Р Е Ш Е Н И Е
№ 148
гр.Габрово, 7.08.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание на четвърти август две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
при секретаря Мариела Караджова и в присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от съдия РАЧЕВ адм. д. № 140 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 40
от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по жалба с вх.
№ 654/24.03.2020г. по описа на Административен съд – гр. Габрово на В.М.А., ЕГН
**********,***, чрез адв. М.А.А. с ЕГН ********** от Софийска адвокатска
колегия, със служебен адрес София, ул. Лавеле № 19, ет.3 против /след извършено
от жалбоподателя и прието съда уточнение/ Решение № 81 от 27.03.2020г. на Секретаря
на Община Несебър, с което се е произнесъл по направено от жалбоподателя искане
за достъп до обществена информация.
В
жалбата /след уточнението й/ се иска отмяна на атакувания административен акт и
връщане на преписката с указания да бъде предоставена търсената информация. Развиват
се подробни съображения, които според жалбоподателя сочат незаконосъобразност
на обжалваното решение. Претендира се присъждане на разноски в полза на
процесуалния представител на жалбоподателя, на основание чл. 38, ал.2 от Закона
за адвокатурата, както и на самия жалбоподател относно внесената д.т.
Ответният
административен орган – Секретар на Община Несебър, оспорва жалбата. Излага
доводи, че исканата информация е предоставена на електронния адрес на
жалбоподателката и че последната е потвърдила получаването. Претендира се
присъждане на разноски.
Административен съд – Габрово, след
като прецени допустимостта на жалбата и изложените в нея доводи, както и
данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна.
На
9.02.2020г., жалбоподателят в настоящото производство В.А. е подала Заявление
за предоставяне на достъп до обществена информация на официалния електронен
адрес на община Несебър по чл. 15, ал.
1, т. 4 от ЗДОИ. Заявлението е регистрирано в деловодството на
общината с вх. № Н1-ОА1-759/10.02.2020г. С подаденото Заявление е поискано да
бъде предоставена по реда на ЗДОИ намираща се в архива на общината обществена
информация, а именно: 1. Копия на сключените през периода 2017 г. - 2019 г.
нетрудови договори /граждански, консултантски, посреднически, преводачески и
др. / за предоставяне на услуги на обща стойност над 1000 лева без ДДС, с
изключение на тези, сключени по реда на ЗОП, 2. Копия на съответните документи,
установяващи размера на заплатените от общината възнаграждения по посочените в
т. 1 договори, както и документите, доказващи вида и количеството на
предоставените по договорите услуги, 3. В случай че предоставянето на копия от
документите по т. 1 и т. 2 би затруднило общинската администрация или
съществуват законови пречки за предоставянето им, заявителят е изискал
информация относно това какъв е предметът на всеки от договорите, на какво
правно основание са сключени, какво е договореното и изплатено възнаграждение
от общината по всеки договор, както и какъв е вида и количеството на
предоставените по договорите услуги, 4. Да се предостави информация какви са
конкретните причини, наложили сключването на тези договори и по какви критерии
са избрани контрагентите на общината по тях, 5. Да се предостави информация
относно това припокриват ли се задълженията на контрагентите по сключените
нетрудови договори със задължения на лица, наети по трудови договори от общината,
съгласно трудовите им характеристики.
Секретарят
на Община Несебър, комуто е възложено да взема решение по постъпили заявления
за достъп до обществена информация, с уведомление по чл. 30 от ЗДОИ №
Н1-ОА1-759-001/21.02.2020г. е уведомил заявителя, че поради голямото количество
поискана информация удължава срока за отговор. Същият административен орган е
постановил Решение № 81/27.03.2020г.. Отговорено е че общината е сключила 68
договора за периода 2017-2019г. поради необходимост да бъдат ползвани техните
познания и ресурс. Посочен е средномесечния размер на изплатените по договорите
хонорари. Договорите били сключени с лица които притежавали съответните
компетенции. Задълженията на контрагентите не се припокривали с тези които се
изпълнявали въз основа на трудови правоотношения. Изрично е подчертано, че ЗДОИ въвеждал
задължение за предоставяне на информация, която е налична и вече изготвена, а
не такава, която трябва да се събира и обработва за целите на заявлението.
Жалбата е неоснователна.
Информацията, така както е поискана, не
се съхранява в деловодството на задължения орган. Същата представлява обобщена
информация /напр. под формата на счетоводни справки/. С оглед на това, тази
информация не представлява налична информация и се налага да бъде изготвена
допълнително от задължения субект. Такова задължение не е предвидено в ЗДОИ.
Задълженият субект по ЗДОИ не може да бъде задължаван да систематизира и
обработва допълнително наличната при него информация единствено за да бъде
удовлетворено конкретно искане, на конкретен субект. В този смисъл е и
наложилата се съдебна практика – задълженият субект по чл. 3 от ЗДОИ
не е длъжен да съставя за целите на достъпа до обществена информация на
конкретно лице, исканата от него информация, с която не разполага във вида, в
който е поискана. /така например Решение № 1126/26.01.2020 г. по адм. дело №
5496/2019 г. по описа на ВАС, V отделение, Решение № 5675/15.04.2019 г. по адм.
дело № 7934/2018 г. по описа на ВАС, V отделение /.
Изложеното
представлява достатъчно основание, оспорването да бъде отхвърлено.
Настоящият
състав на Административен съд Габрово намира за необходимо да изложи и
следното:
Вярно
е, че ЗДОИ не поставя изискване към заявителите да мотивират исканията си за
предоставяне на достъп до обществена информация. Гражданите не са длъжни да
излагат причините, поради които търсят съответната информация. Но в същото
време исканията за предоставяне на обществена информация следва да имат своето
логично обяснение. Основен принцип в правото е наличието на интерес, който
интерес обуславя активната легитимация на дадения субект да предприеме
определени действия. В текста на чл.2,
ал.1 от ЗДОИ изрично е посочено, че исканата информация трябва да е такава,
която дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно
дейността на задължените по закона субекти. В адресната част на жалбата е
посочено, че жалбоподателят В.А. ***. По тази причини изникват редица въпроси
„Какво собствено мнение би си съставила тя за дейността на Община Несебър?“, „С
какво тази информация би й била полезна?“, „Какъв е интереса й, който би
обяснил активната легитимация на заявителя, да търси тази информация?“. Все в
този смисъл е и нормата на чл. 47 от Закона за публичните финанси. Въпросите
поставени със заявлението за достъп са насочени към това дали законосъобразно
са разходвани средства от общинския бюджет на Община Несебър. Посочената норма
изрично ограничава кръга на лицата които имат право да контролират съответния
общински бюджет и да търсят информация за разходване на средства от този
бюджет. Законодателят е ограничил този кръг до „местната общност“. Жителите на
съответната община са тези, които имат правото на контрол и на получаване на
информация относно бюджета. Жалбоподателят безспорно не попада в този кръг от
лица.
Нормата
на чл.57, ал.2 от Конституцията на Република България изрично прокламира, че не
се допуска злоупотреба с права. Настоящият състав намира, че с търсенето на
описаната по-горе информация от общини, с които заявителката няма никаква
връзка, несъмнено е налице злоупотреба с право. Заявителката е нарушила
посочената конституционна забрана. Подобна злоупотреба, не следва да бъде
толерирана.
Оспорването
следва да бъде отхвърлено.
С
оглед този резултат, претенцията на ответника за присъждане на разноски се
явява основателна. На основание чл. 143, ал.4 от АПК, чл. 78, ал.8 от ГПК, чл.
37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, същата следва да бъде уважена в минималния посочен размер – 100.- лева
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал.2, in fine
от АПК, Административен съд - Габрово
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на В.М.А., ЕГН **********,***, чрез адв. М.А.А.
с ЕГН ********** от Софийска адвокатска колегия, със служебен адрес София, ул.
Лавеле № 19, ет.3 против Решение № 81 от 27.03.2020г. на Секретаря на Община Несебър,
ОСЪЖДА В.М.А., ЕГН **********,*** да заплати на Община Несебър,
ул. Еделвайс № 10, с Булстат ********* деловодни
разноски в размер 100.- /сто/ лева.
Решението
е окончателно.
Препис
от решението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ: