П Р О Т
О К О Л № 561
Гр. Пловдив, 04.04.2022 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІI състав, в открито съдебно
заседание на четвърти април, две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
Секретар: ПЕТЯ ДОБРЕВА
Прокурор: …………………………….
сложи за разглеждане адм. дело № 3342 по описа
за 2021
година, докладвано от Председателя.
На именното повикване
в 13:43 часа се явиха:
Жалбоподателят З.Г.Т., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, явява се лично.
Ответникът КМЕТ
НА ОБЩИНА СЪЕДИНЕНИЕ, редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява, не
изпраща представител.
Заинтересована страна М.С.Д., редовно уведомен
от предходно съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв. В.,
с пълномощно по делото.
Вещото лице АРХ. Х.И.С., явява се лично.
Жалбоподателят Т.: Да
се даде ход на делото.
Адв. В.: Да се даде
ход на делото.
Съдът намира, че не
са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно
заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРИСТЪПИ се към изслушване на заключението.
СНЕ се самоличността на
вещото лице.
АРХ. Х.И.С.: 63 г., бълг., бълг. гражд., неосъждана, без родство със страните.
На вещото лице се напомни отговорността по чл. 291 от НК.
Вещото лице арх. С.: Запозната съм с наказателната отговорност,
поддържам представеното заключение.
Жалбоподателят Т.: Нямам въпроси към вещото лице. Моля да приемете
заключението.
Адв. В.: Нямам въпроси към вещото лице. Моля да приемете експертизата.
Съдът счита, че няма процесуални пречки изготвеното заключение на вещото
лице да бъде прието, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на вещото лице арх. С..
ИЗДАДОХА се 2 бр. РКО за определения депозит в размер на 200 лв. и 248,50 лв.,
който включва и задължителните осигурителни вноски за сметка на платеца на
дохода.
Вещото лице се освободи от
залата.
ДОКЛАДВА се постъпило
по делото писмо молба вх. № 5481 от 21.03.2022 г. от
адв. В. – процесуален представител на заинтересованата страна, с което се дава
съгласие производството по делото да бъде прекратено поради оттегляне на
оспорения административен акт. Иска се присъждане на съдебни разноски.
Жалбоподателят Т.: Възразявам
срещу оттеглянето на Заповед № РД-1349 от 15.12.2021 г. на кмета на община
Съединение. Производството трябва да бъде прекратено по чл. 159, ал. 3 от АПК,
тъй като не са изпълнени условията на чл. 156, ал. 1 и ал. 2 АПК, в този смисъл
не давам съгласие. С оглед на цялата фактическа обстановка по делото и
неспазване на нормите на АПК и ЗУТ на община Съединение моля да постановите
решение, с което да отмените Заповед № РД-1349 от 15.12.2021 г. на кмета на
община Съединение. Претендирам присъждане на сторените разноски.
Адв. В.: Няма проблем
да се оттегли заповедта. Поддържам подаденото становището и искането за
разноски.
С оглед становищата
на страните и по доказателствата, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА молба вх. № 5481 от 21.03.2022 г.
Съдът намира, че със Заповед № РД-314 от 28.02.2022 г. на кмета на
община Съединение, с която е извършено процесуално действие по оттегляне на
обжалваната в настоящото производство Заповед № РД-1349 от 15.12.2021 г. е
реализиран състава по чл. 156, ал. 1 от АПК, доколкото действието е извършено
преди първото по делото заседание и за неговата редовност се изисква единствено
съгласието на останалите ответници, в частност на заинтересованата страна, за
която отменената заповед би се явила благоприятна. В този смисъл заявеното
възражение на жалбоподателя в днешно съдебно заседание, че не са изпълнени
предпоставките на чл. 156, ал. 1 АПК е неоснователно, а по отношение на ал. 2 е
неотносимо доколкото, както бе отбелязано, оттеглянето не е извършено след
първото по делото заседание, а преди първото по делото заседание. В случая
съгласие е предоставено от заинтересованата страна, поради което извършеното
процесуално действие като редовно е годно да породи желания правен ефект. На
основание чл. 159, т. 3 от АПК са налице предпоставките жалбата срещу Заповед №
РД-1349 от 15.12.2021 г. на кмета на община Съединение да бъде оставена без
разглеждане, а съдебното производство да бъде прекратено. Предвид изхода на
делото на основание чл. 142, ал. 2 от АПК на жалбоподателя следва да се
присъдят сторените съдебни разноски, за които бе отправена и надлежна
претенция, същите се доказват в размер на 458.50 лева, от които 10 лв.
заплатена държавна такса и 448.50 лв. заплатено възнаграждение за вещо лице. На
основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да
бъдат поставени в тежест на юридическото лице, в структурата на което е
ответният административен орган.
Ответникът в производството, с молба докладвана в предходно съдебно
заседание ,с вх. № 4265 от 04.03.2022 г., е заявил искане разноски да не бъдат
присъждани, тъй като отмяната на заповедта е извършена преди провеждане на
първото по делото заседание. Съдът намира това искане за неоснователно,
доколкото процесуалните действия извършени от страна на ответника не са в
хипотезата на отзив на административния акт в рамките на 7-дневния срок по чл.
91 от АПК, в който органът е можел да оттегли акта, а вече в хода на образувано
съдебно производство, в което съдът е допуснал и назначил съдебна експертиза,
за която са извършени съответни съдебни разноски. В този смисъл и по правилото
на чл. 143, ал. 2 жалбоподателят като страната, извършила тези съдебни разноски,
има право същите да и бъдат присъдени.
По отношение претенцията на заинтересованата страна за присъждане на
съдебни разноски, съдът намира, че същата е неоснователна, тъй като в
хипотезата на чл. 142, ал. 2 от АПК, при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения административен
акт, право на разноски има жалбоподателят. Възможността за присъждане на
разноски за заинтересованата страна е предвидена при наличие на две кумулативни
предпоставки: съдът да отхвърли оспорването или прекрати производството и
оспореният административен акт да е благоприятен за нея. В случая не е налице
нито една от предвидените предпоставки. Заинтересованата страна поддържа, че
административният акт е неблагоприятен за нея, което е давало самостоятелно
основание за оспорването му. Като не е сторила това, при отмяна на заповедта
или оттеглянето й в хипотезата на чл. 159, т. 3 от АПК, за заинтересованата
страна не възниква право на съдебни разноски. На следващо място прекратяването
на производството в случая не води до стабилизиране на административен акт,
който да е благоприятен за която и да е страна в производството, тъй като
същият е оттеглен и заложените в него правни последици не могат да бъдат
породени.
Ето защо, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на З.Г.Т. срещу Заповед № РД-1349 от 15.12.2021 г. на кмета на
община Съединение.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 3342 по описа за 2021 г. на
Административен съд - Пловдив.
ОСЪЖДА община Съединение, да заплати на З.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 458,50 лв. /четиристотин петдесет и осем лева и петдесет стотинки/,
представляващи съдебни разноски.
Определението подлежи на обжалване
с частна жалба пред Върховния административен съд в
седмодневен срок, който тече от днес за присъствалите на съдебното заседание
страни, а за останалите – от датата на съобщаването му.
Протоколът се изготви в СЗ.
Заседанието се закри в 13:57
часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: