№ 338
гр. Пловдив, 23.07.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Васил Ст. Гатов
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска
и прокурора Т. Ст. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно
наказателно дело № 20245000600362 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Обвиняемият Г. И. Г., редовно призован, се явява лично с
упълномощените си защитници адв. Д. и адв. К..
Обвиняемият П. С. М., редовно призован, се явява лично и с
упълномощените си защитници адв. К. и адв. Д..
Обвиняемият И. Г. Г., редовно призован, се явява лично и с
упълномощените си защитници адв. К. и адв. Д..
Прокурор: Моля да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Обв. Г. Г.: Да се даде ход на делото.
Обв. П. М.: Да се даде ход на делото.
Обв. И. Г.: Да се гледа делото днес.
Съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход
на делото, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Докладва се частната жалба от съдията-докладчик В. Гатов.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
Прокурор: Нямам искания за отводи. Представям писмо, подписано
от прокурор Д., от което е видно, че срещу един от тримата обвиняеми има
висящо досъдебно производство.
1
Адв. Д.: Нямам искания за отводи и доказателства. Да се приеме
писмото.
Адв. К.: Да се приеме представеното писмо. Нямам искания за
отводи. Представям Ви копие на вносна бележка за възстановената сума на
пострадалата.
Обв. М.: Поддържам становището на защитниците ми – да се
приемат представеното писмо и вносната бележка.
Обв. Г. Г.: Поддържам становището на защитниците ми – да се
приемат представеното писмо и вносната бележка.
Обв. И. Г.: Поддържам становището на защитниците ми – да се
приемат представеното писмо и вносната бележка.
Прокурор: Има я по делото, но не възразявам да се приеме.
Адв. Д.: Да се приеме представената вносна бележка.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представеното
писмо от представителя на държавното обвинение вх. № 4316/23.07.2024г. и
представената вносна бележка от 18.06.2024г.
Прокурор: Нямам други доказателствени искания.
Адв. Д.: Нямам доказателствени искания.
Адв. К.: Нямам доказателствени искания.
Обв. М.: Поддържам становището на защитниците ми.
Обв. Г. Г.: Поддържам становището на защитниците ми.
Обв. И. Г.: Поддържам становището на защитниците ми.
С оглед липсата на искания от страните, съдът намира делото за
изяснено от фактическа страна
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. Д.: Уважаеми съдии, моля да уважите жалбата на нашите
доверители за промяна на мярката за неотклонение и промяна на
първостепенното определение на ПОС, с което е отказано да стори това.
Считаме, че неоснователно е направен отказ. Определението не съдържа
достатъчно аргументирани мотиви, които да дадат основание да се вземе
решение за отказ за промяна на мярката за неотклонение. От събрания
доказателствен материал се вижда, че макар и обоснованото предположение
да е налице, не са налице останалите задължителни предпоставки да бъде
оставена мярката за неотклонение Задържане под стража, а именно липсва
опасност лицата да се укрият, ако бъде изменена мярката за неотклонение.
Всички са с постоянен адрес, семейни са всички, имат деца, постоянно
работят и в тази насока считаме, че при преценянето на мярката за
2
неотклонение и в обжалваното производство, неправилно съдилищата
приемат, че тъй като работят в различни населени места на страната, това
представлява опасност да се укрият. Защото законът изисква да имат
постоянен адрес, а те действително трайно живеят на този адрес. Няма данни
да има опасност да извършат престъпление, защото по делото, което
разглеждате, са събрани всички доказателства. Същите са с чисто съдебно
минало. Вярно е, че в тяхната младост са извършвали престъпления, за които
обаче са реабилитирани; в дълъг период не са извършвали такива;
възстановена е щетата. Няма никаква вреда, тъй като са възстановили пълния
размер на това, което претендира пострадалата. Поради което считаме, че
липсва основание да се приеме, че те представляват опасност да извършат
престъпление. Единственият пряк свидетел в настоящото дело е самата
пострадала. Тя е удовлетворена изцяло и това изцяло премахва възможността
да извършат ново престъпление.
Моля да уважите жалбата!
Адв. К.: Уважаеми апелативни съдии, считам, че в производството
пред първата инстанция с правно основание чл. 65, първото нещо, с което да
се заеме съдът, е обоснованото предположение за извършено престъпление. В
един момент, когато в първите часове след задържането се гледа тази мярка за
неотклонение и при условията на чл. 65 се прецизира разколебано ли е или се
потвърждава от събраните по делото доказателства.
Не се съмнявам, че сте изчели пледоарията ми в ПОС, където
подробно съм обяснила защо считам, че не е налице обосновано
предположение за извършено престъпление и тъй като това обосновано
предположение съдът е взел като даденост при гледане на първата мярка за
неотклонение, напълно, според мен, се разколебава от назначената експертиза
по делото и напълно съм обяснила защо считам, че това е гражданскоправен
договор за изработка, който те са сключили с пострадалата; напълно подробно
съм изяснила нейния неколеблив почерк. В определението си ПОС при
миналото разглеждане на мярката по чл. 65, е посочил възрастта на
пострадалата. Тя е на моята възраст, тя не е на преклонна възраст. Тя човек с
висше образование. Какъв почерк има тя – почерк на притеснен човек ли е
това? Притесненият човек да отиде до банката, да изтегли пари, да плати. Този
безкрайно дълъг договор, в който са описани толкова много строителни
дейности, които трябва да се извършат, уговаряне на самата сума, обяснение
на всички тези хора, присъствали там, на квадратен метър кое колко струва, за
да се стигне до 10 000 лева. За да има заплашване, това заплашване трябва да
възбуди основателен страх. И какъв е този основателен страх? Защо тя с
толкова лаконично изречение – те ме принудиха, в молбата, която тя е
написала. До ден-днешен ние не знаем какво е това заплашване.
Това, което се представя в днешното съдебно заседание от
прокурора, че, видите ли, водело се някакво дело срещу обвиняемия Г. - какво
значение има това? Презумпция за невиновност има в цялата тази история. И
3
представихме в днешно съдебно заседание документ, че е върната тази сума,
възстановена е веднага, репарирани са щети. Отново се връщам на
поведението на пострадалата – някои хора имат склонност за хипербола. В
един момент не преувеличава ли тази пострадала, назначена ли е такава
експертиза, която да установи, защото тя е единственият свидетел, който
твърди това. Нито неин съсед, пред който тя да се оплаква, нито служител на
банка, нито водачът на автовишката и т.н. И ако тези хора са искали да
изнудят, как така те за един ден в петък намериха строителни материали,
автовишка и т.н.? Вижте експертизата, която надвишава 10 000 лева, за които
има подписан договор, и в един момент, казах го – след толкова години
прокурорски и адвокатски стаж, това дело ми преобърна представите за това
що е то изнудване. Изнудване би било, ако бяха отишли на място, бяха
физически, психически заплашили тази пострадала, подписали този договор,
взели парите, накарали я, принудили я по някакъв начин тя да изтегли тези
пари и след това те да изчезнат с тези пари. Но те са свършили за един ден
тези хора ¼ от работата и са се върнали в уречения час - във вторник около 10
часа и те са били арестувани. Пострадалата колко трябва да е била заплашена,
уплашена и изтормозена от тези хора, че им е давала вода, пускала им е през
прозореца удължител, за да могат да вършат работата и т.н. След като ПОС се
ограничил само в това да ни посочи разпитани са тези и тези свидетели и от
това може да съдим, че има обосновано предположение, че има извършено
престъпление и съдът се спира на това, че има опасност те да се укрият или да
извършат друго престъпление. От къде се съди за това друго престъпление?
Ами те са реабилитирани по право, имали са престъпление в тяхната младост,
реабилитирани са по право, те не са осъждани. Живеят на постоянен адрес в С.
и единият от тях в Г.Б.. Ако срещу Г. се представя документ, че има досъдебно
производство, какво става с другите двама обвиняеми и каква е тази обща
деятелност на тези трима да я заплашват. В този смисъл, считам, че напълно е
разколебано обоснованото предположение, че няма опасност да се укрият,
нито да извършат други престъпления.
Моля за по-лека мярка за неотклонение!
Обвиняемият Г. Г. /за лична защита/: Съгласен съм с казаното от
защитниците ми. Искам по-лека мярка – „Гаранция“, „Домашен арест“,
„Подписка“. Имам 27 внука.
Обвиняемият И. Г. /за лична защита/: Съгласен съм с казаното от
защитниците ми. Ако може да ми сложите „Подписка“, „Парична гаранция“
или „Домашен арест“.
Обвиняемият П. М. /за лична защита/: Съгласен съм с казаното от
защитниците ми.
Прокурор: Уважаеми апелативни съдии, в настоящото производство
не е необходимо, както много добре е известно на всички тук с юридическо
образование, да има абсолютни безспорни доказателства, сочещи на доказано
по несъмнен начин обвинение срещу тримата обвиняеми. Достатъчно е да е
4
налице обосновано предположение. Ще си позволя да бъда съвсем кратък.
Изложени са достатъчно убедителни мотиви от ПОС при гледане на искането
за изменение на мярката за неотклонение, които са подкрепени от
обвинението, не смятам да ги повтарям и те са изложени в съдебния акт.
По отношение на опасността, реалната, да се укрият и/или извършат
друго престъпление, считам че тя не е отпаднала. Фактът, че са възстановени
щетите, което обстоятелство не е спорно, не означава че тази опасност е
отпаднала и тя произтича от обстоятелството, че и тримата обвиняеми не
живеят на постоянния си адрес, с оглед естеството на техните занимания
обикалят из страната. Отделно от това обв. Г. пребивава в чужбина, като
идването му в България е инцидентно. Що се касае до опасността да извършат
друго престъпление, тази опасност не касае единствено обв. Г., независимо че
единствено спрямо него, видно от представеното писмено доказателство в
днешното съдебно заседание, се води и друго досъдебно производство.
Що се касае до въздействието върху пострадалата, както е посочено
от прокурора от Окръжна прокуратура Пловдив, това въздействие е
психическо и предвид обстоятелството, че обвиняемите са действали в
абсолютен синхрон и всеки един от тях поотделно и в съвкупност са
допринесли за мотивирането на пострадалата да се разпореди с паричната
сума, която впоследствие е върната, считам че е отработен механизъм на
въздействие и за мен реалната опасност да извърши и престъпление е налице
и не е хипотетична.
По тези съображения Ви моля да оставите жалбата без уважение и
потвърдите определението на първоинстанционния съд, като правилно и
законосъобразно.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИТЕ
Обвиняемият Г. И. Г.: Искам по-лека мярка –„Гаранция“,
„Подписка“, „Домашен арест“.
Обвиняемият И. Г. Г.: Искам „Домашен арест“, „Подписка“ или
„Гаранция“.
Обвиняемият П. С. М.: Също искам по-лека мярка.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Производството е по чл. 65, ал.8 от НПК.
С обжалваното Определение състав на Пловдивския окръжен съд е
оставил без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение
„Задържане под стража”, взета спрямо обвиняемите по досъдебно
производство № 244/24г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР Пловдив Г. И.
Г., П. С. М. и И. Г. Г..
Срещу определението е постъпила жалба от защитника на
5
обвиняемите, с искане за вземане на по-лека мярка за неотклонение за всеки
един от тях, като са релевирани доводи за незаконосъобразност на атакувания
акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа становище за
обоснованост и законосъобразност на атакуваното определение. Сочи, че от
наличните данни по делото може да се направи обосновано предположение,
че обвиняемите са извършили престъпленията, като излага подробни
съображения в тази насока. Намира извода за наличието на опасност същите
да се укрият и да продължат с престъпната си деятелност за правилен.
Защитата на обвиняемите пледира подадената жалба да бъде
уважена, а атакуваното определение отменено, като незаконосъобразно.
Акцентира се за липса на данни, обосноваващи опасност обвиняемите да се
укрият или извършат престъпление. Сочи влошено здравословно състояние
като допълнително основание за изменение на взетите мерки за неотклонение.
Обвиняемите молят съда за по-лека мярка за неотклонение.
Апелативният съд, като съобрази доводите на страните и прецени
обосноваността и законосъобразността на атакуваното определение и за да се
произнесе взе предвид следното:
За да постанови определението, първоинстанционният съд е приел,
че на всеки един от тримата обвиняеми е повдигнато и предявено обвинение
по чл. 214 НК, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода.
Правилен е изводът на Окръжния съд, че обоснованото
предположение обвиняемите да са осъществили престъпните състави на това
престъпление продължава да съществува и този извод не е разколебан.
Събраните по делото доказателства, в частност показанията на свидетелката
В. Р., макар и в минимална степен удовлетворяват критерия, изискуем от
разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК.
Не може да бъде споделен извода, че е налице реална опасност
обвиняемите да се укрият. Временното отсъствие от постоянното им
местоживеене е обяснимо с характера на осъществяваната от тях строителна
дейност на различни места в страната. Честите пътувания на обвиняемия Г. Г.
до Г. сами по себе си не са достатъчни да обосноват такава опасност, още
повече, че възможността да излиза извън страната може да бъде ограничена
чрез забрана за напускане пределите на Република България, налагането на
каквато е наложително в настоящия казус.
В атакуваното определение първоинстанционният съд е стигнал до
извод, че не е отпаднала и другата предпоставка за вземане на най – тежката
мярка за неотклонение, а именно опасността обвиняемите да продължат да
вършат престъпления, като се е позовал на механизма на извършване на
деянието и възрастта на пострадалата Р..
Всичко това е довело първият съд до извод, че единствената
адекватна на обществената опасност на обвиняемите и на осъществените от
тях деяния мярка за неотклонение е само „Задържане под стража” и е оставил
6
искането на тримата обвиняеми за изменението й без уважение.
Така стореният от Окръжният съд извод е неправилен.
Приетата от първата инстанция деятелност, свързана със създадената
организация и с начина на извършване на инкриминираните деяния не е с
нищо по-различна и не се отличава с някаква изключителна или по – различна
специфика при извършване на престъпления от този вид.
Възрастта на пострадалата не е обстоятелство, което да доведе до
извод, че обвиняемите ще продължат с престъпната си дейност. Пострадалата
Р. е жена в зряла възраст, с висше образование и явно добре е разбирала и
съзнавала какви действия извършва, когато лично и саморъчно е попълнила
договора за строителните услуги, отишла е до банката, изтеглила е
уговорената сума пари, дала ги е на единия обвиняем и е получила разписка за
това, и не последно място е осигурила мазето си, в което обвиняемите да
оставят на съхранение за 2-3 дни строителните си инструменти, след който
период са имали уговорка да продължат санирането на апартамента.
Отделно от това съдът формално е подходил при преценката следва
ли да продължи прилагането на най – тежката мярка за неотклонение спрямо
тримата обвиняеми, като не е отчел други налични по делото данни имащи
значение за извода налице ли е реална опасност те да вършат престъпления.
Вън от вниманието на първата инстанция са останали част от
характеристичните им данни, като чистото им съдебно минало и семейното
им положение, които са все обстоятелства, минимизиращи опасността да
вършат престъпления.
Неправилно е преценено и добросъвестното процесуално поведение
на тримата обвиняеми. Независимо, че регламентираното им от НПК и
ЕКЗПЧОС право на защита им дава възможност да не дават обяснения, те не
са се възползвали от него и с първоначалните обяснения, които са дали са
спомогнали за разкриване на обективната истина. Нещо повече, никой от
тримата обвиняеми не е отрекъл съпричастността си към инкриминираната
дейност и начина на осъществяването й. Настоящата инстанция намира, че
това им процесуално поведение, с което същите спомагат в значителна степен
за разкриването на обективната истина не следва да бъде критикувано, а
следва да бъде толерирано и то не само не налага, а точно обратното изключва
направения от първата инстанция извод за съществуването на опасност
тримата обвиняеми да продължат с престъпната си деятелност.
Без необходимата оценка е останало и процесуалното развитие на
досъдебното производство. Съдът е следвало да съобрази, че голяма част от
доказателствената съвкупност, имаща значение за предмета на доказване е
установена. Разпитани са свидетелите, иззети са веществените доказателства
и са назначени необходимите експертизи и по този начин опасността
подсъдимите да манипулират или да укрият доказателства или да повлияят на
свидетелите е престанала да съществува.
Не може да бъде споделен извода на първата инстанция, че в случая
7
личния интерес не следва да взема превес над обществения, който е свързан
със своевременното приключване на производството, за което е необходимо
личното участие на обвиняемите. Своевременното приключване на
производството в досъдебната му фаза зависи единствено и само от
действията на разследващите органи и прокуратурата и не може да бъде
мотив за задържането под стража на обвиняемите. Такъв мотив не може да
бъде и необходимостта от личното участие в производството на обвиняемите,
което няма пречка да бъде осигурявано и с други процесуални средства,
различни от постоянното им задържане в арестните помещения.
Всичко това преценено поединично и в съвкупност води до извода,
че не обществения интерес превалира над правото на лична свобода, а точно
обратното. Предвид гореизложените доводи и съобразявайки принципът на
пропорционалността настоящият състав намира, че приоритет следва да бъде
даден на правото на лична свобода. В тази насока е и константната европейска
практика, намерила израз в множество решения по дела на ЕСПЧ, напр.
Енхорн срещу Швеция, № 56529/00, § 42, Аертс срещу Белгия, 30 юли 1998 г.,
§ 46 и Hilda Hafsteinsdóttir срещу Исландия, № 40905/98, § 51, 8 юни 2004 г. и
др. В тези свои решения ЕСПЧ последователно и неотклонно застъпва
становището си, че задържането на дадено лице е толкова сериозна мярка, че
е оправдано само като крайна такава, когато са обмислени други по-леки
мерки и е установено, че тези по - леки мерки са недостатъчни за защита на
обществения интерес, което от своя страна да наложи съответното лице да
бъде задържано под стража.
Националното ни законодателство е синхронизирано с цитираната
практика на ЕСПЧ и тези постулати са инкорпорирани в практиката на
националните ни съдилища. Затова законодателят е предвидил, че в случаите,
когато право на лична свобода е доминиращо, обществения интерес може да
бъде обслужен не само със задържането на лицата в арестните помещения, но
и с по – леки по интензитет мерки за неотклонение.
Поради това, задържането под стража на тримата обвиняеми влиза в
противоречие с изискванията на КЗПЧОС и вътрешното ни наказателно
законодателство, в частност разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК и определението
на Пловдивския окръжен съд се явява необосновано и незаконосъобразно.
Това налага да бъде отменено, като се постанови ново, с което
взетата спрямо тримата обвиняеми мярка за неотклонение „ Задържане под
стража“ да бъде заменена с по – лека такава „Гаранция”, с която биха били
покрити изцяло критериите, заложени в чл.57 НПК.
При определяне на размера на гаранцията настоящият състав, като
съобрази материално състояние на всеки един от обвиняемите от една страна,
а от друга като отчете обществената опасност на престъпленията, в които са
обвинени намира, че сумата от 3000лв. е достатъчна за да бъде постигнат
преследвания от закона процесуален ефект.
На основание чл.68, ал.7 НПК на тримата обвиняеми следва да бъде
8
наложена забрана за напускане на пределите на Република България.
По изложените съображения, Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Определение № 1090/15.07.2024г. по чнд № 1478/24г.
на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането за
изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража”, взета спрямо
обвиняемите по досъдебно производство № 244/24г. по описа на Първо РУ
при ОД на МВР Пловдив Г. И. Г., П. С. М. и И. Г. Г. и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража”
спрямо обвиняемите по досъдебно производство № 244/24г. по описа на
Първо РУ при ОД на МВР Пловдив Г. И. Г., П. С. М. и И. Г. Г. в по – лека
такава „Гаранция” в размер на 3000 /три хиляди/ лв. за всеки един от тях.
На основание чл.64, ал.9 НПК обвиняемите Г. И. Г., П. С. М. и И. Г. Г.
да бъдат освободени след внасяне на гаранцията, ако не се задържат на друго
основание.
На основание чл.68, ал.7 НПК НАЛАГА на обвиняемите Г. И. Г. с
ЕГН **********, П. С. М. с ЕГН ********** и И. Г. Г. с ЕГН **********
ЗАБРАНА за напускане на пределите на Република България.
Незабавно следва да бъде уведомен Началника на сектор „Български
документи за самоличност“ при СДВР и Началника на ДНСП С. за
уведомяване на граничните контролно-пропускателни пунктове на страната,
във връзка с наложената забрана за напускане на пределите на страната.
Определението е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10:30 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
9