До 29.11.2019г. „Иновативни Финанси“ ЕООД е било кредитор на ответника, като на 29.11.2019 г. е прехвърлило вземането си на ищеца. Дружеството е имало качеството на кредитор на ответника по силата на договор за цесия от 23.03.2017г.,  сключен между „Теленор България” ЕАД и „Иновативни Финанси” ЕООД. Вземането, което „Теленор България” ЕАД е прехвърлило на „Иновативни Финанси” ЕООД, произтичат от договор за далекосъобщителни услуги, индивидуализирани с мастьркод на „Теленор България” ЕАД – М03266985. Договора е сключен между мобилния оператор „Теленор България” ЕАД и ответника.

По делото е приложено уведомлението за цесия до ответника за прехвърлянето на вземане спрямо него в размер на 435,47 лева, произтичащо от доставени далекосъобщителни услуга от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, на третото лице – ищеца, по силата на договор за цесия от 29.11.2019г. Процесното уведомление ще достигне адресата си, когато същия получи и съдебните книжа, доколкото на ответника е изпращано увдомление за прехвърляне на вземането до адреса му в гр. Борован. Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. В случая процесиите вземания са били ликвидни и изискуеми преди прехвърлянето им. На основание сключения договор за предоставяне на мобилни услуги са издадени фактури за периода от 05.01.2018г. до 04.05.2018г. на обща стойност 435,47лв. а именно: № ********** от 05.02.2018г., № ********** от 05.03.3018г. и № ********** от 05.05.2018г. Безспорно абонатът е потребил, но не е заплатил мобилни услуга на обща стойност 151,28 лв,, фактурирани за два последователни отчетни месеца - за месец 02/2018г. и за месец 03/2018г. Към всяка от фактурите има приложено извлечение - детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер. Неизпълнението от страна на ответника на задължението да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги е ангажирано договорната му отговорност мобилния оператор е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти и по абонатен номер № ********* на 05.05.2018г. е издадена крайна фактура № **********, с която е начислена обща сума за плащане в размер на 435,47 лв. В издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 284,19 лв. и е включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните два отчетни периода в размер на 151,28 лв.

Ответника е в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил крайния срок за ползване на абонамента Тотал 24,99 лв. за мобилен номер ********** до 25.01.2020г. съгласно Договор за мобилни услуга от дата 25.01.2018г. Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Изричната договорна клауза предвижда, че в случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен в него по вина или инициатива на Потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от Нонстопните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.

За самото прекратяване на договора законът не изисква форма нито за валидност, нито за доказване, тъй като то настъпва по силата на договора, поради неизпълнението на абоната да заплати цената на предоставените му мобилни услуги.

Ответникът е посочил валиден договор за мобилни услуга с мобилния оператор, в който ясно е определена месечната дължима се цена на предпочетения от клиента абонаментен план, а именно за абонаментен план Тотал - 24,99лв, на месец абонатът е ползвал далекосъобщителни услуга, в частност интернет. Така, само на договорно основание, месечно се дължи цена за избраната абонамента програма,

С Декларация-съгласие, подписана от ответника при сключване на процесиите договори за мобилни услуги, същият е удостоверил, че е запознат, приема и се задължава да спазва Общите условия на мобилния оператор, представляващи неразделна част от договора. От тях е видно, че дружеството има право да получава месечна абонаментна цена, заплащана от абонатите всеки месец, както и дължимата цена на всички ползвани от него услуги, като периодът на отчитане е на месечна база. Съгласно договора дружеството-оператор издава ежемесечно фактура на определена дата /в случая 25-то число от месеца/ за ползваните услуги и неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задълженията да я заплати съгласно определения в т.27 от Общите условия срок, който е 15-дневен от издаване на фактурите, съгласно същите, но не по-късно от 18 дни. Съгласно чл.20 от Общите условия: всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика, по цени съгласно действащата ценова листа на Теленор. Действащата ценова листа е достъпна на Интернет страницата на Теленор www.Telenor.bg, както и безплатно във всеки търговски център на Теленор, както и в търговските центрове на неговите дистрибутори и партньори. Щом е настъпил юридическият факт на разгледаното no-горе писмено съглашение между страните, което има характер на индивидуален договор по смисъла, на чл.18 от 33Д, за процесния период този договор е бил източник на валидно съществувало облигационно правоотношение между страните.

По делото са представени заверени копия на договора с относимите към него приложения, изготвени в ясен и четлив вид. Ответната страна е направила възражение в насока, че изготвения договор не отговаря на изискванията посочени, в ЗПК - задължително изискване е всички елементи, на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, което оспорване не е относимо, тъй като в случая не става въпрос за договор потребителски кредит.

Във връзка с направеното възражение за нищожност на неустоечната клауза по договора за далекосъобщителни услуги, следва да се има предвид постигнато споразумение между мобилния оператор „Теленор България” ЕАД, и Комисия за защита на потребителите, според което дължимата се от абонатите на дружеството неустойка при предсрочно прекратяване на договорите следва да бъде в размер на три стандартни за съответната ползвана програма месечни абонаментни такси. В случая същата представлява сбор от трикратния размер на избраната месечна абонаментна такса по посочените тарифни планове, както и неустойка за устройство, представляваща разликата между стандартната цена на устройството и преференциалните условия, при които е получено за ползване устройството Samsung Galaxy J3 Gold. В конкретния случай е видно, че са приложени уговорените правила за начисляване на неустойката, като е начислена неустойка по сключения договор за мобилни услуга в размер на тримесечни абонаментни такси без ДДС в размер на 3x20,82 лв. без ДДС - 62,46 лв., както и неустойка за устройство в размер на 221,73 лв., представляваща разликата между стандартната цена на устройството и преференциалните условия, при които е получено за ползване устройството Samsung Galaxy J3 Gold.

С оглед обсъденото до тук съдът намира, че иска е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен така, както е предявен.

Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 1626/2019г. по описа на РС-Б.С. в размер на 385,00 лв., от които 25,00 лв. внесена държавна такса и 360,00 лв. адвокатско възнаграждение.

По исковото производство ищеца е поискал присъждане на 75,00 лв. заплатена държавна такса по исковото производство, 360,00 лв. адвокатско възнаграждение и 300,00 лв. заплатено възнаграждение за особен представител, или общо – 735,00 лв. разноски по исковото производство.