№ 761
гр. Велико Търново, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело №
20234110103008 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ЕТ „В. - С. В.”, в която се излагат
твърдения, че на 14.02.2006г. в магазин на ищеца, намиращ се в гр. ***, ул. ***, ползван
съвместно с ***, е извършено претърсване по досъдебно производство ***, по описа на ОД
на МВР – гр. ***, преписка *** на ***, при което са иззети четири броя компютърни
конфигурации с инсталиран софтуер. Изтъква се, че иззетите вещи са свързани с
осъществяваната от ищеца търговска дейност както и че с постановление от *** на ***
досъдебното производство е прекратено поради изтичане на предвидения в закона давностен
срок. Навеждат се доводи, че с изземването на движимите вещи на ищеца е нарушено
правото на стопанска инициатива и на собственост, които са гарантирани с чл. 16 и чл. 17 от
ХОПЕС, както и правото на ефективно средство за защита съгласно чл. 13 от ЕКЗПЧОС и
чл. 47 от ХОПЕС и забраната за държавните органи да ограничават свободното движение на
капитали съгласно чл. 34 от ЕКПЧОС и чл. 63 от ДФЕС. С оглед изложеното се отправя
искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответниците солидарно да заплатят
на ЕТ „В. - С. В.” обезщетение за имуществени вреди от претърпени загуби поради
обезценяване на иззетите движими вещи в размер на 6000 лв., обезщетение за имуществени
вреди от пропуснати ползи от нереализирани приходи в размер на 4000 лв. от ползване на
вещите и обезщетение за неимуществени вреди от увреждане доброто име на ищеца в
размер на 10000 лв., ведно със законната лихва от предявяване на исковете до окончателното
изплащане на задължението.
Ответниците, в срока по чл. 131 от ГПК представят отговори, в които оспорват
основателността на исковите претенции поради погасяване по давност. Оспорват
твърденията за наличие на претърпените вреди от ищеца и техния размер като алтернативно
1
излагат становище, че същите са прекомерни. С оглед изложеното, отправят искане за
отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно и субективно съединени искове по чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
С постановление от 14.02.2006г. на *** по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК е образувано
досъдебно производство ***, по описа на ОД на МВР – гр. ***, преписка *** на ***, срещу
неизвестен извършител, който в гр. *** разпространявал софтуер и компютърни програми
без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право – престъпление по
чл. 172а, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. На 14.02.2006г. е извършено претърсване в магазин на ищеца,
намиращ се в гр. ***, ул. ***, ползван от ***, при което от търговското дружество са иззети
четири броя компютърни конфигурации с инсталиран софтуер. След събиране на гласни
доказателства и извършване на експертиза на иззетите вещи, с постановление от
15.08.2006г. на *** досъдебното производство е спряно поради неразкриване на
извършителя. С постановление от *** досъдебното производство е прекратено тъй като е
установено, че наказателната отговорност за престъплението е погасена поради изтичане на
предвидената в закона давност, а компютърните конфигурации са върнати на ***. От
заключението на допуснатата съдебна техническа – оценъчна експертиза се установява, че
към момента на изземването стойността на компютърните конфигурации с инсталиран
софтуер е била в размер на 4845 лв. като за период от дванадесет години е последвало
обезценяване с 95 % - 98 %, поради което същата е намалена до 4,60 лв. - 4,75 лв. По делото
са представени счетоводни и митнически документи, от които се установява, че за периода
от 14.07 2003г. до 28.11.2003г. ищецът е купил програмни продукти с лицензи за ползването
им и е получил доставки на употребявани компютърни системи и монитори. Събрани са и
гласни доказателства, че към момента на изземването е осъществявана съвместна търговска
дейност между ЕТ „В. - С. В.” и *** във връзка с продажба на компютърни конфигурации и
доставка на интернет.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
За да бъде ангажирана отговорността на държавата по реда на чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ следва
да са нарушени норми от правото на Европейския съюз, предоставящи права на
частноправни субекти, нарушението да е достатъчно съществено и от него да са настъпили
вреди. В разглеждания случай се установява, че в хода на наказателното производство не са
извършени процесуални действия, чрез които да се направи опит да се преодолее причината
за неговото спиране, което е довело до погасяване по давност на наказателното преследване
за извършеното престъпление и до прекратяването му по реда на чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК.
Досъдебното производство е продължило над 12 години като след действията по
разследването през 2004г. други не са извършвани, в резултат на което е настъпила
обезценка на иззетите вещи като техният собственик е лишен от възможност да ги ползва.
2
Единствената причина за това е неизпълнението на правомощията на наблюдаващия
прокурор по реда на чл. 46, ал. 2, т. 1 от НПК след спиране на досъдебното производство да
осъществи надзор за своевременното му провеждане, включително и да изиска информация
за предприетите мерки по издирване на извършителя на престъплението. Поради
изложеното служителите на Министерство на вътрешните работи, които са извършили
действия по разследването, не следва да носят отговорност за евентуални нарушения на
правото на Европейския съюз. По отношение на иззетите компютърни конфигурации с
инсталиран софтуер от *** липсват доказателства да са собственост на ищеца, за да се
направи извод за нарушения спрямо него от наблюдаващия прокурор на посочените в
исковата молба норми от правото на Европейския съюз, гарантиращи правото на
собственост, свободната стопанска инициатива и свободното движение на капитали.
Търговският обект, в който са извършени процесуалните следствени действия е собственост
на едноличния търговец, но реално е ползван за търговска дейност от ***. Във връзка с това
дружеството е предявило претенции в хода на досъдебното производство за връщане на
иззетите вещи в качеството на техен собственик, по отношение на които е осъществявало
фактическа власт. Освен това, представените счетоводни и митнически документи от ищеца
не съдържат индивидуализиращи признаци, от които да се достигне до извод, че процесните
компютърни конфигурации и софтуер са негова собственост и че търговското дружество, от
което са иззети е било техен държател, а не владелец. След като не е доказано, че ищецът е
собственик на иззетите вещи не е нарушено и правото на ефективни правни средства за
защита съгласно чл. 13 от ЕКЗПЧОС и чл. 47 от ХОПЕС във връзка с нарушения в хода на
наказателното производство. Липсват и доказателства действията по разследването да са
довели до увреждане доброто име на търговеца. От изложеното се установява, че в хода на
досъдебното производство спрямо ищеца не са извършени съществени нарушения на
правото на Европейския съюз, от които той реално да е претърпял твърдените имуществени
и неимуществени, поради което предявените искове по чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане
на обезщетения са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 10, ал. 4 от
ЗОДОВ, ищецът следва да бъде осъден да заплати на Министерство на вътрешните работи
сумата от 100 лв., представляващи направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ ищецът следва да заплати в полза на
Великотърновския районен съд и сумата от 400 лв. за възнаграждение на вещо лице.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователни предявените от ЕТ „В. - С. В.”, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление с. ***, общ. ***, ул. ***, срещу Прокуратура на Република България,
гр. София, бул. „Витоша” №2 и Министерство на вътрешните работи, гр. София, ул. „6-ти
септември” №29, искове по чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ за солидарно заплащане на обезщетение
3
за имуществени вреди от претърпени загуби в размер на 6000 лв. от обезценяване на четири
броя компютърни конфигурации с инсталиран софтуер, на обезщетение за имуществени
вреди от пропуснати ползи в размер на 4000 лв. от нереализирани приходи от ползване на
четири броя компютърни конфигурации с инсталиран софтуер и на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 10000 лв. от увреждане доброто име на ЕТ „В. - С. В.”, в
резултат на допуснати съществени нарушения на правото на Европейския съюз по
досъдебно производство ***, по описа на ОД на МВР – гр. ***, преписка *** на ***, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от 16.10.2023г. до окончателното изплащане
на задълженията.
Осъжда ЕТ „В. - С. В.”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление с. ***, общ.
***, ул. ***, да заплати на Министерство на вътрешните работи, гр. София, ул. „6-ти
септември” №29, сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща направени по делото
разноски.
Осъжда ЕТ „В. - С. В.”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление с. ***, общ.
***, ул. ***, да заплати в полза на Великотърновския районен съд, сумата от 400 лв.
/четиристотин лева/ за възнаграждение на вещо лице, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4