Р Е
Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 05.06.2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, 22 – и състав, в публичното заседание на седми май две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА БОГДАНОВА
При
участието на секретаря Илияна Коцева, разгледа докладваното от съдия Милена
Богданова гр. д. № 15597 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе следното
предвид:
Съдебното производство е
образувано по искова молба, вх. № 161546/ 30.11.2017 г., с която С.С.С., с ЕГН **********,
чрез процесуалния си представител, е предявил срещу „А.С и С“ ООД със седалище
и адрес на управление ***, с ЕИК ********, иск за осъждането му да заплати
сумата от 50 000 лв., част от сумата от 250 441. 83 лв., с която неоснователно
се е обогатил, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното и изплащане. Съобразно изложените в
исковата молба твърдения, дружеството – ответник, в което ищецът е съдружник и
притежател на 50 % от капитала, е придобило правото на собственост върху
недвижим имот срещу заплащане на цена в размер на 131 665 лв. без ДДС, от която
31 293.33 лв. платени от дружеството – ответник, а остатъка – със средства от
банков кредит в размер на 175 500 евро, получен лично от ищеца като
кредитополучател. По силата на договора за банков кредит същият се е задължил
да го издължи на банката на 264 анюитетни вноски в срок до 20.03.2030 г., като
за период от пет години ищецът е заплатил общо сумата от 250 441 лв. Тъй като
отношенията му с дружеството останали неуредени, намира, че същото следва да му
заплати част от дължимата сума в размер на 50 000 лв., с която неговото
имущество е намаляло, а имуществото на дружеството – ищец се е увеличило в
резултат на заплатените от ищеца месечни анюитетни вноски за периода от
01.11.2012 г. до 30.11.2017 г., ведно със следващата се законна лихва. С
определение от съдебно заседание, проведено на 05.02.2019 г. размерът на
претенцията е бил увеличен на 100 000 лв. като част от общата сума. Претендира
съдебно – деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК
ответното дружество, чрез представителя си по закон, е депозирало писмен
отговор, в който се е противопоставило на основателността на заявената
претенция с възражението, че е погасена поради изтичане на предвидената в
закона давност. Закупуването на имота от дружеството е станало през 2008 г.,
респективно това е моментът, в който следва да се е обогатило и от който е
започнало течението на погасителна давност на вземанията на ищеца. Не
отговаряли на истината твърденията на ищеца, че само той погасявал вноските по
кредита. Извършените от ищеца плащания към банката били непротивопоставими на
дружеството – ответник, доколкото плащането било в изпълнение на сключения
договор за кредит. То е дало обезпечение по кредита – ипотека върху недвижим
имот и поради това нямало задължение да върне на ищеца платените от него суми.
Настоява се за отхвърляне на иска, претендира разноски и адвокатско
възнаграждение.
Исковата молба е редовна,
депозирана пред родово и местнокомпетентен съд. Исковата претенция, черпеща
правното си основание от нормата на чл. 59 ал. 1 от ЗЗД е процесуално допустима
и страните са легитимирани да участват в процеса.
По
силата на н. а. за покупко – продажба на недвижим имот № 155 т. ІІІ рег. № 4939
дело № 497/ 26.03.2008 г. на нотариус с рег. № 040, с район на действие СГС, „А.С
и С“ ООД е придобило правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в
гр. София, район „Витоша“, кв. Драгалевци, ул. „********, представляващ
апартамент № 13, вх. А, изграден в груб строеж на кота + 5. 70 м., със
застроена площ от 138. 94 кв. м., в която не е включена площта на складовото
помещение, състоящ се от входно антре, баня с тоалетна, тоалетна, второ антре,
две спални, дневна със столова и кухненски бокс, склад с площ от 2. 73 кв. м. и
две тераси, ведно с прилежащите му 3. 64 % ид. части от общите части на
сградата и от правото на собственост върху поземления имот, върху който е
изградена сградата, представляващ УПИ І – 638 в кв. 14 а по плана на кв. Драгалевци, срещу заплащане на
продажна цена от 131 665 лв. без ДДС, от която сума 31 293. 33 лв. е платена от
купувача при подписване на договора, а 100 371. 67 лв. без ДДС ще бъде
изплатена със средства, придобити от кредит, отпуснат на трето лице.
От
представения протокол № 02/ 18.03.2008 г. от заседание на общото събрание на
съдружниците на „А.С и С“ ООД, а именно С.П.С.и С.С.С., е видно, че е взето
решение за покупка на горния недвижим имот срещу заплащане на продажна цена в
размер на 157 998 лв. с включен ДДС, от която сума такава в размер на 37 552
лв. с ДДС да се изплати на продавача към момента на изповядване на сделката, а
остатъкът от 120 446 лв. с ДДС да се изплати със средства от кредит.
Договор за предоставяне на
ипотечен кредит е сключен на 25.03.2008 г. между „Обединена българска банка“ АД
и С.С.С. в качеството му на кредитополучател. Кредитът е отпуснат целево за
закупуване на горепосочения недвижим имот от „А.С и С“ ООД, като за
обезпечаване на кредита дружеството е учредило договорна ипотека. Договорът е
сключен със срок до 20.03.2030 г., като кредитът следва да бъде върнат с 264
анюитетни месечни вноски. Договорът е подписан както от кредитополучателя, така
и от далата съгласие съпруга С.П.С.. Договорната ипотека е сключена под формата
на н. а. № 157 т. ІІІ рег. № 4947 дело № 499/ 2008 г. на нотариус с рег. № 040
на НК, с район на действие СРС.
„ОББ“ АД е представило
удостоверение, изх. № 304/ 29.11.2017 г., от което е видно, че през периода
01.11.2012 г. – 30.09.2014 г. погасените суми по договора за банков кредит,
посочен по – горе, възлизат на 96 142. 57 евро, равняващи се на 188 038. 52
лв., а за периода 01.10.2014 г. – 30.11.2017 г. – в размер на 62 403. 31 лв.
На 07.04.2017 г. на „А.С и
С“ ООД била връчена нотариална покана, изпратена от С.С.С., за заплащане на
сумата 125 000 евро, която била изплатена от банката и чието връщане ищецът
извършвал с лични средства.
От заключението по
назначената ССЕ се установява, че общо извършените вноски по сметките,
обсулжващи ипотечния кредит за периода от 01.11.2012 г. до 30.11.2017 г. са в
размер на 210 385. 75 лв., от които 195 788. 30 лв. са внесени от С.С.С., а 14
597. 45 лв. – от С.П.С..
Депозирано е и допълнително
заключение, от която става ясно, че сумата по договора за банков кредит от
25.03.2008 г. е била преведена от ищеца по сметка на дружеството – ответник на
31.03.2008 г. и на същата дата е била преведена от неговата сметка по тази на
продавача.
При така изложените
фактически данни Градският съд достига до следните правни изводи:
Предмет на настоящото
производство е иск, който въз основа на изложените в исковата молба фактически
твърдения, е такъв за неоснователно обогатяване и черпи правното си основание
от нормата на чл. 59 ал. 1 от ЗЗД.
Предпоставките за уважаване
на иска по чл. 59 от ЗЗД са: обедняване
на ищеца, обогатяване на ответника, като обедняването и обогатяването следва да
произтичат от един или от няколко общи факта.
Обогатяването, което винаги
има материално естество /оценимо е в пари/ е налице не само когато се увеличава
имуществото на едно лице, като връзката между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника не следва да се окачествява като причинна.
Обогатяването не е следствие на обедняването и обратно. Както едното така и
другото са последици на друг факт или факти. Поради това във всеки конкретен
случай следва да се изяснява дали обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти – вж. решение №
209 от 15.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6203/2013 г., IV г. о.
Ищецът твърди, че
дружеството – ответник се е обогатило с общия сбор на месечните вноски по
договора за банков кредит, които ищецът е правил с лично имущество, което
определя неговото обедняване.
Настоящият състав на
Градския съд намира, че не е налице обогатяване на ответника, тъй като
плащането на анюитетните месечни вноски от страна на ищеца не е било в
изпълнение на чуждо задължение – това на „А.С и С“ ООД, а в изпълнение на
негово собствено, доброволно поето задължение по договора за банков кредит. Не
е налице изпълнение на чуждо задължение от страна С.С.С., което да погасява
задължението на „А.С и С“ ООД към кредитора „ОББ“ АД, за да би могло да се
приеме, че разполага с иск на суброгиралия се в правата на удовлетворения
кредитор, ако е изпълнявал при наличието на интерес, или с иск за неоснователно
обогатяване, ако е изпълнил задължение без да има интерес от това. Ищецът сам е
сключил договора за банков кредит с оглед заплащането на пълната продажна цена.
Вижда се от доказателствата по делото, че ищецът е съдружник в дружеството –
ответник и като такъв последното е взело решение на своето общо събрание, на
което С.С.С. е участвал, покупната цена на имота да бъде заплатена с кредитни
средства, осигурени с банков кредит, който да се отпусне в полза на трето лице.
Обогатяване е налице и когато се спестяват на обогатения някои необходими
разходи, които той иначе е трябвало да понесе от собственото си имущество и то
без да съществуват изгледи за тяхното връщане. – в този смисъл решение № 91 от
15.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6541/2013 г., III г. о. В процесния случай дружеството
– ответник е взело решение, че разходите за банков кредит изобщо няма да се
поемат от неговото имущество, а от трето лице, следователно не са били
„необходими“. При тези съображения съдът намира, че твърдяното обогатяване на
ответника не произхожда от същия факт или обща група факти, от които се твърди
да е настъпило намаление на имуществото на ищеца.
Вън от горното, имотът е
придобит от ООД, в което ищецът е съдружник и то въз основа на взето с негово
участие решение на общото събрание на съдружниците. По този начин следва да се
тълкува и заключението на вещото лице, че сумата по договора за банков кредит е
била преведена от ищеца по сметка на ответника. Това, от своя страна, индицира
на някакви договорености между съдружника и самото дружество, които
договорености изключват основателността на субсидиарната претенция по чл. 59 от ЗЗД.
Най – сетне и по
релевираното от ответника възражение за погасяване вземането на ищеца по
давност, то Градският съд го намира за основателно. Съгласно чл. 114 ал. 1 от ЗЗД погасителната давност започва да тече от момента, в който вземането е
станало изискуемо, а това е датата, на която със сумата по банковия кредит е
била заверена сметката на ищеца и сумата е била преведена по сметка на
ответника – 31.03.2008 г. Следователно на 01.04.2013 г. вземането на ищеца е
било изсрочено по давност. Неоснователни са твърденията му, че такава не е
настъпила, тъй като анюитетните вноски са били плащани ежемесечно. Претенцията
по чл. 59 от ЗЗД не е претенция за
обезщетение от неизпълнен договор, нито претенция за периодични плащания, а за
заплащане на едно общо обезщетение за неоснователно обогатяване, поради което
тази претенция се погасява с общата 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД – в
този смисъл изрично Решение № 229 от 10.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2796/2014
г., I г. о.
При така изложените
съображенията исковата претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена,
ведно с акцесорната претенция за лихва.
Съобразно изхода на спора и
на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер на 1 410 лв., от които 705 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ претенцията на С.С.С.,
с ЕГН **********, чрез процесуалния си представител, срещу „А.С и С“ ООД със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ********, иск за осъждането му да
заплати сумата от 100 000 /сто хиляди/ лв., част от сумата от 250 441. 83 лв.,
с която неоснователно се е обогатил в резултат на заплатени месечни анюитетни
вноски по договор за предоставяне на ипотечен кредит от 25.03.2008 г. за
периода 01.11.2012 г до 30.11.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска – 30.11.2017 г. до
окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА С.С.С., с ЕГН **********,
чрез процесуалния си представител, да заплати на „А.С и С“ ООД със седалище и
адрес на управление ***, с ЕИК ********, сумата от 1 410 лв., представляваща
сторени по делото разноски и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред САС.
СЪДИЯ: