Р Е Ш Е Н
И Е
№ …………../………………2023 г., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, трети тричленен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и шести януари през две хиляди и двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
ИВЕЛИН БОРИСОВ
при участието на секретаря Теодора
Чавдарова
и прокурора Александър Атанасов,
като разгледа докладваното от съдия Ганчева КНАХД № 72/2023 г.
по описа на
съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Директора на ОД на МВР – Варна, депозирана чрез
юрисконсулт Л.-А., против решение № 1380 от 24.10.2022 г. на Районен съд –
Варна /ВРС/, постановено по НАХД № 20223110203156/2022
г. по описа на 5-ти състав, с което е отменено наказателно
постановление № 439а-91 от 16.02.2022 г., издадено от Директора на ОД на МВР –
Варна, с което на Г.Я.И., ЕГН **********, на основание чл.209а, ал.1 от Закона
за здравето /ЗЗ/, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300
лева.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348,
ал.1, т.1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, вр. чл.63в от ЗАНН.
Изразява се несъгласие с изводите на районния съд за наличие на по-благоприятен
закон по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН, тъй като Заповед № РД-01-968 от
26.11.2021 г. на Министъра на здравеопазването, за нарушаването на която е
наказан Г.И., е действала до 30.03.2021 година. Счита се, че тази заповед по
своя характер е общ административен акт и правата и задълженията, които е
породила по време на своето приложение, не отпадат със задна дата след отмяната
ѝ, поради което това обстоятелство не представлява настъпване на
по-благоприятен закон по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Твърди се, че от
събраните по делото доказателства е установено извършването на нарушението,
като административнонаказателното производство е проведено правилно и
законосъобразно. Аргументира се, че не са налице основания за приложение на
чл.28 от ЗАНН. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и
потвърждаване на наказателното постановление.
В депозирани чрез процесуален
представител писмени бележки С.д. № 1-85/24.01.2023 г. касационната жалба се
поддържа изцяло на изложените в нея основания. Отправя се искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. В случай, че от
насрещната страна се претендират разноски за адвокатско възнаграждение се моли
същите да бъдат присъдени в минимален размер.
Ответната страна – Г.Я.И., в депозиран
чрез представител по пълномощие отговор на касационната жалба и в молба С.д. № 1025/23.01.2023 г. оспорва
жалбата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна счита,
че жалбата следва да се отхвърли, поддържа, че касираното решение е правилно и
законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Производството пред Районен съд – Варна е образувано
по жалба на Г.Я.И. против наказателно постановление № 439а-91 от 16.02.2022 г.,
издадено от Директора на ОД на МВР – Варна, с което на основание чл.209а, ал.1
от ЗЗ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
При постановяване на решението въззивната инстанция е
приела за установена следната фактическа обстановка: на 13.01.2022 г., в 11:00
часа, в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“, на спирка „Автогара“, посока
„Катедрала“, при извършена проверка от служители на сектор „Общинска полиция“
при ОД на МВР Варна е констатирано, че Г.Я.И., като пътник в автобус от
„Градски транспорт“ с рег. № ******, движещ се по линия „409“, няма поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, с което не
изпълнява въведените с т.I.7. от Заповед №
РД-01968/26.11.2021 г. на Министъра на здравеопазването противоепидемични мерки
по чл.63, ал.4 от ЗЗ. За горното срещу И. е съставен АУАН за нарушение на
чл.209а вр. чл.63, ал.1 от ЗЗ. Възприемайки изцяло констатациите в АУАН,
административнонаказващият орган /АНО/ издал оспореното пред районния съд
наказателно постановление.
За да отмени наказателното постановление, ВРС приел,
че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, при
липса на допуснати процесуални нарушения и при правилно приложение на
материалния закон. Съдът е изложил мотиви, че Заповед № РД-01968/26.11.2021 г.
на Министъра на здравеопазването е с ограничен срок на действие – от 01.12.2021
г. до 30.03.2022 г., като с изтичането на този срок задължението, посочено в т.I.7. от нея,
вече не съществува в правния мир. При това положение районният съд счел, че е
налице по-благоприятен закон по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Като
допълнителен аргумент за отмяна на наказателното постановление въззивният съд е
посочил, че Заповед № РД-01968/26.11.2021 г. на Министъра на здравеопазването
не е обнародвана в „Държавен вестник“, поради което същата не е породила своето
правно действие и нейните разпоредби не могат да служат за въвеждане на права и
задължения за гражданите, нито за санкциониране на тяхното поведение при
установено несъответствие с предписаното от нормите на заповедта.
Обжалваното решение на ВРС е неправилно.
В разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ е
предвидено ангажиране на административнонаказателна отговорност за лице, което
наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор
на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или 7 и
чл.63а, ал.1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление. Видно от
нормата тя съдържа в себе си както правило за поведение, така и санкция за
неизпълнение на това правило.
Съгласно чл.63, ал.4 от ЗЗ при обявена
извънредна епидемична обстановка по ал.1 министърът на здравеопазването въвежда
със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен
здравен инспектор за територията на страната или за отделна област. Именно
такъв акт представлява Заповед № РД-01968/26.11.2021 г. на Министъра на здравеопазването, чиято т.I.7. е посочена
като нарушена от АНО.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява по категоричен начин, че Г.И. не е изпълнил
въведени със заповед на Министъра на здравеопазването противоепидемични мерки
по чл.63, ал.1 от ЗЗ. Установено е по делото, че на посочената в АУАН и в
наказателното постановление дата наказаното лице се е намирало в транспортно
средство за обществен превоз /автобус от „Градски транспорт“/ и не е поставило
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба в нарушение на т.I.7. от Заповед
№ РД-01968/26.11.2021 г. на Министъра на здравеопазването. Нарушението правилно е квалифицирано от АНО съобразно
предвидените законови норми, визиращи състава и наказанието за извършено такова
нарушение. Доколкото причините за непоставянето на защитна маска са ирелевантни
за спора и са извън съставомерността на деянието, неоснователни са изтъкнатите
от И. съображения в тази насока.
Изрично в наказателното постановление, при
отразяване на правната квалификация на нарушението, са посочени чл.209а, ал.1
вр. чл.63, ал.4 от ЗЗ и т.I.7. на Заповед № РД-01968/26.11.2021 г. на Министъра на
здравеопазването. Релевантната т.I.7. от Заповед
№ РД-01968/26.11.2021 г. е била действаща към момента
на извършване на нарушението /13.01.2022 г./,
респ. посочената в нея противоепидемична мярка е била задължителна за
изпълнение на територията на Република България – аргумент от чл.209а, ал.1 във
връзка с чл.63, ал.1 от ЗЗ. Заповед № РД-01968/26.11.2021 г. на
Министъра на здравеопазването представлява общ административен
акт по смисъла на чл.65 от АПК, а не нормативен акт, поради което неправилно
районният съд приема, че след отмяната ѝ е налице по-благоприятен закон
по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Съгласно тази правна норма ако до влизане в
сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби,
прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. От анализа на
разпоредбата се установява, че същата визира различни нормативни /т.е. законови
в широкия смисъл на това понятие/ разрешения относно третирането от страна на
законодателя на едни и същи обществени отношения, като при това положение
приложение следва да намери най-благоприятната за нарушителя разпоредба. В
конкретния случай се касае за ангажиране на административнонаказателна
отговорност, предвидена в нормативен акт – Закона за здравето, в действаща
разпоредба /чл.209а, ал.1/, както към момента на извършване на нарушението,
така и към настоящия момент, поради което отмяната на общ административен акт /Заповед
№ РД-01968/26.11.2021 г. на Министъра на здравеопазването/ след издаването на наказателното постановление, но преди
влизането му в сила, не се явява основание за неговата отмяна. По отношение на
горепосочения общ административен акт, не е налице отмяната му като незаконосъобразен,
поради което от значение за делото е обстоятелството, че към датата на
извършване на нарушението и издаването на наказателното постановление
релевантната Заповед № РД-01968/26.11.2021 г. на Министъра на
здравеопазването е била действаща, респ. пораждала е
валидно правно действие на територията на Република България. Доколкото
тази заповед е общ, а не нормативен административен акт, неправилно районният
съд е счел, че за да породи правното си действие, същата трябва да бъде
обнародвана в „Държавен вестник“. Заповедите във връзка с временните
противоепидемични мерки на министъра на здравеопазването са издадени като общи
административни актове, в хипотезата на чл. 73 от АПК, който изрично позволява
да се издаде общ административен акт в неотложни случаи без обществено
обсъждане, какъвто неотложен случай безспорно е настъпилата пандемия. АПК не
предвижда обявяване на общите административни актове в Държавен вестник, а е
уредено специално производство във връзка с тяхното приемане и оповестяване. Съгласно
чл. 73 АПК когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за
предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната
сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото
на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за
уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на
акта. В тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията
за издаването му. Заповедите на Министъра на здравеопазването са издадени
именно в неотложна ситуация за опазване на живота и здравето на гражданите на
територията на страната като същите са оповестени чрез средствата за масово
осведомяване, чрез извънредни пресконференции, както и на страницата на
Министерство на здравеопазването, където се намират и понастоящем. По делото не
е спорно, че процесната заповед е обявена в интернет, на страницата на МЗ,
поради което съдът намира, че същата е породила правно действие.
Наложеното наказание е съобразено със законовия
минимум, тежестта на нарушението и неговата специфика. Същото е определено в
рамките на закона, предвидени за извършеното нарушение, и е съобразено с целите
на индивидуалната и генералната превенция, закрепени от законодателя в чл.12 от ЗАНН.
Не са налице основания за квалифициране на случая като
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В ЗАНН не е предвиден критерий за
маловажен случай на административно нарушение като при решаване на този въпрос
във всеки конкретен казус следва да се изхожда от цялата съвкупност на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността
и вида на вредата, кръга и естеството на засегнатите интереси, времетраенето на
нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения. В случая
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице е нарушило
въведени противоепидемични мерки, целящи да предотвратят масово заболяване –
разрастващата се пандемия от COVID-19. Обект на увреждане или засягане от
нарушението са обществените отношения, свързани с живота и здравето на
гражданите. Обстоятелството, че И. не съобразява поведението си с тежката
пандемична обстановка и застрашава собствения си живот и този на другите
граждани не обосновава маловажност на нарушението. Правилно и законосъобразно с
оглед обществената опасност на извършеното деяние от АНО е ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя. Не се установява по
делото да са били налице обективни причини за несъобразяване на поведението на
наказаното лице с въведените за всички граждани на територията на страната
мерки. Предвид тези съображения случаят не може да се квалифицира като
маловажен.
При този изход на правния спор, предвид своевременно
заявеното искане и на основание чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН, във връзка с чл.37
от Закона за правната помощ, в полза на ОД на МВР Варна следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции общо в
размер на 160 лева /по 80 лева за всяка съдебна инстанция/, определен съобразно
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и фактическата и правната
сложност на делото.
С
оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че решението на ВРС е
неправилно и незаконосъобразно и следва да се отмени, като се потвърди
издаденото наказателно постановление.
Водим
от горните съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1380
от 24.10.2022 г. на Районен съд – Варна, постановено по НАХД №
20223110203156/2022 г. по описа на 5-ти състав, с което е отменено наказателно
постановление № 439а-91 от 16.02.2022 г., издадено от Директора на ОД на МВР –
Варна, с което на Г.Я.И., ЕГН **********, на основание чл.209а, ал.1 от Закона
за здравето, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 439а-91 от 16.02.2022 г.,
издадено от Директора на ОД на МВР – Варна, с което на Г.Я.И., ЕГН **********,
на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА Г.Я.И. ***, ЕГН **********, да заплати в полза на ОД на МВР Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 160 /сто и шестдесет/ лева .
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: