РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Бургас, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Росица Ж. Темелкова
Калина Ст. Пенева
при участието на секретаря Марина Д. Д.
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
гражданско дело № 20242000500284 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.дело № 284/2024г. по описа на Апелативен съд
– Бургас е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на Комисията за отнемане на
незаконно придобито имущество /КОНПИ/, чрез процесуалния представител
В. Д., против решение № 432/10.05.2024г., постановено по гр. дело №
1763/2021г. по описа на БОС, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен
искът на КОНПИ срещу ответниците С. Г. З. и Д. Н. В. за отнемане в полза на
държавата на имущество на стойност - 35 084 лв.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част като неправилно,
необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и на
процесуалните норми. За да постанови решението в тази част съдът е приел,
че мярката „конфискация на имущество“ не отговаря на принципа на
пропорционалност според практиката на ЕСПЧ по делата „Т. и други срещу
България“ и „Й. и други срещу България“ и е достигнал до извода, че в
настоящия случай не е налице връзка между деянието и средствата (облагите
от тази престъпна деятелност), които са вложени в придобиванията от
проверяваното и свързаните с него лица през изследвания период, т.к.
обвинението повдигнато на ответника за престъпление от обхвата на чл.108,
ал.1, т.17 ЗОНПИ - чл.252, ал. 1 НК не само, че не е доказано, а е и
несъставомерно, както и че не са представени доказателства за извършена
друга престъпна дейност, която да е довела до придобиването на облаги,
послужили за придобиването на имуществото, предмет на иска на Комисията.
1
Навеждат се оплаквания, че съдът не е изследвал имуществото на ответниците
през проверявания период и не е извършил проверка за релевантно
несъответствие с доводи, че подобно изследване е ненужно предвид липсата
на престъпление.
Според въззивника установяването на значително несъответствие в
имуществото на проверяваното лице в производството по ЗОНПИ е основен
правно релевантен факт, който трябва да бъде изследван в производството
чрез съпоставяне на получените доходи, приходи и други източници на
финансиране, направените обичайни и извънредни разходи и реализираните
разходи за придобиване на имущество чрез събиране на всички допустими и
относими доказателства по съществото на спора, във връзка с направените
доказателствени искания от страните. В случая съдебното дирене е
прекратено преди извършване на поисканите от ищеца експертизи и извън
преценката са останали релевантни за правилното решаване на спора
обстоятелства, с което са нарушени разпоредбите на чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК
и принципа, закрепен в чл.10 ГПК и останалите принципи на гражданския
процес и практиката на ВКС. Неспазването на установените принципи
уредени в ГПК, ведно с липсата на събиране и обсъждане на посочените от
страните доказателства, които са от съществено значение за установяване на
правнозначимите обстоятелства, съставлява съществено процесуално
нарушение, тъй като делото е останало неизяснено от фактическа страна.
Преждевременното прекратяване на съдебното дирене представлява
своеобразен отказ от правосъдие според европейската съдебна практика, тъй
като мотивите на съда, довели до решаващите изводи, са базирани на
„очевидна правна грешка“. Изводът на съда за явна непропорционалност се
оспорва тъй като противоречи на преследваната легитимна цел, преценявана
според ЕСПЧ във всеки конкретен случай поотделно.
В отговор на въззивната жалба, подаден от С. Г. З. и Д. Н. В. чрез
техния пълномощник адв.В., се иска оставянето и без уважение, като
неоснователна. Считат решението за правилно и законосъобразно и молят да
бъде потвърдено. Сочат, че ищецът не е представил доказателства за
съществуване на връзка между твърдяната престъпна дейност на ответника С.
З. и „установеното“ незаконно придобито имущество“, чиято конфискация се
претендира от Комисията. Поддържа доводите на предходната инстанция, че
всички действали до момента закони за гражданска конфискация в страната са
имали и имат за цел да предотвратят незаконното придобиване на имущество
чрез криминални или административни нарушения, от които се твърди, че то
произтича. Твърденията, че е възможно против С. З. да има други
неприключили досъдебни производства са недоказани. Моли да бъде
потвърдено обжалваното решение.
Бургаският апелативен съд, в рамките на заявените въззивни
оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните и в двете
инстанции по фактите доказателства, приема следното:
С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил предявения от
КОНПИ против С. Г. З. иск за отнемане в полза на държавата на следното
незаконно придобито имущество:
2
- Сумата в размер на 154,35лв., представляваща крайно салдо към
16.09.2019г. получено от непреобразувания остатък в размер на 26 158,58 лв.
от вноски на каса, и изтеглените суми в периода, по разплащателна сметка е
дебитна карта Маестро IBAN BG10RZBB91551001531488 в
„РАЙФАЙЗЕНБАНК“ ЕАД, открита на 02.02.2007г. и активна към
16.09.2019г. с титуляр С. Г. З.;
- Сумата в размер на 12 500 лв., представляваща 1/2 идеална част към
датата на отчуждаване от поземлен имот с идентификатор 58356.504.505 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Приморско,
общ.Приморско. обл.Бургас, одобрени със Заповед РД-18-106/09.12.2008г., на
Изпълнителен директор на АГКК, адрес на поземления имот: гр.П., ул. „С.“ №
* местност 20 „УЗУНДЖА“ с площ по скица от СГКК-Бургас: 578 кв.м.
трайно предназначение на територията, начин на трайно ползване : ниско
застрояване /до 10м./ по предходен план: квартал 6, парцел XIII, при съседи по
скица имоти с идентификатори 58356.504.503; 8356.504.506; 58356.504.508;
58356.504.504 и 5356.504.489, отчужден след края на проверявания период;
- Сумата в размер на 3 500 лв., представляваща 1/2 ид.ч. от пазарната
стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил марка - „Мицубиши“,
модел - „Шогун“, регистрационен номер -*, № на рама -
JMA0RV430VJ001436, № на двигателя - 6G72BL9870, цвят-зелен металик,
дата на първоначална регистрация 22.11.1997г.,отчужден след края на
проверявания период;
Със същото решение съдът е отхвърлил и предявения от КОНПИ
против Д. Н. В. иск за отнемане в полза на държавата на следното незаконно
придобито имущество:
- Сумата в размер на 12 500 лв., представляваща 1/2 идеална част към
датата на отчуждаване на поземлен имот с идентификатор 58356.504.505 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Приморско,
общ.Приморско, обл.Бургас, одобрени със Заповед РД-18-106/09.12.2008г., на
Изпълнителен директор на АГКК, адрес на поземления имот: гр.П., ул.„С.“ №
*, местност „УЗУНДЖА“ с площ по скица от СГККБургас: 578 кв.м. трайно
предназначение на територията, начин на трайно ползване: ниско застрояване
/до 10м./ по предходен план: квартал 6, парцел XLIII, при съседи по скица
имоти с идентификатори 58356.504.503; 8356.504.506; 58356.504.508;
58356.504.504 и 5356.504.489, отчужден след края на проверявания период;
- Сумата в размер на 3 500 лв., представляваща 1/2 ид.ч. от пазарната
стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил марка - „Мицубиши“,
модел - „Шогун“, регистрационен номер - *, № на рама -
JMA0RV430VJ001436, № на двигателя - 6G72BL9870, цвят-зелен металик,
дата на първоначална регистрация 22.11.1997г. ,отчужден след края на
проверявания период;
- Сумата в размер на 2 699,50 лв. представляваща крайно салдо от
вноски на каса по разплащателна сметка IBAN * в „Първа Инвестиционна
банка“ АД, открита на 07.03.2011г. и активна към момента на извлечението с
титуляр Д. Н. В.;
- Сумата в размер на 230,15 лв. получена от превод от трето лице в
3
размер на по разплащателна сметка IBAN * открита на 07.03.2011г. и активна
към момента на извлечението с титуляр Д. Н. В..
За да приеме решението си, съдът съобразил, че изследването на
имуществото на ответниците в проверявания период и извършването на
проверка за несъответствие е ненужно, тъй като при липса на престъпление и
липса на данни за получени облаги от престъпна дейност, отнемане на
имущество не може да се постанови.
Предявеният иск е с правно основание в чл.153 вр. чл.142, ал.2, т.1 вр. с
чл.141, чл.151 вр. с чл.142, ал.2,т.2 вр. с чл.141 и чл.151 вр. с чл.142, ал.2, т.4
вр. с чл.141 от ЗОНПИ.
Проверката е извършена след постъпило в Комисията уведомление от
Окръжна прокуратура Бургас с вх. № УВКП1227/16.09.2019 год. за това, че с
постановление от 19.04.2018 год. Окръжна прокуратура Бургас е привлякла С.
Г. З. в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 4635 3М-16/2019
год. по описа на РУ на МВР-Приморско, пр.пр.вх. № 2018/2019 год. ПОР №
91/2019 год. по описа на ОП-Бургас за извършено престъпление по чл.252,
ал.1 от НК, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.17 от ЗОНПИ.
Досъдебното производство е водено за предоставени в заем суми на
седем лица с общ сбор в размер на 14 900 лв. през 2018 год. в месеците:
юни,септември,октомври,ноември и декември.
Постановлението за прекратяване на досъдебно наказателно
производство на прокурор от Окръжна прокуратура Бургас е от 22.01.2020 год.
Проверката е започнала на 16.09.2019 год. с период: от 16.09.2009г. до
16.09.2019г.
Извършеният от Комисията, въз основа на събраните доказателства,
анализ сочи, че С. Г. З. и членовете на неговото семейство, за проверявания
периода са реализирали:
1. Доходи, приходи и източници на финансиране общо в размер на 331
062,31 лв., в т.ч.: - доходи от трудови и приравнени на тях правоотношения в
размер на 164 797,01 лв. - начално салдо, усвоено в периода в размер на 1
011,82 лв. - усвоени кредити, кредитни карти и заеми в размер на 61 723,78 лв.
- от социални помощи в размер на 12 950,55 лв. - от продажба на дружествени
дялове в размер на 4 000 лв. - от продажба на ППС в размер на 18 700 лв. - от
начислени лихви в размер на 377,04 лв. - получени заеми в размер на 67 502,11
лв.
2. Обичайни и извънредни разходи общо в размер на 239 192,50 лв., в
т.ч.: - за издръжка на семейство по данни на НСИ в размер на 119 394,10 лв. -
предоставени заеми в размер на 61 500 лв. - разходи за пътувания в чужбина,
съгласно наредбата за командировки в размер на 5 373,23 лв. - публично-
правни задължения и преводи към трети лица в размер на 10 954,10 лв. -
преводи към трети лица и банкови разходи в размер на 41 971,07 лв.
3. Установен нетен доход, положителен в размер на 91 869,81 лв.
4. Имущество (пари, движими, недвижими вещи, ограничени
нематериални активи) общо в размер на 583 987,71 лв., в т.ч.:
- дружествени дялове в размер на 2 650 лв.
- недвижими имоти в размер на 60 786 лв.
4
- ППС в размер на 137 500 лв.
- получени от трети лица, без основание в размер на 7 001,34 лв.
- вноски по банкови сметки в размер на 292 332,95 лв.
- начислени лихви в размер на 9 769,78 лв.
- установени от досъдебно производство в размер на 14 900 лв.
- погасителни вноски по кредитни карти в размер на 30 898,84 лв.
- погасителни вноски по кредити размер на 28 148,80 лв.
5. Установено несъответствие в размер на 492 117,90 лв.
В първоинстанционното производство и двете страни са заявили свои
доказателствени искания, насочени към експертна проверка на фактическите
твърдения на ищеца, изложени в икономическия анализ, но съдът е приключил
събиране на доказателствата, без да се произнесе.
Във въззивното производство при това положение не е налице
хипотезата на чл. 266,ал.3 ГПК и доказателственото искане за назначаване на
икономическа експертиза е основателно.
За да разгледа по отделно исковете и да се произнесе по тяхната
основателност, преди всичко, съдът следва да установи въз основа на
събраните по делото доказателства наличието на предпоставките да възникне
право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество. Това
изисква при условията на пълно доказване установяване на няколко
законоустановени обстоятелства.
На първо място следва ответникът да е бил привлечен като обвиняем за
престъпление измежду тези, които са изброени в чл. 108 ЗОНПИ (закона).
Това обстоятелство не се оспорва и се доказва по делото, което обосновава
законност на извършената проверка по силата на чл. 108, ал.4 от Закона.
На следващо място отнемането може да бъде извършено, в случай че
имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това
в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в § 1, т.3 от ДР
ЗОНПИ размер. Едва след установяване на такова превишение, както приема
ВКС в множество свои решения, подлежи на изследване въпросът, дали даден
доход има законен характер. Този въпрос е конкретен и съдът го преценява с
оглед установените факти в настоящото дело, като от значение е основанието
за получаването на дохода.
От внимателния прочит на исковата молба е очевидно, че част от
участващите в изчисленията на Комисията позиции не могат по естеството си
или според разясненията в задължителната съдебна практика по прилагането
на закона, да бъдат взети предвид по начина, предложен от Комисията. Този
извод на съда се основава и на констатациите на вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза.
При изследване на придобитото в проверявания период имущество
съдът констатира, че необосновано с оглед законоустановения способ за
индивидуализиране на материалните активи, подлежащи на отнемане, е
разбирането, поддържано в икономическия анализ в исковата молба, че в
имуществото следва да се включат направени от ответниците разходи, напр. за
вноски по банкови сметки в размер на 292 332,95 лв.; или суми „установени от
5
досъдебно производство“ в размер на 14 900 лв.; или погасителни вноски по
кредитни карти в размер на 30 898,84 лв.; погасителни вноски по кредити
размер на 28 148,80 лв.; както и суми получени от трети лица, без основание в
размер на 7 001,34 лв.
Въззивният съд приема, че паричните вноски по сметки на
ответниците, макар и направени през проверявания период, нямат характер на
имущество, ако в края на изследвания период не са налични по сметките на
лицето в банка или в брой (намерени или иззети).
На следващо място, според съда т.нар. от ищцовата страна „суми от
трети лица“ не могат да бъдат квалифицирани като доходи с незаконен
източник, защото е установено постъпването им по сметките на ответниците и
не е установено от Комисията забранено от закона основание за извършените
преводи на пари. Неустановеното основание законът не приравнява на
незаконно основание, доколкото в свободния пазар лицата обичайно
извършват разплащания по различни облигационни правоотношения.
По критериите, които могат да бъдат извлечени от формулировката на
понятието в закона, парите са имущество единствено, ако са налични –
посочени в крайното салдо на сметките към началото на проверката или
иззети като намерени, или доброволно предадени с протокол за изземване, арг.
от чл.147 от Закона.
Следва да се посочи, че вноските по сметките на ответниците, така
както са посочени в исковата молба по размер и година по всяка от
установените сметки на лицата не са налични в описания размер, както сама
Комисията е признала в исковата молба. Затова общият размер на посоченото
от комисията като придобито имущество следва да бъде намален с така
посочените суми до размера на стойността наличните парични средства, на
недвижимите имоти закупени през проверявания период и отчуждени след
края му и пътните превозни средства.
Според Комисията е налице положителен нетен доход в размер на 91
869,81 лв.
В резултат на небоснованото включване на различни парични суми в
общата стойност на имуществото от страна на Комисията, въззивният съд
възприема за обективно заключението на в.л. Д., според което при детайлно
проследяване на паричните потоци, при правдиво отчитане на приходи и
разходи по сметките на ответниците нетният доход според вариант I e -
33,450лв., а според вариант II е 40 935лв.(л. 198).
При съпоставка на стойността на придобитото имущество с
разполагаемите средства само по вариант 1 има несъответствие в размер на
45 038лв., докато по втория вариант не е налице недостиг на разполагаемите
средства.
6
При така установеното от фактическа страна въззивният съд
приема от правна страна следното:
За да възникне право на държавата за отнемане на незаконно
придобито имущество, се изисква при условията на пълно доказване
установяване на няколко материални предпоставки:
На първо място следва ответникът да е бил привлечен като обвиняем за
престъпление измежду тези, които са изброени в чл.108, ал.4 от Закона, за
което са представени доказателства. От значение за обосноваността на
предположението по чл.107 от закона е обстоятелството, че след прекратяване
на досъдебното производство от прокуратурата е възприето задължително за
съдилищата разбиране по правото обективирано в тълкувателно решение №
1/20г. на ОСНК на ВКС, с което деянието за което е обвинен ответника е
прието за несъставомерно и законността на приходите представляващи „суми
получени от трети лица“ и „суми по досъдебното производство“ не може да се
оспорва от Комисията.
В хода на инициираната от разследващия орган проверка пред
Комисията и в рамките на 10-годишния период на изследване са събрани
сведенията, изискуеми по чл.114, ал.1 от закона. Въз основа на данните от тях
Комисията е изготвила своя икономически анализ и според достигнатия извод
за наличие на значително несъответствие е предявила исковете си.
С насочване на отделните искове по делото са конституирани като
ответници проверяваното лице и неговата бивша съпруга, които са надлежни
страни.
Отнемането може да бъде извършено, в случай че имуществото в края
на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на
периода и това увеличение надхвърля посочения в § 1, т.3 от ДР на закона
размер. Едва след установяване на такова превишение, както приема ВКС в
множество свои решения, подлежи на изследване въпросът, дали даден доход
има законен характер. Този въпрос е конкретен и съдът го преценява с оглед
установените факти в настоящото дело, като от значение е основанието за
получаването на дохода.
По делото, въз основа на възприетите от съда за установени по вид и
размер доходи, приходи и източници на финансиране за целия проверяван
период със законен произход, намалени с всички установени по делото
разходи (за издръжка, пътувания извън страната, погасяване на публични
задължения от данъци и такси, погасяване на кредити и др.) се установява
нетен доход, който съпоставен с паричната стойност на придобитото в
проверявания период имущество – недвижими имоти, движими вещи и
заместваща облага, не разкрива значително несъответствие, надхвърлящо
размера на 150 000лв.
При изследване на доходите, приходите и източниците на финансиране,
възприетия от Комисията подход не се оспорва от ответниците в съществена
степен. Констатациите на вещото лице също не дават основание на съда да
приеме извод различен от този, че Комисията е доказала по несъмнен начин
приходите и разходите на проверяваното лице и втората ответница в периода
на проверката.
7
Не е доказано по делото изискуемото значително несъответствие
между имуществото и нетния доход, при което стойността на имуществото
надвишава нетния доход със 150 000 лв. за целия проверяван период.
Само на това основание въззивният съд следва да отхвърли
предявените искове, но при направени въззивни оплаквания по отношение
изводите в обжалвания съдебен акт относно непропоционалност на мярката
„отнемане на незаконно придобито имущество“ следва да поясни:
Възприетият от законодателя подход в приложимия по настоящото дело
закон често се назовава „гражданска конфискация“, което единствено означава
отнемане на имущество, неосновано на присъда на наказателен съд. В
доктрината още се означава и като конфискация „in rem“, т.е мярка насочена
към обособено имущество, за придобиването на което не е установен законен
източник на средства. Във всички случаи при това положение, по предявените
от Комисията искове съдът следва да формира оценъчната си дейност по
фактите и по правото въз основа на законоустановените предпоставки на
предявения иск/искове и не може да откаже да ги разгледа по съображения за
непропорционалност на предвидената в закон санкционна мярка, поради
оправдаване на проверяваното лице или поради прекратяване на
наказателното производство.
По съображенията изложени по-горе въззивният съд достига до крайни
изводи, макар и по различни съображения, които съвпадат с изложените в
обжалваното решение и го потвърждава.
Мотивиран от изложеното БАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 432/10.05.2024г., постановено по гр.
дело № 1763/2021г. по описа на БОС в обжалваната част.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8