Р Е Ш
Е Н И Е
№............., град Шумен, 01.09.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното
заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Цветкова
при секретаря Ив. Велчева
като разгледа докладваното от административния съдия
Р. Цветкова адм. д. №181 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство
по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата ЗДвП), образувано въз основа
на жалба от „С.Т.“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя И.Й., чрез пълномощник адвокат С.Т.при ШАК, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/
№22-0869-000282/23.05.2022 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
гр.Шумен за прекратяване на регистрация
на товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег.№Н7743КА, на основание чл.171 т.2А
б.А от ЗДвП, за срок от 6 месеца, считано от 20.05.2022 г.
В жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по
смисъла на чл.146 т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Жалбоподателят твърди, че не са
налице приетите от административния орган фактически и правни основания за
налагане на принудителна административна мярка по реда на чл.171 т.2А б.А от ЗДвП, тъй като процесното превозно средство е било управлявано от правоспособен
водач до паркинга на сектор ПП в град Шумен и е било само преместено от
неправоспособния водач Ш. И. на паркинга. По този начин не е налице управление
на МПС, тъй като превозното средство не е било участник в движение по пътищата.
Навеждат се доводи, че наложената ПАМ ограничава съществено и възпрепятства
дейността на фирмата, тъй като автомобилът е товарен и служи за пренасяне на
стока. С това се ограничава правата на жалбоподателя в по-голяма степен от
необходимото и това води до нарушаване на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. На тези основания жалбоподателят моли съда да постанови съдебно решение, с
което да отмени ЗППАМ №22-0869-000282/23.05.2022 г. на Началник Сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР гр.Шумен и да му присъди направените по делото разноски.
Ответната страна Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.Шумен,
редовно призован, за него се явява гл. юрисконсулт Ив. С., редовно
упълномощена, която оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че
административният акт е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията
му, при спазване на материалноправните и процесуално правните изисквания за
издаването му. Твърди, че не са допуснати съществени нарушения в хода на
производството пред административния орган, а заповедта е издадена в
съответствие с материалния закон и с неговата цел. Моли съда да постанови
решение, с което жалбата да бъде отхвърлена и да присъди направените по делото
разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и извършвайки
служебна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл.146 от АПК, съдът установи от фактическа страна
следното:
Със ЗППАМ
№22-0869-000282/23.05.2022 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
гр.Шумен на оспорващото дружество е наложена принудителна административна мярка
„Прекратяване на регистрация на товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с
рег.№Н7743КА за срок от 6 месеца, считано от 20.05.2022 г.”, на основание чл.22
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.171 т.2А б.А от ЗДвП. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено
обстоятелството, че е съставен Акт за установяване на административно нарушение
№АД-158266 против Ш. С.И., за това, че на 20.05.2022 г., около 14.00 часа, в град
Шумен, ул. Университетска №28, в двора на сектор ПП-Шумен, управлявал собствения
на жалбоподателя товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег.№Н7743КА, без да е
правоспособен водач. Това нарушение, видно от приложения Акт за установяване на
административно нарушение от 20.05.2022 г., е квалифицирано по чл.150 от ЗДвП.
С Акта за установяване на административното нарушение са отнети 2 броя
регистрационни табели с №Н7743КА и свидетелство за регистрация на МПС №*********.
В хода на
съдебното производство бяха разпитани свидетелите И. Р. И. – служител в дружеството-жалбоподател, И. С.
Г. – актосъставител и Д.И.Д. - очевидец на нарушението. От показанията и на тримата
свидетели по категоричен начин се установи, че на процесната дата свидетелят И.,
пристигайки в двора на сектор ПП при ОД на МВР град Шумен с управлявания от
него товарен автомобил, собственост на дружеството – жалбоподател, е
предоставил автомобила на пътуващия с него неправоспособен водач Ш. И. да
извърши маневра и да го паркира. И., за да паркира автомобила, извършил маневра
на паркинга, който бил обозначен със знак В-2, като направил обхот, за да
обърни автомобила и го паркирал пред входа на административната сграда. И. бил
забелязан от свидетелите Г.И Д.при извършване на маневрата, като свидетелят Г.
помолил водача да премести автомобила от служебния паркинг. Извършена била
проверка от контролните органи, при която било установено, че Ш. И. е
неправоспособен водач – никога не му е издавано свидетелство за правоуправление.
Бил съставен АУАН на Ш. И. и били снети регистрационните табели на автомобила.
Няма спор между
страните, а и от приложената справка от регионална база КАТ Шумен, се установи,
че процесното ППС е собственост на дружеството-жалбоподател. Няма спор между
страните, че Ш. И. към момента на проверката и съответно издаване на процесната
ЗППАМ е неправоспособен водач.
Процесната Заповед е връчена на адресата на 25.05.2022
г., а жалбата е депозирана от адресата на 10.06.2022 г., т.е. в
законоустановения 14-дневен срок за оспорване на акта, поради което съдът
приема, че е процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата се явява неоснователна, поради следните съображения:
Процесната ЗППАМ
съдът приема, че е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на
чл.172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171
т.2А
се налагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. Със Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г., на основание чл.165 от ЗДвП, министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР
като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. От своя страна, със Заповед
№372з-4057/31.12.2021 г. Директорът на ОД на МВР град Шумен на основание чл.172
ал.1 от ЗДвП, е оправомощил Началник сектор ПП при ОД на МВР Шумен да издава
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. Настоящата заповед
е издадена от Началник сектор ПП при ОД на МВР Шумен, от което следва, че
заповедта е издадена от компетентен административен орган.
При издаването
на заповедта съдът приема, че не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на оспорения
административен акт.
Съдът приема, че
процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се
издава въз основа Акт за установяване на административно нарушение, като са
описани и установените с Акта обстоятелства. Съдът намира, че оспорваната
заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.59 ал.2
от АПК, тъй като в текста на акта фигурира позоваване на фактическо
обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при
произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната
административна мярка.
В тази връзка
неоснователно е твърдението на жалбоподателя за липса на мотиви, тъй като не
било посочено в заповедта коя разпоредба е била нарушена от неправоспособния
водач. В оспорената заповед са описани подробно фактическите основания за
нейното издаване, като административният орган се е позовал и на съставения
АУАН от 20.05.2022 г. спрямо Ш. И., където нарушението е квалифицирано по
чл.150 от ЗДвП. АУАН се явява част от фактическите основания за издаване на
процесната заповед и доколкото административният орган изрично се е позовал на
него, то посочената правна квалификация на нарушението в него безспорно
обвързва фактическите констатации в заповедта. Фактическа обстановка изцяло се
подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При преценка за
материална законосъобразност на оспорената заповед, съдът установи следното:
Принудителните
административни мерки по чл.171 т.2А
от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което
те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл.22,
предложение второ от ЗАНН.
Съгласно
разпоредбата на чл.171 т.2а б.А от ЗДвП, цитирана като правно основание за
издаване на заповедта, в редакция на нормата към ДВ бр.2/2018 г., в сила от
03.01.2018 г., за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка «прекратяване регистрацията на пътно превозно средство»
на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл. 171 т.1
или 4
или по реда на чл.69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Следователно тази вид ПАМ
се налага и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства. Следователно адресат на този вид
ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство, както когато той лично
управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице при
наличие на горните обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от
административния орган само да установи управлението на МПС в някоя от
посочените хипотези и неговия собственик.
В конкретния
случай, видно от мотивите на процесната заповед, административният орган е
приел наличието на хипотезата „собственик, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, което е неправоспособен водач“. В обстоятелствената част
на заповедта е посочено, че на това лице е съставен Акт за установяване на
административен нарушение от 20.05.2022 г., за нарушение на чл.150 от ЗДвП, а
именно за това, че е управлявал собствения на жалбоподателя автомобил без да е
правоспособен. Въз основа на този АУАН е издадено и НП на 16.06.2022 г. спрямо Ш.
И., което НП е влязло в законна сила на 02.07.2022 г.
Според
разпоредбата на чл.150 ал.1
от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението
по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от
правоспособен водач.
Не е спорно, че
адресатът на процесната ПАМ, приложена с оспорената заповед, е собственик на
процесното ППС.
Неоснователен е
доводът на жалбоподателя, че не е налице управление на ППС, тъй като същото не
е било участник в движение по пътищата. Безспорно е, че неправоспособният водач
е извършил маневра на служебния паркинг на сектор ПП при ОД на МВР град Шумен.
Съгласно дадената легална дефиниция на понятието „път“ в пар.6 т.1 от ДР на
ЗДвП, "Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или
обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци.
Към пътищата се приравняват и улиците“. Следователно служебният паркинг в двора
на сектор ПП в град Шумен е път, тъй като е земна площ, предназначена и
използвана за движение на ППС или на пешеходци. При това положение
управляваното ППС от неправоспособния водач е участник в движението по
пътищата, поради което са налице и хипотезите на чл.150 ал.1 от ЗДвП и чл.171
т.2а б.А от ЗДвП.
Основният довод на
жалбоподателя се свежда до несъразмерност между приложената принудителна
административна мярка и последиците от мярката, тъй като въпросните последици в
значителна степен препятстват търговската дейност на дружеството. Доводът е
неоснователен. Преценката за съразмерност по чл.6 от АПК се прави само и
единствено при упражняване на оперативна самостоятелност. В хипотезата на чл.171
т.2а б."а" от ЗДвП за оперативната самостоятелност би могло да се
говори, само когато срокът на мярката надвишава минимума от шест месеца. В
конкретният случай административният орган е фиксирал 6-месечен срок на
мярката, който законодателят е предвидил като минимално необходим за постигане
целта на закона, а именно – осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и преустановяване на административните нарушения (чл.171 изр.1 от ЗДвП).
В този смисъл е и съдебната практика - Решение №1367/01.02.2019 г. на ВАС по
адм. д. №10008/2018 г., VIII о.: "Органът, действайки при условията на
обвързана компетентност, налага императивно процесната мярка, без да има нито
оперативната самостоятелност на преценка дали я наложи, нито правомощието на
избор да наложи една измежду няколко ПАМ. В тази насока, изводът на
първоинстанционния съд за несъразмерност на мярката е неправилен и необоснован,
тъй като в случая органът не прави такива преценки. [... ] от редакцията на
приложимата материалноправна норма на чл.171 т.2а от ЗДвП следва, че
административният орган действа при обвързана компетентност и няма право на преценка
дали да издаде индивидуален административен акт с посоченото в нормата
съдържание за минималния срок от 6 месеца на прекратяване на регистрацията на
ППС“.
В този смисъл е
неоснователно и възражението на жалбоподателя, че липсват мотиви по отношение
определения срок на мярката, доколкото е определен минималния срок, предвиден
от закона.
Законът допуска
засягане на правата на собственика на превозното средство с оглед постигане на
целта, регламентирана в чл.1 ал.2
от ЗДвП, както и в чл.171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението
по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения, поради
което ирелевантно за настоящия спор е с колкото товарни автомобила разполага
дружеството, за да осъществява търговската си дейност, както и времетраенето на
управлението на ППС от неправоспособния водач. Това могат да бъдат относими
факти при определяне на срока на действие на мярката. Следователно възприетата
от административния орган фактическа обстановка, съответства на посоченото
правно основание за налагане на ПАМ.
С оглед
гореизложеното, съдът счита, че материалният закон е приложен в точния му
смисъл, както и с неговата цел. Съгласно разпоредбата на чл.171 т.2а
от ЗДвП административният орган действа при условията на обвързана
компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания,
визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на
избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна
мярка или не, а в условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде
административен акт с указаното от закона съдържание. Наложената принудителна
административна мярка е насочени към прекратяване на деянието, осъществяващо
състав административно нарушение. В случая административния орган е наложил
мярката за минималния предвиден в закона срок – 6 месеца, поради което
заповедта съответства и на целта на закона.
От така
установеното фактическо и правно положение съдът приема, че процесната заповед
е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липса
на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в
съответствие с материалния закон и с целта на закона.
По изложените
съображения съдът приема, че жалбата срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №22-0869-000282/23.05.2022 г. на Началник Сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР гр.Шумен е неоснователна, поради което същата следва да
бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора, предвид направеното своевременното искане за
присъждане на разноски и на основание чл.143 ал.4 от АПК оспорващият дължи
заплащане на направените от ответника разноски по делото. В случая съдът
намира, че в полза на ОД на МВР град Шумен следва да се присъдят разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, определен
по преценка на съда – съобразно фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
Отхвърля жалбата на „С.Т.“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя И.Й., против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №22-0869-000282/23.05.2022 г. на Началник
Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.Шумен за прекратяване на регистрация на
товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег.№Н7743КА, на основание чл.171 т.2А
б.А от ЗДвП, за срок от 6 месеца, считано от 20.05.2022 г.
Осъжда „С.Т.“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя И.Й., да заплати на ОД на МВР град Шумен
направените по делото разноски в размер на 100.00 (сто лева) лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване, на основание чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137
във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: