РЕШЕНИЕ
№ 1611
гр. Пловдив, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20225300502758 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД,
ЕИК ***** /с предишно наименование на фирмата „Райфайзенбанк
България“/, със седалище и адрес на управление: гр. *****, чрез
пълномощника адв.Б. С. срещу решение № 2956/10.08.2022г. по гр.д. №
2074/2021г., по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІ граждански състав, с
което „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, ЕИК ***** /с предишно
наименование на фирмата „Райфайзенбанк България“/, със седалище и адрес
на управление: гр. ***** е осъдено да плати на Г. Д. П., ЕГН **********, с
адрес: гр.*****, следните суми: 3000 лева /три хиляди лева/ - главница,
представляваща частичен иск от 60 000 лева – обезщетение за неимуществени
вреди, вследствие на неправомерни действия и бездействия на служители на
банката по незачитане на представителна власт на П. като адвокат във връзка
с предоставяне на информация относно банкови сметки на дружество
„Ойнур“ ЕООД и неправомерно предоставяне на личните данни на П. на
трето лице, осъществени през м. май 2018 г.
1
Решението се обжалва изцяло като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Сочи се, че съдът неправилно е приел наличие на
противоправно бездействие. Неправилно са преценени свидетелските
показания на свидетеля Д. и превратно са тълкувани показанията на
свидетелите Б. и Б.. Сочи се, че неправилен е изводът на районния съд
относно това, че Е. не е разбрал съдържанието на документа и текстът не му е
бил преведен, което се доказва от показанията на свидетелката Б., като следва
да се има предвид, че Е. не е използвал преводач при срещите си в банката.
Сочи се, че съдът не е коментирал никъде, че Е. не е поискал да възстанови
правата по пълномощното на своя адвокат, дори и на срещата в банката,
състояла се май 2018г. за изясняване на това недоразумение. Сочи се, че
управителят по никакъв начин не се е противопоставил на оттеглените вече
пълномощия. В тази насока се сочи отправена покана от 21.06.2019г. Сочи се,
че не е налице и противоправно действие за предоставяне на лични данни на
ищеца на трето лице. Сочи се липса на вреди и причинноследствена връзка.
Сочи се, че първостепенният съд е определил размера на обезщетението за
неимуществени вреди без посочване на конкретните обективни
обстоятелства, които са го формирали в противоречие с горепосочената
практика на ВКС. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска.
Претендират се разноските по делото.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Г. П., с който
жалбата се намира за неоснователна, решението за правилно. Иска се
потвърждаване на решението.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя „Кей Би Си Банк
България“ ЕАД, ЕИК ***** /с предишно наименование на фирмата
2
„Райфайзенбанк България“/, че съдът неправилно е приел наличие на
противоправно бездействие, а също така неправилно са преценени
свидетелските показания на свидетеля Д. и превратно са тълкувани
показанията на свидетелите Б. и Б.. Сочи се че неправилен е изводът на
районния съд относно това, че Е. не е разбрал съдържанието на документа и
текстът не му е бил преведен, което се доказва от показанията на
свидетелката Б., като следва да се има предвид, че Е. не е използвал преводач
при срещите си в банката.
Въззивният съд приема, че при безспорно установения факт по това
дело, че ***** гражданин М. Е. не владее български език, нито устно, нито
писмено, то при твърдяното от жалбоподателя „Кей Би Си Банк България“
оттегляне на пълномощното на адв.П., то на чуждия гражданин е следвало да
се осигури превод от български на турски и обратно, но това в случая не е
било сторено. Безспорно типовото оттегляне на пълномощното на бланка на
банката е било изписано само на български език, като дали точното
съдържание на текста вътре е било надлежно преведено на М. Е. не е
доказано по делото. Нещо повече правилно е било установено от РС Пловдив,
че неясно защо и от кого в този документ /който би следвало да се съхранява
в банката/ е налице дописване на английски език, но и самата св. Б. –
управител на банковия клон потвърди, че такова не е било налично при
подписването му от Е.. Именно св.Б. е категорична в отговорите си, че Е.
никога не е казвал пред нея, че желае пълномощията на П. да бъдат
оттеглени. Последното опровергава твърденията в ОИМ, че лично Е. пожелал
оттеглянето. Ето защо това възражение е неоснователно.
Въззивният съд не може да се съгласи с тезата на жалбоподателя, че
***** гражданин е оттеглил валидно пълномощията си дадени на адв.П.,
защото това е обективирано на бланка на банката, написано на български
неясно от кой служител на банката. Да налична е такава бланка с подпис, но
лицето, което не владее български език, не може да дава валидни писмени
волеизявления на непознат за него език. Обратната теза е твърде абсурдна, за
да се обсъжда сериозно от съда.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е налице и
противоправно действие за предоставяне на лични данни на ищеца на трето
лице. Този факт по делото е безспорно доказан от всички писмени и устни
3
доказателства. Освен това незакосъобразното боравене с личните данни на
ищеца е установено с решение на държавен орган - КЗЛД от 10.09.2019г.
/л.49-л.53/, акт който е подлежал на обжалване пред административен съд, но
не е обжалван и акта е влязъл в сила.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че съдът не е
коментирал никъде, че Е. не е поискал да възстанови правата по
пълномощното на своя адвокат, дори и на срещата в банката, състояла се май
2018г. за изясняване на това недоразумение. Правилно това възражение
никъде не е обсъждано от съда, защото правната логика налага извода, че
след като пълномощията не са оттеглени, не се е налагало същите да се
възстановяват.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е обсъдена от
съда отправена покана от 21.06.2019г. С тази нотариална покана са оттеглени
пълномощията на адв.П. от упълномощителя Е., но това е факт извършен
много по-късно от датата на деликта - 17 и 18 май 2018 година и няма
отношение към фактите предмет на настоящия иск.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че по делото липсват
доказани вреди и причинноследствена връзка. Вредите по делото са доказани
и ясно дефинирани като отказ на пълномощника за достъп до банковата
сметка на упълномощителя и неправомерно разпространяване на личните
данни на пълномощника на трети лица. Служителите на банката със своите
действия, като са дали и попълнили бланка на банката за отказ от
пълномощното, като са го дали на чужд гражданин без превод за подпис със
своите действия са причинили настъпването на вреда за ищеца изразена в
невъзможност същия да има достъп до банковата сметка, за което той има
такива права. Неправомерното разпространяване на личните данни на
пълномощника от служители на банката на трети лица също така директно
води до настъпването на вреди за пострадалия, защото самото получаване на
тези данни уврежда техния притежател. Това е така, защото законът изрично
забранява разпространението на такива данни без разрешение на съответния
техен притежател. Какъвто е и настоящия случай.
Частично основателно е възражението на жалбоподателя, че съдът е
определил размера на обезщетението за неимуществени вреди без посочване
на конкретните обективни обстоятелства, което е в противоречие с
4
практиката на ВКС. РС Пловдив е определил размера на неимуществените
вреди като е изходил от общи и неконкретни критерии като установените
факти относно характера, вида, продължителността на търпените вреди,
техния отпечатък върху психоемоционалния статус, възникналата ситуация,
свързана субективно и с професионалната ангажираност на ищеца,
претърпения стрес, разочарование, вкл. действия по защита на правата /напр.
пред КЗЛД/, които нямаше да се извършат, ако не беше поведението на
ответника. Горните критерии за оценка на обезщетението са изброени от съда
без каквато и да е конкретизация и оценка на същите от съда, което прави
мотивите на съда за произнасяне неясни и абстрактни.
Въззивният съд намира, че доколкото в казуса са налице два отделни
деликта, то за всеки един от тях следва да се определи от съда какъв е размера
на вредите и да се присъди общо както е претендирано това в исковата молба.
За първия деликт - отказ на пълномощника за достъп до банковата сметка
въззивният съд съобрази следното. По делото липсват твърдения и
доказателства от това незаконосъобразно поведение на банковите служители
да са настъпили някакви имуществени вреди за пълномощника или
упълномощителя, липсват данни това да е затруднило или забавило
осъществяването на търговската дейност на дружеството собственик на
банковата сметка - „Ойнур“ ЕООД. По делото не е доказана и причината
поради която адв.Г. П. е искал точно този ден да извърши справка по тази
банкова сметка. Ето защо неимуществените вреди в казуса са се изразили
само в настъпилите в психиката на ищеца неприятни преживявания свързани
с това, че поради неясна за него причина му се отказва достъп до банковата
сметката. Това е довело до това, че адв.П. е започнал да се съмнява дали
наистина без негово знание упълномощителя не си е оттелил пълномощията
от него. Но видно от приложената електронна комуникация пълномощника
още същия ден 17.05.2018г. е бил уверен, че това не е така и неговия
упълномощител М. Е. все още му има доверие и желае същият да има право
да проверява тази банкова сметка. Търговската банка също много скоро
уведомява адв.П. за причината поради която не иска да го допусне до
информацията за сметката – бланката на банката за оттегляне на
пълномощията, каквато Е. още тогава пред П. не отрича, че може да е
подписал, без да вникне в нейното съдържание.
Тоест много скоро причината за настъпилите психически страдания на
5
адв.П. е отстранена и става ясно, че се касае до грешка или
незаконосъобразно действие на банката. Тоест в рамките на два дена
твърдените от ищеца неимуществени вреди като чувство на тревожност,
безпокойство, безсъние, затваряне в себе си, липса на апетит би следвало да
са изчезнали, защото е била отстранена тяхната причина.
Твърдените от ищеца вреди изразени във влошаване на здравословното
състояние – болка в гърдите, слабост, потене и гадене, което е наложило
спешен преглед поради съмнения за ***** кризане са недоказани.
Медицинския документ издаден от УМБАЛ «Св. Екатерина» гр.***** /л.56/
не доказва налична ***** криза. Касае се до документ удостоверяващ
медицинско изследване, в което не е споменато за оплаквания като тези
посочени в исковата молба и липсва заключение на лекар в тази насока.
Въобще твърденията на ищеца за подобни здравословни проблеми би
следвало да се докажат с експертиза, каквато не е налична по делото.
Недоказано е твърдението на ищеца П. в исковата молба, че
упълномощителя му г-н. Е. е преценил, че поради така стеклите се
обстотятелства същият не може да изпълнява делегираните му права като
пълномощник на дружеството и е безпредметно да го ангажира повече в това
му качество и пълномощното му е оттгелено на 21.06.2019г. В противна
насока са показанията на св.И. Д. дадени на л.127 от делото на РС Пловдив.
След инцидента в банката упълномощителя М. Е. е казвала на адв.П. «Г.,
колкото можеш, не оставяй да ти се опетнява името, изчисти името си!».
Тоест от страна на Е. е имало пълна подкрепа за адв.П.. Оттеглянето на
пълномощното е много по-късно и поради други причини. В тази насока св.Д.
е категоричен, че съпругата на адв.П., която е водела счетоводството на
фирмите също е изпаднала в дрязги с Х. Т.. Х. Т. не е била доволна от
работата на адв.П., препоръчвала е други адвокати и заради това
пълномощията на П. са били прекратени.
В казуса се смесват противоречията и интригите между двамата
пълномощника на .... бизнесмен М. Е. - Г. П. и Х. Т. и вината за това на
служителите на банката, които инцидентно подадат в този конфликт не е от
решаващо значение. Банковите служители не носят цялата вина за генезиса и
последващо развитие на тези личностни конфликти. Ето защо с оглед на
горните обстоятелства въззивният съд намира, че тези неимуществени вреди
6
следва да се обезщетят с парично обезщетение от 1 000 лева.
За втория деликт - неправомерно разпространяване на личните данни на
пълномощника на трети лица. Въззивният съд намира, че в казуса
неимуществените вреди са твърди минимални, защото личните данни на
ищеца са били предоставени на свидетелката Х. Т., която вече е била
запозната с личните данни на адв.П., защото и двамата са се познавали
именно във връзка с търговската дейност на М. Е. и са били в делови връзки
помежду си. Ищецът П. като адвокат е водел дела от името на дружеството
„Агроден“ ООД, на което управител е бил Е., а пълномощник Х. Т.. Като
пример за подобно сътрудничество относно търговската дейност на
„Агроден“ ООД е предоставен на л.59-62 от делото на ПРС. Поради което
така или иначе личните данни на ищеца са били известни на това трето лице
по отношение на банковата сметка на „Ойнур“ ЕООД. Ищецът П. също е
имал личните данни на Т., за което свидетелства, че същият още на
17.05.2022г. с електронни писма /л.13 и л.14/ води дискусия с Т. по
процесните въпроси. По делото не е доказано личните данни на ищеца да са
били предоставени от банката на трето лице, което да е различно от Х. Т..
Тоест самия установен деликт от съда твърде малко уврежда сигурността на
личните данни на ищеца. Ето защо с оглед на горните обстотятелства
въззивният съд намира, че тези неимуществени вреди за второто увреждащо
действие също следва да се обезщетят с парично обезщетение от 1 000 лева.
Или общо неимуществените вреди се оценяват на 2 000 лева, като за тази
сума искът е основателен, а за останалата част до 3000 лева искът е недоказан
и следва решението да се отмени в тази му част и искът да се отхвърли за
сумата от 2000 лева до 3000 лева.
Разноските по делото се разпределят съобразно отхвърлената и
уважената част на иска при съотношение две трети към една трета, съответно
на уважената и отхвърлената част от иска. Разноските за Г. П. за първата
инстанция са в размер на 182,07 лв. /л.192/. От която се присъждат две трети
или 121,36 лева. Присъдените разноски за първата инстанция на ищеца П. от
162,07 лева се намаляват с една трета и стават 54,01 лева. Общо за ищеца
разноски за двете инстанции се присъждат 175,37 лева. Разноски за ответника
„Кей Би Си Банк България“ за първата инстанция 2 400 лева /л.193/ и за за
въззивната инстанция - 60 лв. за държавна такса и 2 400 лева за платен
адвокатски хонорар /л.12 и л.13 и л.33-34/ или общо 4 860 лева, от тях се
7
присъждат частично една трета или 1 619,83 лева. Ето защо решението се
отменя и в частта относно разноските като същите се присъждат от въззивния
съд съобразно новия изход от делото.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2956/10.08.2022г. по гр.д. № 2074/2021г., по
описа на Районен съд – Пловдив, ХХІ граждански състав, В ЧАСТТА В
КОЯТО е осъдено „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, ЕИК ***** /с предишно
наименование на фирмата „Райфайзенбанк България“/, със седалище и адрес
на управление: гр. *****, да заплати на Г. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
***** за разликата над 2000 лева до 3000 лева представляваща главница за
частичен иск от 60 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие на неправомерни действия и бездействия на служители на банката
по незачитане на представителна власт на П. като адвокат във връзка с
предоставяне на информация относно банкови сметки на дружество „Ойнур“
ЕООД и неправомерно предоставяне на личните данни на П. на трето лице,
осъществени през м. май 2018г. и В ЧАСТТА ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ,
КАТО ВМЕСТО ТОВА
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Г. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
***** срещу „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, ЕИК ***** /с предишно
наименование на фирмата „Райфайзенбанк България“/, със седалище и адрес
на управление: гр. ***** за разликата над 2000 лева от 3000 лева,
представляваща главница за частичен иск от 60 000 лева като обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на неправомерни действия и бездействия
на служители на банката по незачитане на представителна власт на П. като
адвокат във връзка с предоставяне на информация относно банкови сметки на
дружество „Ойнур“ ЕООД и неправомерно предоставяне на личните данни на
П. на трето лице, осъществени през м. май 2018 г., като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, ЕИК ***** /с предишно
наименование на фирмата „Райфайзенбанк България“/, със седалище и адрес
на управление: гр. ***** да заплати на Г. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
***** сумата от 175,37 лева за съдебни разноски направени пред първата и
въззивната инстанция.
8
ОСЪЖДА Г. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** да заплати на
„Кей Би Си Банк България“ ЕАД, ЕИК ***** /с предишно наименование на
фирмата „Райфайзенбанк България“/, със седалище и адрес на управление: гр.
***** да заплати сумата от 1 619,83 лева за съдебни разноски направени пред
първата и въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9