Решение по дело №56/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и да се произнесе взе предвид следното :

Настоящото, търговско по своя характер производство, е образувано по повод предявен от ищеца Р. Т. К., против ответника – „Ф.-99” О., гр. К., иск с правно основание чл.74 от Търговския закон. В исковата си молба ищецът твърди, че на 05.06.2009г., е проведено Общо събрание на съдружниците на ответното дружество, на което е прието решение за изменения на дружествения договор на същото, а именно приета е нова ал.5 на чл.29 от същия дружествен договор, съгласно която: "Управителят/ите няма/т право без разрешение на Общото събрание на съдружниците да се разпорежда/т/с имущество и парични средства на дружеството на стойност по-голяма от 1000 лв. ". Ищецът твърди, че към 05.06.09 г. е имал качеството на съдружник, защото с обратна сила това му качество му било възстановено с решение №72 от 24.06.2009 г., постановено по търговско дело № 25/2009 г. по описа на Окръжен съд-Кърджали. В този аспект твърди, че е съдружник с мажоритарен дял от капитала на ответното дружество, както и че въпреки това обстоятелство за така свиканото събрание не бил надлежно уведомен. Твърди, че за така проведеното Общо събрание на съдружниците е разбрал от Търговския регистър на 24.06.2009 г., като изтъква и обстоятелството, че знае, че взетото на 05.06.2009 г., решение на ОСС на „Ф. -99” О., гр. К., е било вписано в Търговския регистър на 11.06.2009 г. С предявения иск, ищецът цели да бъде отменено взетото на извънредното Общо събрание на съдружниците на ответното дружество „Ф. 99”О.-Г., проведено на 05.06.2009 г., решение за изменение на дружествения договор на дружеството, с което се създава нова ал.5 на съществуващия чл.29, като противоречащо на императивните разпоредби на закона и на дружествения договор. В този аспект уточнява, че решението, като взето на ОСС, за което той като съдружник с мажоритарен дял не е бил надлежно поканен, противоречало на императивните законови разпоредби - чл.139, ал.1, изр. 1- во от Търговския закон, чл.137, ал.3, изр. 1-во, във връзка с чл.140, ал.4, т.4 от Търговския закон, както и на съответстващите разпоредби на дружествения договор – чл.26, ал.1, чл.27 и чл.24, ал.2, изр.2-ро. С оглед на всичко това, моли настоящата съдебна инстанция да постанови своя акт, с който да отмени като противозаконно- като противоречащо на повелителните разпоредби на закона и на дружествения договор на дружеството, решението, взето от Общото събрание на съдружниците на ответното дружество, проведено на 05.06.2009 г. в Г.. Претендира заплащане на направените в производството разноски.

По делото в надлежния срок са депозирани отговор и допълнителен отговор на исковата и на допълнителната искова молба, от ответника по иска, „Ф.-99” О., гр. К.. В същите се правят доводи за недопустимост и неоснователност на исковата претенция. Доводът за недопустимост ответникът прави в аспекта на това, че ищецът Р. Т. К. към датата на вземане на решението е нямал качеството на съдружник, и доколкото процесуалната легитимация на ищеца следвало да се преценява само и единствено с оглед наличието или липсата на членствено правоотношение към датата на приемане на атакуваното решение, за него в производството отсъствала тази положителна процесуална предпоставка за завеждане на иска. Ответникът с изложения вече мотив обосновава и довода, че предявеният иск е и неоснователен. Счита, че решението, взето на Общото събрание на съдружниците на 05.06.2009 г., било законосъобразно, защото било взето от едно редовно свикано и проведено Общо събрание на легитимните към онзи момент съдружници. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание, ищецът К., чрез депозирано по делото писмено становище, подържа исковата си претенция изцяло.

В съдебно заседание, ответникът „Ф.- 99” О., гр. К., чрез процесуалния си представител, оспорва исковата претенция изцяло.

Окръжният съд в рамките на своите правомощия, действащ в производството като първоинстанционен, след приключване на съдебното дирене и изслушване на устните състезания, пристъпи към постановяване на своя съдебен акт, в който приема за установено следното :

Правната квалификация на претендираните от ищеца, права, намира своя израз в разпоредбата на чл.74 от Търговския закон. Съобразно цитираната разпоредба всеки съдружник, респ. акционер, може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, респ. на устава на дружеството. Т.е. това е един конститутивен по своя характер, иск, за отмяна на порочни решения на ОС на едно търговско дружество. Особеното в случая е, че предявяването на този иск законът е скрепил с 14-дневен преклузивен срок по смисъла на ал.2 на цитираната разпоредба, който срок тече, считано от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи този срок тече, считано от узнаването, но не-по късно от 3 месеца от деня на провеждане на общото събрание. И всъщност въпросът дали в производството този преклузивен 14-дневен срок, с изтичането на който законът свързва погасяването на потестативното право да се иска отмяна на порочни решения на ОС на едно търговско дружество, е изтекъл, и считано от кога, е първият въпрос на който следва съдът да отговори. Сложността на въпроса се предопределя от възможността неговото броене да зависи от сбъдването на две различни обстоятелства: първо - присъствие или наличие на редовно поканване за провеждащото се общо събрание на съдружниците; и второ - момента на узнаването. В този аспект, съдът съобрази следното :

В производството беше безспорно установено, че на 05.06.2009 г., в гр. К.ърджали, е проведено Общо събрание на съдружниците на „Ф. -99” О., гр. К., на което е прието решение за изменения на дружествения договор на същото, а именно приета е нова ал.5 на съществуващия чл.29 от дружествения договор, съгласно която "Управителят/ите няма/т право без разрешение на Общото събрание на съдружниците да се разпорежда/т/с имущество и парични средства на дружеството на стойност по-голяма от 1000 лв. ". Безспорно бяха установени в производството, и обстоятелствата, че ищецът Р. Т. К., не е бил поканен и не е присъствал на това ОСС. В този аспект решаващият за него момент, от който тече 14-дневният преклузивен срок, в който той може да предяви този иск по смисъла на ал.2 на чл.74 от ТЗ, е моментът на узнаването. Според ищеца този момент следвало да се брои от 24.06.2009 г., в който ден той бил узнал за взетото решение. Това твърдение на ищеца, в производството остана не доказано. Напротив безспорно по делото, както от изложеното от самия К., така и от направената от съда служебна справка в Търговския регистър, се установява, че на 11.06.2009 г. е извършено вписване на представения със заявление по образец, съгласно приложение Г-1, № *0305, актуален Дружествен договор на „Ф.-99” О., гр. К., съдържащ и новата, приета с решение на ОСС на дружеството на 05.06.2009 г., ал.5 на съществуващия чл.29. Съгласно разпоредбата на чл.9, във вр. с чл.5 от Закона за търговския регистър, обявяването на актовете на търговците, за които със закон е предвидено това, дава публичност на обявения акт. Последното на основание ал.2 на цитирания чл.9, означава, че тези актове са станали известни на третите лица от момента на обявяването им. В този смисъл следващият в казуса, въпрос, е този, по силата на закон подлежи ли на обявяване Дружественият договор на едно търговско дружество. Действително Законът за търговския регистър не съдържа изброяване на актовете, подлежащи на обявяване. Той не дава и дефиниция за това, що е акт, подлежащ на обявяване. Отговорът на този въпрос се съдържа в разпоредбата на чл. 61, ал.2 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, в която е указана процедурата за обявяване на актове, и която съдържа списък на актовете, подлежащи на обявяване. Така в т.1 от ал.2 на чл.61 от наредбата, като един от видовете актовете, подлежащи на обявяване, е посочен „Актуалния дружествен договор”. Всъщност това задължение произтича разбира се, преди всичко от разпоредбата на чл.119 от Търговския закон. И така с факта на извършеното вписване на заявеното обстоятелство, то става по силата на чл.9 от ЗТР, известно на всички трети лица, към която категория към този момент спада и ищецът К.. Т.е. за него по силата на законовата презумпция, моментът на узнаване е 11.06.2009 г., и от този момент тече преклузивния 14-дневен срок, и в този смисъл той е изтекъл на 25.06.2009 г. Исковата молба, стояща в основата на това производство е предявена и заведена в съда на 29.06.2009 г., или казано с други думи след изтичане на този срок. С факта на изтичането на този срок се е погасило и потестативното право на ищеца да иска отмяна на порочното решение на ОСС на ответното дружество, прието на 05.06.09 г. Или този иск като предявен след изтичане на посочения преклузивен срок по чл. 74, ал. 2 от ТЗ, е процесуално недопустим. Този извод налага прекратяване на образуваното по повод на него търговско дело, като недопустимо. Прочие в този смисъл за да бъде прекратено производството по делото, доколкото същото не следва да бъде разглеждано по същество, следва да бъде отменено протоколното определение на съда от 07.02.2007 г., с което е даден ход на устните състезания, делото е намерено за разяснено и устните състезания са обявени за приключени.

При този изход на делото, доколкото ищецът е станал причина за завеждане на същото, се следва възстановяване на разноските, направени от ответника “Ф. -99” О., гр. К., в изрично поискания и доказан в производството в размер от 1000 лв.

Водим от изложеното, Окръжният съд, действащ в качеството си на първоинстанционен

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ свое протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 16.12.2009 г., с което е даден ход на устните състезания, делото е намерено за разяснено и устните състезания са обявени за приключени, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 195/2009 г. по описа на Окръжен съд, гр. Кърджали.

ОСЪЖДА Р. Т. К. от гр. К., ул. „Г. Ч.” № *, с ЕГН *, да заплати на “Ф.- 99” О., със седалище и адрес на управление гр. К., Б. № *, Б. вх.„Б”, А., ЕИК*, сумата в размер на *1000 лв., съставляваща направени по делото разноски.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд, гр. Пловдив, в седмодневен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :