РЕШЕНИЕ
№ 327
гр. Сливен, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20222230104550 по описа за 2022 година
Производството по спорна съдебна администрация с правно основание
чл.127, ал.2 СК, относно определяне на режима на лични отношения на
родителя, на който не е предоставено упражняването на родителските права
на роденото от съвместното съжителство на страните малолетно дете и
предявени насрещни искове за предоставяне на упражняването на
родителските права и определяне на местоживеенето на детето и заплащането
на издръжка по чл. 143 СК.
Ищецът твърди, че двамата с ответницата живели на съпружески начала
и имали едно родено дете. Твърди, че след раждането на детето двамата не се
разбирали и той напуснал съвместно обитаваното жилище. Към настоящия
момент детето живеело заедно с майка си в гр. Сливен, а ищецът в гр. Велико
Търново, където разполагал със собствено жилище.
Не претендира упражняване на родителски права и не спори, че майката
била по-пригодния родител за отглеждането и възпитанието на детето. Иска
от съда да се определи режим на лични отношения с малолетното дете. Не
претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната стрА..
Сочи, че след раздялата на страните през м. октомври 2022г. имали устно
1
споразумение, детето да живее при нея, като ищецът да изплаща ежемесечна
издръжка за детето в размер на 300 лв. месечно. Твърди, че ответникът
работел като международен шофьор и се прибирал в страната няколко дни в
месеца, поради което било обективно невъзможно да се среща с детето. Така
бащата взел детето с преспиване на 20.10.2022 г. и го върнал на 21.10.2022 г.,
като след тази дата не е искал да го взема с преспиване. Не възразява бащата
да взема детето всяка първа и трета седмица от месеца с преспиване от 18
часа в петък до 18 часа в неделя, като се взема и връща в дома на майката и
един месец през лятото несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката.
Счита, че с оглед интереса на детето следвало да се постанови всяка четна
година да бъде при майката за Коледните и Великденски празници и при
бащата за Новогодишните празници и всяка нечетна година да бъде при
бащата за Коледните и Великденски празници и при майката за
Новогодишните празници. Не претендира разноски.
Предявени са и насрещни искове срещу първоначалния ищец с правно
основание чл. 127, ал. 2 СК и чл. 143 СК. Иска се присъждане упражняването
на родителските права над детето на неговата майка и местоживеенето му при
нея, издръжка в размер на 300 лв. месечно, която да бъде платима до 5-то
число на текущия месец, считано от 01.12.2022 г. до навършване на
пълнолетие на детето или настъпване на други основания за изменението или
прекратяването на издръжката. Такова устно споразумение имало между
страните и то се изпълнявало до настоящия момент, като издръжката била
изплатена до м. ноември 2022г. Не претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещните искове депозирал
отговор. Не оспорва претенциите на ищцата. Поддържа предложения от него
в неговата искова молба режим на лични отношения между него и детето.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа стрА. следното:
Страните в процеса са родители на малолетното дете Ивайла Г. И.а,
родено на 19.10.2021г. от съвместното им съжителство на семейни начала.
По делото е приет социален доклад от Агенция „СП”, Дирекция „СП”
гр.Сливен, от който се установява, че основни грижи за детето полага
майката, която осигурила необходимите условия за отглеждането му. При
необходимост майката разчита на помощта на своите родители, кото живеели
2
в съседство. Майката и детето живеят на адрес гр.**, кв.“**“, бл.**, вх.**,
ап.**в апартамент, състоящ се от хол и кухня, обособени в общо помещение,
спалня, детска и санитарен възел. В жилището се поддържала добра битова
хигиена. В момента майката на детето ползва отпуск за отглеждане на дете до
навършване на две годишна възраст и получавала месечно възнаграждение в
размер на 710 лв. Констатирано било, че детето се чувства спокойно в
присъствието на майка си и имало изградена силна емоционална връзка
помежду им.Детето реагирало положително и на ласките на своя баща, който
му обръщал нужното внимание и показвал любовта си към него. Майката
притежавала необходимия родителски капацитет и съумявала да се справи с
грижите за детето си. Не са установени преки рискови фактори, които биха се
отразили неблагоприятно върху цялостното развитие на детето.
От личното изслушване на майката на И.съдът остА. с впечатление, че
тя е отговорен родител, запозната с ежедневието и навиците на детето, както и
изразява желание и готовност да продължи да полага непосредствени грижи
за нея. Не желае детето да бъде вземано от бащата за един ден и на другия да
се връща, тъй като бащата живеел в гр. ** и детето би изпитало дискомфорт
при такова често пътуване.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена след
преценка на събраните по делото писмени доказателства и писмени
доказателствени средства, които като еднозначни и непротиворечиви,
кредитира.
Установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:
Предявените искове за определяне местоживеене на малолетно дете,
предоставяне упражняването на родителските права спрямо него, определяне
на режим на лични отношения и издръжка, с правно основание чл.127, ал.2
СК са допустими.
Установи се безспорно в хода на производството, че грижите за
малолетното дете И. изцяло са поети от майката, подпомагана от нейните
родители. Детето от раждането си не е отделяно от своята майка, като между
тях съществува силна емоционална връзка. Категорично се доказа в процеса,
че в жилището, където се отглежда и възпитава детето към настоящия момент
са създадени благоприятни условия за това и се задоволяват изцяло неговите
потребности.
3
Всъщност страните нямат спор, относно това майката да упражнява
родителските права спрямо детето, което да живее при нея в гр.Сливен. Няма
спор и по отношение на размера на издръжката, която бащата плащал и след
раздялата си с майката на детето.
Спорът касае единствено режимът на лични контакти на бащата с
детето и то единствено по отношение на времетраенето на Коледни,
Новогодишни, Великденски празници и рожден ден на детето.
Принципно почивните дни през тези празници са по около четири пет
дни, което означава, че ако съдът определи половината от тези дни детето да
е при баща си, то следва да пътува през два дни.Детето е в ниска възраст и
съдът не счита, че това е най-оптималния вариант за него.
Ето защо на бащата на детето, който няма да упражнява родителските
права, съдът намира, че следва да се определи следния режим на лични
отношения: всяка първа и трета седмица от месеца от 18:00ч в петък до
18:00ч. в неделя с преспиване при бащата, както и един месец през лятото,
несъвпадащ с годишния отпуск на майката, всяка нечетна година по време на
Коледните и Великденските празници и всяка четна година по време на
Новогодишните празници, както и по три часа в деня на рождения ден на
детето.
Така определеният режим на лични отношения най-адекватно към
настоящия момент защитава правата на малолетното дете да контактува с
другия родител, комуто не са предоставени за упражняване родителските
права. Следва да се отбележи, че при промяна в обстоятелствата, винаги може
да се иска и промяна в определения режим на лични отношения. Личните
контакти на дете с родителя, неупражняващ родителските права биха могли
да бъдат и с много по-интензивен характер от определените от съда при
възможност за това и наличие на добра воля и съгласие между страните -
родители.
По изложените съображения насрещните искове се явяват основателни и
биват уважени.
Ищецът по първоначалните искове и ответник по насрещните следва да
бъде осъден с оглед присъдената издръжка на детето да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 432 лв. / 4% върху
тригодишните платежи чл.69, ал.1,т.7 ГПК/.
4
Страните не претендират деловодни разноски, поради което съдът не
дължи произнасяне с изричен диспозитив в тази насока.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете И. Г. И.А, ЕГН: **********, родено на
19.10.2021г. на майката П. К. Н., ЕГН: ********** от гр.**, кв.”**“, бл.**,
вх.**, п.**, като
ПОСТАНОВЯВА детето да живее при майка си на адрес от гр.**,
кв.”**“, бл.**, вх.**, п.**.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на бащата Г. И. Г.,
ЕГН: ********** от гр.**, ул.”**” № **, ап.**, ет.**с детето И. Г. И.А, ЕГН:
**********, родено на 19.10.2021г., както следва: всяка първа и трета
седмица от месеца от 18:00ч в петък до 18:00ч. в неделя с преспиване при
бащата, както и един месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на
майката, всяка нечетна година по време на Коледните и Великденските
празници и всяка четна година по време на Новогодишните празници, както и
по три часа в деня на рождения ден на детето.
ОСЪЖДА бащата Г. И. Г., ЕГН: ********** от гр.**, ул.”**” № **,
ап.**, ет.**ДА ЗАПЛАЩА на П. К. Н., ЕГН: ********** в качеството й на
майка и законен представител на малолетното дете И. Г. И.А, ЕГН:
**********, родено на 19.10.2021г., месечна издръжка в размер на 300 лв.
/триста лева/, платима до 5-то число на текущия месец, считано от
01.12.2022г. до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на други
основания за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със
законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.127, ал.2 СК предявеният от Г. И. Г.,
ЕГН: ********** от гр.В**, ул.”**” № **, ап.**, ет.**против П. К. Н., ЕГН:
********** от гр.**, кв.”**“, бл.**, вх.**, ап.**, иск за режим на лични
контакти с малолетното дете И. Г. И.А, ЕГН: **********, родено на
19.10.2021г., в частта му относно първата половина от Коледните,
5
Новогодишните и Великденските празници на всяка четна година и втората
половина от същите празници на всяка нечетна година, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г. И. Г., ЕГН: ********** от гр.**, ул.”**” № **, ап.**,
ет.**ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт държавна такса върху
определената издръжка в размер на 432 лв. /четиристотин тридесет и два
лева/.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Сливенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6