Р Е Ш Е Н И Е
№141/28.1.2022г.
Град Пловдив, 28.01.2022
година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на шестнадесети декември
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Анелия
Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното
от съдията административно дело № 1686
по описа на съда за 2021 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.215 ЗУТ.
Образувано е по жалба на С.К.К. *** срещу заповед
№ 509 от 11.05.2021 г. на кмета на община Родопи, с която е наредено да бъде
премахнат незаконен строеж: “Бетонна плоча върху стоманобетонови колони“,
находящ се в северната част на поземлен имот с идентификатор 66809.501.265 по
КККР на с. Скобелево, съставляващ УПИ ******, кв.9 по регулационния план на с.
Скобелево, община Родопи, с административен адрес: ул. „Родопи“ № 25, извършен без одобрени проекти и без разрешение
за строеж.
Според жалбоподателя оспорената заповед е
незаконосъобразна поради допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и несъответствие
с целта на закона, поради което се иска нейната отмяна.
Ответникът чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения по същество са
изложени в писмени бележки, депозирани на 29.12.2021 г.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с
правен интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права неблагоприятно са
засегнати от заповедта с оглед разпореденото премахване на строеж и лишаването
на жалбоподателя от възможността да го ползва, и в 14-дневния преклузивен срок
от връчване на оспорената заповед (л.21). Жалбата е срещу заповед, която
съгласно чл.215, ал.1 ЗУТ може да се обжалва по реда на АПК пред
административния съд по местонахождение на имота. Всичко изложено налага извод,
че жалбата е допустима, а разгледана по същество, тя е неоснователна поради
следните съображения:
От представената административна преписка се
установява, че жалбоподателят е собственик на 1/2 идеална част от на поземлен
имот с идентификатор 66809.501.265 по КККР на с. Скобелево (скица – л.25-26 и
нотариален акт № 79, том 321 дело № 7395/2004 г. на Службата по вписванията
Пловдив – л. 48).
На 18.11.2020 г. работна група от длъжностни лица при Община
Родопи, във връзка с постъпило заявление в администрацията от съсобственика в
процесния имот, е извършила проверка на място и по документи на процесния
строеж: “Бетонна плоча върху стоманобетонови
колони“, находящ се в УПИ ******, кв.9 по регулационния план на с. Скобелево,
за която проверка е съставен констативен акт № 23 от 18.11.2020 г. На проверяващите
не са били представени строителни книжа и документи. Констатирано е, че в
северната част на имота, долепена до жилищната сграда и до съществуващата
постройка от изток, върху стоманобетонови колони е изградена бетонова плоча с
размери 5,80 м на 8,30 м и височина от двора 2,80м, на около 30 см от нивото на
терена на пътя, като са оставени фусове за колони. Констатирано е, че
извършеното строителство е без одобрени проекти, разрешение за строеж и
съгласие на съсобственика на имота, с което са нарушени нормите на чл.137,
ал.3, чл.147 и чл.148, ал.1, чл.183 ЗУТ.
Констативният акт е съобщен на жалбоподателя и според
констативен протокол от 28.01.2021 г. (л.29) срещу акта не е постъпило
възражение.
В административната преписка се съдържа и становище от
05.05.2021 г. (л.24) на главния архитект на община Родопи във връзка с
констатираното незаконно строителство и издадения констативен акт № 23 от
18.11.2020 г. Според становището на главния архитект строежът е пета категория,
за него не е представена нотариална заверена декларация за годината на
извършване на строителството, не са налице данни за започнало или неприключило
производство по реда на § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ (ДВ, бр.65 от 2003 г.), няма
депозирано заявление за узаконяване по реда на § 127, ал.2 ПЗР ЗИД ЗУТ (ДВ,
бр.82 от 2012 г.), не са представени строителни книжа и документи, декларация
за съгласие за строителство в съсобствен имот, изискващи се съгласно чл.148,
чл.183, ал.1 и § 127, ал.9 ЗУТ, поради което според главния архитект не е
необходимо строежът да бъде изследван като търпим по смисъла на § 127, ал.1 ПЗР
ЗИД ЗУТ. Въз основа на установените факти главният архитект е направил извод,
че процесният строеж е извършен без одобрен проект, без разрешение за строеж и
е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, поради което подлежи на
премахване. Съответно предложено е на кмета на общината да приложи мерките по
чл.225а, ал.1 ЗУТ.
Въз основа на съставения констативен акт № 23 от
18.11.2020 г. и становището на главния архитект е издадена оспорената заповед №
509 от 11.05.2021 г. – предмет на настоящото съдебно производство. Кметът е
приел, че процесният строеж е извършен без одобрени инвестиционни проекти и без
разрешение за строеж, не може да се характеризира като търпим по смисъла на §
127, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ поради непредставяне на доказателства за годината на
изграждане, а преценен по сега действащите норми на ЗУТ е извършен в нарушение
на чл.137, ал.3, чл.147, чл.148, ал.1 и чл.183, ал.1 ЗУТ, поради което е
незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, и тъй като не може да се
определи като търпим, подлежи на премахване по реда на чл.225а ЗУТ, поради
което и е наредено неговото премахване.
Представените в първото съдебно заседание от
процесуалния представител на ответника заповед от 1993 г. и извадки от
действащия и от отменения план на с. Скобелево не са нови доказателства, а са
част от административната преписка по издаване на оспорената заповед. Същите са
от значение за правилното индивидуализиране на имота, в който се намира
процесния незаконен строеж.
В хода на съдебното производство по искане на
жалбоподателя е допуснато извършване на съдебно-техническа експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо
със събраните писмени доказателства.
Вещото лице е извършило посещение на място и
описва процесния строеж като стоманобетонна плоча, разположена по цялата
дължина на първата и излизаща на югозапад пред втората сграда, колони с
приблизителни размери 25-25 см (на места единият размер е до 22 см), греди,
които са много плитки – около 12 см под плочата, а би трябвало да са с
дълбочина 1/10 от дължината на полето. Вещото лице посочва, че плочата е над
нивото на прилежащия терен, на 35-40 см над нивото на тротоара, реализирана е
рампа над същия, която навлиза на 180 см навътре в публична общинска
собственост улица, на около 1,80 м на североизток от уличната регулационна
линия. На място вещото лице е констатирало също голямо количество бетон или
друг материал във вътрешната част на строежа на югозапад от уличната
регулационна линия и под нивото на прилежащия терен. Според вещото лице спрямо
прилежащия терен от югозапад строежът представлява едноетажна стоманобетонна
конструкция, а над плочата, над местата на колоните се виждат чакащи железа
(фусове) за продължаване на строежа (колоните) във височина. Вещото лице
посочва, че строежът е реализиран без деформационни фуги към съществуващите
сгради, което е едно от изискванията на земетръсния правилник.
Въз основа на собствените си констатации
вещото лице прави извод, че съществуващият на място строеж съответства изцяло
на описания в точка ІІІ. Изпълнение на строеж в констативен акт № 23 от
18.11.2020 г. и в заповед № 509 от 11.05.2021 г., като малките отклонения в
размерите са несъществени и са резултат на използване на различни измервателни
пособия. Според вещото лице процесният строеж е пета категория. Според вещото
лице не може да се говори за пропадане на улична регулация, а реализираното
„строителство“ не позволява да се извърши оценка доколко е заздравило или
влошило състоянието на улицата, защото извън снимките в Гугъл няма информация
за състоянието на улицата преди строителната намеса, както и с какви материали
и по какви изчисления е изпълнено строителство.
Съдът намира, че със заключението на вещото лице
не се установяват нови факти от значение за спора, нито се потвърди защитната
теза на жалбоподателя, че е извършено укрепване на улицата. Напротив, със
заключението на вещото лице е потвърдена изцяло правилността на констатации на
контролните органи на общинската администрация, отразени в констативния акт и
оспорената заповед.
При тези факти съдът намира, че оспорената
заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.
Съгласно
чл.225а, ал.1 ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице
издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни
по смисъла на чл.225, ал.2, или на
части от тях, т.е., оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Не се споделя възражението на жалбоподателя за допуснати съществени
процесуални нарушения в производството по издаване на оспорената заповед. Съгласно
чл.225а, ал.2 ЗУТ заповедта по ал.1 се издава въз основа на констативен акт,
съставен от служителите по чл.223, ал.2,
който се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в
7-дневен срок. Тази процедура в настоящия случай е спазена.
Оспорената заповед е издадена въз основа на констативен акт
№ 23 от
18.11.2020 г., съставен от служители община Родопи от
контрола по строителството и е връчен на жалбоподателя лично срещу подпис. Тъй
като именно този констативен акт е актът, с който се поставя началото на
производството по издаване на оспорената заповед, следва да се приеме, че
административният орган е изпълнил задължението си да информира собственика на
строежа за започналото производство и за възможността да се запознае с
констатациите, да направи своите възражения, бележки и доказателствени искания
и да представи доказателствата, с които разполага, от което право на участие в
административното производство жалбоподателят не се е възползвал, не е подал
писмено възражение и не е представил нови доказателства, каквито не бяха
представени също и в съдебното производство. Изборът на процесуално поведение е
право на страната, участваща в производството по издаване на индивидуален
административен акт и в производството по неговото оспорване пред съд, но от
своята пасивност страната не може да черпи благоприятни за себе си последици,
доколкото не е доказала фактите, от които иска черпи тези благоприятни
последици.
Неоснователно и недоказано е възражението на жалбоподателя
за допуснато нарушение на чл.35 АПК. Напротив, фактите от значение за
правилното решаване на въпроса относно законността на процесния строеж са
установени обективно и в пълнота, което се потвърждава и от заключението на
вещото лице с оглед идентичността на неговите констатации с констатациите на
служителите от общинската администрация. В производството по издаване на
оспорената заповед не са събрани доказателства, които да сочат друг извършител
на процесния строеж. От друга страна, не трябва да се забравя, че кметът е бил
сезиран за извършващото се незаконно строителство от другия съсобственик в
имота (заявление от 10.07..2020 г. – л.47), който не е дал разрешение на
жалбоподателя да строи в съсобствения им имот. Т.е., изводът, че именно
жалбоподателят С.К. е възложител и извършител на строежа, е правилен и
обоснован и остана необорен от събраните по делото доказателства.
Спазено е и изискването за форма. В достатъчна степен ясно
и точно е описан строежът, който следва да се премахне, и защо е квалифициран
като незаконен. Оспорената заповед
отговаря напълно на изискванията на чл.59 АПК относно задължителното
съдържание, което трябва да има всеки индивидуален административен акт.
Процесният строеж е
квалифициран като незаконен на основание чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, съгласно който
норми строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти
и/или без разрешение за строеж. Такива документи не са били представени нито
пред административен орган, нито в съдебното производство.
От събраните по делото доказателства
не може да бъде установена по безспорен начин датата на извършване на процесния
строеж – липсват декларации, в които да се твърди конкретна година на неговото
изграждане, а жалбоподателят не се възползва от възможността да доведе за
разпит допуснатия му свидетел, поради което съдът намира за правилни изводите
на административния орган относно невъзможността процесният строеж да е търпим,
защото за него не е приложима нормата на § 127, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Т.е., административният
орган е извършил задължителната проверка за наличие или липса на основание за
приложение на института на търпимост.
Противно на заявеното
в жалбата, съдът намира, че в случая оспорената заповед е издадена в
съответствие с целта на закона да не се допуска съществуването на незаконно
строителство, а извършеното такова да се отстранява, за да се съхрани живота и
здравето на всички хора – собственици, ползватели и строители.
Предвид всичко
изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да
бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от
процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден жалбоподателя
да заплати на община Родопи сумата 200 лева, определено по реда на чл.143, ал.2 АПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.К.К.,
ЕГН **********,***, срещу заповед № 509 от 11.05.2021 г. на кмета на община
Родопи, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: “Бетонна плоча
върху стоманобетонови колони“, находящ се в северната част на поземлен имот с
идентификатор 66809.501.265 по КККР на с. Скобелево, съставляващ УПИ ******,
кв.9 по регулационния план на с. Скобелево, община Родопи, с административен
адрес: ул. „Родопи“ № 25, извършен без
одобрени проекти и без разрешение за строеж.
ОСЪЖДА С.К.К., ЕГН **********,***,
да заплати на община Родопи сумата 200 (двеста) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: