№ 1205
гр. Бургас, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. Д.
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20232120204094 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Г...М...Б...“ ЕООД, ЕИК ............., представлявано от
управителя Т.Х.О., чрез адв. М. Д. от САК, срещу Наказателно постановление №
BG2023/5800-52/НП/16.05.2023 г., издадено от директора на ТД Митница София на Агенция
,,Митници“, с което за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ, на основание чл. 234, ал. 2, т.
1, вр. чл. 234, ал. 4 от ЗМ, му е наложена имуществена санкция от 17972.51 лв.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Д.
Б..... от БАК, която поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. По делото е представено и
писмено становище за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк. Г.
Р...., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.
Жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, тъй
като НП е връчено на 26.05.2023 г., а жалбата е депозирана пред АНО на 09.06.2023 г.
Подадена е от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
При извършена проверка от служители на Агенция „Митници“, на дейността на
жалбоподателя „Г...М...Б...” ЕООД, било установено некоректно тарифно класиране на
стоки от Глава 72 на Комбинираната номенклатура (КН) на Европейския съюз „Чугун,
1
желязо и стомана“, допуснати за свободно обръщение. Доставчик на стоките, описани в МД,
е дружеството „G...М..... M...... VE TIC.A.S.“ - Република Турция, което е и едноличен
собственик на капитала на „Г...М...Б...” ЕООД, и еднозначно установявало свързаност между
доставчика и вносителя на стоките. Доставчикът не бил производител на самата
галванизирана стомана, допусната за свободно обръщение, а извършвал други дейности по
рязане и формиране на стоманените изделия, като същата се произвеждала от други
дружества на територията на Република Турция.
Било установено, че за вноса на стоката, предмет на МД, доставчикът издал MILL
TEST CERTIFICATE, съгласно стандарт EN 10204 - 3.1, и тези сертификати били
представени и декларирани пред митническите органи от жалбоподателя. Посоченият
стандарт определял различните видове документи за проверка, предоставени на купувача,
както и че производителят им с него декларира, че доставените продукти отговарят на
изискванията на поръчката и предоставя резултати от изпитване, тестове, спецификация на
продукта и т.н. Издаваните от доставчика „G...М..... M...... VE TIC.A.S.“ MILL TEST
CERTIFICATE не били валидирани и не разполагали с реквизити с имена и длъжности на
отговорни служители. Установени били несъответствия със сертификатите, издавани от
производителите на стоките, състоящи се в наличието и количествата елементи в химичния
състав на допуснатите за свободно обръщение стоки, които пък имали пряко значение за
тарифното класиране на стоките. По този начин, с издаването на сертификат, в който
липсват част от характеристиките на галванизираната стомана, „G...М..... M...... VE TIC.A.S.“
затаява реалните характеристики на изделията, допуснати за свободно обръщение.
Така, на 18.11.2022 г., св. М. М. съставила на жалбоподателя акт за нарушение за
това, че на 18.04.2022 г., в гр. София, като е представил пред митническите органи на
Република България MILL TEST CERTIFICATE, отразяващ некоректно обективните
характеристики на допуснатите за свободно обръщение стоки, към митническа декларация
№ 22 BG ................. R9, и е декларирал некоректен код по ТАРИК, се е възползвал от
непреференциална тарифна квота и не е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл. 15,
§ 2, б. „а“ и б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския Парламент и Съвета от
09.10.2013 г., с което квалифицирал нарушението по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ.
На 16.05.2023 г. АНО издал обжалваното НП, с което приел, че е осъществен състава
на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ, за това, че на 18.04.2022 г., в гр. София, жалбоподателят е
декларирал с митническа декларация (МД) № 22 BG ................. R9, за стоката - 13 бр.
галванизирани стоманени ленти, неправилен код по ТАРИК - **********, представяйки 1
брой MILL TEST CERTIFICATE, издаден от „G...М..... M...... VE TIC.A.S.“, неточно
отразяващи обективните характеристики на стоката, за който тарифен код към датата на
деклариране е била приложима ставка на вносно мито в размер на 0%, вместо правилния
код по ТАРИК - ................, за който е била приложима ставка на допълнително мито в
размер на 25 %, като по този начин е избегнал плащането на публични държавни вземания в
общ размер на 17 972.51 лв., от които мито 14 977.09 лв. и ДДС 2995.42 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
2
по делото доказателства, които са непротиворечиви и допълващи се.
Независимо от горното обаче, съдът намира, че е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, което е довело до опорочаване на производството по
санкциониране на жалбоподателя. Нарушен е чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, доколкото в
издадения АУАН не е направено пълно и точно описание на нарушението.
Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ, който
избегне или направи опит да избегне пълно или частично заплащане или обезпечаване на
митата или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи, се
наказва за митническа измама.
От съдържанието на АУАН е видно, че липсва посочване дали жалбоподателят
„Г...М...Б...“ ЕООД е избегнал или е направил опит да избегне, пълно или частично плащане
на публични държавни вземания, т.е. не е отразен съществен признак на нарушението, а
именно - формата на изпълнителното деяние. Пропускът да се опише административното
нарушение с всички обективни и субективни признаци представлява съществено
процесуално нарушение, тъй като по начало крие неопределеност на обвинението и
нарушава правото на защита на санкционираното лице. Посочването за пръв път в НП на
формата на изпълнителното деяние, препятства жалбоподателя на един по ранен етап, а
именно от образуване на производството, да разбере за какво е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. В наказателното постановление
незаконосъобразно АНО е допълвал нови обстоятелства, които обаче липсват в акта. В
постановлението АНО е посочил, че жалбоподателят е избегнал заплащането на дължими
публични държавни вземания, посочвайки и размера на сумата, като такова обвинение
липсва изцяло в АУАН. Това допълнение в НП е недопустимо, доколкото с НП се
санкционира установено по надлежния ред нарушение, а пропуските при установяване на
нарушението и неговата недостатъчна конкретизация не могат да бъдат отстранени чрез
пълно описание на нарушението за пръв път в НП.
Позоваването на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, в случая не може да санира
порока, допуснат в АУАН. Допуснатото нарушение на процесуалните правила, относно
задължителното съдържание на акта и НП, е съществено, доколкото е довело до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя, поради което представлява самостоятелно основание
за отмяна на наказателното постановление.
При този изход на спора разноските следва да бъдат присъдени в полза на
жалбоподателя. По делото са представени писмени доказателства, съгласно които
заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 2424 лв. с ДДС. По делото е
направено възражение от процесуалния представител на АНО за прекомерност на
адвокатския хонорар. Съгласно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. От своя страна чл. 36 от Закона за адвокатурата
3
препраща към чл. 18 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съгласно който, ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. В случая чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата предвижда, че за защита по дела с
интерес от 10 000 лв. до 25 000 лв., минималното възнаграждение е в размер на 1300 лв.
плюс 9 % за горницата над 10 000 лв. Заплатеният хонорар е към минимума, поради което и
АНО следва да заплати на жалбоподателя сумата от 2424 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG2023/5800-52/НП/16.05.2023 г.,
издадено от директора на ТД Митница София на Агенция ,,Митници“, срещу „Г...М...Б...‘‘
ЕООД, ЕИК ..............
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Г...М...Б...“ ЕООД, ЕИК .............,
сумата от 2424 лв., представляваща направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4