Р Е Ш Е Н И Е
№………/…………..
Гр. София, ………....2020г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на десети март през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря ТАНЯ
СТОЯНОВА като разгледа т.д.№ 2406
по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 626 от ТЗ.
Подадена е молба по
чл. 625 от ТЗ от кредитор-молител „С.М.-****“
ЕООД, в която се твърди, че ответното дружество – „Е.Б.“ ЕООД е в състояние на
неплатежоспособност, тъй като има задължения по търговска сделка към молителя,
а именно за възнаграждение за монтаж на ПСОВ в с.Соколово, обл. Велико Търново
по издадени три фактури съответно № **********/16.07.2018г.,
№**********/10.08.2018г. и №**********/19.10.2018г., като само по първата от
тях е извършено плащане в размер на 12 000 лв., а задълженията са общо в
размер на 84 000лв.. Предвид горното се иска откриване на производство по
несъстоятелност, с начална дата на
неплатежоспособността – 20.10.2018г., със законните последици. В хода на
производството молителят поддържа молбата си чрез процесуалния си представител
– адв. Златева като претендира уважаване на молбата и присъждане на разноски по
списък.
Ответникът „Е.Б.“ ЕООД, призован по реда на чл. 50, ал.2
във връзка с ал.4 от ГПК и чл. 619 от ТЗ, не е подал отговор на молбата и не
изразява становище по делото.
Съдът като
обсъди доводите по молбата и събраните по делото писмени доказателства,
включително при упражняване на правомощията на съда по чл. 621а от ТЗ, намира
за установено следното:
С исковата
молба са представени трите процесни фактури, съответно №
**********/16.07.2018г., №**********/10.08.2018г. и №**********/19.10.2018г.,
по които получател е ответника, а доставчик – кредитора –молител, като същите
са съответно за авансово плащане за монтаж на ПСОВ, а последната фактура от
19.10.2018г. е за монтаж на ПСОВ – с. Соколово, като по нея са приспаднати
двата аванса от по 10 000 лв. без ДДС и дължимата сума е общо 72 000
лв. с начислен ДДС. Представено е преводно нареждане за заплащане на сумата по
първата фактура от 19.07.2018г.
Съгласно
постъпилото писмо от МВР –СДВР отдел „Пътна полиция“ от 21.01.2020г. с
приложена към него справка, ответното дружество е имало един брой регистрирано
МПС, а именно описаното Ауди А8.
Съгласно предоставена информация по делото от
НАП с писмо с вх.№7246/21.01.2020г. и приложените две Постановления за налагане
на обезпечителни мерки по изпълнително дело № *********/2016 г. са наложени
обезпечителни мерки, запор върху банкова сметка *** Е.Б. ЕООД с общо задължение от 95 978,70 лева,
представляващи главница от 56 012,44 лева и лихви в размер на 39 966,26 лева в
описаните банки – „ОББ“ АД, ТБ Пиреос, „Юробанк и еф джи България“ и
„Инвестбанк“ АД.
С писмо с
вх.№6834/20.01.2020г. са представени заверени копия на ГДД на дружеството за
периода от 2014г. до 2018г. на стр. 35 и следващите от делото.
На стр. 69 и
следващите с писмо от АВ от 16.01.2020г. е представена справка за вписванията и
заличаванията по имотната партида на ответника, като има такива за гр.
Пазарджик, а именно за закупувани и продавани ниви в землището на с. Овчеполци,
обл. Пазарджик.
По делото е
изслушано заключение на съдебно-икономическа експертиза, изготвено от вещото
лице В.Ц., което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и
компетентно и не се оспорва от страните. От експертизата се установява, че са
издадени процесните три фактури за възнаграждение
за монтаж на ПСОВ в с.Соколово, обл. Велико Търново съответно №
**********/16.07.2018г., №**********/10.08.2018г. и №**********/19.10.2018г. от
молителя, като с преводно нареждане от 19.07.2018 г., за Е.Б. ЕООД е заплатена
по сметка на С.М. ЕООД в Уникредит Булбанк, сумата от 12 000 лева и основание
за превода „ Фактура **********/16.07.2018 г. , а наредител на плащането е Бед
компани ЕООД. От аналитичния регистър на С.М. ЕООД по счетоводна сметка 411
„Клиенти“ за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г. вещото лице е установило,
че към момента Е.Б. ЕООД има задължение към молителя в размер на 84 000 лева. Сумите
по вземането на С.М. ЕООД са надлежно осчетоводени по дебита на сметка 411
„Клиенти“. От таблиците на стр. 4 от
заключението е видно, че към момента на заключението мораторната лихва върху
неизплатените главници по фактурите е съответно: сумата от 1880.00лв. по
Фактура № **********/19.10.2018 г. за период от 11.08.2018г. до датата на
заключението – 25.02.2020 г.; сумата от 9880.00лв. по
фактура № **********/19.10.2018 г. за период от 20.10.2018г. до датата на
заключението – 25.02.2020 г. Според експерта общо задължение на ответника към
молителя, включващо главница и мораторни лихви възлиза на сумата от 95 860 лева.
След извършена проверка в Търговски регистър вещото лице е установило, че е
публикуван ГФО за 2016 г., като данните по него са представени в таблица по
задача 3.1. Видно от така приложения Баланс на дружеството към 31.12.2015 г. се
установява, че активът е формиран от текущи активи, представляващи парични
средства в общ размер на 262 704,29 лева, като от тях 261 555,44 лева с в брой
на каса, а останалите 1148,55 лева с в разплащателни сметки. Пасивът на Баланса
е формиран от дяловия капитал в размер на 5000 лева, неразпределена печалба 190
557,71 лева и данъчни задължения в общ размер на 67 227,85 лева. Инкасирана е
минимална загуба от текущата година от 81,27 лева. Обобщената структура на
текущите активи и пасиви, пасивите и собствен капитал, показва, че са налице текущи
активи – парични средства равни на 262 х.лв., а краткосрочните задължения
– данъчни задължения са 67 х.лв., което формира коефициент на обща ликвидност
3,91. Данните за баланса за 2016г. са представени в таблица по задача 3,2 от
експертизата, като според експерта структурата на актива и пасива на
дружеството е непроменена спрямо предходната година и дружеството не е
осъществявало дейност, видно от ОПР и ГДД пред НАП. Вещото лице е изразило
резерви относно наличността на паричните средства в брой, които остават
идентични като размер с този през 2015 г. Констатирано е и отклонението между
данните, посочени в баланса за 2016 г. и писмо от НАП с вх. № на СГС -
7246/21.01.2020 г. / стр.30 от делото /, от което е видно, че е образувано
изпълнително дело № *********/2016 г., по което към 11.11.2016 г. „Е.Б.“ ЕООД
има данъчни задължения в общ размер на 86 611,44 лева, представляващи главница
56 012,44 лева и лихва 30 599 лева. Сумата
на данъчните задължения към 31.12.2016 г. по баланс са в размер на 67 227,85
лева, поради което за определяне на структурата на пасивите вещото лице възприема
данните на НАП. Въз основа на горното според вещото лице текущи активи – парични средства са 262 х.лв., а краткосрочните задължения –
данъчни задължения = 87 х.лв.,
което формира коефициент на обща ликвидност 3,01. При проверка в Търговски
регистър вещото лице е установило наличието и на непубликуван баланс за 2018 г.
с налични в него данни за „Предходна година“, като данните по същия са
представени в таблицата по задача 3.3 на стр.9 и 10 от заключението. Видно от така баланса на дружеството към
31.12.2017 г., активът е формиран от текущи активи, представляващи парични
средства в общ размер на 719 020,73 лева, като от тях 718 131,28 лева са в брой
на каса, а останалите 889,45 лева са в разплащателни сметки. Пасивът на баланса
е формиран от дяловия капитал в размер на 5000 лева, неразпределена печалба 190
557,71 лева. Формирана е печалба от дейността в размер на 81 578,10 лева, която е увеличила общата
стойност на Собствения капитал до 277 135,81 лева. Отчетени са данъчни
задължения в общ размер на 27 971,59 лева. В пасива са отразени и приходи за
бъдещи периоди на обща стойност от 413 913,33 лева. Вещото лице констатира, че
в приложения ОПР към непубликувания баланс за 2018 г. не е отчетена дейност на
дружеството, като приходите и разходите са с нулеви стойности. От приложената
по делото данъчна информация / стр.33/ е видно, че липсва подадена ГДД за 2017
г., като тези констатации не кореспондират с инкасираната печалба от дейността,
посочена в баланса в общ размер на 81 578,10 лева. Въз основата на информация за липсата на
дейност, вещото лице изразява и резерви по отношение на формираните парични
средства в брой към 31.12.2017 г. в размер на 718 131,28 лева, които са с
увеличение от 273 % спрямо паричните средства през 2015 г. и 2016 г. Сумата на данъчните задължения към 31.12.2017
г. по баланс е в размер на 27 971,59 лева, като в информацията, предоставена от
НАП, липсват такива данни, поради което вещото лице е посочило, че изчисляване
на коефициентите за ликвидност за 2017 г. ще доведе до нереални стойности за
действителното финансово състояние на „Е.Б.“ ЕООД. При проверка в Търговски
регистър експертът е установил наличието на непубликуван баланс за 2018 г.,
данните за който са представени в табличен вид в отговор по т.3.4 от
заключението. Видно от така приложения Баланс на дружеството към 31.12.2018 г. активът
е формиран от финансови дълготрайни активи, представляващи „Други заеми“ в
размер на 917123,16 лева, имащи дългосрочен характер. Текущите активи са
формирани от вземания на стойност от 48 500 лева и парични средства в общ
размер на 3 517 лева, всичките в разплащателни сметки. Пасивът на Баланса е
формиран от дяловия капитал в размер на 5000 лева, неразпределена печалба 275
135,81 лева, като е формирана и печалба от дейността в размер на 6937 лева, която е увеличила общата стойност
на Собствения капитал до 284 072,81 лева. Отчетени са задължения към доставчици
на стойност от 81 820,40 лева, като вещото лице не разполага с информация в
тази сума дали е включено и задължението към С.М.-****г. Данъчните задължения
са с нулева стойност, но съгласно предоставената информация от НАП / стр.32 от
делото /, към 06.07.2018 г. общото задължение към фиска на ответното дружество
е в размер на 95 987,70 лева. В пасива са отразени и приходи за бъдещи периоди
на обща стойност от 602 505 лева. Предвид горното по баланс съпоставката е: текущи
активи – вземания / 48 х.лв. / + парични
средства / 4 х.лв. / = 52 х.лв. и
краткосрочните задължения – получени аванси / 1 х.лв. / + задължения към
доставчици / 81 х.лв / = 82 х.лв.
Според експерта коригираната структура с включен размер на данъчните задължения
и задължението към С.М.-****г., води до това, че текущите активи са общо 52
хил.лв., включващи вземания / 48 х.лв. /
+ парични средства / 4 х.лв. /, а краткосрочните задължения – получени аванси /
1 х.лв. / + задължения към доставчици / 84 х.лв / + данъчни задължения / 96
х.лв. / възлизат на 181 х.лв. На база данните в ГФО на „Е.Б.” ЕООД към
31.12.2018 г. са изчислени следните коефициенти на ликвидност:
Вид |
Коефициент
с корекция |
Обща ликвидност |
0.29 |
Бърза ликвидност |
0.29 |
Незабавна ликвидност |
0.29 |
Абсолютналиквидност |
0.02 |
Съгласно констатираното в т.1 и т. 3 и 4 от констативно-съобразителната
част, вещото лице приема за трайно необслужвани следните задължения на
ответника: към С.М. ЕООД – 84 000,00 лева и към Национална агенция за приходите
в размер на 95 978,70 лева. Вещото лице сочи, че не е успяло да установи
контакт с представители на ответното дружество, поради което не може да изготви
списък със сумите и получателите на предоставените от дружеството дългосрочни
заеми, както и със структурата на краткосрочните си вземания, отразени в
баланса за 2018 г., както и че дружеството не разполага с други дълготрайни
активи. Според експерта последното извършено плащане на ответника по
задължението му към С.М.-****г. е на 19.07.2018 г., като няма данни и за
извършени погасителни плащания по задълженията на дружеството към НАП. На база
на изчислените коефициенти на ликвидност, а именно:
Вид |
2015 |
2016 |
2017 |
2018 |
2018
кор. |
Обща ликвидност |
3.91 |
3.01 |
х |
0.63 |
0.29 |
Бърза ликвидност |
3.91 |
3.01 |
х |
0.63 |
0.29 |
Незабавна ликвидност |
3.91 |
3.01 |
х |
0.63 |
0.29 |
Абсолютна ликвидност |
3.91 |
3.01 |
х |
0.04 |
0.02 |
Мнението на експерта е, че дружеството условно е можело
да посреща задълженията си през 2018 г., чрез наличните си краткотрайни активи
в рамките от 0,2 % с паричните си
средства и до 29 % с всичките си краткотрайни / текущи активи /. Експертът е
изчислил и коефициените за рентабилност, както и показателите за финансова
автономност на ответното дружество, като същите са следните: Показатели за
ефективност към 31.12.2015 г. КЕП = 15/15 = 1 КЕР = 15/15 = 1 Показатели
за ефективност към 31.12.2018 г. КЕП = 352/345 = 1,02 КЕР = 345/352 = 0,98 Показатели
на рентабилност за 2015 г. КРПП = 0 / 15 = 0 КРСК = 0 / 5 = 0 КРП = 0 / 67 =
0 ККА = 0 / 263 = 0 Показатели
на рентабилност за 2018 г. - КРПП = 7 / 352 =
0,01 КРСК = 7 / 5 =
1,4 КРП = 7 / 83 =
0,08 ККА = 7 / 969 = 0.
Според експерта коефициентите на автономност и
задлъжнялост за 2018 г. са съобразно собствен капитал – 195 х.лв. и пасиви
- 82 х.лв., КЗ – 0,42, КА- 2,37. Вещото
лице сочи, че не е успяло да установи контакт с представители на ответника и да
се запознае със счетоводната му документация. Установените по баланс за 2018 г.
предоставени парични заеми от Е.Б. ЕООД на трети лица в обща размер на 917
123,16 лева са с неизяснена структура по заемополучатели, размер, падеж и др.
Вземанията на дружеството по баланса за 2018 г. са на стойност от 48 500 лева,
но вещото лице няма данни за конкретните суми и контрагенти. Установените
парични средства по разплащателни сметки в размер на 3517,07 лева са с наложени
обезпечителни мерки.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно легалното определение, дадено в разпоредбата
на чл. 608 ал. 1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по
търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с
търговската му дейност, а от 13.05.06г. - и частни държавни вземания. Свръхзадължеността съгласно
чл. 742 от ТЗ от своя страна е състояние, при което цялото имущество на едно
търговско дружество е недостатъчно за да покрие задълженията му. Молителят – кредитор следва да установи наличието на вземане срещу
ответника – търговско дружество, както и състоянието на неплатежоспособност.
Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, но
съгласно ал. 3 на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособност може да е налице и когато
длъжникът е платил или е в състояние да плати частично само вземанията на
отделни кредитири. Съгласно ал.4 на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособност се
предполага и ако по изпълнително дело, образувано за изпълнение на влязъл в
сила акт на кредитора, подал молбата по чл.625 от ТЗ вземането е останало изцяло
или частично неудовлетворено в рамките на шест месеца след получаване на
поканата за доброволно изпълнение. В тежест на длъжника е да обори презумпциите
на чл. 608 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено -
финансовото състояние на предприятието му, от което да се изведе възможността да погасява задълженията си. При този анализ се използват различни
икономически и финансови показатели, като водещи показатели при преценка
състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на
длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се
формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена
част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Съгласно константната практика на ВКС, включително и по
чл. 290 от ГПК, а именно решение № 64/23.03.2010г. по т.д.№ 959/2009г., ІІ т.о.
и др. в тежест на длъжника е да докаже, че е изпълнил
задълженията си или че разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията му без опасност за интересите на кредиторите, като докаже, че е платежоспособен и е в състояние
да изпълни задълженията си, включително и към момента на тяхната
изискуемост. При извършване на финансово-икономическия анализ на състоянието на
ответното дружество се изследват показателите на ликвидност и финансова
автономност, като се взима предвид, че краткотрайните активи на предприятието,
за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един
отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес и
променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице
текущи постъпления, които именно са източника за погасяване на краткосрочните /текущите/ задължения на едно нормално
развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка
състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника
да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като
съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към
краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Краткотрайните активи се
класифицират в 4-ри групи: материални запаси /материали, стоки и готова
продукция/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 год/, краткосрочни финансови
средства /акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е.
за препродажба/ и налични парични средства, като групите освен по вида, се
различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка
ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на
справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при
преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента
на ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. При
коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткосрочни
активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти
на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи
краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Водещ показател за
установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът
на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към
краткосрочните задължения. За норма при коефициента на обща ликвидност се
приема, че следва да е «1», тъй като в този случай дружеството може да покрие
своите текущи задължения с всички краткотрайни активи.
По делото безспорно се установи, че
ответникът е търговец и има неизплатени парични задължения както към кредитора
молител, така и към другите си кредитори, които са установени от вещото лице по
съдебно-икономическата експертиза, и именно има публичноправни задължения към
НАП, които са предмет и на образувано изпълнително дело № *********/2016г.,
чийто размер е 86 611,44 л. към 11.11.2016г. Към дата 06.07.2018г.
задълженията към НАП съгласно предоставената информация са в общ размер на
95 987,70 лв. Съдът намира, че следва да кредитира алтернативния вариант
на баланс, при който освен задълженията, отразени по баланса за 2018г. са
включени и задълженията към НАП и по който съгласно експертното заключение, коефициентите
на обща, бърза и незабавна ликвидност са 0,29, а на абсолютна – 0,02. Следва да
се отбележи, че дори и без да се коригира баланса с отразяване на данъчните
задължения и тези към молителя, коефициентът на обща ликвидност на ответното
дружество към 31.12.2018г. е 0,63, т.е. очевидно е, че с краткотрайните си
активи ответникът не би могъл да обслужва краткосрочните си задължения и е в
състояние на неплатежоспособност. Предвид горното съдът намира, че от
комплексните събрани по делото доказателства се установи и че ответникът е в
състояние на неплатежоспособност. Съдът приема, че състоянието на
неплатежеспособност е трайно предвид установената тенденция на ниска
събираемост на вземанията, а именно налице са данни за образувано изпълнително
дело за събиране на вземането на НАП от 2016г., по което все още не е погасено
задължението, поради което искането на за откриване на производство по несъстоятелност
е основателно.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
молбата следва да бъде уважена, като бъде открито производство и обявена
неплатежоспособността на ответника. Предвид горното съдът не следва да се
произнася по евентуално заявеното основание – свръхзадълженост.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът не е длъжен
да възприеме твърдяната от молителя, а следва да прецени същата съобразно
данните по делото. Последователно в практиката си ВКС приема, че
неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ е обективно
финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни парично задължение
по търговска сделка, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово
състояние към момента на постановяване на съдебното решение. В този смисъл са постановените
от ВКС решения: Р №64/9.ІІ.2005 г. по гр.д. № 466/ 2004 г., Р № 549/27. Х.2008
г. по т.д. № 239/ 2008 г., Р №657/ 7. ХІ.2006 г. и др., както и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК и следователно задължително за съдилищата решение № 115/25.06.2010г. по
т.д.№ 169/2010г., в което се приема, че за да е налице
състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое
изискуемо парично задължение, но същото да е по търговска сделка и длъжникът да
не е в състояние да го изпълни. Молителят претендира за начална дата на неплатежоспособността
да се приеме дата 20.10.2018г., която е деня, следващ падежа на последната
фактура, по която има вземане към ответника. Липсата на плащане само към един
кредитор не обуславя състояние на неплатежоспособност, а кредиторът-молител не
е поискал експертът да установи показателите към конкретно сочената дата. Съдът
намира, че доколкото не се установи конкретно по-ранна дата за цялостно спиране
на плащанията на ответника, респ. не е налице позоваване на някоя от
презумпциите, а изчисленията по експертното заключение на вещото лице са към
края на счетоводната година – 31.12.2018г., то като начална дата на
неплатежоспобност следва да приеме 31.12.2018г., тъй като към този момент
безспорно задълженията към кредитора-молител са възникнали, изискуеми и следва
да отразени счетоводно и въз основа на данните по съставения годишен баланс е
видно, че не са могли да бъдат погасени с наличните парични средства от
длъжника, а от съставения алтернативен вариант на баланс е видно, че длъжникът
изцяло не е бил в състояние да покрие краткосрочните си задължения с
краткотрайните си активи. Към тази дата по алтернативен вариант, коефициентът
на обща ликвидност на ответното дружество е доста под норматива от единица. Предвид
горното съдът намира, че за начална дата на неплатежоспособността следва да се
приеме дата 31.12.2018г.
Съдът е постановил определение по реда на чл. 629б от ТЗ от 10.03.2020г.,
вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ под №3662, том 66, с което е определил начални
разноски за привнасяне от кредиторите на ответника в 14дневен срок. Срокът е
изтекъл и няма данни да са привнесени разноски. Предвид горното съдът намира,
че решението следва да е с диспозитив по чл. 632 от ТЗ.
С оглед изхода на спора на молителя следва да бъдат присъдени и направените
по делото разноски, които включват сумата от 250 лв. – държавна такса, 800лв. –
депозит за вещо лице, 960 лв. – адвокатско възнаграждение с начислен ДДС, за
което са представени фактура и отчет по сметка от банка, или общо разноски в
размер на 2010 лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Е.Б.“ ЕООД,
ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление ***, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА –31.12.2018г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника „Е.Б.“ ЕООД.
ОБЯВЯВА „Е.Б.“ ЕООД, в несъстоятелност.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване
дейността предприятието.
СПИРА производството по несъстоятелност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „Е.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на „С.М.-****“ ЕООД, ЕИК ***********,
със седалище и адрес на управление *** и съдебен адрес *** – адв. З., сумата от
2010 лв. / две хиляди и десет лева/ - съдебно-деловодни разноски.
Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в
търговския регистър.
Препис от решението да се
изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в Търговския регистър
на основание чл.622 от ТЗ. Да се обяви и покана за ПСК.
СЪДИЯ: