Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 28.02.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на седми
февруари
две хиляди и седемнадесета година
в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря А.С. и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 14362 по описа
за 2015 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от А.С.А., Е.С.М., С.С.А. и
Й.С.М. срещу З. „Е.” АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано
от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във
връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че на 07.11.2015
г. 07,00 ч., при излизане от гр. С., обл. Плевен, С. А.М., като пешеходец бива
ударен от автомобил с марка „Тойота“ с рег. № ********, като в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП М. претърпява изключително тежки
телесни травми, несъвместими с живота, вследствие на което почива. Поддържа се,
че вина за настъпилото ПТП има водача на
автомобил с марка „Тойота“ с рег. № ********. Твърди се, че ищците са деца
на починалия М.. Поддържа се, че към момента на настъпване на произшествието,
отговорността на деликвента е била застрахована при ответното дружество със
задължителна полица № BG/07/1150010248104 от 05.05.2015 г. с начало на покритие
06.05.2015 г. и край 05.05.2016 г. Твърди се, че ищците търпят неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от необратимата загуба на своя баща.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от по 250 000 лв. за всеки
един от ищците, обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди,
вследствие смъртта на техния баща, резултат от ПТП, настъпило на 07.11.2015 г.
при излизане от гр. С., обл. Плевен, виновно причинено от водача на л.а.м.
„Тойота“ с рег. № ********, чиято отговорност е била застрахована по
застраховка с полица № BG/07******** от 05.05.2015 г. с начало на покритие
06.05.2015 г. и край 05.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането-07.11.2015 г. до окончателното
издължаване. Претендират се разноските
по делото.
В срока по чл.367 ГПК на
28.01.2016 г. е постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му
представител юрисконсулт Лалова, надлежно упълномощена с пълномощно приложено
към отговора.
Счита предявените
искове за допустими, но неоснователни. Оспорва предявените искове за претърпени
неимуществени вреди по размер, поради тяхната прекомерност. Заявява възражение
за наличие на съпричиняване за настъпилия вредоносен резултат от страна на
пострадалия С. М., управлявал собствения си лек автомобил с несъобразена с
пътната обстановка скорост, с което е предизвикал напускане на пътното платно и
излизане в тревната площ. Твърди, че първопричина за настъпване на
произшествието е местоположението на пострадалия към момента на удара, което се
дължи на собственото му неправомерно поведение при управление на неговия лек
автомобил, довело до напускане на платното и излизане в тревната площ.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищците депозират молба по повод поставяне началото на преговори за постигане на
споразумение с ответната страна, както и заявяват, че не смятат да се
възползват от правата си по чл.372 ГПК и молят за продължаване на
съдопроизводствените действия.
В съдебно заседание ищецът
поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Претендира разноски,
съобразно представен списък по чл.80 ГПК, както и адвокатско възнаграждение
определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове
по съображения подробно изложени в депозирани по делото писмени бележки.
Претендира разноски, като представя списък на разноските по чл.80 ГПК.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетите като писмени
доказателства по делото протокол за оглед на пътнотранспортно произшествие от 07.11.2015
г., фотоалбума към него, скица на местопроизшествието, както и от заключението
на основната и допълнителна САТЕ се установява, че на 07.11.2015 г. около 07,35
часа на изхода на гр. С. в посока главен път Плевен-Русе, на 72 м преди табелата
«С.», на остър десен завой с вираж, в условията на мокра, на места и разкаляна
пътна асфалтова настилка и гъста мъгла с видимост 5-10 м, л.а.м. «Рено 19
Шамад» с рег. № *******, управляван от С. А. М., движейки се в посока главен път
Е83 към гр. Пордим, напуска вляво лентата си за движение, пресича насрещната
лента и преминавайки през банкета, се спуска по затревен скат, обрасъл с храсти
и с наклон 20-30 градуса и се установява на разстояние 73,30 метра от пътния
знак «Стоп», бетониран на разклона вляво от ПТП-то, на разстояние 72 метра от
табелата гр. С.. С. А. М. излиза от автомобила, като в това време и в същата
посока се движи л.а.м. «Тойота 4 Рънър» с рег. № ********, управляван от Л.Й.К.,
който напуска пътното платно по идентичен начин и удря последователно С. А. М.,
намиращ се в този момент на около два метра извън пътното платно и лекия
автомобил «Рено 19 Шамад» в дясната част на задната броня, преминава вдясно от
него и се спира в две дървета с предна част. Тялото на С. М. е извадено из под
автомобила след идването на екипа на Бърза помощ.
Вещото лице дава заключение, че
причините и двата леки автомобила да напуснат пътното платно и попаднат вляво
от него на едно и също място е в резултат на скорост, несъобразена с
конкретната пътна и метеорологична обстановка и гъстата мъгла.
Не са регистрирани спирачни следи
от лек автомобил «Рено 19 Шамад» на пътното платно в района на ПТП, поради
което не може да бъде определена скоростта на автомобила преди напускане на
пътното платно. Ако се приеме, че скоростта на движение на автомобила е била
над критичната 61,77 км/ч и при наличие на гуми извън техническите норми, то
може да се приеме че последното е конкретната причина за настъпване на ПТП. Ако
скоростта е била по-ниска, то конкретната причина за напускане на пътното
платно ще бъде моментната загуба на ориентация на водача на автомобила в
условията на опасен завой и намалена видимост, вследствие гъстата мъгла.
От допълнителното заключение на
САТЕ се установява, че скоростта на лек автомобил «Тойота 4 Рънър» в момента на
удара в задната дясна част на лек автомобил «Рено 19 Шамад» е била около 38
км/ч, а непосредствено преди ПТП около 45 км/ч.
От неоспореното от страните
заключение на СМЕ се установява, че вследствие на горното ПТП и в пряка
причинно-следствена връзка от него на С. А.М. са причинени черепно-мозъчна
травма, разкъсно-контузни рани по главата, счупване на костите на черепния
покрив и черепната основа, масивен кръвоизлив под твърдата и меките мозъчни
обвивки, кръв мозъчни стомахчета, контузия на продълговатия мозък, закрита
гръдна травма, множество охлузвания и кръвонасядания по кожата и крайниците.
Причината за смъртта на М. е съчетаната травма с водеща черепно-мозъчна травма.
От представените и приети по
делото четири броя удостоверения за раждане, издадени въз основа на актове за
раждане №№ 0998/16.04.1986 г., 2821/29.12.1992 г., 1468/12.06.1990 г. и
2824/10.11.1982 г., всички на Община Плевен, се установява, че починалият С. А.М.
е баща на четиримата ищци.
Пред настоящата инстанция е
разпитана свидетелката М.Ю.Й., която установява, че пострадалия е неин свекър.
Свидетелката установява, че С. живеел в с. Б., където живеели и свидетелката
заедно със съпруга си Е.-ищеца по делото и трите им деца. Установява, че
другите три деца на С. живеят в с. П., близо до село Б.. Отношенията между
децата и починали им баща били много добри. Били едно задружно семейство,
уважавали се много, виждали се много често. Всяка събота и неделя С., Й. и А.
идвали на гости, събирали се, като всичко било организирано от баща им, който
държал на семейството, на децата, да са сплотени. С. бил здрав, понякога ходел
да работи в селото. Викали го като строител, шивач на обувки. Ходел на работа
понякога, каквото изкарвал помагал на всичките си деца. В домакинството много
помагал, особено за децата. Няма свекърва в къщата, но С. се справял и за
свекърва. Е. приел загубата на баща си много тежко, бил много тъжен, затворен и
притеснен. От произшествието Е. се променил много. А. също много тежко приела
загубата на баща си. Няколко пъти припаднала на погребението. След това се
поболяла. С. и Й. също много тежко приели загубата. Сега пак се събират, но не за
хапване и пийване, а за да ходят на гроба на баща им. Всяка събота или неделя се
ходи на гроба. Сега страданието не е по-малко, болката си остава, а когато
става дума за баща им те се разплакват.
Между страните не е било спорно, че
по отношение на лек автомобил л.а.м. «Тойота 4 Рънър» с рег. № ******** е била
налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното
дружество, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие с полица № BG/07/1150010248104 от 05.05.2015 г. с начало
на покритие 06.05.2015 г. и край 05.05.2016 г.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, който съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във
връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността
на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента. За да се ангажира отговоростта на застрахователя
по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
По силата на
сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
По въпроса за
вината на причинителя. Ответникът оспорва наличието на вина у водача Л.Й.К. и с оглед на презумпцията на чл.45 ЗЗД, че
вината се предполага до доказване на противното, то в тежест именно на
ответника е да обори тази презумпция. Твърдението на ответника е, че
първопричина за настъпване на произшествието е местоположението на пострадалия
към момента на удара, което се дължи на собственото му неправомерно поведение
при управление на неговия лек автомобил, довело до напускане на платното и
излизане в тревната площ.
С оглед събраните по делото доказателства,
настоящият съдебен състав намира, че презумпцията на чл.45 от ЗЗД не е оборена
и водачът Л.Й.К. има вина за настъпването на процесното ПТП. Според настоящият съдебен състав произшествието
е настъпило по вина на двамата водачи, чието поведение е било в разрез с
нормите на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като са управлявали своите пътни превозни
средства със скорост, не съобразена както с пътната обстановка, така и с
метеорологичната обстановка, характеризираща се с много ниска видимост, при
условията на гъста мъгла.
Безспорно от
заключението на САТЕ се установява, че скоростта на водача С. М. не е била
съобразена, както с пътната обстановка, така и с изискването на забранителния
знак В26, както и обстоятелството, че гумите на управлявания от него лек
автомобил са били извън техническите норми, е в причинно-следствена връзка със
загубата на управление и напускането на пътното платно. Това неправомерно
поведение на водача М. е довело до самокатастрофирането на управлявания от него
автомобил, което от своя страна е довело и до местонахождението на пострадалия на около два метра извън
пътното платно.
От своя
страна водачът Каменов безспорно не е съобразил скоростта си на движение на
първо място с предупредителния знак за опасност А1 «Опасен завой надясно», със
забранителния знак В26
"Забранено е движение със
скорост, по-висока от означената" в случая 40 км/ч, движейки се със скорост непосредствено
преди ПТП-45 км/ч/. Наличието на тези пътни знаци се установява от приложените
схеми от ОПУ-Плевен, АПИ. Не се е съобразил и с гъстата мъгла и дължащата се на
нея изключително намалена видимост. Т.е. предвид конкретната пътна обстановка
/предстоящ опасен завой надясно, мокър път на места разкалян/, водачът е бил
длъжен да предвиди, че може да загуби управление върху автомобила си, което да
доведе до напускане на пътното платно, както и до наличието на препятствие по
пътя, което поради ниската видимост да не може да бъде забелязано своевременно
от водача.
В последното проведено по делото
съдебно заседание ответникът навежда възражение за наличие на случайно събитие,
каквото обаче не е заявил своевременно с отговора си, поради което настоящият
съдебен състав намира, че като преклудирано не следва да бъде обсъждано. За
пълнота обаче следва да се посочи, че деянието е случайно, когато водачът на МПС не е могъл, нито е бил
длъжен да предвиди настъпването на обществено-опасните последици и обективно
каквото и да направи да не е в състояние да ги предотврати. Но тази
невъзможност да предвиди и предотврати престъпните последици не следва да се
дължи на предходното му собствено виновно неспазване на правилата за движение.
Само когато липсват всички елементи на непредпазливата вина, ще е налице
"случайно събитие" по см. на чл. 15 НК.
Тази хипотеза в
случая не е налице.
С оглед на горното
настоящият съдебен състав приема, че процесното ПТП е настъпило вследствие
виновното поведение и на пострадалия и на водача Каменов, което в еднаква
степен е довело до настъпване на произшествието, поради което съдът приема, че
е налице съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 50%, поради което и
определеното от съда застрахователно обезщетение ще следва да бъде намалено на
основание чл.51, ал.2 от ЗЗД.
По отношение
на размера на предявените искове:
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от
принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените
вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните
преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение
различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл.
52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в
основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие
за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно
действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти
ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие
са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1
000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални
размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ /отм./ и чл. 266 КЗ /отм./, съответно тези суми са 1 000 000 лв. и
5 000 000 лв., а след 11.06.2012 г., приложими
в настоящия случай: 2 000 000 лв. и 10 000 000 лв. Конкретните икономически условия и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент следва да се отчитат като ориентир за определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в
задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл.
290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о,
решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение
№ 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
Претърпените от ищците
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от по 120 000 лв.
Този размер удовлетворява
обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната
обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства
по делото.
Този размер съответства и на
съдебната практика по аналогични случаи.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен състав взема
предвид характера, силата,
интензитета и продължителността на търпените от ищците след смъртта на баща им
болки и страдания, отчита степента на
преживяваните от тях отрицателни емоции, и близката връзка, привързаността между родител и деца, прекрасните
отношения между четиримата. Болките и страдания, които ищците ще продължат да изпитват от загубата
на баща си, трябва да бъдат отчетени при определяне
размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Като изхожда от установените по
делото факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищците,
вследствие търпените от тях болки и страдания, изведени както от
доказателствата по делото, така и на база съществуващите житейски
морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определените по-горе
обезщетения не са завишени по своя размер, спрямо действително установените по
делото факти и не противоречат на принципа на справедливостта.
Предвид горното предявените
искове ще следва да бъдат отхвърлени като неоснователни за разликата над сумата
от по 120 000 лв. до пълния претендиран размер от по 250 000 лв.
Така определените по-горе обезщетения
следва да бъдат намалени със 50%, поради доказаното от ответника съпричиняване
от страна на пострадалия.
Съпричиняване ще е налице, когато със своето поведение
на пътя, пострадалият, като участник в движението по пътищата и в нарушение на
правилата за това движение, е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат, т.е за произшествието, при което е пострадал.
Съобразно с въведеното с т.7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване,
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието
си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат
или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му
в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като
цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за движение по
пътищата и виновно.
Наличието на съпричиняване е
обосновано по-горе в мотивите на настоящото решение.
При това положение исковете
следва да бъдат уважени за сумата от по 60 000 лв. и отхвърлени за
разликата над тази сума до сумата от по 120 000 лв., поради прието
съпричиняване.
Относно началната дата на
дължимото обезщетение за забава, такава се дължи от датата на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 223,
ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността за лихви за
забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият случай.
Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто
не е настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по
съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
Ето защо съдът присъжда законна
лихва върху горните главници, считано от датата на увреждане 07.11.2015 г.
По разноските в процеса:
Ищците са освободени от държавна
такса и разноски, поради което такива не им се присъждат.
Видно от представените с исковата
молба договори за правна помощ, ищците са представлявани от адвокат Н.Н.Д.
безплатно.
При цена на иска 250 000 лв.,
размерът на минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 6 530
лв., съобразно нормата на чл.7, ал.2, т.5(нова – ДВ, бр. 84 от 2016 г. ) от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съобразно която, при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв.,
адвокатското възнаграждение се определя като сбор от 3530 лв. плюс 2 % за
горницата над 100 000 лв.
От тази сума 6 530 лв. и на основание чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът ще следва да бъде осъден да заплати
на адвокат Д. адвокатско възнаграждение, съответно на уважената част от иска
/60 000 лв./ в размер на сумата от 1 567,20 лв., или общо по четирите иска
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 6 268,80 лв.
Ответникът е направил разноски в
размер на 400 лв. депозит вещи лица и разноски за юрисконсултско
възнаграждение, какво се дължи съобразно нормата на чл.78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) и следва да бъде определено по размер по реда на чл.37
от Закона за правната помощ.
По силата на чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лв., поради което съдът определя 300 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
От общата сума от 700 лв.
направени разноски и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците ще следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответника сума в размер на 532 лв., която сума е
съответна на отхвърлената част от исковете /760 000 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 9 600
лв. държавна такса, както и сумата от 96 лв.-възнаграждения вещи лица от
бюджета на съда, съответно на уважената част от исковете.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.226, ал.1
от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД ЗД „Е.” АД, дружество учредено и
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на А.С.А., ЕГН **********,***,
Е.С.М., ЕГН **********,***, С.С.А., ЕГН **********,*** и на Й.С.М., ЕГН **********,***,
всичките чрез адвокат Н.Н.Д.,***, четвърти полуетаж, офис 4 сумата от по 60 000 лв. /шестдесет
хиляди лв./ за всеки един от ищците, застрахователно обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди, вследствие смъртта на техния баща С. А.М.,
настъпила в пряка, причинно-следствена връзка с ПТП, реализирано на 07.11.2015
г. при излизане от гр. С., обл. Плевен, виновно причинено от водача на л.а.м.
„Тойота 4 Рънър“ с рег. № ********, чиято отговорност е била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица №
BG/07/1150010248104 от 05.05.2015 г. с начало на покритие 06.05.2015 г. и край
05.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
увреждането-07.11.2015 г. до окончателното издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявените искове като неоснователни за разликата над сумите от по
120 000 лв. до пълния претендиран размер от по 250 000 лв. и на
основание чл.51, ал.2 от ЗЗД за разликата над сумите от по 60 000 лв. до
сумите от по 120 000 лв., поради прието съпричиняване в размер на 50%.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3
от ГПК А.С.А., ЕГН **********,***, Е.С.М., ЕГН **********,***, С.С.А., ЕГН **********,***
и Й.С.М., ЕГН **********,***, всичките чрез адвокат Н.Н.Д.,***, четвърти
полуетаж, офис 4 да заплатят на ЗД „Е.” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 532 лв. /петстотин тридесет и два
лв./ направени от ответника разноски пред настоящата инстанция, съобразно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.38 от
Закона за адвокатурата ЗД „Е.” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат Н.Н.Д.,***, четвърти
полуетаж, офис 4 сумата от 6 268,80 лв. /шест хиляди двеста шестдесет и
осем и 0,80 лв./ адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК ЗД „Е.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията-София с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 9
600 лв. /девет хиляди и шестстотин лв./ държавна такса, както и сумата от 96
лв. /деветдесет и шест лв./-възнаграждения вещи лица от бюджета на съда,
съответно на уважената част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: