Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                Година 04.01.2019                            Град Стара Загора  

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорски районен съд                                               Петнадесети  граждански състав

На трети октомври                                                          Година две хиляди и осемнадесета

В публичното заседание в следния състав

                                                                                                         Председател: Олга Златева

                                                                                             

Секретар Емилия Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Олга Златева

гражданско дело номер 2530 по описа за 2018 година.

 

Производството е образувано по искова молба на Д.Б.П. *** против Ххх.

Ищцата твърди, че в хода на досъдебно производство № 364/2016г. по описа на РУ Полиция гр. Раднево по отношение на сина й ..., обвиняем по същото, била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция " в размер на 3000 лв. С вносна бележка от 31.03.2017г. лично и от свое име ищцата внесла гаранцията по сметка на Ххх. Посочената сума била лично нейна. На 12.02.2018г. било сключено споразумение между защитника на подсъдимия ... и представителя на държавното обвинение, одобрено с определение на ОС Стара Загора от 21.02.2018г., влязло в сила незабавно. Образувано било НОХД №хххно описа на ОС Стара Загора. Съгласно разпоредбата на чл. 382 ал. 9 от НПК определението на съда било окончателно. Всички мерки за процесуална принуда след влизане в сила на определението по горецитираното дело се считали за отменени. Със същото определение наказателното производство било прекратено. С молба вх. №349000-5026/23.03.2018г. до ОД на МВР гр. Стара Загора ищцата поискала сумата от 3000 лв., представляваща парична гаранция, да й бъде ***ърната, тьй като основанието за задържане на внесената сума вече било отпаднало, с оглед на което посочила и лична банкова сметка в „Уникредит Булбанк" АД, като предоставила 3-дневен срок за връщане на сумата. С писмо №349000-5402-29.03.2018г. от Ххх отговорили, че сумата е внесена в полза на друго лице и следва молбата да бъде подадена от лицето, в чиято полза е внесена гаранцията, като в нея може да се посочи и  сметка на ищцата за превеждане на сумата. Въпреки че не считала това за необходимо, с молба изх № 349000-7050/23.04.2018г. синът на ищцата Ххх уведомил ОД на МВР, че сумата в размер на 3000 лв., внесена като гаранция по ДП №364/2016г., е лично на ищцата и следва да бъде върната по посочената от нея сметка в молбата. След подаване на молбата не последвал отговор от страна па Ххх, нито връщане на сумата. Счита се, че  съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 4 от НПK гаранцията може да бъде представена както от обвиняемия, така и от друго лице. Т.е. всяко лице може да внесе съответната сума, тъй като в закона няма изисквания нито за някакво особено качество на вносителя, нито за негов личен интерес или основание за плащането на гаранцията. Посочените 3000 лева представлявали лични средства на ищцата, които, видно от двете молби, подадени до ОД на МВР гр. Стара Загора, били нейна собственост. Внасянето им по сметката на Ххх в полза на лицето ... не ги правело нито негова собственост, нито собственост на ОД на МВР. Следователно отговорът, че сумата е внесена на име на друго лице не било основание за нейното задържане след прекратяване на наказателното производство. Същността на паричната гаранция като мярка за неотклонение я определяла като задължение за предоставяне на определена парична сума, която обезпечава явяването на обвиняемия пред съда или органите на досъдебното производство, гаранция за правилно протичане на наказателното производство. Целта на мерките за неотклонение била да се попречи на обвиняемия да се укрие или да осуети привеждането в изпълнение на влязла в сила присъда, както и да се осигури присъствие и добро процесуално поведение на обвиняемото лице по време на наказателния процес. Т.е. тя е обезпечение пред съд или орган па досъдебното производство, обезпечава законосъобразното протичане и приключване на наказателното производство. В тази връзка и с оглед факта, че съответната парична сума, представляваща парична гаранция, не става собственост на лицето, в чиято полза е внесена, то тя следвало да бъде върната с отпадане на основанието за внасянето й. Съгласно разпоредбата на чл. 61,ал. 8 от НПК гаранцията се освобождавала безусловно при наличие на някое от предвидените в закона основания - когато обвиняемият бъде освободен от наказателна отговорност или от изтърпяваме на наложеното наказание, оправдан, осъден на наказание без лишаване от свобода или задържан за изпълнение на наказанието. Горепосоченото наказателно производство приключило със споразумение и съгласно чл. 61 ал. 8 от НПК, внесената парична гаранция следвало да бъде освободена. Освобождаването й следвало от факта, че  е внесена, за да обезпечи протичането на конкретно наказателно производство, което с одобряването на споразумението от съда, се счита прекратено. Още повече, че тя няма какво да обезпечава, с оглед липсата на наказателно производство срещу Ххх. Следователно, нямало причина сумата да бъде задържана след влизане в сила на определението. Внасянето на сумата по сметката на ОД на МВР гр. Стара Загора създавало между вносителя и дирекцията един вид заложно гражданско правоотношение със страни вносителят като залогодагел и ОД на МВР като залогоприемател. Цитира се съдебна практика. В конкретния случай, след влизане в сила на определението на ОС Стара Загора - на 21.02.2018г., сумата от 3000 лева следвало да бъде върната. Ето защо, ищцата предприела и съответните стъпки за възстановяване на внесената  парична сума, като по смисъла на чл. 69 ал. 1 от ЗЗД отправила молба до ОД на МВР Стара Загора, с която поискала гаранцията да бъде върната, с оглед прекратяването на наказателното производство. От вносната бележка от 31.03.2017г. било видно, че сумата от 3000 лв. е внесена като парична гаранция по досъдебно производство № 364/2016г. с обвиняем ... от наредител Д.Б.П.. В закона нямало основания да се приеме, че тази сума е собственост на обвиняемия, дори да е внесена от трето за наказателното производство лице. Дори съдът да освободи гаранцията в полза на Ххх, това би било плащане без погасителен ефект в заложното отношение между вносителя Д.П. ***, тьй като той се явява трето за спора лице.

Моли съдът да осъди ОД на МВР гр. Стара Загора да й заплати сумата от 3000 лв., представляваща внесена парична гаранция по досъдебно производство № 364/2016г. по описа на РУ Полиция гр. Раднево, ведно със законната лихва, считано от завеждането на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.

По делото е постъпил отговор от ответника, с който искът се счита за недопустим, тъй като претендираната сума от 3000 лева вече е платена на ищцата, поради което за нея липсвал правен интерес от настоящото производство. Сумата била наредена за плащане на 28.05.2018г. с платежно нареждане и реално постъпила в посочената от ищцата сметка на 04.06.2018г. Хронологията на действията по постъпилата молба от Д.П. била следната: с вх.№ 349000-5026/23.03.2018г. в ХХХ- Стара Загора постъпила молба от ищцата с искане за връщане на „освободената гаранция". Приложена към молбата била само вносната бележка, но не и друг документ, потвърждаващ влизането в сила на акта, с който гаранцията е освободена. Поради тази причина ***.03.2018г. ХХХ- Стара Загора изпратила по служебен път запитване до ОС-Стара Загора с писмо № 349000-5409/29.03.2018г. относно предоставяне на информация за взетата гаранция, тъй като тази информация не постъпвала служебно по силата на закона. На същата дата, с писмо № 349000-5402/29.03.2018г. ищцата била уведомена, че молбата за връщане следва да бъде подадена от лицето, в чиято полза е внесена. Предвид това, че законодателно не е уредено на кого се връща гаранцията - на вносителя или на лицето, в чиято полза е внесена, то в ХХХ- Стара Загора се наложила практиката, че се връща на лицето, в чиято полза е внесена, тъй като е страна по делото, в което е взета тази мярка, докато вносителят не е страна, или на лицето, посочено в съдебното решение/присъда, което били задължени да изпълнят. С писмо на ОС- Стара Загора от 18.04.2018г. бил изискан от ответника оригиналът на молбата на Д.Б., която била изпратена на 09.05.2018г. На 15.05.2018г. в ХХХ- Стара Загора постъпило писмо с уведомление, че гаранцията е отменена и освободена и с указание да се върне на „вносителя". Тогава за пръв път били уведомени за влезлия в сила акт. Междувременно в ХХХ- Стара Загора постъпила и молба от ... № 349000-7050/23.04.2018г.,  в отговор на писмо до Д.Б. № 349000-5402/29.03.2018г., но пак не било представено доказателство за влизането на определението на ОС- Стара Загора в сила. При проследяване на хронологията било видно, че преди завеждането на иска ХХХ- Стара Загора не разполагала с доказателство, че гаранцията е освободена, тъй като такова не било представено от ищцата, а служебно поисканата информация пристигнала в ХХХ- Стара Загора едва на 15.05.2018г., видно от рег.номера, с който е заведена. Предвид и необходимото технологично време за обработка, което станало в разумни срокове, на 28 май 2018г. сумата била наредена от финансовото звено. Предвид горното искът се счита за недопустим, тъй като преди завеждането му пред PC - Стара Загора ответникът нямал доказателство за освободената гаранция. Искът бил недопустим и поради липса на предмет, тъй като към 28.05.2018г. сумата била върната на ищцата. Твърдението, че сумата е неоснователно задържана, било невярно, тъй като от описаното по-горе било видно, че ответникът нямал намерението да задържа сумата, която се съхранявала в специална сметка. Твърдението, че сумата е задържана след влизане в сила на определението, било неоснователно, тъй като ответникът нямал доказателство, че то е влязло в сила и въобще, че съществува такова споразумение. Ищцата не представила такова доказателство. Служебно било поискано да бъдат уведомени и в разумен срок след получаването на отговора била преведена сумата по посочената сметка. Дори представеното от ищцата едва в настоящото производство определение не било с печат „влязло в сила". ХХХ- Стара Загора не получавало служебно уведомление от съдилищата за освободените гаранции, поради което не можело въобще да се говори за някакво задържане. Нямало и задължение да има знание в тази насока. В случаят ищцата имала вина, тъй като не представила своевременно доказателство за освободената гаранция. Респективно, ХХХ- Стара Загора своевременно направила искане до ОС-Стара Загора за представяне на информация относно направеното, но неподкрепено с доказателства заявление от ищцата. Сочи се, че в исковата молба се смесвали нормите на облигационното право с това на наказателното право, тъй като гаранцията по НПК въобще не била следствие на договорни отношения, на държавна принуда. Счита се, че исковата молба не отговаря на изискването на чл. 127, ал. 1, т. 5 от ГПК - не било ясно в какво се състои искането (т.е. нередовна). Не ставало ясно в какво всъщност се състои искането. Твърдяло се, че има искане да се „заплати" сумата от 3000 лева на ищцата, като не било посочено от коя дата тя е дължима, както и основанието по материалния закон, указващо на кого да се върне сумата. Моли се съдът да задължи страната да направи уточнение кое е правното основание на страната да иска сумата и най-вече откога тя става изискуема, което не било посочено въобще. Даден бил тридневен срок, като било счетено, че това е покана по чл. 69 ал. 1 от ЗЗД, но това не било основание. Моли се да бъде прекратено производството, алтернативно - да бъде отхвърлена като неоснователна предявената срещу ХХХ- Стара Загора искова молба, ведно със законните последици от това, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание пълномощникът на ищцата моли искът да се отхвърли, поради плащане на претендираната сума. Претендира разноски. Пълномощникът на ответника моли искът да се отхвърли. Претендира разноски.

            Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

            Предявеният иск е допустим, извършеното плащане е по съществото на спора. Не е спорно по делото, а и от приетите писмени доказателства се установява, че с вносна бележка от 31.03.2017г. ищцата /наредител/ е внесла по ДП № 364/2016г. по описа на РУ Полиция гр. Раднево сумата от 3000 лв. – „парична гаранция” за ..., обвиняем по същото ДП. Между ..., защитника и прокурора е сключено споразумение по посоченото ДП, което е одобрено с необжалваемо определение от 21.02.2018г. по НОХД № хххпо описа на Старозагорския окръжен съд. Със същото определение, на основание чл. 309 ал. 4 от НПК е отменена взетата по ДП спрямо подсъдимия ... мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 3000 лв.

На 23.03.2018г. ищцата е подала молба до Ххх /вх. №349000-5026/, с която е посочила, че на 21.02.2018г. по НОХД № хххна СтОС с окончателно определение е одобрено постигнатото споразумение и е отменена мярката за неотклонение на подсъдимия ... и гаранцията е освободена. Заявила е, че е отпаднало основанието за задържане на внесената от нея, лично нейна, сума от 3000 лв. – за „парична гаранция” и е помолила сумата да й бъде върната в тридневен срок по посочена банкова сметка.

На 29.03.2018г. /изх. № 349000-5402/ Ххх е отговорила на ищцата, че за връщането на сумата е необходимо молбата да се подаде от лицето, в чиято полза е внесена гаранцията, като в молбата може да се посочи и нейна сметка за превеждане на сумата. Никакви други условия и изисквания не са поставени към ищцата с този отговор на нейната молба.

На 23.04.2018г., в изпълнение на указанията, дадени от ответника с писмото от 29.03.2018г., ..., в чиято полза е внесена гаранцията, е подал молба до ответника, че внесената по ДП сума от 3000 лв. е лична на ищцата и следва да бъде върната на нея по посочената от нея сметка, която посочва отново. С подаването на тази молба са изпълнени дадените от ответника указания на ищцата.

На 29.03.2018г. Ххх е изпратила молба до ОС – Стара Загора, по НОХД № хххпо описа на съда – за предоставяне на информация дали гаранцията е освободена. Такава информация, съответно доказателство /заверен препис от определението на съда/ не е поискана от ищцата, с изпратеното до нея на същата дата писмо.

От ОС – Стара Загора, по НОХД № 70/2018г., е изискан от Ххх оригиналът на молбата на ищцата за връщане на паричната гаранция. Искането е входирано на 23.04.2018г.

С писмо от 09.05.2018г. Ххх е изпратила на ОС – Стара Загора оригиналът на молбата на ищцата от 23.03.2018г. и молбата на ... от 23.04.2018г.

В отговор от ОС – Стара Загора, Ххх е уведомена, че паричната гаранция е отменена и освободена с Определение № 5/21.02.2018г. по НОХД № хххна СтОС и следва да бъде преведена по сметката на вносителя от Ххх. Писмото е получено в Ххх на 15.05.2018г.

На 28.05.2018г. – 13 дни след получаването на писмото от ОС – Стара Загора и 12 дни след подаването на исковата молба по настоящото дело /на 16.05.2018г./, в деня на получаване на преписа от исковата молба от ответника, внесената от ищцата гаранция от 3000 лв. й е преведена от ответника по банковата й сметка.

Предвид извършеното в хода на делото от ответника плащане на ищцата на претендираната по делото сума от 3000 лв., то искът следва да бъде отхвърлен.

Съдът намира, че в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищцата разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, в размер на общо 670 лв., тъй като ответникът е дал повод за завеждане на делото. Същият не е поискал от ищцата да представи доказателство за освободената гаранция. Дал й е указания единствено молбата да се подаде от лицето, в чиято полза е внесена гаранцията, които указания са изпълнени на 23.04.2018г., съответно ищцата няма вина за непредставяне на такова доказателство. 

 

Воден от горното, съдът

 

Р  Е   Ш   И:

                                    

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Б.П., ЕГН **********,***, иск за осъждане на Областна Ххх0ххх, да й заплати сумата от 3000 лева, представляваща внесена парична гаранция по досъдебно производство № 364/2016г. по описа на РУ Полиция - гр. Раднево, ведно със законната лихва, считано от завеждането на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен, поради извършено в хода на делото плащане.

ОСЪЖДА Областна Ххх0ххх, да заплати на Д.Б.П., ЕГН **********,***, сумата от 670 лева, направени по делото разноски.

 

Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

Районен съдия: