Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.ВРАЦА,16.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, V-ти нак. състав в публичното заседание на пети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:СТЕЛА КОЛЧЕВА
при
секретаря Б.СТЕФАНОВА и
в присъствието на прокурора...... като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА НАХ дело
№ 371 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на Л.И.С. ***-0000066/18.02.20 г. на Директора
на РД”АА”-Враца, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.34,
пар.3, б.”б” от Регламент №165/14 и на основание чл.93в, ал.11 от ЗАПр., е
наложено административно наказание – глоба в размер на 1500.00 лв. В жалбата се
излагат подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП, поради
допуснати множество нарушения на материалния и процесуален закон, с искане за
отмяната му на това основание.
Ответната
страна в писмено становище и в съдебно заседание изразява позиция за
неоснователност на жалбата и законосъобразност на атакуваното НП, с молба за
потвърждаването му.
След преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима като подадена при условията на 59 ЗАНН.
Разгледана по същество жалбата е основателна, при
следните съображения:
На 11.02.20 г. около 11.10 ч., в гр.Враца на път2-
Горепосоченият АУАН е бил подписан и връчен на жалбоподателя
без възражения. Последвало издаването на процесното НП, с което при идентично
спрямо акта словесно и цифрово описание на нарушението е наложена глоба,
съобразно чл.93в, ал.11 ЗАПр.
В рамките на настоящето производдство от страна на
жалбоподателя е представено и прието като доказателство удостоверение за
дейности, за инкриминирания в АУАН и НП период.
Гореизложената фактическа обстановка, съдът възприе на
базата на приобщените по съответния процесуален ред гласни и писмени
доказателства, а именно- свидетелските показания на Т.Г. /актосъставител/ и К.Г./свидетел
по акта/, цитираното удостоверение за дейности, разпечатка от програма TDCS-3 и
др.. Данните от горепосочените доказателствени източници са еднопосочни и
безпротиворечиви, поради което и не се налага по-детайлното им обсъждане.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя, в случая е ангажирана на основание чл.93в, ал.11
ЗАПр., според която водач, който не е въвел данните относно периодите на „друга
работа”, „време на разположение”, „прекъсване” или „дневна почивка”, когато
няма възможност да използва монтирания на превозното средство тахограф, поради
това че е извън превозното средство, се наказва с глоба от 1500 лв. и за
нарушение на чл.34, пар.3, б.”б” от Регламент /ЕС/№165/14 г., според който
когато в резултат на отсъствие от превозното средство водачът не е в състояние
да използва тахографа, с който превозното средство е оборудвано, периодите,
посочени в пар.5,б.”б”, подточки ii), iii), iv): а)
се вписват в тахографския лист ръчно, чрез автоматично регистриране или по
друг начин, четливо и без зацапване на тахографския лист, ако превозното
средство е оборудвано с аналогов тахограф; или б) се вписват в картата на
водача, като се използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни,
осигурено за тахограф, ако превозното средство е оборудвано с дигитален
тахограф.
От така
цитираното съдържание на приложимата нормативна уредба е очевидно, че от
съществено значение към предмета на доказване и обективната съставомерност на
деянието са: на първо място фактите относно вида на използвания в съответното
превозно средство тахограф, с оглед последваща преценка на конкретния вид
нарушение и правната му квалификация по пар.34, пар.3, б.”а” или б”б” от
приложимия регламент. На второ място- конкретния вид данни, които не са въведени,
с оглед най-вече последваща преценка за приложимостта и възможното използване
на формулярът за „удостоверение за дейности”, съгласно Регламент /ЕС/№561/06,
Директива 2006/22/ЕС и Регламент /ЕС/№3821/85 и Тълкувателно разяснение №5 към
тях.
В случая и
в нарушение на чл.42,т. 4 и чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН, в процесните АУАН и НП
липсва конкретизация на вида данни, които не са били въведени-всички или само
някои от тях, съответно точно кои от тях.Оттук не може да се прецени причината,
поради която водачът е отсъствал от превозното средство и допустимото
удостоверяване на тази причина чрез горепосочения формуляр /къкъвто е налице и
в настоящия случай/, съответно налице ли е въобще нарушение от вида на
вмененото.
На следващо
място, посоченото в АУАН и в НП фактическо обвинение е за „не въведени ръчно,
автоматично или по друг начин на необходимите данни”, което съответства на
цитираното по-горе съдържание на задължението по чл.34, пар.3, б.”а” от
Регламента, а не на цифрово посочената квалификация на задължението по чл.34,
пар.3, б.”б” от Регламента.Следователно между посочената като нарушена
разпоредба на приложимия регламент и отправеното фактическо обвинение за
неизпълнение на същото задължение, но по друг начин и за друго техническо
средство, е налице противоречие, което също нарушава изискванията на чл.57,
ал.1,т.6 ЗАНН.
Така
констатираните пропуски и несъответствия в съдържанието на АУАН и НП са от
категорията на абсолютните и съществени
процесуални нарушения, тъй като ограничават пряко правото на защита на
жалбоподателя и го лишават от възможността да разбере какво конкретно по вид
нарушение му е вменено като извършено, кога, къде и как е извършено, съответно
да организира и реализира защитата си в пълен обем. Предпоставят и пълна
невъзможност за адекватен съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното
НП и разглеждане на спора по същество.
При така
изложените съждения, обжалваното НП подлежи на цялостна отмяна, без да е
необходимо обсъждането и на останалите изложени в жалбата твърдения за други
негови пороци, тъй като това с нищо не би променило изхода от делото.
По делото
не е направено искане за присъждане на разноски от жалбоподателя и присъждане
на такова не се дължи.
Водим от
всичко гореизложено и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление №26-0000066/18.02.20 г. на Директора на РД”АА”-Враца,
с което на Л.И.С. ***, с ЕГН:********** за извършено нарушение по чл.34, пар.3,
б.”б” от Регламент №165/14 е наложено административно наказание глоба в размер
на 1500.00 лв. на основание чл.93в, ал.11 от ЗАПр. като незаконосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Враца в 14-дневен срок
от уведомяването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: