№ 30044
гр. София, 28.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110118685 по описа за 2022 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.
3 ГПК:
Г. Р. Ф. и М. Х. Р. са предявили срещу Е. А. В. и П. А. В., поставен под пълно запрещение,
действащ чрез настойника си Е. А. В., 1) положителен установителен иск с правно
основание чл. 124 ГПК за признаване правото им на собственост върху недвижим имот,
представляващ апартамент № 58, находящ се в ******** (предишен номер 11), *********,
съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******* по КККР на гр. София,
заедно с избено помещение № 16, придобит на основание давностно владение; 2) искане по
чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт за собственост ******** г. по
описа на нотариус ********* от РНК, с район на действие СРС, както и 3) отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 3, пр. 2 ЗС за признаване
за установено спрямо П. А. В., че учреденото в негова полза ограничено вещно право на
ползване върху 1/3 идеална част от посочения имот е погасено по давност.
Ищците твърдят, че са собственици на описания имот въз основа на давностно владение в
продължение на повече от десет години, като от 07.10.2011 г. владеят имота непрекъснато и
необезпокоявано (а ищцата Г. Р. упражнявала владение върху имота и за ищцата М. Р.).
Поддържат, че на същата дата сключили договор за продажба на наследство с *******.,
която към датата на сключването му имала качеството на наследник по закон на съпруга си
********., починал на 14.09.2010 г., като към този момент в наследството се включвала по
1/2 идеална част от два недвижими имота – от процесния апартамент № 58, както и от
апартамент № 28, находящ се в гр. ********, *********, като последният се владеел от
ответниците. Считат, че от 2011 г. досега са придобили имота по давност, поради което
молят да бъде установено вещното им право и да бъде отменен издаденият в полза на
1
ответниците констативен нотариален акт за собственост върху процесния имот на основание
наследствено правоприемство. Твърдят, че по силата на съдебно решение № 1-49-46,
постановено по гр.д.№ 45788/2009 г. по описа на СРС, 49 състав, влязло в сила на 31.10.2014
г., е възникнало пожизнено и безвъзмездно право на ползване за ответника П. В. върху 1/3
идеална част от процесния имот, но считат, че същото е погасено по давност, тъй като не е
упражнявано за период от повече от пет години предвид осъществяваната от ищците
фактическа власт върху целия имот, считано от 07.10.2011 г. до сега.
Ответниците считат, че исковете са недопустими, тъй като въпросът за претендираното от
ищците право на собственост по отношение на процесния имот във основа на договора за
продажба на наследство е предмет на разглеждане по гр. д. № 4162/2022 г. по описа на ВКС,
I ГО, като наведеното придобивно основание по това дело изключва претендираното в
настоящото производство основание за изтекла придобивна давност. По същество оспорват
исковете при твърденията, че ищците са установили фактическа власт върху процесния имот
чрез насилие, при евентуалност – по скрит начин, преди датата на сключване на договора за
продажба на наследство, тъй като лицата ********** (съпруг на ищцата М. Р.) разбили
ключалката на входната врата на имота и се нанесли в него без знанието и разрешението на
ответниците, а впоследствие предали така придобитото владение на ищците. Твърдят, че
многократно са извършвали действия, с които са се противопоставяли на установената
фактическа власт на ищците и са прекъсвали придобивната давност, тъй като са сезирали
различни институции, пред които са заявявали претенциите си за собственост, като и в хода
на гр.д. № 41664/2016 г. по описа на СРС, 151 състав и на в.гр.д. № 13959/2020 г. по описа
на СГС, II-В състав, са оспорвали претенцията на ищците чрез възражение за собственото си
вещно право върху имота. По изложените съображения поддържат да са собственици на
процесния имот на основание наследствено правоприемство от *********. и предявяват
насрещен ревандикационен иск за предаване на фактическата власт върху имота от страна
на ищците. Твърдят, че давността по отношение на учреденото право на ползване също е
била прекъсвана многократно от ответника П. В., чрез настойника му Е. В., както и от
страна на ищците с извършено съдебно признание на факт в производството по гр.д. №
41164/2016 г., в хода на което ищците са заявили, че ответникът В. притежава 2/3 идеални
части от правото на ползване върху процесния имот.
С оглед разпоредбата на чл. 154 ГПК в тежест на ищците по предявения положителен
установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК е да установят правото си на
собственост върху описания имот, придобит на наведеното основание – придобивна
давност, като докажат, че са упражнявали в продължение на 10 години непрекъснато,
спокойно и явно фактическа власт върху имота с намерение да го своят.
По предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. с чл. 59,
ал. 3, пр. 2 ЗС в тежест на ответника П. В. е да докаже упражняването на учреденото право
на ползване лично от него или чрез трето лице, на което е предоставил тази възможност
възмездно или безвъзмездно, с което да е прекъснал петгодишната давност.
2
Съдът намира, че насрещният иск отговаря на изискванията на чл. 211, ал. 1 ГПК, поради
което следва да бъде приет за съвместно разглеждане. Следва да се даде възможност на
ответниците по него да представят отговор на насрещната исковата молба, като за
процесуална икономия следва да се изготви проект за доклад по предявената насрещна
претенция в настоящото определение.
По насрещния иск с правно основание чл. 108 ЗС в тежест на ищците Е. А. В. и П. А. В. е да
установят правото си на собственост върху описания имот, придобито на наведеното
основание – наследствено правоприемство, както и упражнявана от ответниците фактическа
власт върху него към настоящия момент.
С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК безспорно и
ненуждаещо се от доказване по делото е обстоятелството, че към настоящия момент ищците
по главните искове Г. Р. Ф. и М. Х. Р. упражняват фактическа власт върху процесния имот.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът указва на ищците по насрещния иск, че не сочат
доказателства за твърдяното наследствено правоприемство и правото на собственост на
техния наследодател върху процесния имот.
При извършване на служебна проверка за редовност на исковата молба и на насрещната
искова молба съдът констатира наличие на недостатъци в тях, поради което на ищците
следва да се дадат съответни указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК.
Съдът намира възражението на ответниците за недопустимост на исковете за неоснователно,
доколкото производството по гр. д. № 4162/2022 г. по описа на ВКС, I ГО към настоящия
момент вече е приключило с окончателен съдебен акт – определение от 12.04.2023 г., с което
въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. Така между страните е
налице сила на пресъдено нещо, че Г. Р. Ф. и М. Х. Р. не са титуляри на право на
собственост върху процесния апартамент, придобито на основание договор за продажба на
наследство, но по отношение на наведеното от тях в настоящия процес придобивно
основание давност не е налице СПН и е допустимо разглеждането на това придобивно
основание в нов процес, а дали действително е осъществено валидно давностно владение в
продължение на 10 години е въпрос по основателността на претенцията, по който съдът ще
се произнесе в крайния по делото съдебен акт.
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на
повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства
по делото. Искането на ищците за събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели цели установяване на относими по делото факти във връзка с наведеното
3
придобивно основание по давност, поради което следва да бъде уважено, като с оглед
принципа на равнопоставеност на страните, следва да се уважи и искането на ответниците за
събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели за опровергаване на
твърдяното давностно владение, като на основание чл. 159, ал. 2 ГПК допускането на разпит
на трети свидетел на страните за същите обстоятелства към настоящия етап от
производството не е необходимо. Исканите от ищците съдебни удостоверения вече са
издадени. Изискването на посочените от ответниците граждански дела в цялост не е
необходимо, като в случай че страната намира за относими по отношение на настоящия
правен спор определени книжа от тези дела, същата има право да се снабди с препис от тях
(доколкото е страна по тези граждански дела) и да ги представи по настоящото дело до
обявяване на окончателния доклад по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Е. А. В. и П. А. В., действащ
чрез настойника си Е. А. В., срещу Г. Р. Ф. и М. Х. Р. насрещен иск с правно основание чл.
108 ЗС за установяване на правото им на собственост върху процесния имот на основание
наследствено правоприемство и за осъждане на ответниците да им предадат фактическата
власт върху имота, представляващ апартамент № 58, находящ се в ******** (предишен
номер 11), *********, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *******
по КККР на гр. София, заедно с избено помещение № 16.
УКАЗВА на ответниците по насрещния иск Г. Р. Ф. и М. Х. Р., че в едномесечен срок от
получаване на препис от настоящото определение следва да подадат писмен отговор със
съдържанието по чл. 131 ГПК.
УКАЗВА на ответниците по насрещния иск, че ако в установения срок не подадат писмен
отговор, не вземат становище, не направят възражения, не оспорят истинността на
представен документ или не упражнят правата си: да предявят инцидентен установителен
иск или да привлекат трето лице – помагач, те губят възможността да направят това по-
късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.10.2023 г. от 15:00
ч., за което страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на ищците Г. Р. Ф. и М. Х. Р. на основание чл. 129, ал. 2 ГПК в едноседмичен срок
от получаване на препис от настоящото определение с писмена молба с препис за
насрещните страни да уточнят при какви квоти твърдят да са придобили правото на
собственост върху процесния имот на основание давностно владение, като ги
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната.
УКАЗВА на ищците по насрещния иск Е. А. В. и П. А. В. на основание чл. 129, ал. 2 ГПК в
4
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение с писмена молба с
препис за насрещните страни да уточнят при какви квоти претендират да са придобили
правото на собственост върху процесния имот на основание наследствено правоприемство,
като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанията насрещната искова молба
ще бъде върната.
ПРИЕМА приложените към исковата молба, допълнителната искова молба от 19.04.2022 г.
и отговора на исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим
на довеждане от ищците за установяване на твърдяното давностно владение, както и чрез
разпит на двама свидетели при режим на довеждане от ответниците за опровергаване на
твърденията за осъществено давностно владение.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответниците за изискване на описаните граждански дела за
послужване.
ДА СЕ ИЗИСКА от Столична община, район „Връбница“, дирекция „Общински приходи“,
удостоверение за данъчна оценка на ограничено вещно право на ползване върху процесния
имот към м. април 2022 г., с оглед определяне цената на иска по чл. 124 ГПК, вр. с чл. 59, ал.
3, пр. 2 ЗС и дължимата държавна такса.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото,
да се връчи на страните, а на ищците да се изпрати и препис от отговора на исковата молба с
насрещната искова молба и приложенията към тях.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5