Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260009/25.05.2021 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на двадесет и шести април две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов административно дело номер 3 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с § 19, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ на Закона за изменение и допълнение на АПК, вр. с § 4к, ал. 7 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, вр. с чл. 28а, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/.
Образувано е по жалба от К.Н.И., чрез адв. И. П. от АК-Хасково, против заповед № 2230/13.12.2019 г. на кмета на Община Хасково, с която е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на М. И. П. върху недвижим имот, представляващ новообразуван имот извън строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67 от 29.02.2000 г. на Общински съвет Хасково с идентификатор 77195.733.245, м. „Халилово“, землище на гр. Хасково, с площ 2220 кв.м., при граници и съседи: 77195.733.643, 77195.733.510, 77195.733.231, 77195.733.230, 77195.733.229, 77195.733.630 и 77195.733.642.
Жалбоподателят твърди, че заповедта била незаконосъобразна, постановена в противоречие със закона и необоснованост. Поддържа, че той бил собственик на гореописания имот, като легитимацията му произтичала от нотариален акт № 135, том 5, д. № 1636/1990 г. на РС-Хасково и от непрекъснато му владение до сега. Предвид изложеното жалбоподателят иска да се отмени атакувания акт като незаконосъобразен.
Ответникът по жалбата - кметът на Община Хасково и заинтересованите страни И.М.И., Л.В.М. и Б.Н.М. я оспорват.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт 135, том 5, д. №
1636/1990 г. на нотариус при РС-Хасково К.Н.И. и А. П. И. са признати за
собственици по давностно владение и
наследство на по 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот, представляващ градина от два
декара, в местността „******** ***“, извън строителните граници на гр. Хасково,
заснета с планоснимачни номера 244 и 245, при граници: К. Г., Г. М., П. К. и
път.
Съгласно удостоверение № ТС –
359/28.06.2017 г. на Община Хасково имот пл. № 245 по кадастралния план
на м. „Халилово юг“, гр. Хасково, одобрен със заповед № 969/1988 г.,
съответства на имот с идентификатор 77195.733.245 по кадастралната карта на гр. Хасково, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006
г.
С нотариален акт 137, том 1, рег. №
2748, д. № 78/2017 г. на нотариус Д. С. А.И.К. е продала на К.Н.И. своите
наследствени 500/2220 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
77195.733.245 по кадастралната карта на гр. Хасково.
Със Заповед № 2230/13.12.2019 г. на кмета на Община Хасково, на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, във връзка с § 4б, ал. 1, изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за м. „Халилово“, землище гр. Хасково, одобрен със заповед № ДС-28-1 от 11.06.2019 г. на областния управител на област Хасково, решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ № 36-51 от 01.04.1998 г. на ОСЗГ по заявление № 50015/04.09.1991 г. по чл. 11 от ЗСПЗЗ и скица № 4033/05.12.2019 г., е наредено възстановяването на правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на М. И. П. върху недвижим имот, представляващ новообразуван имот извън строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67 от 29.02.2000 г. на Общински съвет Хасково с идентификатор 77195.733.245, м. „Халилово“, землище на гр. Хасково, с площ 2220 кв.м., при граници и съседи: 77195.733.643, 77195.733.510, 77195.733.231, 77195.733.230, 77195.733.229, 77195.733.630 и 77195.733.642.
Със съобщение рег. индекс № 94-А-6188-1-2/15.01.2020 г. на Община Хасково е уведомен К.Н.И. за тази заповед, като от представеното известие за доставяне се установява, че то е било получено от жалбоподателя на 21.01.2020 г.
По делото са представени и цитираните в атакувания акт заповед № ДС-28-1 от 11.06.2019 г. на областния управител на област Хасково, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти в М 1:1000 на жилищни райони „Орфей“, „Изгрев“, „Куба-1“ и местност „Халилово“ в землището на град Хасково, приет от комисията по чл. 28б, ал. 2 ППЗСПЗЗ, и решение № 36-51 от 01.04.1998 г. на ОСЗГ по заявление № 50015/04.09.1991 г., с което с признато правото на собственост на наследниците на М. И. П. в съществуващи стари реални граници на ниви, находящи се в м. „Халилово“, землище на гр. Хасково.
Установява се, че заповед № ДС-28-1 от 11.06.2019 г. на областния управител
на област Хасково е била обнародвана в Държавен
вестник бр. 51/28.06.2019 г., като по отношение на процесния поземлен имот не е
била обжалвана и е влязла в сила на 12.07.2019 г.
Видно от представеното удостоверение за
наследници № 1983/11.11.2013 г. от община Първомай, наследници по закон на
М. И. П. са И.М.И., Л.В.М. и Б.Н.М..
По
делото са представени още извлечение от регистъра на новообразуваните имоти по
§ 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за м. „Халилово юг“, гр. Хасково, ЕКАТТЕ 77195 – територия
с трайно предназначение земеделска, НТП на имотите – „За земеделски труд и
отдих“, в който е включен и процесния имот, както и решение № 67 от протокол № 6 от заседание на Общински съвет - Хасково,
проведено на 29.02.2000 г., с което е одобрен околовръстният полигон на
земите по ал. 2, § 4 от ЗСПЗЗ, като селищно образувание
"Кекличево стопанство", и по ал. 3 § 4 от
ЗСПЗЗ, като в строителните граници на гр. Хасково се включват зоните –
"Кенана", "Куба", "Орфей", "Изгрев" и
"Каменец".
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежнo
легитимирана лице, имащо
правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу
годен за обжалване административен акт. На следващо място, жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:
Съгласно § 4к, ал. 7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяването, съответно за придобиването,
на правото на собственост върху всеки от новообразуваните имоти се издава
заповед от кмета на общината.
След като в настоящия случай
обжалваният административен акт е именно за възстановяване на право на
собственост и е издаден от кмета на общината по местонахождение на имота, то
следва, че той изхожда от материално и териториално компетентния орган.
Оспорваният акт е в законоустановената писмена форма, като съдържа всички реквизити, които са предвидени за
спазване при оформянето на административен акт, в т.ч. и тези по чл. 28а, ал. 1
от ППЗСПЗЗ – номер на имота от ПНИ, местоположението, размера, границите,
съседите, наличието на сгради, както и ограниченията на собствеността и
основанията за тях, а и към заповедта е издадена скица № 4033/05.12.2019 г.
Възражението на жалбоподателя за необоснованост на административния акт не може да бъде споделено, тъй
като правните и фактическия основания, служещи за причина за издаването му, са изрично
посочени в него. От съдържанието му е
видно, че основание за издаването на заповед № 2230/13.12.2019 г. е наличието на влязъл в сила ПНИ досежно процесния имот,
което обстоятелство не е спорно между страните, а и се установява от събраните
по делото писмени доказателства.
Тук е уместно да се отбележи, че доколкото заповедта по §
4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ се издава въз основа на влязъл в сила ПНИ, предметът
на съдебния контрол при обжалването й е сведен до съответствието на влезлия в
сила ПНИ и дали са спазени изискванията за местоположението, границите, съседите,
както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. В този смисъл е и
трайната съдебна практика, обективирана в Решение № 46 от 04.01.2008 г. по адм.
д. № 9333 по описа за 2007 г. на ВАС, IV отд., Решение № 17039 от 22.12.2011 г. по адм. д. № 11334
по описа за 2010 г. на ВАС, IV отд., Решение
№ 17183 от 27.12.2011 г. по адм. д. № 11210 по описа за 2010 г. на ВАС, IV отд., Решение № 3090 от 01.03.2012 г. по адм. д. № 7585 по
описа за 2011 г. на ВАС, IV отд. и др.
След като жалбоподателят не е оспорил ПНИ, с който
процесният имот е отреден и записан в регистъра към него на наследниците на М.
И. П., в съответствие с § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и
чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, кметът на Община Хасково е бил длъжен да издаде
заповед за възстановяване на собствеността именно въз основа на влезлия в сила
план.
Всъщност заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ отразява
правата на собствениците според ПНИ – съдържанието й следва да съответства на
отбелязванията в този план и това съответствие е предмет по съществото на
настоящия спор за законосъобразността й.
Видно от доказателствената съвкупност по делото и най-вече
от данните от регистъра на новообразуваните имоти по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за м.
„Халилово юг“, гр. Хасково, ЕКАТТЕ 77195 – територия с трайно предназначение
земеделска, НТП на имотите – „За земеделски труд и отдих“ с процесната заповед
правилно и без каквито и да е било различие от ПНИ е индивидуализиран имотът,
предмет на възстановяване. След като оспорената заповед има идентично съдържание
със записванията в ПНИ и регистъра към него, тя трябва да се цени като правилна
и законосъобразна.
Относно
доводите на жалбоподателя, свързани с твърденията му за притежание на правото
на собственост върху процесния имот следва да се има предвид, че се касае за
спор за материалното право с лицата, на които е възстановено правото на
собственост по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, който е недопустим за разрешаване в
настоящото производство и подлежи на разглеждане по реда на исковото
производство.
По изложените
съображения съдът счита, че оспорената заповед е
правилна и законосъобразна, поради което направеното
оспорване следва да бъде отхвърлено.
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, следва да бъде уважено своевременно направеното
искане на ответника за разноски, като жалбоподателят бъде осъден да му
заплати сумата 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено
съобразно чл. 37 ЗПП, във вр. с чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ и предвид конкретиката на спора.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Н.И., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, против
заповед № 2230/13.12.2019 г. на кмета на Община Хасково.
ОСЪЖДА К.Н.И., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, да заплати на Община Хасково, адрес: гр. Хасково, пл. „Общински” № 1, сумата 100,00 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаградение.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на
чл. 137 АПК.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.