Р Е Ш Е
Н И Е № 1528
гр.Пловдив,
01.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на осми ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 1954/2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н.Н. ***, чрез
адв.Т.Н. срещу решение № 165/05.06.2017г. на Асеновградски районен съд - ІV
граждански състав, постановено по гр.дело № 1774/2016г. С обжалваното решение е
отхвърлен предявеният иск от жалбоподателите Н.Н. и К.Н. за признаване за установено по отношение
на Г.Н.Д. ***, че към момента на
одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Т. общ.
Асеновград, В. А. Н. починала на 01.07.2005г, наследодател на жалбоподателите е била собственик на реална част с площ от
около 50 кв. м. отнети от югоизточната част на имот с идентификатор
72789.503.175, включени в границите на
ПИ 72789.503.114 собственост на
първия ответник, откъм северозападната част на този имот , при граници на тази
реална част от имота – имот
72789.51.206 на община Асеновград, имот
72789.503.175 на ищците и 72789.503.114 на първия ответник, реална част с площ
от около 54 кв. м. отнета от югоизточната част на имот с идентификатор 72789.503.175, обособена като самостоятелен
ПИ с идентификатор 72789.51.206, записан
като общинска собственост, който е разположен върху югоизточната граница на
имота на ищците и северозападната граница на имота на първия ответник , както и
че е налице грешка в кадастралната карта на с. Т.
, изразяваща се във включването на около 50 кв. м. в имота на първия ответник 72789.503.114 и
около 54 кв. м. обособени като ПИ с идентификатор
72789.51.
Жалбоподателите Н. и К. Н. са осъдени да платят на въззиваемите разноските по
делото.
Решението се обжалва изцяло. На първо място се твърди, че е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като съдът не е съобразил събраните по делото
доказателства, не ги е обсъдил законосъобразно, като правните изводи противоречат
на закона. Намира за незаконосъобразен извода на РС Асеновград, че
регулационния план от 1939 година не е приложен поради противоречие с чл.110
ал.1 от ЗТСУ. Счита за неприложен регулационния план от 1980 година. От там
намира, че имотните граници на процесния парцел от плана от 1939 година не
съответстват на кадастралната карта от 2004г. и е налице грешка и непълнота в
кадастралната карта, която трябва да се отстрани от съда. Иска се отмяна на
решението на Районен съд – Асеновград и уважаване на предявените искове.
Претендират се разноските по делото.
Постъпил е в срок отговор от Община Асеновград, с
който жалбата се намира за неоснователна, недоказана, като се твърди, че
решението е правилно и законосъобразно. Претендират се разноските по делото.
Постъпил е в срок отговор от въззиваемия Г.Д., с
който жалбата се намира за неоснователна. Иска се потвърждаване на обжалваното
решение по съображения подробно изложени в
жалбата. Претендират се направените по делото разноски.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирана страна, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
Възражението на въззиваемия
община Асеновград за недопустимост на исковете, поради поради претенции свързани с нерегулирани имоти със
статут на земеделски земи извън населеното място с.Т. е неоснователно.
Претенцията на ищците е че техния имот е владян непроменливо и спокойно в
границите си от първата регулация през 1939 година до ден днешен от тях и от
техните наследодатели и регулационния план от 1980 г. не е приложен по
отношение на имота, ето защо същият и към настоящия момент е в регулация и не
засяга никакви неурегулирани части от земеделска земя. Ето защо иска с правно
основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е допустим.
Неоснователни са обаче по същество възраженията на
жалбоподателите Н.Н. и К.Н. срещу правилността на постановеното решение на РС
Асеновград. Същото е правилно и законосъобразно макар и не поради мотивите
изложени в него. РС Асеновград приема, че
изготвената СТЕ /л.93/ и по точно устното изложение на заключението от
вещото лице по чл.200 от ГПК /л.104-л.105/ дава извод, че не е приложен
дворищно регулационния план от 1939 година по отношение на имота на жалбоподателите.
След като не е приложена дворищната регулация по плана от 1933г не са налице
основания да се счита, че регулационните граници на имота по плана от 1933 г са
имотни такива и в тези граници имотът следва да
бъде заснет в кадастралната карта от 2004 година. Тоест първата
инстанция приема, че регулационния план от 1980 година е приложен и приемането
на границите на имота на ищците от този план в кадастралната карта от 2004
година е правилно и няма грешка или непълнота в кадастралната карта. Този извод
на първата инстанция е неправилен. Първо по отношение на регулационния план от
1933г. е неправилно да се използва термина неприложен план. Това е така, защото
подобна терминология и правни последици в тогава действащия Законъ за благоустройството на населените
места въ Княжество България /отменен/ /ДВ, бр. 67 от
1905 г., отм., ДВ, бр. 117 от 31.05.1941 г./ не съществува. Приетия през
1973 година ЗТСУ не може да преурежда вече възникнали права и задължения, а и
не съдържа подобни преходни норми. Глава трета на горния ЗБНМКБ касаеща
прилагането на регулационните планове урежда вещноправния ефект от изменението на дворищната
регулация настъпващ по силата на самата регулация, а
неизпълнението на задължението за заплащане на обезщетение поражда единствено
облигационни правоотношения между страните, в тази насока е и Определение № 1196 от
11.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1379/2010 г., II г. о., ГК. Тоест
регулацията от 1933 година е била приложена и е действала до 1980 година.
Независимо от това обаче исковете на
жалбоподателите са били правилно отхвърлени. С исковата си молба те претендират
от съда да установи грешка в кадастралната карта приета със Заповед
№300-5-33/15.04.2004г. на Изпълнителния директор на АГКК за приемане на
кадастрална карта и кадастрален регистър на с.Т., община Асеновград изразена в
отнемане от имота на жалбоподателите с идентификатор 72789.503.175 на около 50 квадратни
метра площ в югоизточната част на имота неправилно включени в имот
идентификатор 72789.507.114 на Г.Д. и на около 54 квадратни метра площ в
югоизточната част на имота неправилно включени в имот идентификатор 72789.51.206
на Община Асеновград. Като основание за наличното си право на собственост върху
тези два терена ищците сочат неприлагане на регулационния план от 1980г. за
същото село по отношение на техния имот и твърдението, че тяхната
наследодателка и те са владели този имот несмущавано и необезпокоявано от 1972
година до предявяване на иска през 2016 година, общо 44 години. Като владението
е било видно от трайно и нетрайно материализираните граници на имота.
По въпроса приложен ли е регулационния план за село
Тополово от 1980 година СТЕ /л.93/, устното изложение на заключението от вещото
лице по чл.200 от ГПК пред първата инстанция /л.104-л.105/ и от изслушването на
вещото лице пред въззивната инстанция по реда на чл.267 ал.2 от ГПК /л.40/
става ясно, че същото приема регулационния план от 1980г. за приложен. Но тъй
като това е правен въпрос, то заключенията на експерта са само в помощ на съда.
От това заключение на експерта са ясни два факта. Първо от имота на ищците са
придавани части към съседните имоти в югоизточната му част, като няма
доказателства да са изплащани обезщетения за това и второ за едно от предвидените
мероприятия за които е придавана част от имота на ищците – за прекарване на
улица същото е реализирано.
Жалбоподателите Н.Н. и К.Н. се позовават на
параграф 8 ал.1 от ПР от ЗУТ и ТР №3/2010г. по т.д. №3/2010г. на ОСГК на ВКС,
като смятат, че поради неизплащане на обезщетение на собственика на имота, от
който се придават части на съседни парцели и незаемане на същите от
собствениците на съседните парцели то регулационният план от 1980г. е
неприложен и собствеността се е върнала в патримониума на тяхната
наследодателка. Това твърдение в частта му за неизплащане на обезщетенията за
придаваемите части е доказано безспорно по това дело. Недоказана обаче е
претенцията на ищците, че тези реални части не са били заети реално от
собствениците на съседните парцели и тези реални части се владеят от ищците от
1972 година до 2016 година. Като условие за неприлагане на регулацията по ЗТСУ
практиката на ВКС изисква не само неплащане на обезщетението, но и комулативно условието
от заемането на придадените имоти да са изтекли по малко от 10 години - Решение № 388 от 29.09.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 679/2009 г., II г. о., ГК, Решение №
423 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1481/2010 г., I г. о., Решение № 103 от 3.08.2012 г. на ВКС по гр. д. №
905/2010 г., I г. о., ГК.
Твърдението на жалбоподателите, че владеят тези
реални части несмущавано и необезпокоявано от 1972 година до днес не се доказва
по-никакъв начин от събраните доказателства по това дело. Първо за
претендираните около 50 квадратни метра площ в югоизточната част на имота
неправилно включени в имот идентификатор 72789.507.114 на Г.Д. се доказа
безспорно от приетата СТЕ, че по-голямата част от тази част а именно 37 кв.м. е
била предвидена за улица и това мероприятие е реализирано след 1980 година,
като едва 13 квадратни метра от претендирания терен попадат в имота на Г.Д..
Второ от разпитаните свидетели на ищците – Р. К. и П. Х. /л.86/ твърденията на
ищците за непроменливо владение на претендираните имоти от 1972 година до днес не
се доказва, напротив опровергава се. Св.К. твърди, че едва след 1983-1984
година, когато е направен пътя са сложени огради, които не са местени и до
сега. Тоест това е след регулацията от 1980 година, която е безспорно реализирана,
поне за пътя, а не преди тази дата. Това е индиция за заемане на придадените
части от парцелите на имота на ищците от новите им собственици на съседните имоти.
Показанията на св.Х. от своя страна са толкова общи и неясни относно спорния
предмет на делото, че те сами по себе си нищо не са способни да докажат. Този
свидетел само твърди, че оградите не са местени по южната страна на процесния
имот. От коя година обаче същите не са местени не става ясно. Неясно е и къде
точно са били тези огради по старата регулация от 1933г., защото познава имота
от 1960 година или по новата регулация от 1980г., защото говори за строеж на
къщата от 1984-1985г. Настоящият съд не може да приеме, че става дума за
непроменяеми огради на южната граница на процесния имот от 1960 година, защото
безспорно по делото се доказа, че в южната част на имота след 1980 година е са
отнети 37 кв.м. и е построен път. Въззивният съд като взе предвид показанията
на този свидетел, че той освен границата от южната страна от към пътя към ул.“***“
и към чешмата, другите граници на имота „отдолу и отстрани“ не ги знае стига до
извода, че този свидетел всъщност не е запознат изобщо с границите на процесния
парцел и съответно показанията му са принципни и неконкретизирани спомени за
процесния имот, които нищо не са способни да докажат по спорния предмет на това
дело. Всъщност в самата си искова претенция ищците не твърдят югоизточните
граници на имота да са ясно обозначени с ограда и тази ограда да сочи на
тяхното явно и демонстрирано владение над тези реално обособени части земя,
защото твърдят за „трайно и нетрайно материализираните граници на имота“. Терминът
нетрайно материализираните граници се разбира от настоящия съд като липса на
ограда на имота в процесната му югоизточна част. Този извод на съда се
потвърждава и от устните разяснения на вещото лице пред първата и втората
инстанция, което твърди че в спорните части на парцела няма никакви огради или подпорни
стени. Поради което твърденията на ищците – жалбоподатели за неприлагане на
регулацията от 1980 г. и тяхно владение върху реалните части от техния имот
повече от 10 години са недоказани. Поради което обжалваното решение е правилно и следва да
бъде потвърдено, макар и не по мотивите изложени в него.
Предвид изхода на делото
право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него,
съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената
претенция. Ето защо в полза на въззиваемия
Г.Д.
следва да се
присъдят разноски на основание 78 ал.3 от ГПК при следните предели. Доказани са такива направени в производството пред ОС Пловдив за
адвокатски хонорар 600 лв. Тези разноски следва да се възложат в тежест на жалбоподателите
Н. *** разноски не мога да се присъдят, защото същата е представлявана не от
юрисконсулт по нормата на чл.78 ал.8 от ГПК, а от директор на дирекция в
общината.
Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
165/05.06.2017г. на Асеновградски районен съд - ІV граждански състав,
постановено по гр.дело № 1774/2016г.
ОСЪЖДА Н.К.Н. ЕГН ********** и К.Н.Н. ЕГН **********,*** да заплатят на Г.Н.Д. ЕГН **********,***
сумата от 600 лева за разноски по
делото във въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва, при
условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на
страните пред
ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.