Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 360 Година 2016, 05.08 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд…………..…..………граждански състав …………...………………
На тринадесети юли ...............…………..……..…
Година две хиляди и шестнадесета
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Радостина
Калиманова
Членове: …………………………………
Съдебни заседатели: .……….………………………
Секретар ……………….……Ж.К.……......…..………………………………………
Прокурор
…………………………………………….………..………..…………………………...
като разгледа докладваното от
………...…………….Р. Калиманова………………………
търговско дело номер …………… 433.…………
по описа за …… 2014....... година.
Производството по делото
е с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.
Образувано е по повод
исковите претенции на „Атлиман-клуб“ЕООД
със седалище град София и адрес на управление ул.“Цветна градина“№15,
вх.А, ет.5, ателие 3, представлявано от Красимир Асенов Моллов чрез
процесуалния му пълномощник със съдебен адрес *** против А.И.П., ЕГН ********* ***,
к-с „Л.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* за приемане за установено, че ответникът не е
собственик на следните недвижимите имоти, предмет на постановлението за
възлагане от 10.10.2011 година, а именно: поземлен имот с идентификатор №58356.502.35
- град Приморско, община Приморско, област Бургас, местност „Пясъка“, НТП за
друг курортно рекреационен обект, стар номер 55034, квартал 6, по кадастралната
карта и кадастралните регистри на АГКК; адрес на ПИ: град Приморско, местност „Пясъка“;
площ: 3366 кв.м.; съседи: №№58356.502.31; 58356.502.169, 58356.502.37;
58356.502.36, ведно с всички подобрения и приращения в имота, включително
построените в него недвижими имоти - сгради с идентификатори; сграда с
идентификатор №58356.502.35.1 - град Приморско, община Приморско, област
Бургас, местност „Пясъка“ по кадастралната карта и кадастралните регистри на
АГКК; адрес на сградата: град Приморско, м.„Пясъка“; сградата е разположена в
ПИ с идентификатор №58356.502.35, застроена площ: 229 кв. м.; брой етажи: 1 и
сграда с идентификатор №58356.502.35.2 - град Приморско, община Приморско,
област Бургас, местност „Пясъка“ по кадастралната карта и кадастралните
регистри на АГКК; адрес на сградата: град Приморско, местност „Пясъка“, която
сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор №58356.502.35; застроена
площ: 50 кв.м.; брой етажи: 1, като и за присъждане на направените
съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представя и
ангажира доказателства.
Твърди се в
първоначалната искова молба, по повод на която е образувано настоящото
производство, че в хода на изпълнително дело №20137090400392 по описа на ЧСИ
Янко Бъчваров с взискатели „Дая тур“ЕООД и присъединен взискател „Еликон“ООД,
след наложена на 10.03.2014 година възбрана и извършен на 24.03.2014 година
опис на недвижими имоти в град Приморско, местността „Пясъка“ ищецът разбрал,
че недвижимите имоти, предмет на принудителното изпълнение имат нов собственик,
различен от длъжника. С документ за собственост - влязло в сила постановление
за възлагане на недвижими имоти от 10.10.2011 година, издадено от ЧСИ Т.М.,***
действие Окръжен съд - Бургас, вписано под № от дв.вх.рег. 716, акт том 2, акт
номер 189, дата от дв.вх.рег.28.04.2014 година на Служба по вписванията -
Царево като собственик на същите се е легитимирал ответникът А.И.П.. Последният
е заявил претенции за право на собственост върху следните недвижими имоти, а
именно:
поземлен имот с
идентификатор №58356.502.35 - град Приморско, община Приморско, област Бургас,
м.„Пясъка“, НТП за друг курортно рекреационен обект, стар номер 55034, квартал
6, по кадастралната карта и кадастралните регистри на АГКК; адрес на ПИ: град
Приморско, м.„Пясъка“; площ: 3366 кв.м.; съседи: №№58356.502.31; 58356.502.169,
58356.502.37; 58356.502.36, ведно с всички подобрения и приращения в имота,
включително построените в него недвижими имоти - сгради с идентификатори;
сграда с идентификатор №58356.502.35.1-град
Приморско, община Приморско, област Бургас, м.„Пясъка“ по кадастралната карта и
кадастралните регистри на АГКК; адрес на сградата: град Приморско, м.„Пясъка“;
сградата е разположена в ПИ с идентификатор №58356.502.35, застроена площ: 229
кв. м.; брой етажи: 1 и
сграда с идентификатор №58356.502.35.2-град
Приморско, община Приморско, област Бургас, м.„Пясъка“ по кадастралната карта и
кадастралните регистри на АГКК; адрес на сградата: град Приморско, м.„Пясъка“.
Сградата е разположена в ПИ с идентификатор №58356.502.35; застроена площ: 50
кв.м.; брой етажи: 1.
При запознаване с молба
от 07.07.2014 година и последващото допълнение към жалба на А.П. в качеството
му на трето лице по изпълнително дело №392/2013 година ищецът констатирал, че
постановлението за възлагане е издадено по изпълнително дело №20117070400043 и
присъединеното изпълнително дело №20117070400051 по описа на ЧСИ Т.М.,***
действие Бургаския окръжен съд, взискател по които е „Еликон“ООД.
Постановлението е било издадено на 10.10.2011 година и влязло в сила на
25.10.2011 година, видно от отбелязването върху него; издадено е било в полза
на купувача А.И.П. за сумата от 14500 лева.
Твърди, че „Еликон“ООД
като взискател по цитираните изпълнителни дела по описа на ЧСИ Т.М. не е искало
насочване на изпълнение към тези недвижими имоти и не е подавало молба до ЧСИ в
този смисъл. Същото не е искало налагане на възбрана върху посочените недвижими
имоти, не е било уведомявано от ЧСИ за наложена такава възбрана. Налагането на
възбрана върху недвижими имоти е необходимо и задължително условие при
предприемане на опис на недвижим имот и публична продан. Липсата на наложена
възбрана от ЧСИ Т.М. върху процесните имоти е доказателство, че не е била
обявявана от него такава публична продан, респективно не е имало обявен купувач
на имотите и издадено постановление за възлагане от 10.10.2011 година. Това
дружество не е искало от ЧСИ Т.М. извършване на опис и оценка на горепосочените
недвижими имоти, нито е заплащало такса опис и възнаграждение на вещо лице за
оценката им, не е искало насрочване на публична продан на посочените недвижими
имоти и изготвяне на обявление за публична продан, не е получавало в качеството
на взискател съобщение за насрочване на опис и съобщение за изготвено обявление
за публична продан, не му е известно да е била обявявана публична продан и
такава да е провеждана, както и не му е съобщавано от ЧСИ Т.М. за изготвено
постановление за възлагане в полза на купувача А.И.П., респективно не му е
даван срок за обжалване на изготвеното постановление.
В кориците на
изпълнително дело №20117070400043 и присъединеното изпълнително дело
№20117070400051 до 19.12.2011 година управителят на дружеството и упълномощени
адвокати не са виждали нито един документ, установяващ принудително изпълнение
срещу посочените недвижими имоти. Твърди се също така, че сумата от 14500 лева,
представляваща „заплатената“ продажна цена от А.П. не е разпределяна и не е
била налична по сметки на лишения от права ЧСИ Т.М. при предаване на архива на
приемащия ЧСИ Янко Бъчваров, което още веднъж показва, че не е имало продажба,
плащане на цената от ответника и възлагане на имотите. За тази сума не е
изготвяно постановление за разпределение, нито пък е било изпращано съобщение
за предявяване на разпределение на сумата до взискателя „Еликон“ООД и длъжника
по изпълнителното дело.
В периода
26.08.2011-26.09.2011 година е имало обявена публична продан по искане на
взискателя „Еликон“ООД и по цитираните изпълнителни дела на ЧСИ Т.М.,***, като
отварянето на наддавателните предложения е било на 27.09.2011 година в 13.30
часа в Районен съд - Царево. През целия ден в качеството си на управител на
„Еликон“ООД Красимир Моллов е бил постоянно с ЧСИ Т.М., като не е имало
публична продан за процесните недвижими имоти, отваряне на наддавателни
предложения за тях, нито обявяване на А.И.П. за купувач. Ако „Еликон“ООД е
искало като взискател публична продан и е знаело за публична продан на
процесните недвижими имоти и ако такава продан е имало, то несъмнено
дружеството е щяло да участва като наддавач в проданта и да се опита да
придобие процесните недвижими имоти.
Като следващ аргумент се
изтъква, че ако „Еликон“ООД в лицето на управителя му е знаело за продажба на
процесните недвижими имоти при ЧСИ Т.М., за наличие на издадено и влязло в сила
постановление за възлагане, то е нямало съвместно с „Дая тур“ЕООД да предприеме
през 2014 година принудително изпълнение срещу същите недвижими имоти при ЧСИ
Янко Бъчваров по изпълнително дело №20137090400392, а още по-малко дъщерното
дружество „Атлиман-клуб“ ЕООД с управител Красимир Моллов и едноличен
собственик на капитала „Еликон“ООД да плати продажната цена за имотите след
обявяването му за купувач на същите. Вписването на постановлението за възлагане
от 10.10.2011 година е станало на 28.04.2014 година, т.е. след като е вписана
възбрана по искане на „Дая Тур“ЕООД и „Еликон“ООД и след като е бил извършен
описа на 24.03.2014 година от ЧСИ Янко Бъчваров. Вписването в Службата по
вписванията-Царево на постановлението за възлагане от 10.10.2011 година е
станало две години и половина след „влизането му в сила“ и след лишаването от
правоспособност на ЧСИ Т.М..
Процесните
недвижими имоти са били обект на принудително изпълнение по изпълнително дело
№20137090400392 по описа на ЧСИ Янко Бъчваров, рег.№709, с район на действие
Бургаския районен съд. На 10.03.2014 година е била наложена възбрана върху
същите, вписана в Служба по вписванията - Царево, с дв.вх.рег.№328, акт
том 1, акт номер 52, книга „Възбрани“ за 2014 година. На 24.03.2014 година е
бил извършен опис, изготвена оценка от вещо лице-лицензиран оценител, с
обявление е била разгласена и насрочена публична продан за периода 24 06
2014-24.07.2014 година с начална цена 59250 лева. Взискател по изпълнителното
дело е било „Дая Тур“ЕООД, с едноличен собственик на капитала „Еликон“ООД, а
присъединен взискател - „Еликон“ООД. С протокол от 25.07.2014 година за купувач
на недвижимите имоти е бил обявен „Атлиман клуб“ЕООД за сумата от 59255 лева,
което в срок е заплатило продажната цена след приспадане на внесения задатък и
на 28.07.2014 година е било издадено постановление за възлагане, по силата на
което недвижимите имоти са било възложени в собственост на „Атлиман клуб“ЕООД.
Вписаното след
възбраната на ЧСИ Янко Бъчваров постановление за възлагане в полза на ответника
А.П. на процесните недвижими имоти накърнява интересите и правата на
„Атлиман-клуб“ЕООД в качеството му на купувач по изпълнително дело №392/2013
година и обуславя интереса му от предявяване на настоящите искови претенции.
Ответникът А.И.П., на
когото съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в
указания от съда и закона срок е депозирал по делото писмен отговор, с който е
изразил становище по така предявените против него искови претенции. Сочи се в
него на първо място, че той е собственик на имот №58356.502.35, находящ се в
м.„Пясъка“ при община Приморско, ведно с построените в него имоти
№58356.502.35.1 и №58356.502.35.2 съгласно постановление за възлагане от
10.10.2011 година на ЧСИ № 707 Т.М.. Със същия е оспорена истинността на
приложените към исковата молба съобщение от ЧСИ Тодро М. до ЧСИ Кирезиева и
съдебно удостоверение за размер на дълг по изп.дело №20117070400043 и
присъединеното такова под №200117070400051 по съображения, че същите са
неистински и с невярно съдържание. Този извод се налага при сравняването им с
други издадени от ЧСИ Т.М. документи, при което сравнение е видна разликата в
антетките на съответните бланки, независимо, че на последните страници има
положени подпис и печат. На г.п.бланки дори е наченато изписването на ЧСИ Ирина
Кирезиева, която е с район на действие СГС, на мястото на ЧСИ Т.М.. В
допълнение ответникът добавя, че в издаваните от ЧСИ Т.М. документи никъде в
горните леви антетки не е изписано „частен съдебен изпълнител“, а единствено
„Съд. Изпълнител“.
Ищецът е депозирал и последваща
допълнителна искова молба. В нея е посочил, че е собственик на процесните
недвижими имоти на основание влязлото в сила на 22.12.2014 година постановление
за възлагане, издадено от ЧСИ Янко Бъчваров по изпълнително дело
№20137090400392. Постановлението за възлагане е надлежно вписано в Служба по
вписванията - Царево с вх.рег.№98 от 26.01.2015 година, акт №56, том I. Като купувачът
е бил въведен във владение с протокол от 03.02.2015 година. С нея са оспорени
твърденията на ответника, че е бил във владение на процесния недвижим имот и
находящите се в него сгради. Твърди, че въводът във владение е бил осъществен
спрямо длъжника „ГУСВ“ЕАД и владелец на имота към този момента. Владението на
процесните имоти от страна на „ГУСВ“ЕАД до 03.02.2015 година изключва
категорично А.И.П. да е бил в тяхно владение. Нито по време на налагане на
възбраната, нито по време на описа на недвижимия имот по изпълнително дело
№20137090400392, нито по време на публичната продан, нито по време на въвода
във владение ЧСИ Янко Бъчваров и той като взискател е установил или забелязал
нечие друго владение върху имота, освен това на „ГУСВ“ ЕАД.
Налице са следователно
две вписани постановления за възлагане на процесните недвижими имоти: влязло в
сила постановление за възлагане на недвижими имоти от 10.10.2011 година,
издадено от ЧСИ Т.М.,*** действие Окръжен съд-Бургас, вписано под № от
дв.вх.рег.716, акт том 2, акт номер 189, дата от дв.вх.рег.28.04.2014 година на
Служба по вписванията-Царево, с което за собственик на същите се е легитимирал А.И.П.
и посоченото по-горе постановление за възлагане в полза на „Атлиман- клуб“ЕООД.
Налице са два документа за собственост за процесните имоти, т.е. налице е
конкуренция на права на собственост, налице е спор за собственост. И двата
документа за собственост - както този на ищеца „Атлиман-клуб“ЕООД, така и този
на ответника А.П. са постановления за възлагане на недвижим имот от ЧСИ, т.е.
от публичната продан, която е деривативен способ за придобиване правото на
собственост. Това именно налага със сила на присъдено нещо да се реши възникналия
спор за собственост.
По допълнително
направените от ищеца с последващите писмени молби уточнения ответникът също
взел становище, депозирайки отговор на същите, в който е изразил своето
становище по направеното оспорване от страна на ищеца на твърдяното от него, че
той е бил във владение на процесните имоти към датата на извършване на въвода
по отношение на тях от страна на съдебния изпълнител.
Бургаският окръжен съд
като взе предвид събраните и представени по делото доказателства поединично и в
тяхната съвкупност, доводите и изявленията на страните и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и страна следното:
Собствеността е право на
пълна фактическа и юридическа власт върху една вещ, противопоставима на всички
трети лица, включваща правомощията на владение, ползване и разпореждане. Съгласно
чл.77 от Закона за собствеността, правото на собственост се придобива чрез
правна сделка, по давност и чрез друг способ, предвиден в закона. За да се
приеме, че едно лице притежава правото на собственост върху недвижим имот,
следва да бъде установено по категоричен начин, че е придобило това право по
един от изброените от закона придобивни способи /оригинерен или деривативен/, а
ако съответният придобивен способ изисква осъществяването на определен
фактически състав, следва да се установи наличието на всички елементи от този
фактически състав.
В конкретния случай, при
съобразяване на изложеното в исковата молба и посочено от съда по-горе,
поддържано и в хода на цялото съдебно производство, твърденията на ищцовата
страна, с които е аргументирано отричаното от нея право на собственост на
ответника се свеждат до това, че фактически публична продан за процесните
недвижими имоти по изп. дело №20117070400043/2011 година и изп.дело
№20117070400051/2011 година по описа на ЧСИ Т.М., рег.№707 на КЧСИ със страни:
взискател „Еликон“ООД и длъжник ДП„Строителство и възстановяване“ /по-нататък в
настоящото изложение изп. дело №43 и изп. дело №51/ не била провеждана за
периода от 26.08.2011-26.09.2011 година от този съдебен изпълнител. Публична
продан за процесните недвижими имоти, насрочена в периода от 24.06.2014 година
до 24.07.2014 година е била проведена от ЧСИ Янко Бъчваров, рег.№709, с район
на действие Бургаския окръжен съд по изп. дело №20137090400392 със страни:
взискател „Дая тур“ЕООД и длъжник „Главно управление строителство и
възстановяване“ЕАД като правоприемник на ДП „Строителство и възстановяване“,
която е завършила с влязло в сила на 22.12.2014 година постановление за
възлагане на същите от 28.07.2014 година на него, вписано на 26.01.2015 година
и в хода на която на 10.03.2014 година е била вписана възбрана /също за
краткост по-нататък в изложението изп. дело №392/2013 година/. Ответникът,
както бе посочено по-горе, е оспорил тези твърдения изцяло, като в процеса в
въвел довода, че публична продан в посочения по-горе период от време през 2011
година е била напълно редовно и законосъобразно проведена, приключила с
издаване на постановление за възлагане в негова полза, което е влязло в сила на
25.10.2011 година и съответно вписано от него на 28.04.2014 година. Той е
участвал в търга, заплатил е определената сума пари, влязъл във владение на
имотите и е владял същите до момента на въвода, когато научил за претенциите на
трети лица спрямо тях.
От доказателствата по
делото явства, че ЧСИ Янко Бъчваров е съставил обявление за това, че от
24.06.2014 година до 17.00 часа на 24.07.2014 година в Районен съд - град
Царево ще се проведе публична продажба на възбранен недвижим имот по изп. дело
№392/2013 година, собствен на „Главно управление строителство и възстановяване“ЕАД
като правоприемник на ДП „Строителство и възстановяване“, представляващ
поземлен имот с идентификатор №58356.502.35, находящ се в град Приморско и изградените
в него две сгради, подробно и изчерпателно описани в съставеното за целта
обявление /лист №22/ и които имоти са процесните такива. Посочено е него, освен
това, че върху тях на 10.03.2014 година е била вписана от съдебния изпълнител
възбрана; пазач на същите е длъжникът „Главно управление строителство и
възстановяване“ЕАД /лист №41/. На 24.03.2014 година ЧСИ Янко Бъчваров съставил
на основание чл.483 от ГПК протокол за опис на недвижими имущества, в който
фигурират и процесните имоти с посочване, че същите са собственост „Главно
управление строителство и възстановяване“ЕАД, което е определено и за пазач. На
25.07.2014 година ЧСИ Янко Бъчваров съставил протокол за обявяване на основание
чл.485 във връзка с чл.486 от ГПК първоначална оценка на процесните имоти в
размер на 75%, от която да започне проданта. Впоследствие е съставил и протокол
за отваряне на постъпилите наддавателни предложения с констатация, че
най-висока цена е предложил ищеца по делото, поради което именно той е обявен
за купувач на същите за сумата от 59255 лева /листи №№48-50/. На 28.07.2014
година ЧСИ Янко Бъчваров съставил и постановление за възлагане на недвижим
имот, с което процесните са били възложени на ищеца. На 03.02.2015 година
същият пристъпил към въвеждане на купувача по изп. дело №392/2013 година във
владение на процесните имоти. При този въвод е присъствал и представител на
длъжника, като никой не е направил възражения. Той съставил на следващо място и
уведомление до ТД на НАП-Бургас за извършената продажба, както и протокол за
извършено разпределение от продажбата на процесните имоти, предявяването на
което разпределение насрочил за 14.01.2015 година /листи №№143-145 от делото/.
Издаденото в полза на ищеца по делото постановление за възлагане е било
обжалвано пред Бургаския окръжен съд от длъжника по изп. дело №392/2013 година,
който с решение №1343 от 19.12.2014 година, постановено по въззивно гражданско
дело №1615/2014 година го е потвърдил /листи №№196-200 от делото/. Образуваното
по жалба на ответника по делото против действията на ЧСИ Янко Бъчваров по изп.
дело №392/2013 година действия по налагане на възбрана върху процесните имоти,
изготвяне на оценка и разгласяване на публичната продан за тях е прекратено,
като жалбата на същия против посочените изпълнителни действия е оставена без
разглеждане. С този съдебен акт е постановено копие от нея и приложенията към
нея да бъдат изпратени на Бургаския районен съд за преценка относно
допустимостта на предявен иск от страна на ответника в настоящото производство
с правно основание чл.440 от ГПК, като в тази връзка е било образувано
гражданско дело №7258/2014 година по описа на този съд. С определение от
15.10.2014 година делото е било прекратено и изпратено по подсъдност на
Царевския районен съд. Последният от своя страна също го е прекратил и изпратил
за разглеждане по подсъдност на Бургаския окръжен съд с оглед цената на иска,
като с постановеното от него определение повдигнал препирня за подсъдност,
разрешена от Апелативен съд - Бургас с определение по частно гражд. дело
№316/2014 година с постановяване разглеждането на иска от Бургаския окръжен съд
като първа инстанция. Образуваното пред последния гражданско дело №2099/2014
година е било прекратено с влязло в сила определение №512 от 23.02.2015 година
поради недопустимост на иска с правно основание чл.440 от ГПК /листи №№1 118-122,
157-159 от делото/.
Установява се от
кориците на делото, а това не е спорно между страните, че ЧСИ Т.М. с рег.№707 в
регистъра на КЧСИ и район на действие Бургаския районен съд, издал
постановлението за възлагане в полза на ответника по делото по изп. дело №43 и
изп. дело №51 е лишен от правоспособност, като служебния му архив по чл.2 от Наредба
№4 за служебния архив на ЧСИ във връзка с чл.22 от ЗЧСИ е бил предаден на ЧСИ
Янко Бъчваров, рег.№709 в регистъра на КЧСИ и район на действие Бургаския
районен съд, издал постановлението за възлагане в полза на ищеца по делото по
изп. дело №392/2013 година. В тази насока е съставения и представен по делото
като доказателство приемо-предавателен протокол от 05.06.2012 година /лист
№25/. Безспорно е също така, че изп. дело №43 и изп. дело №51 не са били
получени от приемащия съдебен изпълнител при предаване на архива на този с
отнети права. За това свидетелства както изричния запис в посочения
приемо-предавател протокол, така и удостоверение №3416 от 22.10.2012 година,
издадено от ЦСИ Янко Бъчваров /лист №21 от делото/.
Видно от доказателствата
по делото, ЧСИ Т.М. е изготвил обявление по изп. дело №43 и изп. дело №51 за
това, че от 26.08.2011 година до 26.09.2011 година в Районен съд-Царево ще се
произведе публична продажба /продан/, приключваща в края на работното време на
последния ден на подробно описаните в същото недвижими имоти, принадлежащи на
длъжника ДП „Строителство и възстановяване“, находящи се в град Китен, община
Приморско, област Бургас. На 19.08.2011 година същият съставил протокол за
насрочване на публична продан по цитираните по-горе две дела. В него е
посочено, че е извършил проверка на документите в делото относно разгласяването
на насрочената публична продан за периода от 26.08.2011 година до 26.09.2011
година и е констатирал, че страните са уведомени, изготвени са 4 броя уведомления,
поставени на съответните места поради което е направена констатация, че
публичната продан е редовно разгласена съгласно чл.487 ал.3 от ГПК. На
22.08.2011 година съдебният изпълнител изпратил до Районен съд-Царево нарочно
писмо, към което приложил разгледаните по-горе обявление за публична продан и
протокол за редовно разгласена публична продан. В срока на публичната продан в
Царевския районен съд са постъпили два броя наддавателни предложения с вх.№№ 46
и 47 от 26.09.2011 година с подател „Еликон“ООД; на 27.09.2011 година така
постъпилите предложения са били предадени лично на ЧСИ Т.М. срещу подпис. На
27.09.2011 година ЧСИ Т.М. съставил протокол за обявяване на постъпилите
наддавателни предложения и на купувач по изп. дело №43 и изп. дело №51, в който
е посочено, че е отворил постъпилите в запечатани пликове наддавателни
предложения за насрочената на 26.08.2011 година до 26.09.2011 година публична
продан на описаните в обявлението шест недвижими имота, находящи се в град Китен,
обявил ги е по реда на тяхното отваряне и като взел предвид, че взискателят е
предложил най-високата цена и единствено предложение за възлагане на недвижим
имот вместо плащане, обявил „Еликон“ООД за купувач на същите тези недвижими
имоти. На 11.10.2011 година съдебният изпълнител М. съставил постановление, с
което възложил на „Еликон“ООД същите тези коментирани по-горе недвижими имоти
за сумата от 252612 лева, която сума купувачът-взискател не следва да внася,
тъй като вземанията му изп. дело №43 и изп. дело №51, както и по присъединените
изп. дело №№ 379 и 640 по описа на ЧСИ Ирина Кирезиева, рег.№839 на КЧСИ са в
по-голям размер от продажната цена на имота.
Безспорно е също така,
че на 10.10.2011 година ЧСИ Т.М. е издал постановление за възлагане в полза на
ответника по делото на процесните недвижими имоти по изп. дело №43 и изп. дело
№51 въз основа на извършена публична продан, на основание чл.492 от ГПК във
връзка с протокол от 27.09.2011 година и съгласно чл.496 от ГПК за сумата от
14500 лева, която сума е заплатена изцяло от него след приспадане на внесения
задатък и авансово заплащане на дължимия данък за придобиване на недвижимия
имот с квитанция, съобразно дословния запис в него. Това постановление е влязло
в сила на 25.10.2011 година и е било вписано в Службата по вписванията - град
Царево на 28.04.2014 година. Установява се също така, че довнасянето на
дължимата цена е направено от ответника със сметка №1252 от 30.09.2011 година в
брой /лист №313 от делото/. Видно от постъпилото по делото нарочно писмо от ТД
на НАП-Бургас, през периода месец септември - месец декември 2011 година няма
данни за уведомяване на този орган от страна на ЧСИ Т.М. за насрочване на
принудително изпълнение към процесните недвижими имоти, а също и такива за
отразени в дневниците по ЗДДС фактури, издадени от този съдебен изпълнител на
името на ответника А.И.П. /лист №252/. В депозираното по делото от „Банка
ДСК“ЕАД писмо във връзка с изискана от същото информация е посочено, че по там
посочените две разплащателни сметки на ЧСИ Т.М. не са били установени за
периода 01.07.2011 година - 31.12.2011 година данни за постъпили суми в общ
размер на 14500 лева с основание „задатък за участие в публична продан“ и „доплащане
на продажна цена на имоти“ /лист №267/. В издаденото от Община Приморско удостоверение
№11-04-12 от 26.11.2015 година е посочено, че в деловодството на общината не се
съхранява информация относно регистрация по изп. дело №43 и изп. дело №51; в
регистрите на същата не е налично обявление за публична продан на процесните
имоти, а също така в архивите и не са открити протоколи за поставяне на
информационното табла на обявление за публична продан на същите /лист №319/. В
издаденото от Районен съд-Царево удостоверение /лист №310/ е записано, че в
деловодството на същия не са постъпвали и съответно не се съхраняват обявления
за разгласена за периода 26.08.2011 година до 26.09.2011 година публична продан
по изп. дело №43 и изп. дело №51 за процесните имоти. В същото като забележка,
а и другото издадено от този съд удостоверение /лист №321/ са описани там
постъпилите от ЧСИ Т.М. книжа, преписи от които са приложени към същите. Видно
от самите тях, те са свързани и касаят разгледаните от съда и описани от него
по-горе изпълнителни действия на ЧСИ Т.М. по насрочването и провеждането на
публична продан по изп. дело №43 и изп. дело №51 на тези шест недвижими имота,
които се намират в град Китен и които са били възложени на „Еликон“ООД.
След съответно извършена
справка поелият архива на ЧСИ Т.М. ЧСИ Янко Бъчваров в нарочно съставено за
целите на настоящото производство писмо /лист №346/ е посочил, че в предадените
му изходящи и входящи дневници за 2011 година няма отразени входящи и изходящи
документи във връзка с публична продан по изп. дело №43 и изп. дело №51,
протекла в периода 26.08.2011 година до 26.09.2011 година спрямо процесните,
предмет на делото имоти. Записано е по-нататък, че в изходящия дневник няма изведено
обявление за публична продан, издадено постановление за възлагане и други
съпътстващи документи, както и записи на дата 10.10.2011 година; най-близките
до същата са от 06.10.2011 година и от 12.10.2011 година и са изходящи
документи по други, различни от посочените по-горе изпълнителни дела, а също
така и изходиран протокол за въвод във владение на процесните имоти. Във
входящия и изходящия дневник няма отразени записи за обявена и приключила
публична продан на последните, за издадени постановления за възлагане и
протокол за въвод във владение, призовки, съобщения и други във връзка с
изпълнение върху тях. Под изх.№01337 /посочен в самото постановление за
възлагане в полза на ответника, но от дата 10.10.2011 година/ от 05.07.2011
година от изходящия дневник на ЧСИ Т.М. е отразен запис за изп. дело
№20087070400017 и под този номер няма изходирано издадено постановление за
възлагане на процесните имоти на името на А.И.П..
При така установената
фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Публичната продан не е
гражданскоправна сделка. Същата представлява специфичен способ за прехвърляне
право на собственост на трето лице, независимо от волята на досегашния
собственик. Поради това и редът за извършването й е регламентиран с императивни
правни норми. Обявяването на публична продан задължително се предшества от
извършване на опис на посочения от взискателя имот, който преди това е бил
възбранен. Предназначението на описа е да индивидуализира точно и ясно недвижимия
имот, обект на публичната продан, както и да служи като база за определяне на
неговата оценка. На публична продан може да се изнесе, респективно да се
възложи само този недвижим имот, който е описан и е изрично посочен в
обявлението за проданта. Това означава, че когато се изнася на публична продан
недвижим имот, както той, така и всички останали вещи, които могат да бъдат самостоятелен
обект на правото на собственост следва да бъдат посочени в обявлението за
проданта.
В конкретния случай, при
съобразяване всички събрани по делото и обсъдени по-горе доказателства се
налага категоричният извод, че спрямо процесните недвижими имоти, предмет на
постановлението за възлагане, с което ответникът се легитимира като техен
собственик публична продан изобщо не е била провеждана в какъвто именно смисъл
са поддържаните в хода на производството твърдения на ищцовата страна. Целият
доказателствен материал сочи на това, че тези имоти нито са били възбранявани в
хода на образуваното изпълнително производство, нито са били оценявани, нито
описвани, нито са били предмет на изготвено от съдебния изпълнител Т.М. нарочно
обявление за проданта; още по-малко за тях са постъпвали наддавателни
предложения, при това поне едно от които да е от ответника по делото.
Действително, следва да се посочи, че в голямата си част тези доказателства са
косвени, но разгледани в тяхната съвкупност, същите обосноват в достатъчна
степен сигурност, за да може въз основа на тях да се заключи, че публична
продан за периода от 26.03.2008 до 02.11.2010 година за процесните имоти от
страна на ЧСИ Т.М. не е била провеждана. Съдът намира, че в конкретния случай доказване
по този именно начин е допустимо преди всичко с оглед на обстоятелството, че изпълнителните
дела не са налични и не могат да бъдат открити, липсват към настоящия момент, а
и предвид това, че ищецът е трето спрямо придобивния за ответник способ лице, поради
което и не би могло да се очаква, че той ще създава и съответно притежава
доказателства за разкриване на въведените от него в процеса твърдения. Не
налагат извод в обратния смисъл останалите само две доказателствени средства и
по-специално събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на ЧСИ Т.М.,
както и писмените такива и по-специално за това за довнасяне на цената на
недвижимия имот по публичната продан. На първо място същите са абсолютно
изолирани от всички събрани останали по делото. Наред с това следва да се вземе
предвид и съобрази обстоятелството, че от една страна свидетелските показания
на Т.М. в по-голямата си част са твърде общи и изразяват неговото виждане за
това как следва да бъде осъществено конкретно изпълнително действие. От друга
страна в определени части същите влизат в пряко противоречие с наличните по
делото писмени доказателства и по-специално от последните не се установяват твърденията
на свидетеля, че е съставил опис, че е уведомил за него длъжника /последният в
нарочно постъпило по делото писмено становище заявява, че такова, а и други
уведомления във връзка с публична продан на процесните имоти не са му били
правени/, че е било налично и съответно отворено наддавателно предложение от
ответника, че е било съставено постановление за разпределение на суми, че е било
съобщено изготвеното постановление за възлагане на длъжника, както и това, че е
бил насрочен и осъществен въвод във владение на ответника по делото спрямо
процесните имоти. Всички тези действия
изискват по необходимост за удостоверяване тяхното извършване писмена форма, но
като се има предвид в случая, че двете изпълнителни дела по които същите са
извършени липсват, то доказването им може да бъде сторено с всякакви допустими
от процесуалния закон доказателствени средства, което от своя страна прави
събраните гласни доказателства допустими. Видно, обаче от приемо-предавателния
протокол от 05.06.2012 година, с който е бил предаден архива на свидетеля след
лишаването му от правоспособност, наличен е изходящ дневник, съдържащ данни за
всички изведени документи и книжа за периода от 26.03.2008 до 02.11.2010
година, попълнен в цялост; за следващия период от време, а именно от 02.11.2010
година до 28.12.2011 година такъв също е бил предаден на ЧСИ Янко Бъчваров.
Последният в нарочно издаденото от него съдебно удостоверение е посочил при
обобщаване на там съдържащата се информация, че в него липсват каквито и да са
записи във връзка и по повод на двете изпълнителни дела №№43 и 51. Такъв
дневник съдебният изпълнител е длъжен да води по силата на чл.22 от ЗЧСИ, като
същият следва да съдържа данни за всички извършени действия или иначе казано
наличен е писмен документ, чието водене със съдържанието, посочено по-горе е
вменено по силата на цитираната правна норма като задължение на съдебния
изпълнител и в него последният не е отразил дори и едно единствено действие от
всички тези, за които свидетелства изрично, че е предприел по проведената от
него публична продан за процесните недвижими имоти, приключила с тяхното
възлагане на ответника. При това положение съдът намира, че очевидно превес
следва да се даде на наличната писмена документация, а не на гласните показания
на съдебния изпълнител, който освен всичко друго едва ли би уличил себе си в
неизпълнение на определени задължения или изобщо водене на работата в
отклонение от изискванията на закона. Не без значение е и обстоятелството, че
платежният документ, с който е довнесена разликата за имотите е сметка по
смисъла на чл.79 ал.1 от ЗЧСИ /в нея изрично е преповторен текста на ал.3 на
цитираната правна норма/. Такава сметка се издава за събиране на таксите по
изпълнението, каквато фигуриращата в конкретната сметка сума категорично не е.
Трудно е при това положение и при същевременната липса на каквито и да са други
доказателства в тази насока този документ да се кредитира в полза на
твърденията на ответника. Освен това, напълно недоказани са по делото
твърденията на последния, че много преди да бъде сложено началото на спора
между тях, той и ищецът са водили преговори за продажба на процесните имоти
поради това, че последният е считал него за техен собственик. Ангажираните в
тази насока гласни показания на свидетеля И.Й. дори и в минимална степен не
установяват твърдяните факти. От тях става ясно, че той самият е бил
заинтересован от покупката на процесните имоти, а също и причините поради които
се е отказал от това. Поради това именно съдът ги кредитира, още повече, че те
са в унисон с останалите доказателства по делото. Всичко това се е случило,
според свидетеля, през пролетта на 2014 година - тогава именно, на 28.04.2014
година ответникът е вписал издаденото в негова полза постановление за
възлагане; на 07.05.2014 година ответникът е заверил нотариално подписа си на
даденото на свидетеля пълномощно във връзка с процесните имоти и пак тогава
законният представител на ищеца, който е негов роднина му е казал, че върху тях
има наложена възбрана. Фактът, че управител на взискателя по изп. дело №392/2013
година по описа на ЧСИ Янко Бъчваров е физическото лице - управител на ищеца, а
именно Красимир Моллов, както и този, че по това дело месец март е била вписана
възбрана върху тях мотивират съда като безпристрастни и обективни да цени
събраните чрез разпита на този свидетел гласни доказателства и приеме, че
ищецът не е участвал по какъвто и да начин в сочените от ответника уговорки. На
последно място не се подкрепя от доказателствения материал и твърдението на
ответника, че същият безпрепятствено е владял процесните имоти от датата на
издаване на постановлението за възлагане, което следва да се разглежда като
неразривно свързано с твърдението, че е бил извършен въвод във владение от ЧСИ Т.М.
като изпълнително действие и вследствие на извършената публична продан. Във
всички съставени от ЧСИ Янко Бъчваров по изп. дело №392/2013 година книжа
изрично е посочено, че въводът на ищеца в процесните имоти в резултат на
публичната продан и издаденото в негова полза постановление за възлагане е
осъществен по отношение на длъжника „Главно управление строителство и
възстановяване“ЕАД, който за времетраенето на публичната продан е бил назначен
и за негов пазач. Тези констатации съдът намира, че не са оборени от ответника,
чиято е доказателствената тежест в тази насока по какъвто и да е начин. Абсолютно
не на последно място в подкрепа на всичко изложено по-горе следва да се
разглежда и това, че във връзка с постъпил от длъжника по изп. дело №43/2011
година и 51/2011 година сигнал в Камарата на частните съдебни изпълнители от
ЧСИ Т.М. е била изискана пълна справка по образуване и движение на посочените
по-горе две изпълнителни дела /лист №205/. Такова писмено становище е било
изготвено на 19.12.2011 година от него и съответно изпратено /лист №212/. Видно
от неговото съдържание, ЧСИ Т.М. коментира единствено и само публичната продан
по тези две дела, извършена спрямо шестте имота в град Китен, възложени на
„Еликон“ООД, но не споменава и дума за такава досежно процесните имоти, която
също би следвало да бъде посочена като извършени от него изпълнителни действия,
ако действително беше проведена на сочената дата, предшестваща датата на
писмените обяснения на съдебния изпълнител.
С оглед на всичко
изложено по-горе, следва да се приеме, че издаденото в полза на ответника по
делото постановление за възлагане няма вещно транслативен ефект, тъй като в него
са посочени недвижими имоти, върху които не е било насочено принудително
изпълнение чрез налагане на възбрана, не са били описани и оценени и спрямо
които изобщо не е била проведена публична продан. В тази насока е необходимо да
се допълни и това, че публичната продан е изрично уредено в закона производство
при принудително изпълнение, насочено към недвижим имот за удовлетворяване на
подлежащо на изпълнение парично вземане на взискателя, като сумата, получена от
продажба по предвидения в ГПК ред на имот, притежаван от длъжника, послужи за
удовлетворяване на кредитора. Публичната продан е деривативен способ за
придобиване на права, като постановлението за публична продан се ползва със
стабилитет и може да бъде оспорвано чрез иск или възражение само в хипотезата
на чл.490 от ГПК и при невнасяне на цената /чл.496 ал.3 от ГПК/. Този
стабилитет не важи когато е продаден чужд имот и правата на действителния
собственик, които могат да бъдат противопоставени на взискателя, могат да бъдат
противопоставени и на купувача на имота по публична продан. Тълкуването изхожда
от принципа, че след като публичната продан е деривативен способ за придобиване
на вещни права, то при оспорването им съдът може да преценява
вещно-транслативния ефект на постановлението за възлагане, при съобразяване
спецификите на придобивния способ, т. е. наведените възражения не могат да
касаят незаконосъобразност на изпълнителни действия извън хипотезите на чл.490
от ГПК и при невнасяне на цената. Казано иначе, ако една публична продан страда
от пороци, то предявяването на иск за нейната недействителност не може да се
основава на каквито и да било допуснати такива, а единствено и само на
посочените по-горе два такива - участие на лице, което не е имало право и
невнасяне на цената. Всякакви други - неизвършване на опис, оценка,
разгласяване на обявления и т.н. не могат да бъдат релевирани в такива
производство. Това, обаче важи за случаите, когато има проведена публична
продан, но при осъществяване на поредицата последователни действия, които се
включват в нейния състав са били допуснати процесуално или материално
незаконосъобразни действия на принудителното изпълнение.
Съдът намира, че този
стабилитет не важи и тогава, когато недвижимите имоти, които могат да бъдат
предмет на самостоятелно разпореждане не
са били предмет на публичната продан, защото спрямо тях такава изобщо не е била
провеждана. В този случай, какъвто е именно и настоящия, постановлението за
възлагане няма вещно-транслативен ефект по отношение права върху същите тези
имоти. Това е така, тъй като нормата на чл.496 ал.2 изр. първо от от ГПК като
част от правилата, уреждащи публичната продан на недвижими имоти за
удовлетворяване вземане на взискател, определя, че от деня на влизане в сила на
постановлението за възлагане /от деня на постановлението за възлагане преди
изменението на редакцията в ДВ бр. 49/2012 година/ купувачът придобива всички
права, които длъжникът е имал върху имота, но само върху имота предмет на
публичната продан, а не и такива самостоятелни вещни права, които не са били
предмет на публичната продан, тъй като в този случай липсва каквото и да било
признато от закона основание за придобиването им.
По горните доводи и
съображения съдът намира, че предявената и поддържана от ищеца искова претенция
с правно основание чл.124 от ГПК е основателна, поради което и като такава
същата следва да бъде уважена.
С оглед изхода на
делото, направеното в тази насока искане и на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца
следва да бъде присъдена сумата от 10667.03 лева, представляваща направени от него
съдебно-деловодни разноски. В същата се включва дължимата и внесена за
разглеждане на делото държавна такса, внесените такива за издаване на съдебни
удостоверения, възложените в негова тежест възнаграждения на вещото лице по
извършените по делото експертизи, а също и за призованите и разпитани
свидетели, дължимата такса за вписване на исковата молба в Агенция по
вписванията, както и реално платеното възнаграждение на ангажирания един
адвокат за настоящото производство. На същата не следва да бъде присъждана
единствено претендираната от нея сума в размер на 80 лева, представляваща
държавна такса по този предявен от нея иск, по който съдът с определението си
по чл.374 от ГПК е прекратил производството по делото поради недопустимост на
същия.
Мотивиран от горното и
на основание чл.124 ал.1 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р
E Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ищеца „Атлиман-клуб“ЕООД
със седалище град София и адрес на управление ул.“Цветна градина“№15,
вх.А, ет.5, ателие 3, представлявано от Красимир Асенов Моллов чрез
процесуалния му пълномощник със съдебен адрес ***, че ответникът А.И.П., ЕГН *********
***, к-с „Л.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* не е собственик на следните недвижимите
имоти, предмет на постановлението за възлагане от 10.10.2011 година, а именно:
поземлен имот с идентификатор №58356.502.35 - град Приморско, община Приморско,
област Бургас, местност „Пясъка“, НТП за друг курортно рекреационен обект, стар
номер 55034, квартал 6, по кадастралната карта и кадастралните регистри на
АГКК; адрес на ПИ: град Приморско, местност „Пясъка“; площ: 3366 кв.м.; съседи:
№№58356.502.31; 58356.502.169, 58356.502.37; 58356.502.36, ведно с всички
подобрения и приращения в имота, включително построените в него недвижими имоти
- сгради с идентификатори; сграда с идентификатор №58356.502.35.1 - град
Приморско, община Приморско, област Бургас, местност „Пясъка“ по кадастралната
карта и кадастралните регистри на АГКК; адрес на сградата: град Приморско,
м.„Пясъка“; сградата е разположена в ПИ с идентификатор №58356.502.35,
застроена площ: 229 кв. м.; брой етажи: 1 и сграда с идентификатор
№58356.502.35.2 - град Приморско, община Приморско, област Бургас, местност
„Пясъка“ по кадастралната карта и кадастралните регистри на АГКК; адрес на
сградата: град Приморско, местност „Пясъка“, която сграда е разположена в
поземлен имот с идентификатор №58356.502.35; застроена площ: 50 кв.м.; брой
етажи: 1
ОСЪЖДА А.И.П., ЕГН ********* ***, к-с „Л.“, бл.*,
вх.*, ет.*, ап.* да заплати на „Атлиман-клуб“ЕООД със седалище град София и адрес на управление
ул.“Цветна градина“№15, вх.А, ет.5, ателие 3, представлявано от Красимир Асенов
Моллов чрез процесуалния му пълномощник със съдебен адрес *** сумата от 10667.03 /десет хиляди шестстотин шестдесет и
седем лева и три стотинки/ лв., представляваща направени от него съдебно-
деловодни разноски.
Настоящото решение
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна
жалба пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: