П Р О Т О К О Л
Година 2019 Град Варна
Варненският районен съд Двадесет и
седми състав
На двадесет и четвърти септември
Година две хиляди и деветнадесета
В публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА Х.-ЖЕЛЕВА
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: Т.М.-Г.
Г.Г.
Секретар: СИЛВИЯ ГЕНОВА
Прокурор: МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
Сложи за
разглеждане докладваното от Председателя НОХД
№ 3010/2019г. по описа на ВРС.
------------------------------------------------------
На именно повикване в 09:00
часа се явиха:
-----------------------------------------------------
ПОДС. Ю.Е.М. – явява се лично.
ПОСТРАДАЛАТА В.Х.Х. – уведомена от предходно с.з., не се явява.
ПОСТРАДАЛАТА Т.П.П. – редовно призована, не се явява.
В съдебната зала
се явява адв. Д.Г.Д.,
определен от Председателя на ВАК за служебен защитник на подс.
М..
ПОДС. М.: Нямам упълномощен защитник. Моля да ми
бъде назначен определения от Председателя на АК – Варна служебен защитник.
СЪДЪТ, като взе в предвид характера на
производството, счита, че на подс. М. следва да бъде
назначен служебен защитник, поради което и на осн.
чл. 25, ал. 1 от ЗПП и чл. 94, ал. 1, т. 9 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА за служебен защитник на подс. Ю.Е.М. адв. Д.Г.Д., определен от Председателя на
ВАК.
ПРОКУРОРЪТ: Да
се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. Д.: Да се
даде ход на разпоредителното заседание.
ПОДС. М.: Да
се даде ход на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ счита,
че не са налице процесуални пречки за даване ход на разпоредителното заседание,
доколкото всички задължително участващи според нормите на НПК страни са в
съдебната зала. Съдът намира, че неявяването в днешното съдебно заседание на пострадалите,
които са редовно призовани и не са посочили уважителни причини за неявяването
си, не е пречка за даване ход на разпоредителното заседание предвид изричната
норма на чл.247в, ал.2 от НПК. Поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА
РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
Председателят провери самоличността на
явилите се лица.
ПОДС. Ю.Е.М. - роден на ***г***, българин, български
гражданин, с висше образование, разведен, неосъждан, не работи, ЕГН **********.
На осн. чл.272 ал.4 председателят на състава провери връчени ли са преписите и съобщенията по чл. 247б от НПК и констатира, че същите са връчени на подсъдимия на 09.07.2019г., на пострадалата Х. на 10.07.2019г. и на пострадалата П. на 09.07.2019г.
СЪДЪТ разясни
на страните правото им на отвод и процесуалните им права по НПК, както и
последствията от влязло в сила определение по въпросите на чл.248 ал.1 т.3 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за
отводи.
АДВ. Д.: Нямам искания за отводи.
ПОДС. М.: Нямам
искания за отводи.
Съдът, пристъпи към изслушване на становищата на
прокурора и лицата по чл. 247б ал.1 и 2 по всички въпроси, които се обсъждат в
разпоредителното заседание съгл.чл.248 ал.1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото е подсъдно на съда и
не са налице основания за прекратяване и спиране на наказателното производство.
В хода на ДП не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Считам със
съгласието на подсъдимия и неговия защитник, че са налице основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила в случай, че изразят желание
за това.
Не са налице
предпоставки делото да се гледа при закрити врати, нито да се привлича резервен
съдия или резервни съдебни заседатели. Не се налага извършването на следствени
действия по делегация, нито назначаването на вещо лице, преводач, или тълковник. Не са налице основания за изменението на мярката
за неотклонение.
Нямам искания по
доказателствата.
АДВ. Д.: Считам, че делото е подсъдно на съда и
не са налице основания за прекратяване и спиране на наказателното производство.
В хода на ДП не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Желаем делото да
се гледа по реда на Глава 27 от НПК.
Не са налице
предпоставки делото да се гледа при закрити врати, нито да се привлича резервен
съдия или резервни съдебни заседатели. Не се налага извършването на следствени
действия по делегация, нито назначаването на вещо лице, преводач, или тълковник. Не са налице основания за изменението на мярката
за неотклонение.
Нямам искания по
доказателствата.
ПОДС. М.: Придържам се към казаното от моят
защитник. Желая делото да се гледа по реда на Глава 27 от НПК.
СЪДЪТ, след
проведено тайно съвещание, като взе
предвид становището на страните и материалите по делото намира следното:
Делото е образувано по внесен обвинителен акт за
престъпления по чл. 152, ал.1, т. 2 вр.чл. 18, ал. 1
и по чл. 150, ал. 1 вр.чл. 18, ал. 1 от НК и е родово
и местно подсъдно на ВРС. Няма основание за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
С оглед на което и съдът по въпросите на чл.248, ал.1, т. 1 и т.2 от НПК:
О П Р Е Д Е Л И :
1.
Делото е родово и местно подсъдно на Районен съд
Варна;
2.
Няма основание за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Доколкото съдът е длъжен и служебно да следи за допуснати отстраними процесуални нарушения довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на пострадалия съдът намира, че в хода на ДП е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия Ю.Е.М. да научат за какво престъпление е привлечен в това качество.
Съображенията на съда са следните: Обвинителният акт определя предмета на доказване по делото и очертава рамките, в които ще се развие процесът на доказване, като главното му предназначение е да формулира недвусмислено обвинението от фактическа и от юридическа страна. Съдът, може да разгледа делото само във фактическите и юридически предели, предявени с обвинителния акт.
С настоящия ОА подсъдимият М. е предаден на съд за три престъпления : по чл.152, ал.1, т.2 вр. чл.18, ал.1 от НК и по чл.150, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК с пострадал В.Х.Х., и за престъпление по чл.150, ал.1 от НК с пострадал Т.П.П..
В
обстоятелствената част на ОА, касателно престъплението
по чл.150, ал.1 от НК с пострадал Т.П.
прокурорът изрично е посочил, че времето на извършване на деянието е
13.06.2016г. т.е. от изложената
фактическата обстановка става ясно, че прокурорът е приел, от фактическа страна,
че деянието описано в ОА е извършено на 13.06.2019 г. . Следва да се
посочи, че във фактологията на деянието с пострадал П.
няколкократно прокурорът сочи изразите „на същата дата“, „в същия ден“, което
не налага никакво съмнение, че приетата от прокурора дата е 13.06.2016г. С диспозитива на
ОА, подс.М. е предаден на съд за деяние по чл.150,
ал.1 от НК с пострадал Т.П. извършено на 14.06.2016г. Тази дата
кореспондира и с датата на деянието вписано в постановлението за привличане на
обвиняем в хода на ДП. Диспозитивът на обвинителния
акта представлява юридическата формулировка на обвинението и напълно следва да
произтича от описателната част на обвинителния акт, както и да следва нейните
рамки. С диспозитива на ОА, обв.М.
е предаден на съд за деяние извършено от него на 14.06.2016г. – т.е. за
дата един ден след приетата във фактическото обвинение. Следователно е налице
противоречие между фактическото обвинение, отразено в обстоятелствената част и
неговата юридическа формулировка в диспозитива по
отношение на времето на извършване на деянието по чл.150, ал.1 от НК с
пострадал П., което е съществен реквизит на ОА, изискван от закона / аргумент
от чл.246, ал.1 от НПК/.
Между съществените елементи на деянието отразени в обстоятелствената част на ОА и неговия диспозитив е недопустимо да има противоречие, каквото се наблюдава в настоящия случай. Доколкото изготвянето на ОА се явява процесуална дейност във фазата на ДП и доколкото ОА е финализиращото средство за формулиране на окончателното обвинение и единствено средство за повдигане на обвинение пред съда, съдебната практика приема, че разпоредбата на чл.249, ал.4, т.1 НПК охранява правото на обвиняемия „да бъде в подробности информиран за характера и причините за обвинението срещу него“ / чл.6, т.3 б.“а“ от ЕКЗПЧОС /. В случая, допуснатото противоречие съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и води до нарушаване правото на защита т.к води до невъзможност обвиняемият да разбере в какво точно е обвинен по отношение на времето на деянието. В горния смисъл е и константната съдебна практика, включително и тази на ВОС- например Определение №165/08.07.2016г. по ВЧНД №858/2016г. на ВОС, Определение по ВЧНД №189/2017г.,Определение от 10.07.2017г. по ВЧНД № 791 по описа на ОС-Варна за 2017 година, Определение по ВЧНД № 418/21.05.2018г. Ето защо съдът приема, че посоченото по-горе противоречие между обстоятелствената и диспозитивната част на прокурорския акт обосновават нарушение на това право на обвиняемия и в частност на правото му да научи в какво е обвинен, респективно „да научат за какво престъпление е привлечен в това качество“ по линия на времето на деянието. Това противоречие няма как да бъде преодоляно от съда по правилата на НПК. Това е така, защото процесуалните действия в наказателното производство се извършват в последователност, императивно определена с процесуалните норми и гарантирането на правото на защита, е задължителна предпоставка за валидност и условие за извършване на следващото процесуално действие. Същото е отстранимо /чрез изготвяне на ОА отговарящ на изискванията на закона/, но не може да се санира в съдебната фаза. Съдът намира, че в случая не би могъл да бъде приложен института на ОФГ, тъй като не се касае за някакъв технически пропуск или техническа грешка /в какъвто смисъл е приложим визирания институт съобразно съдебната практика/, а се касае за съществено противоречие между посочения във фактите и включения в диспозитива на обвинението съществен реквизит на ОА- времето на деянието. Като в този смисъл е без значение редът по който ще протече впоследствие делото в съдебната фаза. За прецизност съдът е длъжен да отбележи, че по правилата на ОФГ би могла да бъде отстранена неточността допусната в ОА при посочване на извършените в хода на ДП действия по разследването- в частност цитираната съдебно-медицинска експертиза. Посочвайки установеното от СМЕ, прокурорът е вписал, че освидетелствано е било лице с имена Х.Х.Х., каквото лице във фактите на ОА не фигурира. Предвид посоченото бащино име и фамилия, би могло да се заключи, че се касае за пострадалата В.Х.Х. и тази неточност по разбиране на настоящия състав е поправима по линия на ОФГ.
С оглед становището на съда, че на ДП е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, съдът намира, че не следва да взема отношения по въпросите визирани в т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8, а именно по въпросите налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила; разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация; взетите мерки за процесуална принуда; искания за събиране на нови доказателства; насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се призоват за него, тъй като производството по делото не би могло да премине в по-нататъшната фаза на съдебния процес, преди отстраняване на посоченото процесуално нарушение, което безспорно изисква изготвянето на нов ОА.
Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл. 248, ал.5, т.1 вр. чл. 249, ал.1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 3010 по описа на ВРС за 2019 година, двадесет и седми състав.
ВРЪЩА делото на Варненска районна прокуратура, за отстраняване на допуснатите отстраними съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на правата на обвиняемия, посочени по-горе.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест по реда на гл.22 от НПК, пред ВОС, в 7-дневен срок от днес.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:35 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: