№ 1325
гр. Плевен, 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. И.А
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20224430101792 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
„***, представлявано от ***, *** със съдебен адрес: гр. *** 15 ет.6 против В.
С. ИЛ. с ЕГН ********** от гр.***щецът твърди, че предявява вземането си в
общ размер на 1556.61 лв., от които 1230.16 лв. – главница, 107.61 лв. –
договорна възнаградителна лихва и 218.84 лв. – наказателна лихва. На
08.06.2021г. между „*** бил сключен договор за цесия, по силата на който
банката възмездно прехвърлила на ищцовото дружество пакет от вземания по
необслужвани договори за кредит, сред които и процесното вземане по
договор от 18.04.2012г., сключен с ответника. Представя доказателства за
настъпилото частно правоприемство, а именно – договор за цесия от
08.06.2021г. Ищецът твърди, че на 18.04.2012г. между банката и ответника
бил сключен договор за банков кредит по силата на който по разплащателната
сметка на ответника на 10.04.2016г. била преведена сумата от 4000 лв. За
предоставения кредит ответникът се задължил да върне на банката
отпуснатия кредит ведно с всички дължими по него такси, лихви и разноски в
срок до 10.04.2016г. За предоставения кредит, кредитополучателят се
задължил да заплаща договорна възнаградителна лихва като главницата по
кредита се олихвява с годишен лихвен процент, чиято стойност се формира
1
по правилото на чл.4 – за периода от отпускане на кредита до 10.04.2014г.
година лихва в размер на 6%, а след 10.04.2014г сбор от базовия лихвен
процент за банката за лева и фиксирана надбавка. Размерът на годишния
лихвен процент по кредита към датата на сключване на договора е 9,99%.
Ищецът твърди, че ответникът се задължил да върне на банката
начислената възнаградителна лихва на 48 анюитетни месечни вноски с падеж
на първата – 18.04.2012г., а на всяка следваща – 10-то число на месеца и краен
срок на договора 10.03.2016г.
Твърди, че съгласно т.10 от договора плащания, по които няма
извършено разплащане поради недостиг се олихвяват с договорения лихвен
процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от
деня следващ падежа на съответната вноска. Твърди, че първоначално
кредотополучателят погасявал задълженията си, като изцяло са заплатени
първите 35 вноски и частично е платена 36-тата, като общия размер на
изплатената главница е в размер на 2769.79 лв. За погасяване на
задължението за възнаградителна лихва са платени 35 вноски в общ размер на
626.95лв.
Впоследствие плащанията били преустановени и ответникът изпаднал
в забава, като падежа на първата изцяло непогасена вноска бил 11.04.2015г.
Поради неплащането банката не се е възползвала да обяви кредита за
предсрочно изискуем преди крайния му срок и уведомление на ответника не е
изпращано. Крайният срок на договора е настъпил на 10.04.2016г. и към
датата на подаване на заявлението - 20.06.2016г. вземането за главница и
лихва било изискуемо, поради настъпил падеж. Поради неизпълнение на
задълженията от страна на ответника банката подала заявление, по което
било образувано ЧГД №4468/2016г., по което има издадена Заповед за
изпълнение. След образуване на заповедното производство вземането било
прехвърлено от заявителя на ищеца, по силата на договор за цесия. Това
обуславя правния интерес от водене на настоящето дело.
В заключение ищецът моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответникът му дължи посочените в Заповедта за
изпълнение суми.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, в който ответникът,
чрез назначения си особен представител оспорва претенцията. Твърди, че
искът е недопустим с оглед обстоятелството, че не е ясно дали е спазен
едномесечния срок за предявяването му.
Ответникът оспорва и основателността. Навежда доводи, че
сключеният между страните договор за кредит не отговаря на изискванията на
закона, тъй като кредитополучателя не е запознат предварително с
преддоговорната информация, предоставена под формата на стандартен
2
европейски формуляр. Твърди, че не са спазени условията на чл.10 ЗПК,
което води до недействителност на договора. Твърди, че не е ясно дали в
задълженията на кредитополучателя е включено задължение за заплащане на
месечни такси и комисионни свързани с управлението на кредита, което е
недопустимо съгласно чл.10 ал.2 ЗПК. Твърди, че не са посочени ясно
компонентите в земната сума и дали общият размер на задължението е техен
сбор. Твърди, че не е ясно дали в дължимите суми са включени такси и
комисионни, които са забранени от ЗПК. Твърди, че не е формирана цена на
всяка услуга поотделно, каквито са изискванията на чл.10а ал.4 ЗПК. Не става
ясно дали в месечната вноска има включени такси и комисионни и дали
потребителят е бил предварително запознат с тях. Отделно от това прави
възражение за изтекла давност.
От приложеното ЧГД съдът констатира, че заповедта за изпълнение е
издадена на 21.06.2016г. Поканата за доброволно изпълнение по образуваното
изпълнително дело е залепена на 06.03.2020г. и на 16.02.2022г. С
Определение съдът е указал на заявителя, че следва да предяви установителен
иск. Съобщението, ведно с препис от Определението е получено от ищеца на
01.03.2022г. Исковата молба е предявена на 01.04.2022г., с оглед на което
съдът приема, че искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
На първо място ответникът възразява, че не е спазено изискването на
чл.5 ЗПК съгласно който : „Информацията по ал.1 се предоставя във формата
на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити съгласно приложение № 2“. По делото не са
представени доказателства ищецът в качеството си на кредитодател да е
запознал кредитополучателят с преддоговорна информация, предоставена под
формата на стандартен европейски формуляр. Спорно е дали това
обстоятелство води до недействителност на договора. Съдът приема, че
неизпълнението на това задължение от страна на банката кредитор не
представлява съществено нарушение на задълженията, което да води до
недействителност на договора за кредит по следните съображения:
Договорът е недействителен съгласно чл.22 ЗПК освен при неспазване
изискванията на чл.10 ал.1 ЗПК, също и при чл.11 ал.1 т.7 – т.12 и т.20, а тези
разпоредби не включват неизпълнение на задължението на кредитора да
предостави на кредитополучателя преддоговорна информация под формата на
3
стандартен европейски формуляр.
По отношение възраженията на назначения особен представителна
ответника, с които оспорва задължението на кредитополучателя в частта за
задълженията за такси по чл.7 и чл.8 от договора, съдът допусна и назначи
съдебно-счетоводна експертиза. Действително в договора, страните са
уговорили банката да събира комисионна за отпускане на кредита в размер на
2% от разрешения кредит в деня на усвояване на кредита. Видно, обаче от
заключението, тази такса нито е удържана при предоставяне на кредита, нито
е включена в месечните вноски по кредита. От заключението се установява,
че всяка вноска включва само главница и лихва, а такси не са начислявани.
По сметка на ответника е преведена пълната сума от 4000 лева, а не 3920
лева, колкото би била, ако е удържана посочената такса. Отделно от това
вещото лице е установило, че сумата от 80 лева не е включена в размера на
погасителните вноски, които включват само главница и договорна лихва. При
тези констатации в заключението на вещото лице, съдът приема, че доводите
на ответника за нищожни клаузи на договора в частта, с които са уговорени
такси в чл.7 и чл.8 са правноирелевантни и не следва да се обсъждат.
Съдът не споделя доводите на ответника в частта, в която твърди, че
липсва ясна и точна регламентация на правата и задълженията на всяка от
страните. В договора ясно и точно е посочен размера на главницата, размера
на договорната лихва начина на плащане, срока на кредита. Видно е че ГПР е
в размер на 9,99%, а допустимия размер на 50 %. Процесният договор не
нарушава нито една разпоредба на ЗПК, още по – малко такива, които да го
правят недействителен. Безспорно се установи, че кредитодателят е изправна
страна по договора, като е изпълнил всички задължения, възникнали от
договора.
Не се установи, обаче, ответникът да е изпълнил задълженията си за
плащане на дължимите вноски по кредита и съответно претенцията се явява
основателна. След издаване на заповедта за изпълнение, кредитодателят е
прехвърлил вземането си с договор за цесия от 08.06.2021г., копие от който е
приложен по делото. Вземането спрямо ответника е посочено в Приложение
№1 към договора, което също е приложено към исковата молба. Видно от
приложението, в същото е отразен размера на дължимата главница и лихва,
както и номера на образуваното с изпълнителния лист изпълнително дело.
4
Уведомлението за цесията е изпратено до ответника на посочения от него
адрес. В договора е посочено, че кореспонденцията се води в писмена форма
на адреса, посочен в договора и именно на този адрес е изпратено и
уведомлението за цесията. Упълномощеният от цедента ищец за уведомяване
на длъжника за цесията на неговото вземане, видно от представената на лист
13 обратна разписка, е положил усилия да извести длъжника кой е
действителния му кредитор.
Задължението на цедента да съобщи на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането, има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не
е носител на вземането, като го предпази от двойното плащане на едно и също
задължение. Макар и ответникът да не е правил възражение, че длъжникът не
е уведомен за цесията, за пълнота, следва да се отбележи, че такова
възражение от длъжника може да се прави само в случай, че длъжникът е
платил на стария кредитор до момента на уведомяването, а в настоящия
процес ответникът не твърди извършено пълно плащане - в т.см. Определение
№ 987 от 18.07.2011г. на ВКС по гр.д.№ 867 от 2011г. на ІV г.о. – „Длъжникът
може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението“, и Решение
№ 173 от 15.04.2004 г. на ВКС по гр. д. 788/2003 г. : “Неизпълнението му /на
условието на чл. 99, ал. 4 ЗЗД/, не се отразява на действителността на
договора за цесия, а води до неговата непротивопоставимост на длъжника
само тогава, когато съобщението за сключването му се предхожда от
изпълнение, престирано на досегашния кредитор. От това следва
ирелевантността на факта кога и на кого е съобщено за прехвърленото
вземане, след като по делото безспорно е било установено, че задължението
за главница по договора за заем не е погасено”. Поради горното, и с оглед
представените доказателства, че ищецът е придобил вземането си от
първоначалния кредитор „Първа Инвестиционна банка“ ЕАД чрез цесия,
уведомил е длъжника за тази цесия, като е бил упълномощен за това
уведомяване, съдът намира, че за “*** е доказана активната легитимация като
ищец и кредитор по изискуемото вземане. Изложеното налага извод за пълна
основателност на претенциите, поради което установителните искове следва
да бъдат уважени изцяло.
5
Следва да се отбележи във връзка с направеното от страна на особения
представител на ответника възражение за давност, че същата не е изтекла.
Съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС ГПК урежда заповедното
производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с
предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл.422, ал.1
ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен
срока по чл.415, ал.1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след
изтичането на срока по чл.415, ал.1 ГПК, давността не се счита прекъсната
със заявлението. В случая искът е спазен в определения в закона срок и по от
подаване на заявлението до влизане в сила на решението по настоящето дело,
давност не тече.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридическите
лица се присъжда адвокатско възнаграждение по Наредба№1/2004г. за
минималните адвокатски възнаграждения, ако са защитавани от юрисконсулт.
Следва да се присъдят разноски по настоящето дело, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ
и чл.25 Наредба за заплащането на правната помощ. В случая, съдът намира,
че юрк. възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от
100лв. Ответникът следва да бъде осаден да заплати на ищцовото дружество
разноски по делото в размер на 744 лева, от които 69 лева държавна такса, 100
лева юрк.възнаграждение, 275 лева депозит за съдебна експертиза и 300 лева
за назначен особен представител.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и
относно разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с
осъдителен диспозитив. Предвид изхода на делото ответникът дължи на
ищцовото дружество разноски в размер на 81,13 лева, от които държавна
такса в размер на 31,13 лева и юрк.възнаграждение в размер на 50 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл.422 вр. чл.124 от ГПК по отношение на
6
ответника В. С. ИЛ. с ЕГН ********** от гр.***, ЧЕ ДЪЛЖИ на кредитора
“***, със седалище и адрес на управление: гр.*** сумата 1230,16 лв. –
главница за периода 11.03.2015г – 10.04.2016г., 107,61 лева договорна
възнаградителна лихва начислена за периода 11.04.2015г – 10.04.2016г. и
сумата от 218,84 лева наказателна лихва за периода 11.04.2015г. –
20.06.2016г., ведно със законната лихва от датата на заявлението 20.06.2016г.
до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за
изпълнение №2857/21.06.2016г. по ч.гр.д.№4468/2016г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК В. С. ИЛ. с ЕГН ********** от
гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на “***, със седалище и адрес на управление: гр***,
сумата общо 744 лв., представляваща деловодни разноски, по настоящето
дело.
ОСЪЖДА В. С. ИЛ. с ЕГН ********** от гр.***, ДА ЗАПЛАТИ на
“***, със седалище и адрес на управление: гр.*** сумата общо 81,13 лв. -
разноски по ч.гр.д.№4468/2016г. по описа на ПлРС.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7