№ 5073
гр. София, 25.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20211110158147 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 67358/11.10.2021 г., подадена от
„..... Кредит“ ООД, ЕИК ********* срещу ЕЛ. АЛ. ИЛ., ЕГН **********, с която по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК е предявен установителен иск за сумата от 1 160 лв., дължима по запис на
заповед от 25.06.2020 г. /съглано уточнителна молба от 01.11.2021 г.
С разпореждане от 13.10.2021 г. съдът е указал на ищеца в едноседмичен срок от
съобщението да обоснове правния си интерес от предявяване на установителен иск по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК за сумата от 1 059,58 лв., представляваща задължение по договор за
кредит № max_500030866 от 25.06.2020 г. при положение, че се посочва, че настоящото дело
е продължение на ч. гр. дело № 8991/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, по което е издадена
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 19.02.2021 г., имаща за предмет вземане,
което е съвсем различно по характер и размер, а именно: сумата от 1 160 лв.,
представляваща част от задължение по запис на заповед от 25.06.2020 г. за сумата от общо
2 020,04 лв., като съобрази обстоятелството, че предмет на заповедното дело и последвалото
го исково такова следва да бъдат абсолютно идентични претенции, като за ищеца не
съществува правен интерес от предявяване по този ред на различна такава. Напомнено е, че
при неизпълнение на указанията, сиковата молба ще бъде върната, а производството по
длеото – прекратено.
В срока за изпълнение на указанията с молба от 01.11.2021 г. ищецът е заявил, че при
подаване на исковата молба е допусната техническа грешка, тъй като претендираната от
него сума е в размер на 1 160 лв. и представлява задължение по запис на заповед от
25.06.2020 г.
С разпореждане от 18.11.2021 г. съдът е счел, че нередовностите на исковата молба
отново не са били изцяло отстранени, тъй като с нея и уточнителната молба от 01.11.2021 г.
не се излагат никакви фактически твърдения – издаден ли е запис на заповед, кога е станало
това, от кого и в полза на кого е издаден същият, какъв е неговият падеж и с какво се
обосновава изискуемостта на задължението по него, в който случай изискванията на чл. 127,
ал. 1, т. 3 и 4 ГПК биха били спазени. Отделно от това е констатирано, че не е заявен и
петитум, който да съответства на заявената искова претенция, поради което на ищеца е
предоставена последна възможност в едноседмичен срок от съобщението да отстрани
констатираните нередовности на исковата молба, като проведе същата в съответствие с чл.
127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК и очертае всички фактически обстоятелства, на които се основава
исковата му претенция, както и формулира надлежен петитум в тази насока. Отново е
1
напомнено, че при неизпълнение на указанията, исковата молба ще бъде върната, а
производството по делото – прекратено.
Видно от разписката за връчване, ищецът е получил разпореждането от 18.11.2021 г. на
23.11.2021 г., но въпреки това в предоставения едноседмичен срок, изтекъл на 30.11.2021 г.
/вторник, присъствен ден/, не е изпълнил указанията в съответствие с дадените насоки.
С последващо разпореждане от 22.12.2021 г. съдът е предоставил нова последна
възможност на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба в съобразно
указанията от 18.11.2021 г., като отново е напомнено, че при неизпълнение следва връщане.
Видно от разписката за връчване, ищецът е получил разпореждането от 22.12.2021 г. на
05.01.2022 г., но въпреки това нито в предоставения срок, нито към настоящия момент той е
изпълнил същите.
Съдът приема, че направеното едва с молба от 01.11.2021 г. бланкетно уточнение на
ищеца, че претендираната сума е в размер на 1 160 лв. и представлява задължение по запис
на заповед от 25.06.2020 г. не дава основание да се приеме, че изискванията за редовност на
исковата молба по чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК са спазени. Това е така, тъй като с
първоначалната искова молба се излагат твърдения за сключването на договор за кредит от
25.06.2020 г., по силата на който на ответницата е отпусната парична сума в размер на 2
020,04 лв., като в същото време се заявява петитум за сумата от 1 059,58 лв., без обаче да се
излагат фактически твърдения, че изобщо такъв запис на заповед е издаден, кога е станало
това, от кого и в полза на кого е издаден същият, за каква сума, какъв е неговият падеж и с
какво се обосновава изискуемостта на задължението по него, в който случай исковата молба
би отговаряла на посочените по-горе изисквания за редовност. Съдът намира, че
бланкетното заявяване едва с последващата молба от 01.11.2021 г., че се касае за задължение
по запис на заповед от 25.06.2020 г., но при запазване на първоначално изложените
фактически твърдения и без да бъде заявен петитум в съответствие с допълнително
изложените твърдения, от които исковата претенция произтича, представлява нередовност
на същата, която независимо от двукратно предоставената възможност не е била отстранена.
Нещо повече, видно от заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 19.02.2021 г.,
че сумата по нея е в размер на 1 160 лв. и е част от задължение по запис на заповед от
25.06.2020 г., издаден за сумата от общо 2 020,04 лв., но в същото време с уточнителната
молба от 01.11.2021 г. ищецът не излага твърдения дали заявената искова претенция
представлява част от общо вземане по посочения запис на заповед от 25.06.2020 г.
При съобразяване на всичко гореизложено, съдът намира, че са налице предпоставките
на чл. 129, ал. 3 ГПК, поради което исковата молба следва да бъде върната, а производството
по делото да се прекрати.
В т. 13 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, се предвижда,
че при прекратяване на производството по иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК
издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист подлежат на обезсилване, за което
компетентен е съдът в исковото производство, който е постановил определението за
прекратяване. Обезсилването на заповедта за изпълнение и изпълнителният лист следва да
се постановят едновременно с определението за прекратяване на производството по иска.
Ето защо, с настоящия съдебен акт наред с прекратяването на производството, следва да
бъдат обезсилени и издадените по ч. гр. дело № 8991/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 79
състав, срещу ЕЛ. АЛ. ИЛ. заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 19.02.2021 г.
и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от същата дата. От страна на длъжника не
са претендирани разноски с подаденото от него възражение по чл. 414 ГПК, поради което
такива не следва да му се присъдят с настоящия съдебен акт.
Така мотивиран на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 67358/11.10.2021 г., подадена от „..... Кредит“ ООД,
ЕИК ********* срещу ЕЛ. АЛ. ИЛ., ЕГН **********, като ПРЕКРАТЯВА производството
по гр. дело № 58147/2021 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 79 състав.
ОБЕЗСИЛВА заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417
ГПК от 19.02.2021 г., издадена по ч. гр. дело № 8991/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 79
състав, срещу ЕЛ. АЛ. ИЛ., ЕГН **********, както и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист от същата дата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчване на препис на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3