РЕШЕНИЕ
№ 1283
гр.
Пловдив, 04.07.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XV състав в
публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в състав
:
СЪДИЯ:
МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря ТАНЯ ЗЛАТЕВА, като разгледа докладваното адм. дело № 2877 по описа за
2022 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.215, ал.1 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на
А.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Н.А., против Заповед № ЗРИ - 685/17.10.2022 г. на Кмета на Район
„Източен“, Община Пловдив, с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ е наредено
да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ "едноетажна полумасивна постройка
за търговска дейност", находяща се на ъгъла на ул. “****“ и ул. “****“ с
приблизителни размери 2,00м х 2,00м изпълнена от тухлена зидария и едноскатен
покрив с керемиди, построена в имот публична общинска собственост ПИ
56784.554.503 по КККР на гр. Пловдив в улична регулация по плана на
кв.“Дружба“, гр. Пловдив.
В жалбата са изложени
твърдения за нищожност и незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди се,
че не са налице материалните предпоставки за издаване на оспорения акт, защото
не е установено кога е построена сградата и коя е действащата правна разпоредба
и дали е търпим строеж или не. На
следващо място се твърди, че проверката е извършена в отсъствието на А.К. и че
констативния акт не му е връчван. Сочи се, че описанието на строежа в заповедта
е непълно и недостатъчно, и не може да бъде идентифициран със съществуващото на
място. Твърди се, че обектът не представлява строеж, а временен обект. Според
жалбоподателя, административния орган е допуснал нарушение на чл.35 от АПК. Иска се прогласяване нищожността на оспорената заповед,
респективно отмяната й като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски.
В с.з. адв. А. излага
допълнителни възражения, че на датата на която кмета на община Пловдив е издал
заповедта, същият е бил в болничен и е бил в невъзможност да изпълнява
служебните си задължения. Посочва, че в действителност строежът е незаконен, но
на същата улица до процесния обект има и други такива изградени незаконни
обекти, като спрямо тях не се предприемат такива действия за премахване.
Ответникът по жалбата – Кмет на Район „Източен“ - Община Пловдив, чрез процесуалния си представител М.С. - секретар на района с юридическо образование и правоспособност, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото. Подробни съображения са изложени в представени по делото
писмени бележки.
Съдът като разгледа направените
възражения и приложената административна преписка, намери за установено
следното:
За
допустимостта:
Оспорената
заповед е връчена на жалбоподателя на 19.10.2022г. (лист 9), а жалбата е
подадена чрез органа на 02.11.2022г. (видно от поставеното пощенско клеймо на
лист 7), т.е. в предвидения за това
процесуален срок, срещу административен акт, за който е предвидена възможност за
съдебен контрол и от лице, чиито права и интереси са засегнати непосредствено
от административния акт. Следователно жалбата
е допустима.
От фактическа
страна е установено, следното:
На 17.03.2021г.
работна група от длъжностни лица в Община Пловдив - Район “Източен”, в състав:
инж. М.И. Т.- гл. инспектор “СК“ (строителен контрол) в Община Пловдив - Район
“Източен”, инж. Д. Й. Т.- гл. експерт “КиР“ (кадастър и регулация) в Община
Пловдив - Район “Източен” и инж. К. С. П.– гл. експерт „ИП“ (инвестиционна
политика) Община Пловдив - Район “Източен”, извършили проверка на строеж “полумасивна
постройка за търговска дейност“,
находяща се на ъгъла на ул. “****“ и ул. “****“ с приблизителна площ 2,00м х
2,00м, построена в имот публична общинска собственост ПИ 56784.554.503 по КККР
на гр. Пловдив, одобрен със Заповед № РД-18-64/05.10.2006г. и в улична
регулация по плана на кв.“Дружба“, одобрен със Заповед № ОА1738/07.09.1993г. Проверката
е извършена в отсъствието на извършителя. За установеното при проверката е
съставен Констативен акт /КА/ №90 от 17.03.2021г. (листи 13-15), към който е
приложена окомерна скица (лист 16). Изрично в КА е посочено, че собственикът на
строежа е А.И.К.. Отразено е, че имотът е собственост на община Пловдив, като строежът
е изпълнен без строителен надзор и не са установени никакви строителни книжа:
съгласувани и одобрени проекти, съгласуване с контролни органи, разрешение за
строеж, протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на
строителна линия и ниво, заповедна книга. По отношение изпълнението на строежа
е посочено, че върху имот общинска публична собственост ПИ 56784.554.503 по
КККР на гр. Пловдив и в улична регулация по плана на кв. “Дружба“, на ъгъла на ул. “****“ и ул. “****“,
гр. Пловдив е построена "полумасивна постройка за търговска дейност",
с приблизителни размери 2,00м х 2,00м изпълнена от тухлена зидария и едноскатен
покрив с керемиди.
Като установено нарушение в КА е посочено, че строителството е извършено без
одобрени строителни книжа и нужните разрешителни, а като нарушени разпоредби -
чл.225, ал.2,т .2 от ЗУТ. В КА е отразено, че предвид установените нарушения, констативният
акт е основание за започване на административно производство за премахване по
реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ. КА е връчен на С. К. на 19.03.2021г., за което на
лист 9 по делото е приложено известие за доставяне. Самият жалбоподател в
жалбата посочва, че лицето С. К. е негов брат. Срещу КА не е подадено
възражение.
По
делото е приложено Становище на главния архитект Район “Източен” - Община
Пловдив (лист 12), според което: процесният строеж е от пета категория и в
Район “Източен” - Община Пловдив не са представяни документи, удостоверяващи
законността на строежа; не са налице данни за започнало и неприключило
производство по реда на §16 от ПР на ЗУТ и §184 от ПЗР към Закона за изменение
и допълнение на ЗУТ в предвидените в същите срокове; няма депозирано заявление
за узаконяване по реда на §127, ал.2 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ в предвидения срок.
Според становището построената едноетажната полумасивна постройка за търговска
дейност попада в улична регулация – ул.“****“ и е без одобрени проекти и без
разрешение за строеж, в нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 и чл.182 от ЗУТ, както и че не са налице условията за приложимост на §127, ал.1 от ПЗР на
ЗУТ за търпимост на обекти. Посочено е, че строежът е незаконен по смисъла на
чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ и съгласно чл.225а от ЗУТ подлежи на премахване.
Със становището е направено предложение на кмета на Район “Източен” - Община
Пловдив да приложи мерките на чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
Приемайки констатациите от
констативен акт, ответникът е издал оспорената в настоящото производство
заповед, с която е разпоредил премахването на строеж, представляващ "едноетажна
полумасивна постройка за търговска дейност", находяща се на ъгъла на ул. “****“
и ул. “****“ с приблизителни размери 2,00м х 2,00м изпълнена от тухлена зидария
и едноскатен покрив с керемиди, построена в имот публична общинска собственост
ПИ 56784.554.503 по КККР на гр. Пловдив в улична регулация по плана на
кв.“Дружба“, гр. Пловдив. В заповедта е направено позоваване на съставения
Констативен акт № 90/17.03.2021г. и е
посочено, че извършеното строителство е без одобрени инвестиционни проекти и без
разрешение за строеж, в нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 и
чл.182 от ЗУТ.
По делото от страна на ответника са представени:
Заповед №21ОА-1418/10.06.2021г. (лист 17-18) на За
кмет на община Пловдив – В.
Р., с която Кмета на район „Източен“ е оправомощен да издава заповеди за
премахване на незаконни строежи (т.18.8. и т.22.1 от заповедта); Заповед №
21ОА-1247/25.05.2021г. (лист 20) на кмета на община Пловдив, с която е наредено
В. Р.
(зам.кмет ФСД) да изпълнява функциите на кмет на Община Пловдив за периода от
25.05.2021г. до завръщане на титуляра, поради временна неработоспособност на
кмета; болничен лист № Е20211244064 (лист 90); длъжностни характеристики на служителите
в
Община Пловдив - Район “Източен” – М. И. Т., Д. Т. и К. П.
По
делото е разпитан свидетеля Е.К.Б., която заяви, че работи в един павилион на
ул. “****“ № 13, като мястото се намира пред къщата на ул. “****“ № 13 срещу
ул. „****“. След предявяване на окомерната скица – приложение към Констативния
акт, свидетелят посочи обект над процесния, на север, непосредствено до
павилиона и посочи, че работи там. Б. заяви още, че тази къща е изнесена към
улицата и неин собственик е жалбоподателя, който изградил и павилиона. Изрично
свидетеля посочва, че тази постройка е изградена с тухли и е два на два метра,
залепена за къщата.
Съдът кредитира показанията на
разпитания по делото свидетел, като логични и последователни и кореспондиращи с
приложените по делото писмени доказателства.
По делото е допусната и приета
съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Я.Р., според
заключението по която процесният строеж представлява полумасивна постройка
с размери в план 3,10м./2,35м., като размерът 3,10м. представлява лицето му по
дължина на улицата; изпълнен е долепен до масивна плътна ограда, отстояща на
разстояние от 1,20м. до 2,00м. от фасадата на жилищната сграда с идентификатор
56784.554.442.4, която оформя югоизточния ъгъл на ПИ с идентификатор
56784.554.442 на адрес: ул."****"№17. Според експертизата строежът е
изпълнен от тухлена зидария с дебелина 12см. със стоманобетонова покривна плоча
с дебелина 10см., която плоча има две стрехи - от юг 30см. и от изток 50см., а
над плочата е изграден дървен навес, който започва от жилищната сграда в ПИ
56784.554.442 и излиза на 50см. пред стрехата от изток на процесния обект.
Според вещото лице обектът се е ползвал като магазин за пакетирани захарни
изделия, но към момента на огледа не е работил, тъй като е запечатан от
данъчните органи и вещото лице не е могло да извърши оглед вътре на помещението,
но сочи, че отвън е видимо, че то е еднопространствено, има една входна врата в
южната ограждаща стена с размери 90/200см. и малък прозорец 45/90см., а продажбата
на стоки е ставала през шубер, изграден в източната ограждаща стена към улицата
с размери 1,65м./1,00м. Според СТЕ, височината на постройката от нивото на
терена пред нея до горния ръб на покривната плоча е 2,30м., а фасадите са
облицовани с теракотни плочки. Като технически данни за строежа е посочено:
застроена площ - 7,30 кв.м. и височина - 2,30м.
С оглед
материалите с които е изпълнен обекта, вещото лице е посочило, че плочата
видимо е стара, с обрушен бетон и на места открита армировка, като облицовката
с теракота също има значително физическо изхабяване. Така според експерта външните
признаци свидетелстват за построяване на постройката преди повече от 15-20
години.
Според
СТЕ от наличните устройствени планове в архива на Район „Източен",
извлечения които са приложени към експертизата се установява, че във всички тях
процесната постройка попада в отреждане за улична регулация в тротоар на ул.”****".
В приложенията към СТЕ, вещото лице е ситуирало процесния строеж върху
извлечение от: предходен на действащия ПУП - РП, одобрен със Заповед
№360/13.07.1971г. (прил. № 5); предходен на действащия ПУП - РП, одобрен със
Заповед №470/18.03.1986г. (прил. №4); и действащ ПУП за територията на
процесния строеж ПУП - ЗРП, одобрен със Заповед №ОА-1738/07.09.1993г. (прил. №2
- ситуиран върху извлечение от действащия регулационен план и прил. №3 -
ситуиран върху извлечение от действащия застроителен план с размерите му от
заснемане на място).
С оглед
техническите характеристики на процесната постройка, вещото лице е посочило, че
е недопустима по действащите към настоящия момент норми и правила, била е
недопустима и по нормите и правилата, действали преди влизане в сила на ЗУТ.
В с.з. от 17.05.2023г. вещото лице
посочва, че процесният обект си има собствена плоча и над нея има дървен навес,
който отива много назад и отива чак до къщата. Посочва, че има ограда с ажурна част и до нея от външната
стена където е процесния обект има стена, с която е затворен процесния обект.
Вещото лице не може да установи дали стеничката е върху оградата или до нея,
защото има плочки и не може а измери вътре. Посочва още, че този навес не е
описан в процесната заповед.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице, като компетентно и безпристрастно изготвено.
С Разпореждане от 14.11.2022г.,
съдът е разпределил доказателствената тежест между страните.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице
издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория,
незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Оспорената заповед е издадена от
компетентен административен орган, в пределите на делегираната му компетентност
със Заповед №21ОА-1418/10.06.2021г. (листи 17-18) на ЗА
кмет на община Пловдив, с която Кмета
на район „Източен“ е оправомощен да издава заповеди за премахване на незаконни
строежи (т.18.8. и т.22.1 от заповедта). По делото е представена
Заповед № 21ОА-1247/25.05.2021г. (лист 20) на кмета на община Пловдив, с която
е наредено В. Р.
(зам.кмет ФСД) да изпълнява функциите на кмет на Община Пловдив за периода от
25.05.2021г. до завръщане на титуляра, поради временна неработоспособност на
кмета, както и болничен лист № Е20211244064 (лист 90). По отношение на
възражението, че на датата
на която кмета на община Пловдив е издал заповедта, същият е бил в болничен и е
бил в невъзможност да изпълнява служебните си задължения, следва да се посочи,
че видно от самия болничен лист, същият е издаден на 25.05.2021г., но във
връзка с поставена диагноза „коксартроза, неуточенена“, което заболяване не е
от вида поставящи в обективна невъзможност кмета на общината да определи свой
заместник по време на отсъствието му. Според Определение №
5826 от 20.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5414/2015 г., заповедта на кмета на общината, с която на
основание чл.39, ал.2 от ЗМСМА се определя заместник на кмета по
време на отсъствието му, не е нищожна, ако е издадена по време на ползван от
титуляра отпуск при временна неработоспособност. Отпускът е период от време, през който
работникът/служителят не е длъжен да полага труд по трудовото или служебното
правоотношение, но не се свързва с отпадане на пълномощията му за този период
от време. Не съществува ограничение за кмета на общината да определи заместник по чл.39,
ал.2 от ЗМСМА и докато ползва разрешен от здравните органи отпуск
при временна неработоспособност.
Съгласно ТР №
4 от 22.04.2004г. на ОСС на ВАС,
заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия е в
обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта
от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична
писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго,
подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията
на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. В
случая по силата на законовата разпоредба на чл.39, ал.2 от ЗМСМА, във
връзка с отсъствието на кмета от общината, той със своя заповед е определил
заместващото го лице.
Спазено и изискването за писмена
форма. В заповедта са изложени фактически и правни основания за издаването й,
строежът е индивидуализиран в достатъчна степен, както по местонахождение, така
и по описание, като подробни мотиви в тази връзка ще бъдат изложени по-долу в
настоящото решение.
В хода на административното
производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, установени в чл.225а от ЗУТ, които да обуславят отмяна на оспорения
акт. Видно от приложения по делото констативен акт №
90/17.03.2021 г. в съответствие с изискването на чл.225а, ал.2 от ЗУТ е
извършена проверка от компетентни длъжностни лица по чл.223, ал.2 от ЗУТ –
служители по контрол на строителството в Община Пловдив - Район
“Източен”, както следва: инж. М. И.Т.- гл. инспектор “СК“ (строителен контрол),
инж. Д. Й. Т.- гл. експерт “КиР“ (кадастър и регулация) и инж. К. С.П.– гл.
експерт „ИП“ (инвестиционна политика), като в тази връзка по делото са
представени длъжностните характеристики и на тримата служители, видно от които
в преките задължения и на тримата служители е контрол на строителството от
четвърта, пета и шеста категория във вр. с чл.223 от ЗУТ.
По
делото са налице доказателства, че съставения КА е връчен на С. К. - брат на
жалбоподателя. Дори и да се приеме, че това връчване не е редовно, то правото на защита на А.К. не е нарушено от невръчване на акта, защото всички възражения, които е могъл да
направи срещу него, са направени с жалбата срещу заповедта. Това нарушение на
установената процедура е несъществено и
не може да доведе до отмяната на заповедта само на това основание ( в
този смисъл Решение № 5809 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. №
9688/2018 г., II о., Решение № 6811 от 7.06.2021 г. на ВАС по адм. д. №
1781/2021 г., II о и Решение № 4396 от 25.04.2023 г. на ВАС по адм. д. №
2170/2023 г., II о.).
По
отношение на възражението на жалбоподателя, че описанието на разпоредения за
премахване строеж е непълно и
недостатъчно,
следва да се отбележи, че в оспорената заповед е посочен идентификатор на имота
в който е построен строежа, както и приблизителни размери на строежа – 2,00.м х
2,00м. Според приетата по делото СТЕ размерите са 3,10м./2,35м., т.е.
действително е налице разминаване относно размерите на същия, но следва да се
отбележи от една страна, че в процесната заповед не е посочена точна, а
приблизителна площ, а от друга страна следа да се отчете, че разминаването може
да се дължи на използвания начин на измерване. Обстоятелството, че в заповедта
са посочени приблизителни размери на обекта не се отразява на яснотата на
описанието, тъй като той е индивидуализиран по вид, по местоположение (на ъгъла
на ул.“****“ и ул.“****“, приблизителни размери,
като се намира в ПИ 56784.554.503). В насока, че строежът може да се
индивидуализира в достатъчна степен с приблизителни размери и площ са Решение №
3630 от 15.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7137/2021 г., II о., Решение № 3086
от 23.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11769/2022 г., II о., Решение № 10293 от
15.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4827/2022 г., II о. Обстоятелството, че
наредения за премахване обект съществува на място се потвърждава и от вещото
лице (като към заключението е приложен и снимков материал) и от разпитания по
делото свидетел. След предявяване на окомерната скица – приложение към
Констативния акт, разпитания по делото свидетел посочи обект над процесния, на
север, непосредствено до павилиона и посочи, че работи там, както и че
жалбоподателя изградил павилиона, изграден с тухли, с размери два на два метра,
залепен за къщата.
След оглед на място вещото лице е установило, че над
плочата на процесния строеж е изграден дървен навес, който започва от жилищната
сграда в ПИ 56784.554.442 и излиза на 50см. пред стрехата от изток на процесния
обект, а в констативния акт и в оспорената заповед е посочено, че постройката е
с едноскатен покрив с керемиди. Тук на първо място следва да се съобрази, че
възражение в тази насока (конкретно за керемидите) жалбоподателят не е
направил, нито е оборил констатациите на проверяващите описани в КА № 90 от
17.03.2021г. Отделно от това съдът извърши проверка в публично достъпната програмата Google Earth, в която в меню „Исторически
изображения" са дадени сателитни снимки към различни периоди във времето и
констатира, че към месец февруари 2021г. (малко преди извършване на проверката
на 17.03.2021г.) покривът на процесната постройка е от керемиди (и го няма долепеният
до него навес), а през месец октомври 2021г. вече е с навес, като ясно се вижда
и другият навес, долепен до процесния (ясно показани в снимките в приложение №6
на СТЕ – снимка на втори ред и средата, снимка на трети ред - ляво). От
изложеното следва, че в периода между съставяне на КА и издаване на оспорената
заповед, жалбоподателят е направил промяна в разпоредената за премахване
постройка, като е премахнал керемидите и е сложил дървен навес над плочата. Тук
следва да се съобрази, че съгласно чл.225а, ал.2, изр. първо заповедта по ал. 1 се издава именно въз основа на
констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. Т.е. ответния орган няма задължението в деня на издаване
на заповедта отново да посети обекта и да извърши проверка дали е настъпила
някаква външна видима промяна, както в случая например са премахнати керемидите
и е сложен навес. Такива промени в разпореденият за премахване обект могат да
настъпят и в хода на съдебното обжалване, което не прави оспорената заповед незаконосъобразна,
доколкото същата се основава именно на установеното с констативния акт. Все в
тази насока следва да се посочи, че жалбоподателят не ангажира доказателства за
налични строителни книжа за изграденият навес над плочата, а и същият навес
попада в улична регулация според действащия ПУП. Нещо повече, констативният
акт има доказателствена сила за съществуване,
местоположение и вид на строежа, като жалбоподателят не обори
констатациите отразени в акта.
На премахване по реда на чл.225а,
ал.1 от ЗУТ подлежат незаконни строежи или части от тях, като в § 5, т.38 от ДР на ЗУТ се съдържа легална
дефиниция на понятието "строеж". Разпореденият за
премахване строеж е от пета категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.5, б.”а” от ЗУТ, както е и според приетото по делото заключение. Не се спори между страните, че строителството е извършено от
жалбоподателя К., което се потвърди и от разпитания по делото свидетел, който
заяви, че не може да каже кога е построен обекта. По делото не са
ангажирани доказателства, в които да се твърди конкретна година на построяване,
поради което съдът постави задача на
вещото лице в тази насока. С оглед материалите с които е изпълнен обекта,
вещото лице е посочило, че плочата видимо е стара, с обрушен бетон и
на места открита армировка, като облицовката с теракота също има значително
физическо изхабяване. От
извършения оглед на място вещото лице сочи, че външните признаци
свидетелстват за построяване на постройката преди повече от 15-20 години. Съгласно §127, ал.9 от ЗУТ времето за
извършване на незаконния строеж се установява с всички доказателствени
средства, допустими по Гражданския процесуален кодекс, включително и с
декларации. Доколкото обаче точна година не може да бъде определена
е необходимо да се изследва допустимостта на процесния строеж по правилата и
нормативите както при действието на ЗУТ, така и при действието на отменените
ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм./.
Каза се
по-горе според приетото по делото заключение по СТЕ, от наличните устройствени
планове в архива на Район „Източен" извлечения, които са приложени към
експертизата се установява, че във всички тях процесната постройка попада в
отреждане за улична регулация в тротоар на ул.”****". В приложенията към
СТЕ, вещото лице е ситуирало процесния строеж върху извлечение от: предходен на
действащия ПУП - РП, одобрен със Заповед №360/13.07.1971г. (прил. № 5);
предходен на действащия ПУП - РП, одобрен със Заповед №470/18.03.1986г. (прил.
№4); и действащ ПУП за територията на процесния строеж ПУП - ЗРП, одобрен със
Заповед №ОА-1738/07.09.1993г. (прил. №2 - ситуиран върху извлечение от
действащия регулационен план и прил. №3 - ситуиран върху извлечение от
действащия застроителен план с размерите му от заснемане на място).
С оглед
посоченото от вещото лице, че постройката е попадала през всичките години назад
във времето в тротоар на ул.”****", следва да се отбележи, че според легалните дефиниции, съдържащи с в § 1, т.
1 и т. 2 от ДР на Закона за пътищата (специалният закон, уреждащ
обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението,
стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на
пътищата), "път" е ивицата от земната повърхност, която е специално
пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени
технически изисквания, а съответно "земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която
са разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици;
банкетите; тротоарите;
разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните
отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни
елементи на пътя. В § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП, тротоарът е определен като изградена, оградена или
очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за
движение на пешеходци. Въз основа на посочените легални дефиниции и на
заключението по СТЕ следва извод, че разпореденият за премахване строеж е
изграден в улична регулация по плана на кв. “Дружба“, гр. Пловдив, предвидена
за тротоар и представляваща
тротоарна площ. Не се формира спор между страните, че ПИ 56784.554.503, в който
е разположена процесната постройка е имот публична общинска собственост. Това
обстоятелство се потвърждава и от публично достъпната
Кадастрално-административна информационна система.
В оспорената заповед е направено
препращане към Становище
на главния архитект Район “Източен” - Община Пловдив (лист 12), в което изрично
е посочено, че в Район “Източен” - Община Пловдив не са представяни документи,
удостоверяващи законността на строежа; не са налице данни за започнало и
неприключило производство по реда на §16 от ПР на ЗУТ и §184 от ПЗР към Закона
за изменение и допълнение на ЗУТ в предвидените в същите срокове; няма
депозирано заявление за узаконяване по реда на §127, ал.2 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ
в предвидения срок.
Процесния строеж не е търпим по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ.
С оглед посоченото от вещото лице, че външните
признаци свидетелстват за построяване на постройката преди повече от 15-20
години, следва да се обсъдят правните норми с оглед на времето на изграждане на
строежа и това са §16, ал.2 от ДР на
ЗУТ (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.), според която норма незаконни строежи,
започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до
влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са
декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998
г., както и § 16, ал.3 от ПЗР на ЗУТ (в
сила от 2.01.2001 г.), според която незаконни строежи, започнати след 30 юни
1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са
били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата
и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако
бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок
от обнародването на този закон. В случая не се ангажираха доказателства за деклариране
на строежа през 1998 г. нито в 6-месечния срок по ал.3 на §16. Процесният
строеж не отговаря на предходен на действащия ПУП - РП, одобрен със
Заповед №470/18.03.1986г. (прил. №4 от заключението) и на действащия ПУП за
територията на процесния строеж ПУП - ЗРП, одобрен със Заповед №ОА-1738/07.09.1993г., тъй като и по двата попада в улична регулация. Не
отговаря и на изискванията на §127, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, според
която норма строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни
книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето,
когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са
търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. В
насока, че след като процесния строеж е уличната регулация, това обстоятелство,
изключва приложението на някоя от хипотезите на §16 от ПЗР на ЗУТ и
на §127, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ е Решение № 6657 от 7.05.2019
г. на ВАС по адм. д. № 13396/2018 г., II о. Отделно от това по делото няма данни за започнало и
неприключило производство по узаконяване по реда на §184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ в
предвидените срокове.
По-горе бе изложено, че по сега
действащия ПУП за
територията на процесния строеж ПУП - ЗРП, одобрен със Заповед
№ОА-1738/07.09.1993г., постройката предмет на премахване попада в терен, предвиден за улична
регулация: тротоар. Както е посочено в Решение
№ 8723 от 10.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3548/2022 г., II о., за преценката относно търпимостта на строежа е без правно
значение обстоятелството дали уличната регулация по този план е приложена.
Процесният обект имащ характер на строеж по смисъла на §5,
т.38 от ДР на ЗУТ, е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ,
осъществен е без строителни книжа. Доказателства в обратна насока не бяха
ангажирани от страна на жалбоподателя.
По отношение на оградата, за която в с.з. процесуалния
представител на жалбоподателя зададе въпрос към вещото лице, следва да се
съобрази, че тя не е разпоредена за премахване, но дори да бъде засеганата при
премахване на процесния строеж, то евентуалното засягане на оградата, която има
и ажурна част ще е резултат от действията по изпълнение на процесната заповед и
е въпрос, касаещ изпълнението на влезлия в сила
административен акт, а не въпрос по съществото на спора относно
законосъобразността на този акт (в този смисъл Решение № 4149 от 19.04.2023 г.
на ВАС по адм. д. № 854/2023 г., II о.). При настъпването на неблагоприятни
последици (засягане на други сгради) длъжникът, както и трети лица, имат право
на защита в изпълнителното производство, което е последващо на производството
по издаване на процесния административен акт.
С оглед
на изложеното, правилно ответния орган е приел, че процесния строеж е незаконен
по смисъла на чл.225а, ал.1, във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ,
подлежащ на премахване по реда на чл.223, ал. 1, т.8 от ЗУТ.
Спазен е
и принципа на съразмерност по чл.6 от АПК. От събраните по делото
доказателства, включително и от приетата по делото СТЕ се установява, че процесният
строеж се ползвал за търговска дейност, т.е. не е жилище, нито единствено
такова, доколкото в жалбата си А.К. е посочил друг различен адрес. Поради това не може да се приеме, че
интересите на жалбоподателя са засегнати в по-голяма степен от необходимото.
По тези съображения, съдът намира
оспорения акт за издаден от компетентен административен орган, в установената
форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и правилно приложение на материалния закон, в съответствие с целта на
закона, поради което жалбата срещу него се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
С оглед
изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото е
основателна. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
административния орган, в чиято
структура е ответникът, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, както и внесения депозит в размер на 600 лева, или всичко общо 700 лева
разноски по делото.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед № ЗРИ - 685/17.10.2022 г. на Кмета на Район
„Източен“, Община Пловдив, с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ е наредено
да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ "едноетажна полумасивна
постройка за търговска дейност", находяща се на ъгъла на ул. “****“ и ул.
“****“ с приблизителни размери 2,00м х 2,00м изпълнена от тухлена зидария и
едноскатен покрив с керемиди, построена в имот публична общинска собственост ПИ
56784.554.503 по КККР на гр. Пловдив в улична регулация по плана на кв.“*****“,
гр. Пловдив.
ОСЪЖДА А.И.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Община Пловдив разноски по
делото в размер на 700 /седемстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: