Решение по дело №772/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 145 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ вр. с чл. 215, ал.1 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба от Д. Й. К. от гр.Койнаре, ул „Софроний Врачански“ №14, чрез адв.Р. М. от АК-Плевен, гр.Плевен, ул „Полтава“№5, оф.2 против Заповед №РД-11-121/10.08.2023 год. на кмета на община Червен бряг.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна и постановена в противоречие с целта на закона. С обжалваната заповед е наредено да се премахна строеж „Сграда", находяща се в гр.Койнаре, УПИ XIII-1372 кв.73а. Административният орган е установил, че сградата е с размери 14,70м. х 24,65м., изпълнена е с бетонни блокчета, метална конструкция и частично облицован с OSB плоскости, двускатен покрив, метална конструкция, върху която има профилна ламарина. Оспорва констатацията, че т.нар."сграда" е изградена по североизточната граница на УПИ XIII-1372 кв.73а, счита, че това обективно не отговаря на истината, сградата е разположена на около 4 метра от границата на имота. Възразява и срещу констатацията, че „извършените СМР представляват строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ. По така направеното описание, и естеството на сградата не може да се направи категоричен извод, че сградата представлява строеж, още повече че самият административен орган обсъжда процесния обект като строително- монтажни работи. Твърди, че са недостатъчни аргументите на административният орган защо счита, че сграда от метална конструкция е строеж. В заключение моли съда да отмени изцяло оспорваната заповед със законните последици, претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.М. с пълномощно на л.6 от делото, която поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли за отмяна на заповедта. Претендира разноски.

Ответникът-кмет на община Червен бряг, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт И. с пълномощно на л.80 от делото, която оспорва жалбата, моли съда да я отхвърли, претендира разноски.

Административен съд гр. Плевен, пети състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт и съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 23.03.2022 год. до кмета на община Червен бряг е постъпила приложената на л.37 от делото жалба, в която се сочи, че съседът му-настоящ жалбоподател, е изградил почти на регулационната линия складово помещение, чийто покрив е с наклон към неговия имот, няма поставени улуци и всичката дъждовна вода се излива в неговия имот, което причинява вреди в дворното място и на сградата.

Жалбоподателят е уведомен с приложеното на л.35 от делото писмо, че служители на община Червен бряг са извършили проверка и са констатирали наличието на изградено складово помещение, чийто покрив е с наклон към съседния имот, навлиза около 50 см. При валежи водите попадат в него, което с времето е причинило овлажняване на основите на сграда-собственост на съседа. Указано е на Кунински да постави улуци на границата за отвеждане на дъждовните води в собствения му имот.

Жалбоподателят е уведомил кмета на общината, че съседният имот навлиза с два метра в неговия, поради което не възнамерява да поставя улуци, както и да бъде указано на съседа да премести входната порта на имота си –писмо на л.33.

Последвала е нова жалба от съседа – л.32, до кмета на общината, че предписанието за поставяне на улуци от Кунински не е изпълнено.

Същевременно е постъпил сигнал и от друго лице до Началника на РДНСК-Плевен, за наличие на изградени сгради и навеси, собственост на жалбоподателя, за които няма издадени строителни книжа и които не са въвеждани в експлоатация.

Жалбата е препратена на кмета на община Червен бряг за извършване на проверка и предприемане на действия по компетентност-писмо на л.28, за което сигналоподателят е уведомен.

Във връзка с постъпилия сигнал, кметът на община Червен бряг е изискал от жалбоподателя в определен срок да представи документи за собственост на парцела и строителни книжа и документи, удостоверяващи законността на изградената сграда в същия парцел-писмо на л.22. Такива по делото няма приложени.

С приобщената на л.21 от делото Заповед №РД-11-67/17.05.2023 год. кметът на общината е назначил поименно определена комисия, която да извърши проверка на място и по документи, относно законността на изградената сграда в гр.Койнаре, УПИ XIII-1372, кв.73а. Разпоредено е със заповедта жалбоподателят да осигури достъп до имота за извършване на проверка от комисията. Заповедта е получена от Кунински на 23.05.2023 год.-обр. разписка на л.20.

На 2.06.2023 год.определената с горната заповед Комисия е извършила проверка в имота на жалбоподателя, за което е съставила Констативен акт №1/2.06.2023 год.и е констатирала налична в имота сграда с размери 14,70м х 24,65м, изградена по североизточната граница в У ПИ XIII-1372, кв.73а по плана на гр. Койнаре. Описано е в КА, че строежът е изпълнен от бетонни блокчета, метална конструкция и частично облицован с OSB плоскости. Покривът е двускатен, с метална конструкция, върху която има профилна ламарина. Констатирано е, че реализираната сграда с площ около 360 кв.м. е изградена в собствен имот в непосредствена близост по границата със съседен УПИ. За сградата не са представени технически инвестиционен проект, одобрен от Главен архитект на Община Червен бряг. Няма издадено и влязло в сила Разрешение за строеж. Екземпляр от КА е залепен на обекта на 2.06.2023 год. в присъствието на свидетелите Цв.Б. и И. К., които са положили своите подписи, посочени като свидетели при отказ или отсъствие на извършителя на строежа. Приложени са и снимки за залепването-л.15. Против констативния акт не са постъпили възражения, видно от документа на л.14 от делото.

Издадена е оспорената в настоящото производство Заповед №РД-11-121/10.08.2023 год. на кмета на община Червен бряг. В мотивите на заповедта е прието за установено следното: Урегулиран поземлен имот (УПИ) XIII-1372, кв.73а по плана на гр. Койнаре е собственост на Д. Й. К. съобразно н.а.№59/2014г., вписан в CB-Червен бряг с вх.№1828. Сградата е с размери 14,70м х 24,65м, изградена е по североизточната граница в УПИ XIII-1372, кв.73а по плана на гр. Койнаре. Строежът е изпълнен от бетонни блокчета, метална конструкция и частично облицован с OSB плоскости. Покривът е двускатен, с метална конструкция, върху която има профилна ламарина.

Описано е още в заповедта, че с писмо изх.№44-Д-101 /27.03.2023г. до Д. Й. К., е поискано да се представят строителни книжа и документи, удостоверяващи законността на изградената сграда. За строеж „Сграда “ не са представени строителни книжа и документи. Изпълнен е по стопански начин. С Констативен акт №1/02.06.2023г. е сложено начало на административно производство по чл.225а, ал.1 от Закона за устройство на територията за премахване на незаконно строителство на строеж „Сграда", находящ се в гр. Койнаре, Община Червен бряг, област Плевен, УПИ XIII-1372, кв.73а по плана на гр. Койнаре. Констативен акт №1/02.06.2023г. е изготвен в присъствието на възложителя на строежа Д. Й. К.. Констативен акт №1/02.06.2023г. е отказан да бъде получен от извършителя, за което същият е подписан в присъствието на двама свидетели и е поставен, чрез залепване на обекта на 2.06.2023г. в 11:30часа. Съгласно Констативен протокол от 12.06.2023г., по връченият Констативен акт №1/02.06.2023г. в законоустановения срок не са постъпили възражения.

Прието е в оспорената заповед още, че извършените строителни и монтажни работи по своето същество представляват строеж по смисъла на §5, т.38 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията (ДР на ЗУТ), за което е необходимо издаване на разрешение за строеж въз основа на одобрен инвестиционен проект. Строежът е изграден без разрешение за строеж, което е в нарушение на чл.148, ал.1 от Закона за устройство на територията. Установен е незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от Закона за устройство на територията, който подлежи на премахване.

С оглед на изложените мотиви, с диспозитива на заповедта е разпоредено на жалбоподателя, като възложител и извършител на незаконен строеж, да премахне строеж „Сграда ", изграден в гр. Койнаре, община Червен бряг, област Плевен, УПИ ХШ-1372, кв.73а по плана на гр. Койнаре, с административен адрес: Община Червен бряг, гр. Койнаре, ул. „Св. Св. Кирил и Методий". Определен е двумесечен срок от влизането в сила на заповедта за доброволно изпълнение на премахването, като в този срок Д. Й. К., да премахне незаконен строеж „Сграда", изграден в УПИ ХШ-1372, кв.73а по плана на гр. Койнаре, Община Червен бряг, Област Плевен, при спазване на Наредба №2 за минимални изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. При неспазване на срока за доброволно изпълнение, е разпоредено да се извърши принудително премахване на строежите по реда на „Наредба на Общински съвет Червен бряг за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от Община Червен бряг“ (приета с решение No867/11.09.2014r. на Общински съвет Червен бряг), като за разходите по премахването се предприемат действия за събиране на вземането по реда на чл.418 от Гражданскопроцесуалния кодекс ГПК).

Оспорената заповед е връчена на адресата си на 17.08.2023 год., а жалбата против същата е подадена чрез административния орган и е заведена с вх.№44-Д-339/31.08.2023 год.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице-адресат на заповедта, имащо правен интерес от оспорването, и в определения от закона срок, поради което е допустима.

По същество жалбата е неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен орган – кметът на община Червен бряг, в съответствие с нормата на чл. 225а, ал.1 ЗУТ, според която кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ или на части от тях. Видно е от заключението на ВЛ С. по назначената СТЕ, която съдът кредитира с доверие като компетентно и обективно, че процесната сграда, съставляваща навес, е пета категория съобразно чл.137, ал.1, т.5, б.“в“ от ЗУТ и за нея няма издадено разрешение за строеж.

Заповедта е издадена и в съответната писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Спазена е предвидената в чл. 225а, ал.2 ЗУТ процедура. Съставен е констативен акт № 1 от 2.06.2023 год., с който е установено незаконното строителство, осъществено без каквито и да е строителни книжа, който е отказано да бъде получен от извършителя, поради което е подписан от двама свидетели и е залепен на самия обект на 2.06.2023 год.

Заповедта е издадена в съответствие с приложимия материален закон.

Безспорно по делото се установява, включително от СТЕ, изготвена от ВЛ С. С., че в УПИ XIII-1372, кв.73а по плана на гр. Койнаре има построен навес с метална конструкция, бетонова основа, двускатен покрив, с покритие от профилирана ламарина и ограждащи стени от бетонови блокчета и OSB плоскости. Североизточната стена на навеса представлява плътна ограда между УПИ XIII-1372 и УПИ XII-1372. Навесът е с размери в план 14,70м./24,70м., с височина до билото 3,90м. и до кота корниз 3,00м. Този процесен навес, описан от ВЛ С., е описан при същите параметри и в оспорената заповед. Според заключението на ВЛ С., което съдът приема като задълбочено, обективно, отговарящо на поставените въпроси и неоспорено от страните, по т.1, процесната сграда съставлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ЗУТ. Строежи съгласно §5, т.38 от ДР на ЗУТ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. ВЛ С. е посочило, че изградената в УПИ от жалбоподателя сграда е такава на допълващото застрояване, което съобразно чл.41 от ЗУТ, се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план. Съгласно действащия застроителен и регулационен план на гр. Койнаре, одобрен със Заповед №3082/ 1986год., обаче, УПИ X1II-1372, кв.73а е предвиден за жилищно застрояване. В имота няма реализирано основно жилищно застрояване. Не е изготвен и одобрен ПУП-ПЗ за промяна на предназначението на имота и застрояването в него. Когато допълващо застрояване не е предвидено с действащия подробен устройствен план, то се допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на допълващо застрояване само между два урегулирани поземлени имота. Допуснатото застрояване се отразява служебно в действащия подробен устройствен план. Съобразно разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗУТ, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за постройките на допълващото застрояване, каквато е процесната, с изключение на постройките, предназначени за производство, обществено обслужване или търговия и постройките по чл. 151, ал. 1. Съгласно чл.147, ал.2 от ЗУТ, за строежите по ал. 1, т. 1, 3, 4, 5, 6, 7 и 17 се представя становище на инженер-конструктор с указания за изпълнението им, а в случаите по т. 14 - се представят становища на инженер-конструктор, на електроинженер и/или на инженер по топлотехника с чертежи, схеми, изчисления и указания за изпълнението им и становище, с което са определени условията за присъединяване към разпределителната мрежа. Т.е., за изградения обект „Навес“, съставляващ строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, трябва да има виза за проектиране, становище от инженер конструктор и на база на тях да бъде издадено разрешение за строеж. Безспорно се установява от заключението на ВЛ С. по т.4, а и това не се оспорва от жалбоподателя, че за процесния навес, съставляващ строеж, няма издадени никакви строителни книжа. При разпита си в съдебно заседание ВЛ С. съобщава, че строежът е пета категория. Следователно е налице незаконен строеж в хипотезата на чл. 225, ал.2, т. 2 ЗУТ.

Строежът не може да се квалифицира и като търпим по смисъла на §127 от ПЗР на ЗУТ. Според заключението на ВЛ С., североизточната стена на навеса представлява плътна ограда между УПИ XIII-1372, кв.73 и УПИ XII-1372, кв.73. По делото е назначена и съдебно-техническа експертиза, която е изготвена от ВЛ-геодезист и която съдът също кредитира с доверие като обективно и компетентно, както и като съответно на останалите събрани по делото доказателства. Според основното заключение на експертизата, изготвена от ВЛ-геодезист, северната страна на процесния навес играе ролята на граница между УПИ XIII-1372, кв.73 и УПИ XII-1372, кв.73. ВЛ Ч. е посочило обаче, че тази граница НЕ СЪВПАДА с вътрешната регулационна линия между двата УПИ. Според допълващото заключение, процесният навес е разположен на 11,40 метра от вътрешната граница на имота/западната/, на 5,60 метра от източната страна на имота-уличната регулация. Т.е. изводът, който се налага за съда от тези констатации на ВЛ Ч. е в смисъл, че процесният навес е изграден изцяло в имота на жалбоподателя, той не е ситуиран нито по регулационната граница между два съседни имота, нито стъпва на нея, нито навлиза в съседен имот. Установява се още от разпита на ВЛ С. в съдебно заседание, че извън липсата на строителна документация за изграждане на навеса, чисто технически, процесната сграда отговаря на техническите правила и норми на ЗУТ към момента на построяването си – изградена е с бетонни основи, с метална конструкция, с ламаринен покрив, отговаря на всички показатели. За да се квалифицира като търпима една сграда обаче, е необходимо, освен да е била допустима по разпоредбите, които са действали по времето, когато е извършена, или по действащите разпоредби съгласно този закон, да е изградена най-късно до 31 март 2001 г. Последното изискване не е налице. Видно е от заключението на ВЛ С. по назначената СТЕ, че процесният навес е изграден в периода от месец 03.2014 год. до месец 04.2016 год. Посочено е в констативно-съобразителната част на експертизата, че имотът е закупен от Д. К. на 22.01.2014год., с н.а. №59, том 1, per. №. 89, дело №27 /а това е видно и от самия приложен на л.5 от делото нотариален акт/. През януари месец - 29.01.2014год. от Община Червен бряг е издадена скица на Д. К. за ПУП (л.34 от делото). От проследяване на изображенията на имота в Google earth ясно се вижда, че през 2014 същият е бил незастроен, а през 2016год. имотът вече е застроен.Т.е процесният навес е построен в периода от месец 03.2014 год. до месец 04.2016 год. при действие на Закон за устройство на територията. Ето защо, и предвид годината на изграждане на процесния навес, последният не може да се квалифицира като търпим строеж, поради което подлежи на премахване на общо основание.

Заповедта е издадена в съответствие с целта на закона – ЗУТ изисква строежите, които не са изградени при съобразяване с действащите по време на изграждането им изисквания на правните норми, да се премахват като незаконни.

С оглед изложеното, заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на съществено нарушение на процесуалните правила, в съответствие с материалния закона и целта на закона, поради което жалбата срещу нея следва са се отхвърли като неоснователна.

При този изход на делото, на ответника, който в производството пред съда е бил представляван от юрисконсулт, следва да се присъдят разноски, които са своевременно поискани – в съдебно заседание, преди приключване на устните състезания, за което е представен списък. Ответникът чрез юрк. И. е поискала в о.с.з. присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, който размер е в рамките на предвидения такъв от разпоредбата на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Плевен, пети състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Й. К. от гр.Койнаре, ул „Софроний Врачански“ №14, чрез адв.Р. М. от АК-Плевен, гр.Плевен, ул „Полтава“№5, оф.2 против Заповед №РД-11-121/10.08.2023 год. на кмета на община Червен бряг.

ОСЪЖДА Д. Й. К. от гр.Койнаре, ул „Софроний Врачански“ №14, [ЕГН], да заплати на Община Червен бряг сумата 200 /двеста/ лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.