Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 35
гр. Дряново, 26.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновският районен съд в публично
заседание на 01.06.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА СПАСОВА,
при секретаря Гергана Генева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 484/ 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 от ГПК.
Ищецът ***, гр. ***, чрез пълномощника адв. А.К. ***
основава исковата си претенция на обстоятелството, че на 06.01.2016г. между
страните бил подписан Договор за покупко-продажба извън търговски обект, по
силата на който ответникът Р.Д.Р. закупил от ищцовото дружество 1 бр. матрак
90/ 200 см. на стойност 800 лв. и 1 бр. пътническо одеяло на стойност 100 лв.
Твърдят, че общата продажна цена на стоките възлизала на 900 лв. и следвало да
бъде платена по следния начин : задатък в размер на 80 лв. и остатък за
доплащане в размер на 820 лв. Заявяват, че страните се договорили ответникът да
заплати 10 месечни вноски по 82 лв. всяка, дължими до 10-то число на съответния
месец, като първата вноска е следвало да бъде платена до 10.08.2017г. Посочват,
че въпреки договореното ответникът не е заплатил нито една вноска освен
задатъка, като останали за плащане 820 лв., които не били заплатени до датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Твърдят, че на 03.09.2019г. ищцовото дружество подало в
Районен съд Дряново заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу
ответникът Р., по което било образувано ч. гр. дело № 301/ 2019г. Районен съд
Дряново издал заповед за изпълнение за сумата 820 лв. главница, ведно със
законната лихва върху нея от 03.09.2019г. до окончателното ѝ изплащане,
както и за сумата от 25 лв. – платена държавна такса. В срока по чл. 414, ал. 2
от ГПК длъжникът подал възражение. Молят съда да установи, че ответникът дължи
на ищцовото дружество сумата от 820 лв., представляваща неплатена част от
продажната цена по Договор за покупко-продажба извън търговския обект от
06.10.2016г. и законната лихва върху нея от 03.09.2019г. до изплащане на
вземането. Претендира разноски.
В дадения от съда срок е депозиран отговор от процесуалния
представител на ответника адв. Р.И. ***, в който оспорва предявения иск, като
счита, че същият е неоснователен. Оспорва изцяло вземането, както по основание,
така и по размер. Твърди, че договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 1
(накърняване на добрите нрави) и ал. 2 (липса на воля в купувача – ответник).
Посочва, че стойността на матрака и възглавницата била изключително завишена,
неморална с оглед предлагането им на социално слаби, бедни и възрастни хора.
Обстановката, предшестваща сключването на договора, наподобявала театър с
“прецентация”, при който хората били омайвани от чудодейните качества на
стоката, за да не им направи впечатление цената. Подлъгани, хората не са имали
избор, тъй като са били под въздействието на презентациятаи в единия ъгъл на
залата ги чакали консултанти с готовите договори, които трябвало да подпишат. В
този момент ответникът, предвид и напредналата си възраст и старческо
оглупяване, не е разбирал свойството и значението на извършеното и не е била
пълноценна волята му, поради което е налице липса на такава в купувача за
сключване на договора. Предлагането и “процедурата” по подтикване на хората в
недобро финансово състояние да сключват такива договори за стоки с несъответно
високи цени противоречало на добрите нрави.
На следващо място счита за нищожни клаузите на чл. 7, чл.
11 и чл. 19.1 от Договорът за покупко-продажба извън търговски обект. Посочва,
че по иск на Комисията за защита на потребителите Окръжен съд *** с решение №
1264/ 25.10.2017г. по гр. дело № 2842/ 2016г. счел клаузите на чл. 7, чл. 11 и
чл. 19.1 от типовия договор за покупко-продажба извън търговски обект на *** за
неравноправни и прогласил тяхната нищожност. Това решение било потвърдено от
Апелативен съд Пловдив. Твърди, че на купувача не била предоставена информация
по чл. 4 от ЗЗП. Стоката била предложена по реда на чл. 47 от ЗЗП, но не били
спазени изискванията на чл. 47, ал. и чл. 48, ал. 1 от ЗЗП. По отношение на
ответника били приложени агресивни търговски практики, визирани в чл. 68и и чл.
68к от ЗЗП, които опорочавали договора.
Счита договора за развален от купувача съгласно чл. 50 от
ЗЗП и чл. 13 от договора – върната вещ. Ответникът в 14-дневния срок върнал на
търговеца – ищец вещта. Търговецът не пожелал да си вземе вещта и след дълго
чакане куриерската фирма върнала вещта на изпращача – купувач. Стоката била в
състоянието от преди 2 години, опакована и с придружаващите я бележки по
изпращане и връщане. Моли съда да приеме, че договорът е нищожен и
алтернативно, че е развален от купувача със съответните последици. Моли съда да
отхвърли изцяло иска и да присъди направените от ответника разноски.
От събраните по делото
доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност при спазване
разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено следното :
От приложеното ч. гр. дело № 301/ 2019г. по
описа на съда се установява, че по заявление на *** против Р.Д.Р. е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 108/ 03.09.2019
г., като е разпоредено да заплати сумата от 820 лева – главница по Договор за покупко-продажба извън търговски
обект от 06.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
03.09.2019г. до окончателното изплащане и сумата 25 лв. държавна
такса.
С разпореждане
от 19.09.2019г. съдът е констатирал, че срещу издадената заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК е постъпило възражение от длъжника. Поради което на основание
чл. 415, ал. 1 от ГПК е дал указание на заявителя в едноседмичен срок от
получаване на разпореждането да предяви иск за установяване на вземането си,
като довнесе дължимата държавна такса.
В срока по чл.
415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил срещу ответника настоящия иск за установяване
на вземането му по заповедта.
Видно от представените по делото Договор за
покупко-продажба извън търговски обект № 103861/ 06.10.2016г. се установява, че
между страните по делото бил сключен договор за покупко-продажба на 1 бр.
матрак 90/ 200 см. на стойност 800 лв. с ДДС и 1 бр. пътническо одеяло на
стойност 100 лв. с ДДС. По договора бил заплатен задатък от 80 лв. и останали
за плащане 820 лв., които страните се договорили, че купувачът може да изплати
част или целия размер на остатъка от продажната цена разсрочено на 10 бр.
месечни погасителни вноски в размер на 82 лв. всяка една, платими до 10-то число
на месеца, за който се дължи вноската.
По делото е
представен приемо-предавателен протокол от 06.10.2016г., видно от който
доставчикът *** предал на ответника Р. матрак с контролна пломба № 00005559 и
шалте с контролна пломба 00005412.
По делото са
разпитани като свидетели С.Г. – служител на куриерска фирма *** и Р.В. –
позната на ответника. От разпита на св. Г. се установи, че ответникът посетил
офиса на ***, за да изпрати пратка до адрес в *** на 10.10.2016г. Тъй като
получателят отказал да получи пратките на 27.10.2016г. те били върнати обратно
в Дряново. Колегите му няколко пъти се опитвали да ги доставят, но са отказали
да я получат.
Св. В. заяви, че заедно с ответника посетили презентация
в хотел ***в гр. Дряново. Там им показали един дюшек, като започнали да ги
карат да лягат върху него и да им казват, че като легнат ще оздравеят.
Най-напред сложили ответника да легне, след което две момичета и двама мъже го
завели до един компютър, където почнали нещо да пишат. Свидетелката, като
видяла това на два-три пъти ходила да го дърпа, за да се махне, но на третия
път едно момче от фирмата я хванал и я изхвърлил. След това ответникът се обадил
по телефона и плачел, че пенсията му е 150 лв., а му искат вноски по 88 лв.
Изпратил стоките обратно, но от фирмата не ги искали.
По делото са приети като веществени доказателства два
броя вещи, неразопаковани, запечатани в найлоново фолио със залепени
товарителници на куриерска фирма ***.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Предявеният иск е допустим по отношение на претендираната главница, тъй като е заведен в едномесечния
срок от получаване на съобщението, изпратено до заявителя, че е постъпило
възражение от длъжника.
Страните не спорят относно обстоятелствата, че между тях
бил сключен договор за покупко-продажба извън търговски обект. От събраните
гласни доказателства от разпита на св. В. се установява, че няколко дни след
сключване на договора ответникът взел решение да се откаже от договора, тъй
като осъзнал, че не може да заплаща вноските за тези стоки. От разпита на св. Г.
се установи, че веднага след като взел решение да се откаже от договора, четири
дни след сключването му, ответникът е направил опит да върне стоката на
продавача, но последният отказал да приеме пратката. Съдът дава вяра на
гласните доказателства, тъй като същите са ясни, конкретни взаимно и вътрешно
непротиворечиви, а на следващо място са в синхрон с останалите събрани по
делото писмени доказателства.
Съдът взе предвид, че с решение по В. гр. дело № 30/
2018г. по описа на Апелативен съд Пловдив е потвърдено решение по гр. дело № 2842/
2016г. по описа на ***ски окръжен съд, с което е прогласена нищожността на
клаузите на чл. 7, чл. 11 и чл. 19.1 от договор за покупко-продажба извън
търговски обект, предлаган от продавача ***, като неравноправни, дружеството е
осъдено да отстрани посочените клаузи в едномесечен срок от влизане в сила на
решението в сила, постановена е забрана за повторно включване на тази клаузи в
договор, предлаган от продавача. Решението е потвърдено с решение по т.дело №
1900/2018 г. по описа на II търг.
отделение на ВКС и е влязло в сила на 17.01.2019г. Поради което във връзка с
влязлото в сила решение съдът приема, че клаузите на чл. 7, чл. 11 и чл. 19.1 от договора
като противоречащи на чл. 50 от ЗЗП са неравноправни
на основание чл. 143, ал. 1, т. 2 от ЗЗП и нищожни на основание чл. 146, ал. 1
от ЗПП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Поради което в конкретния случай следва да се приеме, че
сключеният договор е бил надлежно развален от ответника. Предвиденият срок по
чл. 50, ал. 1 от ЗЗП е започнал да тече на датата, на която стоката е била
приета от потребителя – ответник по делото, т.е. на 06.10.2016 г., за което
свидетелства представения от ответника приемо-предавателен
протокол. От показанията на св. Г. и от товарителницата, залепена върху приетите
по делото веществени доказателства, се установи, че ищецът е спазил
законоустановения срок за връщане на закупените стоки, но пратките не са
получени от ищцовото дружество. Освен това, изясни се, че на 07.10.2016г. и в
преклузивния срок от 14 дни, считано от датата на приемане на стоката -
06.10.2016г. ответникът със съдействието на св. В. е провел нарочен телефонен
разговор, в който устно е заявил решението си да върне стоките. Безспорно тези
факти покриват хипотезата на чл. 52, ал. 2, алт. 2 от ЗЗП, в който случай
изявлението си потребителят прави по друг начин недвусмислено и окончателно.
В настоящото производство съдът приема, че
ищцовото дружество не доказа изпълнение на собственото си задължение за
предоставяне на информация по чл. 47, ал. 1, т. 8 от ЗЗП съобразно разпоредбата
на чл. 47, ал. 8 от ЗЗД. Поради което следва да се приеме, че с в срока по чл. 50, ал. 1 от ЗЗП ответникът е предприел
нужните действия да върне предадената стока, като е изпратил същата на адреса
на търговеца. Установено е, че ищцовото дружество без основателна причина отказало
да приеме стоката от куриерската фирма. Поради което следва да се приеме, че процесният договор е развален, поради надлежно упражняване
право на отказ от същия и за ответника не се е породило задължението да заплати
на ищеца договорената по договора цена на вещите. Поради изложените съображения
се налага извода, че предявеният иск по реда на чл. 422 от следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че не се
установиха твърдяните от ответника пороци на договора, водещи до неговата
нищожност, а именно противоречие с добрите нрави и липса на воля в купувача –
ответник. Описаните в отговора на исковата молба процедура по предлагане и
подтикване на хора да сключват договори за стоки се твърди, че представляват
агресивна търговска практика по смисъла на чл. 68з и следващите от ЗЗП. В
закона е предвиден специален ред за установяване на нелоялната търговска
практика от Комисията за защита на потребителите, която е неприложима в
настоящото производство по общия исков ред. От страна на ответника не се посочи
заповед на Комисията за защита на потребителите за забрана на нелоялна
търговска практика, която е обвързваща за гражданския съд съобразно
разпоредбата на чл. 68м, ал. 2 от ЗЗП. Отделно от това не се доказа от
ответника твърдяното противоречие с добрите нрави и липсата на воля у ответника
да сключи договора, както му е указано с доклада по делото.
По отношение на разноските:
С
оглед изхода на производството на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва
да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 400 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение и 20 лв. – внесен депозит за призоваване на
свидетел.
Съгласно дадените указания в т. 12 на Тълкувателно
решение № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС в полза на ответника следва да се
присъдят и направените в заповедното производство разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.
С оглед на горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. ***, бул. ***, представлявано от пълномощника А.Н.К. *** иск
против Р.Д.Р., ЕГН **********,*** иск за признаване на установено, че
последният дължи сумата от 900 лв. – главница по Договор за покупко - продажба извън търговски обект от
06.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 301/ 2019 г. по
описа на Районен съд Дряново (03.09.2019г) до окончателното й изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ***, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ***, бул. ***,
представлявано от пълномощника А.Н.К. *** ДА ЗАПЛАТИ НА Р.Д.Р., ЕГН **********,***
сумата от 300 (триста) лева разноски, направени
в хода на заповедното производство, развило се по ч. гр. дело № 301/ 2019 г.
по описа на Районен съд Дряново.
ОСЪЖДА ***, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление гр. ***, бул. ***, представлявано от пълномощника А.Н.К. ***
ДА ЗАПЛАТИ НА Р.Д.Р., ЕГН **********,*** сумата от 420 (четиристотин и двадесет) лева разноски, направени
в хода на
исковото производство по гр. дело № 484/ 2019г. по описа на Районен съд
Дряново.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :