РЕШЕНИЕ
№ 12
гр.Бургас, 06.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи
състав, в открито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на секретаря Сийка Хардалова, в
присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Белев
а.д. № 1148 по описа на съда за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството по делото е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.34 ал.2 от Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи.
Жалбоподатели са М.Я.Щ. с ЕГН ********** и Щ.Я.Щ. с ЕГН **********,
двамата с адрес *** 4. Жалбоподателката Щ. участва в производството лично и
чрез пълномощник – адвокат С.А. ***. Жалбоподателят Щ. участва в производството
лично.
Ответник по жалбата (АО) е кметът наобщина Созопол.
Ответникът участва в производството чрез пълномощник – адвокат Ю.Б. ***.
Предмет на оспорване е обективиран в писмо изх.№
94-00-1155-1/19.04.2021г. отказ на кмета, постановен по искане на
жалбоподателите вх.№ 94-00-1155/06.04.2021г. за провеждане на процедура по
чл.34, ал.2 от ЗСПЗЗ, а именно за изземване на имот от лицата, които го ползват
без правно основание, и предоставянето му на Щереви. Искането на
жалбоподателите касае поземлен имот с идентификатор 67800.1.219 по КККР на
гр.Созопол, м.Герени, за който Щереви са посочили, че собствеността им е била
възстановена по реда на ЗСПЗЗ.
В жалбата се правят оплаквания за материална
незаконосъобразност на отказа, като се излагат подробни доводи за наличието на
всички предвидени в чл.34 от ЗСПЗЗ предпоставки за изземване от органа на имота
и предаването му на Щереви. Иска се отмяна на оспорения отказ като
незаконосъобразен и връщане на преписката на кмета на община Созопол за
произнасяне, съобразно дадени указания по тълкуването и прилагането на закона.
Жалбоподателката Щ. иска присъждане на разноски. Сочат се доказателства.
Ответникът представя заверено копие от
преписката по приемане на оспорения акт. В писмено становище (л.3) оспорва
жалбата и изразява становище по съществото. Не сочи нови доказателства. В
съдебно заседание се претендират разноски и се прави възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар на другата страна.
Жалбата е допустима. Подадена е от лица,
които са адресати на административния акт. По делото, от жалбоподателите, е
приложено копие на пощенски плик, адресиран от община Созопол до М.Щ..
Действително върху плика няма вписване относно неговото съдържание, но
доколкото между страните няма спор, то съдът приема, че именно с този плик е
било изпратено процесното писмо, съдържащо отказа на кмета. Според отбелязване
върху пощенския плик (л.20), пратката е взета от пощенската станция на
27.04.2021г. Жалбата е депозирана в деловодството на органа на 11.05.2021г.,
поради което е спазен срокът по чл.149 ал.1 от АПК.
За да се произнесе по така поставения за
решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им,
събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови
разпоредби, прие за установено следното:
С решение №914/02.09.2002г. на ОСЗГ – Созопол
(л.53-62) е възстановено правото на собственост на община Созопол за имот т.25:
пасище, мера с площ 23,457 дка. в м.Герени, имот № 001219, като с протокол №145 (л.50-52) бил извършен и въвод във
владение.
С оглед възстановеното право на собственост,
на 19.04.2005г. бил съставен Акт за частна общинска собственост №681 (л.27-28),
за имот находящ се в м.Герени, землище гр.Созопол, имот № 001219, площ 23,457
дка. В този АЧОС е вписана забележка, че поради възстановяване на собствеността
на наследници на имот 001234, който граничи с имот 001219, площта на последния
се коригира на 21 900 дка., за която част бил съставен АЧОС №
1040/18.06.2008г. (л.30-31).
С писмо от 18.09.2019г. (л.25) областният
управител на област Бургас уведомил и.д. кмет на община Созопол за
необходимостта процесният имот 67800.1.219 да бъде актуван като публична
общинска собственост, тъй като попада в защитена територия – Природна
забележителност Пясъчни дюни между къмпингите Златна рибка и Градина. Бил съставен АПОС
№5292/15.11.2019г. (л.96).
Жалбоподателите М. и Щ. Щереви се легитимират като
наследници на Яни Щ. Койчев – техен баща (л.12).
С решение № 459/04.04.2008г. по гр.д. №
2136/2007г. (л.10) Районен съд – Бургас приел за установено по отношение на
Общинска служба по земеделие и гори – Созопол, правото на М.Я.Щ. и Щ.Я.Щ., в
качеството на наследници на Яни Щ. Койчев, да възстановят собствеността си
върху следните имоти: - нива от 24,2 дка. в м.Герените; - нива от 4 дка. в
м.Суватите; - нива от 3 дка. в м.Герен соват; - нива от 8 дка. в м.Факуда; -
нива от 8,5 дка. в м.Лафотумба. Със същото решение бил отхвърлен като
неоснователен искът М.Я.Щ. и Щ.Я.Щ. против Общинска служба по земеделие и гори
– Созопол за установяване правото им като наследници на Яни Щ. Койчев, да
възстановят собствеността си върху: - нива с площ от 4 дка. в м.Герен соват; -
нива с площ от 7 дка. в м.Факуда; - нива с площ от 8 дка в м.Лафотумба.
С решение № 1428/17.02.2009г. на Общинска
служба по земеделие и гори – Созопол (л.9) било признато правото на собственост
на наследниците на Яни Щ. Койчев в
съществуващи стари реални граници на: - нива от 24,2 дка. в м.Герените; - нива от 8,5 дка. в
м.Лафотумба.
С искане от 07.07.2009г. (л.107) М. и Щ. ***
с твърдение, че имотът им не е включен в списък за възстановяване, тъй като бил
деактуван в общинска собственост и поискали да бъдат въведени във владение.
В писмен отговор (л.108) кметът на общината
посочил, че видно от съдебното решение границите на имота на жалбоподателите
били описани, както следва: Никола Я. Комнати, път, Хрисо Атанасияди, Димо
Николов и Христодор Тапи. С така описани граници по стари недействащи карти не
можело да бъде уточнена безспорно възможността за идентифициране в съществуващи
(възстановими) реални граници за имота. Посочено е още, че въз основа на
направено до ОбСЗ – Созопол запитване за идентифициране по действащи КВС и
съгласно описаните граници на имота се установило, че липсва картен материал за
местност „Герени“ и идентифициране не може да бъде извършено. Установило се
още, че в ОбСЗ – Созопол не са налични преписки за възстановяване на земи на
лица, посочени като съседи на процесния имот.
С последващо искане (л.109) М. и Щ. *** с
искане, на основание влезлите в сила решения на Районен съд – Бургас и Решение
№ 1428/17.02.2009г. на Общинска служба по земеделие и гори – Созопол да бъдат
въведени във владение на недвижим имот – нива с площ 24 200 дка. в
местността Герените. В това искане, жалбоподателите Щереви изложили твърдения,
че голяма част от имотите в м.Герените били
станали общинска собственост през 2002г. по желание на тогавашния кмет на
общината преди да е изтекъл сроокът - 2007г., което тълкували като
“престъпление и злоупотреба с кметски пост”. Описали
още, че в м.Герените имало имот, който покривал голяма част от признатите им
24 200 дка., а именно имот № 1219 с площ 21 956 дка., а разликата до
24 200 дка. можела да се образува от друг имот. По делото няма данни за
произнасяне по това заявление.
С процесното искане от 06.04.2021г. (л.16) М.
и Щ. ***, като посочили, че са собственици на няколко недвижими имота в
землището на град Созопол, които представляват селскостопански ниви, а именно:
- нива с площ от 24,2 дка. в м.Герените; - нива с площ от 4 дка. в м.Суватите;
- нива с площ от 3 дка. в м.Горен Суват; - нива с площ от 8 дка. в м.Факуда и
нива с площ от 8,5 дка. в м.Лафотумба. Описано е основанието за правото на
собственост и, че след влизане в сила на съдебното решение и решението на ОСЗГ
– Созопол, не била изпълнена предвидената в чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ
административна процедура по предоставянето на земите, върху които е
възстановено правото на собственост в полза на наследниците. Заявено е искане,
кметът да проведете производство по чл.34, ал.2 от ЗСПЗЗ, като изземе поземлен
имот 67800.1.219 в м.Герени
и го предостави на заявителите. Посочили, че разполагат с проект за изменение
на кадастралната карта (л.13-15).
По това искане е постановен процесният отказ
. В мотивите е посочено, че от заявлението не става ясно какво се има предвид
под неизпълнена процедура по чл.34, ал.2 от ЗСПЗЗ въз основа на решение №1428,
издадено на основание чл.18ж, 18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ от ОСЗ Созопол. Според кмета
въвод във владение се извършвал от общинската администрация, в частност
техническата служба на общината, по искане на собствениците за имоти попадащи в
границите на урбанизираните територии и зоните по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В
останалите хипотези въвод във владение на възстановените земеделски земи се
извършвал от длъжностно лице от общинската служба по земеделие в присъствието
на собственика или на упълномощено от него лице. Кметът посочил, че към
заявлението е приложен проект за изменение на кадастрална карта за ПИ
67800.1.219 по КККР на гр.Созопол. По актуални данни, този поземлен имот
67800.1.219, област Бургас, община Созопол, гр.Созопол, местност Герени,
земеделска територия, категория 10, НТП – изоставена орна земя, площ 21 822
кв.м. бил публична общинска собственост, за който били съставени актове за
общинска собственост въз основа на влезли в законна сила решение №914 от
02.09.2002г. от ОСЗГ – Созопол за възстановяване на право на собственост в
съществуващи или възстановими стари реални граници и протокол на ПК Созопол за въвод във владение №
145 от 03.02.2003г. Кметът изложил още, че съгласно
описаните граници и площ на ПИ 67800.1.219 (предходен номер 001219) същият не съответства на описания в представеното решение
№459 от 04.04.2008г. по 
гр.д. № 2136/2007г. на БРС. В това решение
претендираният от жалбоподателите имот никъде не бил описан с номер по КК, респективно предходен номер
по Карта на възстановената собственост. Имотът не бил идентифициран в Решение №
1428 от 17.02.2009г. на ОСЗ Созопол.
По изложените мотиви кметът на общината приел, че проектът за изменение на КК за ПИ 67800.1.219 по КККР на
гр.Созопол бил изработен неоснователно върху имот публична общинска
собственост.
За установяване на факти, от значение за
правилното решаване на спора, по делото е допуснато извършването на
съдебно-техническа експертиза. В заключението на експерта е обосновал становище
относно идентичността на имота заявен за възстановяване от жалбоподаелите с
този, съществуващ на място. Сочи се, че за територията на ПИ с идентификатор
67800.1.219 по КККР на гр.Созопол няма план на новообразуваните имоти. Имотът
съответства на имот 001219 по КВС (картата на възстановената собственост) на
землището. Имотът бил възстановен по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ по реално
съществуващи (възстановими) стари граници. Експертът изяснява още, че имотът е
отразен в КК като „земеделска територия“ с начин на трайно ползване „изоставена
орна земя“ с площ от 21 822 кв.м. Не било възможно да се търси идентичност
между посочения в молбата на жалбоподателите имот с имота съществуващ на място,
тъй като, според вещото лице, имот с идентификатор 67800.1.219 по КККР на
гр.Созопол няма материализирани граници на място.
В съдебно заседание експертът уточнява, че е
посетил имота на място. Описва, че същият бил обрасъл с дървесина и храстовидна
растителност. Не бил ограден, а част от него били пясъци. По-голямата част от
имота била самозалесена, без видими белези от стопанисване или обгрижване. В
по-малката част се намирал пясък от плажа и там имало белези, че са преминавали
хора. Вещото лице потвърждава, че имотът е отразен в кадастралната карта като
земеделска територия с начин на трайно ползване „изоставена орна земя“.
При така установените факти съдът приема
следните правни изводи:
Съдът намира, че процесният отказ е постановен от компетентен
орган. Това е така, тъй като в процесния случай кметът на общината бил сезиран
от жалбоподателите с изрично искане (л.16-17) за провеждане на конкретно посочена процедура по чл.34, ал.1
от ЗСПЗЗ (в заявлението неправилно е посочена ал.2), като в искането е посочен
и конкретен имот, по отношение на който да бъде проведено производството.
Съгласно чл.34, ал.1, изр. първо от ЗСПЗЗ, по искане на собствениците или на
ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на
собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на
имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на
собствениците им, съответно на ползвателите им на правно основание. Според
разпоредбата на алинея втора, заповедта на кмета, както и отказът му да издаде
такава заповед подлежат на обжалване по реда на АПК. В конкретния случай се
касае за отказ именно на кмета на общината, който бил надлежно сезиран с искане
за извършване на процедура по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ, по отношение на
конкретно посочен имот. По тези съображения отказът се явява постановен от
компетентен административен орган. Не е налице основание за оспорване по чл.146
т.1 от АПК.
Отказът е постановен в изискуемата от закона писмена
форма, като са изложени фактически констатации и правни изводи, които органът е
приел като основание за отхвърляне на отправеното до него искане от жалбоподателите.
Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.2 от АПК.
Съдът намира, че при постановяване на отказа са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които, ако не
беше допуснал, административният орган можеше да достигне до друго решение.
Освен това същите нарушават и правото на защита на жалбоподателите.
Видно от мотивите на отказа, административният орган
посочил, че от заявлението не става ясно какво имат предвид Щереви, като
твърдят, че е налице неизпълнена процедура по чл.34, ал.2 от ЗСПЗЗ. Като след
това описал хипотезите за въвод във владение по ЗСПЗЗ. Изяснил статута и
собствеността върху имот 67800.1.219 по КККР на гр.Созопол, посочил, че имотът,
за който жалбоподателите твърдят, че са собственици не може да бъде
идентифициран по представените от тях документи и приел, че проектът за
изменение на КК за ПИ 67800.1.219 на гр.Созопол бил неоснователно изработен
върху публична общинска собственост.
Съгласно разпоредбата на чл.30 ал.2 от АПК, ако искането не удовлетворява
останалите изисквания на закона, заявителят се уведомява да отстрани
недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че
неотстраняването им ще има за последица прекратяване на производството.
Според чл.35 от АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се
изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако
такива са дадени, съответно направени.
С оглед посочените правни норми и мотивите за процесния
отказ, съдът намира, че ако кметът на общината, при разглеждане на преписката е
преценил, че искането на жалбоподателите е неясно формулирано или не са
представени доказателства относно точното идентифициране на имота, по отношение
на който Щереви са заявили производство по съответния ред, както и, че липсват
други документи, от значение за изясняване на всички факти и обстоятелства за
случая, то той е бил длъжен да уведоми заявителите по реда на чл.30, ал.2 от АПК, като им предостави възможност в указан срок да направят уточнения и/или да
депозират необходимите документи. В конкретния случай, ответникът не е изпълнил
това свое процесуално задължение и не е уведомил писмено заявителите, че
намира, че е налице нередовност на подаденото заявление. По делото не са
налични и не се твърдят доказателста за изпълнение на посочената процедура.
При така установеното, съдът счита, че с неизпълнението
на задълженията вменени му с разпоредбите на чл.30, ал.2 и чл.35 от АПК, кметът
на общината е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила,
което е съществено, защото е препятствало заявителите Щереви да представят
възражения, обяснения и доказателства, въз основа на които да се обоснове извод
за евентуално наличие или липса на предпоставки за удовлетворяване на искането
им.
На следващо място съдът намира, че административният
орган е допуснал и друго съществено нарушение на
административнопроизводствените правила.
Разпоредбата на чл.34 ал.1 изр.2 от ЗСПЗЗ указва, че за установяване на неправомерното
ползване кметът служебно изисква информация от Държавен фонд Земеделие -
Разплащателна агенция, или от регионалните му териториални структури и/или от
общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от
службата по геодезия, картография и кадастър. В конкретния случай, ответникът
не твърди и не доказва да е изпълнил вмененото му с диспозицията на тази правна
норма задължение за служебно събиране на данни относно евентуално неправомерно
ползване на сочения от жалбоподателите имот. Така особените процесуални
изисквания, въведени във връзка с доказването на обстоятелствата по случая, не
са били изпълнени, с което органът е издал акта си в нарушение и на изискването
по чл.35 от АПК. Сумирайки горното съдът приема, че при решаването на
преписката органът е следвало първо да отстрани нередовностите по сезиращото го
заявление (доколкото сам е посочил такива в мотивите си), а ако прецени, че
заявлението е редовно – да изпълни предвидената в чл.34 ал.1 от ЗСПЗЗ процедура
по събиране на посочените от закона доказателства. Издаването на отказа при
неизпълнение на посочените изисквания представлява основание за оспорване по
чл.146 т.3 от АПК.
По изложените мотиви съдът намира, че следва на основание
чл.172 ал.2 от АПК да отмени оспорения отказ и да върне преписката на кмета на
община Созопол за постановяване на нов акт при спазване на процесуалните
изисквания за това, съобразно изложеното по-горе.
По повод направеното в срок искане и на
основание чл.143 ал.1 от АПК ответникът следва да заплати на жалбоподателката Щ.
1310лв. разноски по делото, от които 10лв. държавна такса, 300лв. депозит за
вещо лице и 1000лв. възнаграждение за адвокат (л.103). Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно, тъй като за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела, като настоящото,
без определен материален интерес, минималното възнаграждение е 500лв.
Договореният и платен хонорар е в двукратния размер на минимално предвидения,
който размер съдът намира за съразмерен на фактическата и правна сложност на
делото, както и на обема на извършените процесуални действия от представителя
на жалбоподателите.
Мотивиран от изложеното Административен съд
Бургас
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на М.Я.Щ. с ЕГН ********** и Щ.Я.Щ.
с ЕГН **********, двамата с адрес *** 4, отказ, обективиран в писмо изх.№ 94-00-1155-1/19.04.2021г. на кмета на община
Созопол, постановен по искане вх.№ 94-00-1155/06.04.2021г. от М.Щ. и Щ.Щ..
ВРЪЩА административната преписка на кмета на община Созопол за
ново разглеждане и произнасяне, при спазване на процесуалните изисквания за
това, съгласно изложените по-горе мотиви.
ОСЪЖДА община Созопол да заплати в
полза на М.Щ. 1310лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в
14-дневен срок от връчване на преписа.
СЪДИЯ :