда 10135.1026.37.5 е напълно разрушена. При разрошване на границите които имотът е имал, той се открива. Сградите в него не са се съборили от само себе си. Сградите ,които не са напълно разрушени не могат да се ползват по предназначение.

Установени факти чрез гласни  доказателства по делото:

Разпитан в с.з. 03.05.2022 г. свид. В. дава показания относно случващото се с процесния имот и сградите в него от началото на строителството до приключването му. Процесният имот му е известен, тъй като той е съсед по местоживеене на същия. След строителството на кръговото кръстовище на бул. „Цар Освободител" имота е имал ограда, която след започване на сроителството е била съборена. В имота започнала да влиза тежка строителна техника необходими за изграждането на булеварда и да се складират или изнасят строителни материали. Наблюдавайки имота когато преминавал покрай него той виждал че са съборени постройките които са собствени на ищците по делото.

Относно същите факти и обстоятелства дава показания и свид Св. Д., който живее в къща на ул. „Петр Берон" находяща е срещу процесния имот и също е имал възможността пряко да наблюдава случващото се в имота. Разпитан в с.з. 21.09.2021 г. той описва имота и сградите на ищците. Преди започване на строителството къщите на ищците били цели, постройките не били разрушени. Когато е започнало строителството той е виждал в имота да влизат камиони и да правят техни пътища. Техниката съборила находящите се сгради в имота. Останали само гърбовете на къщите. Камионите били на тези които строели пътя. Машините изнесли част от тухлите на съборените сгради, камъни и огради. Съществуващата оградата на имота била съборена по време на строителството. Макар и не пряк очевидец на строежа и случващото се в  процесния имот относно същите факти и обстоятелства дава показания и свид. Б, разпитана в същото с.з. която знаела процесния имот и сградите в него. През 2019 г. заедно със своята близка /ищцата К./ отишли на място да видят какво е сторено с имота. Видели че къщите в имота били съборени а в двора имало следи от гуми направени от голям камион.

От писмени и гласни доказателства по делото по се установи че следствие незаконосъобразните фактически действия и бездействия на Община Варна, в качеството й на възложител на строителния обект „Кръговото кръстовище на на бул. „Васил Левски" гр. Варна на ищците са причинени имуществени вреди, които са пряка е непосредствена последица от увреждащото поведение на ответника.

Безспорно се установи наличието на причинна връзка между незаконните фактически действия и бездействия на Община Варна в качеството и на възложител-собственик и причинените на ищците вреди.

Община Варна е била възложител /собственик/ съгласно актове за публична общинска собственост, подробно описани в разрешението за строеж чл.1 ал.1 т.1 от ЗОС във вр. С параграф 7 ал. 1 т.4 от ПЗР към ЗИД на ЗМСМА и чл. 8 ал.3  от Закона за пътищата.

За изпълнител /строител/ Община Варна е определила „Хидрострой“ АД със съответния консултант/строителен надзир/. Посоченото  се установява от приложеното писмено доказателство - „Отговор" от Регионална дирекция за строителен контрол с изх. № ВН-1792-00-55/18.07.2019 г. изпратен до ищцата М.И.Г. по повод подадена от нея жалба срещу нарушената цялост на съсобствения и с останалите ищци имот при изграждане на кръговото кръстовище.

За процесния имот не е издадена Заповед за отчуждаване на Кмета на община Варна.

По време на строителството на кръговото кръстовище на бул. „Васил Левски" и бул. „Цар Освободител" процесният имот е бил използван като строителна площадка за тежката строителна техника на изпълнителя. Всички видове багери, камиони и други са навлизали в имота за да предприемат съответната маневра в изпълнение на строителните дейности. Те са разтоварвали в имота строителни материали и после са ги извозвали за да бъдат вложени в строителството на пътя.

При маневрите на тежката техника в имота са били събаряни жилищни сгради и обекти собственост на ищците. Разрушавали са ги напълно или са ги полуразрушавали. Ноторно известно е ,че една сграда не може да бъде ползвана по предназначение ако част от нея е разрушена и е нарушена целостта й. Конкретно за изпълнението на бордюра и тротоара е отнета идеална част от поземления имот, разрушени са сгради с идентификационни номера посочени в техническата експертиза на в.л. Л.И.. Изпълнителят е ползвал процесния имот като строителна площадка.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съобразно чл. 203, ал. 1 от Глава единадесета на АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Според чл. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК. Следователно, за да възникне право на иск за обезщетение е необходимо да са налице няколко кумулативни предпоставки, а именно: вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.

Претенцията на ищците е за присъждането на обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени им от  незаконосъобразни действия  на длъжностни лица от администрацията на Община-Варна по събаряне на собствените им жилищни постройки.

Обществените отношения, свързани с придобиването, управлението и разпореждането  с имоти и вещи - общинска собственост са уредени със Закона за общинската собственост. В Глава трета на закона подробно е разписана процедурата по принудително отчуждаване на имоти, за целите на мероприятия от обществена значимост, каквото е това на изграждането на бул. „Васил Левски“. Съгласно чл.21,ал.1 от ЗОС имоти - собственост на физически или на юридически лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост, или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както и в други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение. Едва след изпълнение на отчуждителната процедура съответно и обезщетяване на собствениците, имотите ще придобият статут на публично общинска собственост.

Фактът на събарянето или полуразрушаването на собствените на ищците постройки се установи от  събраните доказателства, включително и от разпита на свидетелите, които са непротиворечиви. Действията по събарянето на постройте е извършено по време на възложените на „Хидрострой“ АД от Община Варна строителни дейности по изграждането на булеварда.

Както се установи по делото , собствените на ищците имоти, не са били предмет на отчуждителна процедура. Съответно към датата на събарянето им по време  на изграждането на булеварда в изпълнение на обществена поръчка от Община Варна, са били собственост на ищците

При изложените по горе съображения, съдът приема, че действията по събаряне на постройките собственост на ищците не са извършени по повод изпълнението на административна дейност и не се основават на административен акт или на закона. Тук следва да се посочи, че с Решение на ЕСПЧ до делото Й. срещу България, Съдът е приел, че „Намесата се счита за „необходима в едно демократично общество“ за законна цел, ако отговаря на „належаща обществена нужда“ и по-специално, ако е пропорционална на преследваната законна цел“. Събарянето на постройките в процеса на построяване на бул. „Васил Левски“ не преследва законоустановена цел, а е израз на немарливост и незачитане на частната собственост .от страна за изпълнителя на обществената поръчка, който е избран в процедура по ЗОП, с възложител кмета на община Варна. С това изпълнението на първата предпоставка по чл.1,ал.1 от ЗОДОВ е установена успешно от ищците в условията на главно и пълно доказване.

За да се уважат предявените искови претенции не е достатъчно само установяването на извършените незаконосъобразни действия. Следва да се установи, че същите в условията на причинно-следствена връзка са довели до настъпване на твърдените имуществени вреди.

Ищците следва да установят в условията на пълно и главно доказване, че твърдените с исковата молба имуществени вреди са настъпили, в причинно-следствена връзка с незаконосъобразните действия по събарянето на къщата им.

От назначените по делото експертизи се установи пазарната цена на постройките и обстоятелството , че същите имат статут на законни строежи, за които се следва принудително премахване. Съдът кредитира заключенията на СИО и СТЕ като обективни , компетентно дадени и в съответствие   с останалите доказателства. Съдът ги съобрази при постановяване на решението си. Същите не са оспорени от ответника.

Претенцията за  присъждане на пазарната стойност на незаконно отнетия поземлен имот с площ 7 кв.м. ид.части от същия имот с идентификатор 10135.1026.37 целият с площ по КККР 356 кв.м. определена към 14.02.2022 г. с назначената и приета комплексна-съдебно оценителна експертиза на в.л. С., е основателна. Стойността за един кв.м. е определена на 779лв., а за 7 кв.м. ид.части тя е е 5 453лв. Всеки от ищците притежава по  идеална част от поземления имот. Исковата претенция за всеки от тях е в размер на 1363.25 лв /5453: 4 = 1363.25 лв./

За разрушените жилищни сгради и обекти съществували в процесния имот преди започване на строителството, собственост на ищците И.В.Д. и К.В. Д. претендират присъждане пазарната им стойност определена с назначената и приета от съда комплексна- съдебно оценителна експертиза на в.л. С. в рамер общо на 50 070 лв /39 184 лв. + 9005 лв. + 1881 лв. = 50 070 лв/.

Всяка от двете ищци притежава в съсобственост по  ид.част от всяка една от описаните сгради и обекти. Исковата претенция за всяка от двете ищци е 25 035 лв. Или за ищцата И.В.Д. размера на търсеното обезщетение за причинените и вреди е 31 670.99 лв.1363.25лв. /цената на 1/4 ид.ч. от поземленя имот + 25 035 лв.стойността на на  ид.ч. от всяка една от разрушените сгради/ = 26 398.25 лв. Ищцата претендира законни лихви с правно основание чл. 86 ЗЗД за времето от датата на увреждането - 01.03.2019 г. до датата на предявяване на настоящия иск - 16.02.2021 г. в размер на 5 272.74 лв.

Общият размер на претендираното обезщетение за причинени и вреди, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия и бездействия на ответника е

26 398.25 лв./главница/ +5 272.74 лв./лихви/ = 31 670.99 лв.

За ищцата К.В. Д. размера на претендираното обезщетние за причинените и вреди е 31 670.99 лв. 1363.25лв. /цената на 1/4 ид.ч. от поземленя имот + 25 035 лв.стойността на ид.ч. от всяка една от разрушените сгради/ = 26 398.25 лв.

Общият размер на претендираното обезщетение за причинени вреди пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия и бездействия на ответника е

26 398.25 лв./главница/+5 272.74 лв./лихви/ = 31 670.99 лв.

М.И.Г. и Б.И.Н.

Всеки от ищците притежава идеална част от поземления имот. Исковата претенция за всеки от тях е в размер на 1363.25 лв /5453: 4 = 1363.25 лв./

За полуразрушените жилищни сгради и обекти и части от тях съществували в процесния имот преди започване на строителството, собственост на ищците М.И.Г. и Б.И.Н. ищците претендират присъждане пазарната им стойност определена с назначената и приета от Съда комплексна-съдебно оценителна експертиза на в.л. С. /Вариант 1/в размер общо на 40 374 лв. /34 449 лв. + 4 156 лв. + 1769 лв. = 40 374 лв./. Всеки от двамата ищци притежава в съсобственост по ид.част от всяка една от описаните сгради и обекти. Исковата претенция за всеки от тях е 20 187 лв.

За ищцата М.И.Г. общия размер на търсеното обезщетение за причинените и от ответника вреди е 25 854.66 лв. които се сформират както следва: 1363.25лв. /цената на 1/4 ид.ч. от поземленя имот + 20 187 лв. стойността на ид.ч. от всяка една от разрушените сгради/ = 21 550.25 лв. Общият размер на претендираното обезщетение за причинени вреди пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия и бездействия на ответника е 21 550.25 лв. главница/+4 304.41 лв./лихви/ = 25 854.66

За ищеца Б.И.Н. общия размер на търсеното обезщетение за причинените му вреди е 25 854.66 лв. които се сформират както следва: 1363.25лв. /цената на 1/4 ид.ч. от поземления имот + 20 187 лв. стойността на ид.ч. от всяка една от разрушените сгради/ = 21 550.25 лв.

По изложените съдът намира, че следва да се осъди ответника да заплати пазарната стойност на разрушените постройки , съобразно доказателствата за собственост на всеки от ищците, както следва: И.В.Д. 26 398,00  лв., което е пазарната стойност на разрушените постройки , съответно за ; К.В.Д. 26 398,00  ; М.И.Г. 20 187,00  лв.;Б.И.Н. 20 187,00   лв.

Акцесорната претенция на ищеца за присъждане на законната лихва за забава считано от 08.05.2019 г. съдът счита за основателна, тъй като съгласно т. 4 на тълк. решение № 3/22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г- на ОСГК на ВКС началният момент на забава, съответно на дължимост на законната лихва върху сумата на обезщетението е датата на завеждане на исковата молба, която е 16.02.2021 г.

При този изход на делото, съдът съобразно уважаването в цялост на  предявения иск за обезщетение, следва да удовлетвори своевременно направеното искане на ищците за адвокатско възнаграждение в условията на чл.38, ал.1,т.3 от адвокатурата. Същото се определя съобразно чл.7,ал.2,т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е както следва : за И.В.Д. и  К.В.Д. за всяко по 1322,00 лева и за М.И.Г. и Б.И.Н. за всеки в размер на 1135,00 лева.

 

Воден от горното, съдът:

 

РЕШИ:

 

 ОСЪЖДА община Варна да плати в полза на И.В.Д. 26 398,00  670.99 лв.; К.В.Д. 26 398,00 лв.; М.И.Г. 20 187,00   лв.;Б.И.Н. 20 187,00  лв., ведно със законната лихва считано от 16.02.2021 г. до окончателното плащане на сумата.

 

ОТХВЪРЛЯ   субективно и обективно съединени искови молби от  И.В.Д., ЕГН **********, К.В.Д., ЕГН **********, М.И.Г., ЕГН ********** и Б.И.Н., ЕГН **********, всички чрез пълномощник адв. Д. за присъждане на обезщетение в общ размер за четиримата ищци – 151 980,41 лв., В ОСТАНАЛАТА ИМ ЧАСТ.

 

ОСЪЖДА община Варна да плати полза на адв. Д. Т. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 4914,00 лв. в условията на чл.38,ал.2,т.3 от Закона за адвокатурата.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, чрез Административен съд – Варна.

  

 

 

СЪДИЯ: