Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 255 Дата 29.07.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски апелативен съд,търговско отделение,трети търговски състав :
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги
Чамбов
Емил Митев
Секретар: Златка
Стойчева
открито съдебно заседание на 19.06.2019 г.
разгледа
докладваното от Емил Митев
въззивно търговско дело № 276 по описа за 2019година
Производството
е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивната жалба на ответника УМБАЛ „П.. д-р С.К.“
АД„ЕИК. представлявано от изпълнителния директор на болницата доц.д-р Й. Й. чрез процесуалния представител
адвокат К.Г.М. против
Решение № 67 от 04.02.2019
г.,постановено от Старозагорският
окръжен съд по търг.дело №
25/2018 г. по описа на съда.
По силата на обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил УМБАЛ „П.. С. К. „АД ЕИК . да заплати на Г.
Х. Х. в качеството му на едноличен търговец
с фирма ЕТ „А. – Г.Х.“ЕИК . . сумата
52 982.26 лева,представляваща
стойността на извършените от изпълнителя ЕТ „А .-Г.Х.“ , приети от възложителя
УМБАЛ „П..-д-р С. К.“АД ,но неразплатени
СМР,конкретизирани в акт –обр.№ 19 от 22.01.2013
г. като вид, количества и стойности, ведно със законната лихва
върху
присъдената сума, считано от 18.01.2018 г,на която дата е подадена
исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
Решението се обжалва в осъдителната му част с подробни
съображения за неговата неправилност.
Претендира се решението да бъде обезсилено като недопустимо или да бъде прогласена неговата нищожност или да
бъде отменено като неправилно.
Въззиваемата страна ЕТ „ А. –Г. Х.“
ЕИК .. чрез процесуалният си
представител адвокат И.М. ***
поддържа писмен отговор, съгласно
който въззивната жалба е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените
във въззивната жалба оплаквания и
доводи, приема за установено следното:
Предявени са обективно съединени
искове, от които главният иск е по чл.266,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.264,ал.3 ЗЗД за сумата
56 496.06 лева, представляваща дължимо възнаграждение за извършените от
изпълнителя и приети от възложителя,но неизплатени от него допълнителни
видове СМР на обект „Второ вътрешно
отделение“ към УМБАЛ „П..С. К . „АД.
Предявен е и акцесорен иск по чл.86 ЗЗД за сумата
4 906 лева, представляваща
мораторна лихва, дължима за времето на забавата ,считано от 22.07.2017 г до
31.12.2017 г.
Първото оплакване, което се поддържа във
въззивната жалба е, че обжалваното
решение е недопустимо и нищожно, тъй като погасителната давност е
изтекла, с което се погасява не само
правото на иск ,но и самото материално право, т.е. вземането.
Според тезата на ответника вземането не
е станало изискуемо с издаването на акт обр.№ 19
на 22.01.2013г., както е прието в обжалваното решение ,а далеч по
–рано към края на 2009г.,когато процесните видове СМР са били окончателно извършени.
Предмет на исковата претенция е
възнаграждение, дължимо по договор за изработка на допълнителни СМР ,извършени
от изпълнителя и приети от възложителя,но
неразплатени от него.
Прав е първият съд в преценката си, че за това вземане е приложима общата 5 годишна давност по чл.110 от ЗЗД.
ПАС
намира , че вземането за възнаграждение, дължимо по договор за
изработка на определени видове СМР става
изискуемо от момента на приемането на извършената работа ,а не
от момента ,когато работата е била
завършена. Между тези два момента винаги има период от време, през който
възложителя да направи преглед на
извършената работа и да направи
възраженията си за неправилно
изпълнение, ако такова е налице.
Съгласно чл.266,ал.1 ЗЗД поръчващият /
възложителя/ трябва да заплати възнаграждение за приетата от него работа.
В случая приемането на допълнителните СМР е станало на 22.01.2013 г., на която
дата е подписан двустранния приемателен протокол образец №19. Исковата молба е
депозирана в съда на 18.01.2018 г., т.е. само няколко дни преди изтичането на
петгодишния давностен срок по чл.110,ал.1 ЗЗД,поради което вземането не е погасено по давност.
Следва да се отбележи, че дори
вземането да е погасено по
давност –това не се отразява на допустимостта на постановения съдебен акт. Съдебното решение е допустимо, тъй като съдът
се е произнесъл по иска, с който е бил
сезиран,а не по непредявен иск.
Предявеният главен иск е по
чл.266,ал.1, изр. първо ЗЗД, съгласно която разпоредба възнаграждение се дължи за извършена и приета от възложителя работа.
Като доказателство за това,
че процесните видове СМР са
извършени и съответно приети от възложителят ищецът е представил двустранен
констативен Протокол обр. № 19 от 22.01.2013 г.- за установяване завършването и заплащането на натурални СМР.
В случая става въпрос за допълнителни видове
СМР,реализирани на обект „Второ вътрешно отделение“ към УМБАЛ „П.. С. К. „АД.
Първоинстанционният съд правилно
е определил правната характеристика на
двустранно подписаният Протокол
обр.№19, като частен свидетелстващ документ, който не се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила за отразените в него факти. Поради това и този документ следва да бъде преценяван от съда
по вътрешно убеждение с оглед на всичките събрани по делото доказателства.
По делото е представена
Заповед № 519 от 27.11.2012
г.,издадена от изпълнителния директор на болницата д-р П.А.,с която е определен персоналният състав на комисията,
която има задачата да направи проверка на всички извършени СМР през периода от м.февруари 2008 г. до
края на 2009 г. Съставът на комисията е от 10 члена с председател инж. Д. Д., който е бил
експерт „ Инвеститорски контрол“ в болницата.
В отговора на исковата молба ответника прави възражението,че представената Заповед № 519 от 27.11.2012 г. не се отнася до процесния
обект „Второ вътрешно отделение“.
Възражението
е неоснователно, тъй като в текстовата част на заповедта изрично е посочено, че
фирмата –изпълнител трябва да предостави на комисията подробни КСС за
извършените СМР,за които имат претенции. След това в заповедта са посочени седем отделения на болницата в които са извършени
допълнителни СМР,включително и във второ Вътрешно
отделение . Всъщност съставът на комисията за това е 10 членен, тъй като
в него се включват и 7 старши медицински
сестри,всяка една от които следва да участва при проверката на място извършени ли са
претендираните СМР в съответното отделение на
болницата.
Не се спори, че Протокол
обр.№19 от 22.01.2013 г. е подписан
от всички членове на комисията,
определена от изпълнителния директор на възложителя. Трима от тях са
разпитани като свидетели пред
първата инстанция. Най –обстойни са показанията на св. Т .В. В., който е работил
в болницата като инженер,
упражняващ инвеститорски контрол. Това
лице е бил служител в болницата за времето от 2000 г до 2009 г,т.е. към
момента на подписването на протокола обр.№19 вече не работил в болницата. В
Заповед № 519 от 27.11.2012 г.,издадена
от изпълнителния директор д-р П.А. е отразено, че трябва да бъде поканен и бившия отговорник на инвеститорския контрол инж. Т. В.. В това
именно качество инж.В. е подписал
протокол обр.№ 19 от 22.01.2013
г. Свидетелят е установил причината
,поради която се е наложило да бъде
извършен ремонта, който не е бил предвиден в първоначалната
проектно–сметна документация.
Установил е конкретно, че в манипулационните помещения на Второ
вътрешно отделение е избила канализационна тръба за обратните води. За да се осигури чистота и стерилност на тези помещения е
трябвало да се извършат неотложни ремонтни дейности.
Свидетелят инж.Т. В.е потвърдил подписа си, който е положил в
качеството си на председател на комисията,която
е изготвила констативен протокол
от 05.12.2008 г,. В този протокол комисия, определена от възложителят е констатирала необходимостта да бъдат
извършени допълнителни СМР на обект „
Второ вътрешно отделение“.
Другият
свидетел на ищеца инж. Д. Д. е подписал двустранния протокол обр.№ 19 /22.01.2013 г. в качеството
си на председател на комисията на възложителя определена със Заповед № 519 от 27.11.2012 г. на
изп.директор на болницата. Това е лицето, което е заемал длъжността експерт
„Инвеститорски контрол“ за времето от м.февруари 2010 г. до края на 2013г.Установено е ,че този свидетел не е
работил в болницата към края на 2009 г., когато процесните видове СМР са били
реализирани. Той няма тези
непосредствени впечатления за
извършването им, каквито има св.инж. Т. В.,но е установил в детайли процеса на приемането на СМР от
възложителя...Според свидетелят .Д.Д. изпълнителят е представил пред
ръководството на болницата още през 2011г. подробна количествено-стойностна
сметка. Впоследствие е била представена и актуализирана КСС за допълнителните
видове СМР,изготвена от техническият ръководител на фирмата-изпълнител.
Свидетелят е обяснил технологията на
издаване на акт обр.№ 19,който като
съдържание се изготвя от изпълнителя,но
след това подлежи на проверка от лицето, което е упражнявало инвеститорски контрол. Към момента на издаването на акт
обр.№ 19 именно св. Д. Д. е заемал длъжността
„експерт-инвеститорски контрол“ и в това качество лично е направил
проверка дали включените в акта
видове СМР във второ вътрешно отделение
на болницата са реализирани на място. В
резултат на проверката се е наложило да се направят корекции,които изпълнителят е съобразил при изготвянето на
окончателния вариант на Акт –обр.№19 от 22.01.2013 г.
В
крайна сметка св.Д.Д. е установил, че лично той като експерт
е направил проверка на акт
обр.№ 19 като съдържание, цени ,стойности,форма и суми и
след тази цялостна проверка
е подписал акта в качеството си
на председател на специалната комисия, определени със заповед на
изпълнителния директор на болницата.
Показанията на третия свидетел С. С. са епизодични , като последният
признава, че лично той не е
присъствал на различните замервания, които са били извършени най-вече от св.Д.Д.. Признава , че е положил подписа си
върху акт обр.№19 като се е доверил на другите служители на Второ вътрешно
отделение , които са потвърдили пред
него, че ремонтните дейности в
отделението са извършени на място.
ПАС
кредитира показанията на свидетелите инж.Т. В. и инж. Д.Д.,между
които няма противоречия, въпреки,че първият свидетел има
непосредствени впечатления към
момента на извършването на
допълнителните видове СМР ,а вторият свидетел има такива към момента на приемането им и подписването
на акт обр.№ 19. Необичайното в случая
е, че приемането на извършените СМР е станало близо 3 години след тяхното
извършване. Възможното обяснение е,
че извършването на допълнителни видове
СМР е било възложено , макар и в устна форма от изп.директор
д-р К.Б.,а след нейното освобождаване,новият изпълнителен директор на болницата д-р П.А. е
разпоредил да бъде направена
проверка на всички извършени
през периода от м. февруари 2008 г до
края на 2009 г СМР в 7 отделения на болницата / справка – Заповед №
519/27.11.2011 г./ В крайна сметка по отношение на процесния обект „ Второ
вътрешно отделение“ проверката е приключила и работата е била приета с
подписването на акт обр.№ 19 от
22.01.2013г.
Налице
е двустранно подписан между
страните протокол за изпълнени видове СМР,в който са посочени
ед.мярка количество, единична цена и
обща стойност на отделните видове СМР,
който протокол по своята същност
представлява приемо-предавателен протокол за конкретно извършените видове СМР.
Както стана ясно този приемателен протокол е подписан и от
четиримата членове на специалната
комисия на възложителя ,при което
положение тежестта на доказване,че всички или част от удостоверените видове СМР не са изпълнени е
върху възложителя,т.е. върху
ответника по делото в случая.
С този
доказателствен проблем ответника не се
справи. Точно обратното –
свидетелите инж. Д.Д. и инж. Т. В. ,категорично
установиха, че са подписали акт обр.№ 19 от 22.01.2013г. с пълното
съзнание,че удостоверените в акта видове СМР са действително изпълнени на място. Доказателство за което, че от страна на
възложителя при подписването на акта не
са оформени каквито и да е възражения
относно качеството, количеството,респективно: отклонения от възложените видове
СМР.
Вярно е ,че протокол обр.№19 като частен свидетелсващ
документ не се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила
за отразените в него факти. Но самото извършване и приемането на допълнителните видове СМР се потвърждава не само от показанията
на свидетелите, подписали акта, но и от заключението на съдебно-техническата експертиза. Последното е
изготвено от вещото лице инж.Р.П., която е установила, че извършените
допълнителни видове СМР,отразени в акт обр.№19 от 22.01.2013 г.представляват „Текущ ремонт на строеж“ по смисъла
на т.43 от Допълнителните разпоредби на
ЗУТ. Това е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките,
съоръженията и инсталациите,както и вътрешни преустройства, при които:
а/ не се засяга конструкцията на
сградата ;
б/ не се извършват дейности като
премахване,преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях,когато
засягат конструкцията на сградата ;
в./ не се променя
предназначението на помещенията и
натоварванията в тях;“.
Съгласно чл.151,ал.1 от ЗУТ не се изисква разрешение за строеж за текущ
ремонт на сгради, постройки,съоръжения и инсталации“,което означава, че не са
необходими проекти и други строителни
книжа. Една част от описаните в акта видове СМР са били „ скрити работи“ и за
тях е следвало да се състави акт обр.№ 12, съгласно Наредба № 3/2003,но такива
не са изготвени и представени.
Същественото, което се установява от заключението на съдебно-техническата експертиза е, че част от
актуваните в протокол обр.№ 19 от 22.01.2013 г. допълнителни СМР са били актувани
с по-рано съставения с протокол
обр.№19 от 19.12.2008 г. Всички
СМР, които са били приети с този протокол са били
разплатени поради което и от
общата стойност е изключена стойността на вече изплатените СМР. По този начин общата стойност на реализираните СМР без печалба и ДДС възлиза
на 42 049.41 лева,а като се включи
ДДС и печалба 5% се получава сумата 52 982.26 лв. До този именно размер правилно е уважен иска
по чл.266,ал.1 ЗЗД,който е доказан като
основание и размер.
Следва да се потвърди обжалваното решение, при постановяването на
което съдът е приложил точно материалния закон.
В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят
направените съдебни разноски пред въззивната инстанция, които са документално установени в размер на
2 700 лева.
По
изложените съображения Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 67 от 04.02.2019
г.,постановено от Старозагорският окръжен съд по търг.дело № 25/2018 г.
ОСЪЖДА
УМБАЛ „П. д-р С. К. „АД ЕИК.. да
заплати на ЕТ „А. Г. Х. “
ЕИК ..
сумата от 2 700 лева, представляваща съдебни разноски,направени от ищеца
пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок, считано от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.