№ 17308
гр. София, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20221110152603 по описа за 2022 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от ЗД „Б.И.“ АД срещу ЗК „Л.
И.“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на
сумата от 532,27 лева, представляваща регресна претенция за платено зА.хователно
обезщетение по зА.ховка „Автокаско“ за вредите, нанесени върху МПС марка „О. А.“ с рег.
№ вследствие на ПТП от 18.05.2018г. на автомагистрала „Х.“- щета № **********, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 18.05.2018г. в района на автомагистрала „Х.“ пред тунел В. е
настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на товарен автомобил "С." с рег.№ и
прикачено към него ремарке с рег.№, който удря лек автомобил “О. А.“, с рег.№. Поддържа,
че виновен за ПТП съгласно подписан между страните Двустранен констативен протокол за
ПТП е К. М. - водач на товарния автомобил. Заявяват, че собственикът на лек автомобил “О.
А.“, с рег. № е сключил зА.хователен договор за зА.ховка "Каско" със ЗД „Б.И.“ АД и след
събитието е заведена щета в зА.хователното дружество, по която е изплатено зА.хователно
обезщетение в размер на 532,27лева. На това основание ищецът поддържа, че е встъпил в
правата на зА.хования срещу причинителя на увреждането като дружеството твърди, че има
вземане за изплатеното зА.хователно обезщетение срещу ответника ЗК „Л. И.“ АД в
качеството му на зА.ховател по договор за зА.ховка “Гражданска отговорност” с виновния
водач, поради което била изпратена регресна покана за посочената сума. Плащане не
постъпило. При така изложените факти ищецът моли ответника да бъде осъден да му
заплати дължимото обезщетение в размер на сумата 532,27лева, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с
който предявения иск се оспорва по основание и размер. Твърди се, че между участниците в
ПТП, съставили ДКП за ПТП не е формирано съгласие относно вината за настъпване на
произшествието. Оспорва водачът на товарния автомобил да има вина за настъпване на
ПТП, оспорва се посочения в исковата молба механизъм. Твърди се, че вина за настъпване
на ПТП има изцяло водачът на лекия автомобил, който е извършил неправилна маневра за
изпреварване на товарен автомобил „С.“, рег. №. Счита, че с тези си действия водачът на
лек автомобил „О.“ е нарушил разпоредбата на чл. 25 ЗДвП. Поддържа, че след
предприетата смяна на лентите автомобил марка „О.“, модел „А.“ е самокатастрофирал.
Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
За да бъде основателен предявеният иск, ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на ПТП, причинено виновно от водача на зА.хования
при ответника по зА.ховка „Гражданска отговорност“ автомобил, наличието на вреди по
зА.хования по имуществена зА.ховка „Каско на МПС“ автомобил, причинно-следствената
връзка между вредите и реализираното ПТП, наличие на валидни правоотношения към
датата на ПТП по зА.ховка „Каско на МПС“ между ищеца и собственика на увредения
автомобил и по зА.ховка „Гражданска отговорност“ при ответника относно отговорността
на виновния водач, размера на дължимото обезщетение и изплащането му за отстраняване
на вредите.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже плащане по регресната претенция,
както и твърдението си, че водачът на лек автомобил марка „О.“, модел „А.“ е нарушил
правилата за движение като е извършил неправилна маневра за изпреварване.
Страните по делото не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК
следните обстоятелства: че към 18.05.2018г. товарен автомобил „С.“, рег. № и прикаченото
към него ремарке с рег. № има задължителна зА.ховка „Гражданска отговорност“ при
ответника, както и че ЗД „Б.И.“ АД е заплатил зА.хователно обезщетение в размер на 532,27
лева в полза на собственик на лек автомобил „О. А.“, рег. №.
Спорът между страните се концентрира върху въпросите за механизма и вината за
процесното ПТП, както и за размера на обезщетението. По тези въпроси са събрани
следните доказателства:
Свидетелят Я. Т., водач на лек автомобил „О. А.“, рег. №, е посочил, че десният калник
на „О.“-а е бил ожулен от камион на „В.“, преди тунела. Сочи, че той е подписал
двустранния констативен протокол като бил написал, че е закачил задната броня на „С.та“ с
преден десен калник. Твърди, че пътували всички по посока С., като не помни в коя лента е
бил и в коя лента е бил другият водач. Не бил сигурен дали бил тир или камион. Предният
2
десен калник на неговия автомобил бил увреден, не помни дали на камиона му имало нещо.
Извикали полиция, които направили проба за алкохол, казали да си попълнят протоколите и
си тръгнали. Не може да каже кой бил виновен за настъпване на произшествието. Сочи, че
ударът настъпил в движение, не може да си спомни кое от двете МПС било навлязло в
съседна лента и в коя лента настъпило произшествието. Съприкосновението настъпило с
последната задна броня на другото превозно средство, но не може да си спомни дали било
ремарке или камион, като трябвало да е било в ляво, за да е увреден неговият десен калник.
Свидетелят К. М., водач на товарен автомобил марка „С.“, рег. № и прикаченото към
него ремарке с рег. №, е заявил, че управлявал тир-камион с полуремарке марка „С.“, като
имало стеснение заради ремонт на тунела „В.“. Точно влизал в стеснението и господинът се
опитал да го изпревари в последния момент като не видял знаците и просто се чукнал в
задната, последна греда на ремаркето. Вече бил влязъл в стеснението и излязал, за да не
направят задръстване. Обадили се на полиция и дошли, като видели какво е станало казали
да си направят протокол. Нямал никакви щети по ремаркето, единствено счупен страничен
стоп. На автомобила му бил закачен предният десен калник, защото влязъл иначе щял да се
удари в знаците, тъй като той вече влизал в тесния участък. Не бил сигурен дали имало
маркировка, но имало наредени бализии, които стесняват и се отивало в крайна дясна лента.
Сочи, че шофирал в дясната лента и си продължавал напред в стеснението, не се отклонявал
никъде. Другият водач шофирал до него в изпреварващата лента. Опитал се да го изпревари,
но той вече влизал в стеснението и заради това се получил удар на автомобила със задната
част. Ако не бил навлязъл в стеснението, щели да спрат в момента на удара, но тъй като
били навлезли в стеснението продължили до излизането от него. Камионът бил дълъг 17
метра и ударът настъпил в най-задната крайна греда, която била долу на ремаркето. Сочи, че
се движил с не повече от 30/40 км/ч, катерел тунела „В.“ с товар 24т, като нямал възможност
да се движи с повече от тази скорост. Не знаел с каква скорост се движил другият
автомобил. Твърди, че преди удара не бил видял другия водач, карал си в лентата и гледал
напред.
От приетата съдебно-автотехническа експертиза се установява, че обстоятелствата и
причините, при които е настъпило произшествието, отразени в протокола за ПТП и описани
в свидетелските показания, били следните: на 18.05.2018г. около 13.00 часа лек автомобил
„О. А.“, рег. № се движил по АМ „Х.“, с посока към гр. С., и в района преди тунел „В.“, в
участък с ремонтни дейности, водачът е предприел маневра за престрояване вдясно, при
която е реализирал ПТП с движения се пред него от дясната му страна влекач „С.“, рег. №, с
прикачено полуремарке с рег. №. Вещото лице е посочило, че всички увреждания по лек
автомобил „О. А.“ се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на
18.05.2018г. произшествие на АМ „Х.“. Експертът е уточнил, че от техническа гледна точка
водачът на лек автомобил „О. А.“ е имал възможност да предотврати настъпването на
процесното ПТП, ако е изчакал преминаването на влекач С., с прикачено полуремарке и
след това е извършил своята маневра за престрояване вдясно.
При така събрания доказателствен материал съдът намира, че свидетелските показания
3
не са противоречиви относно механизма на произшествието в цялост. В този смисъл и
двамата свидетели потвърждават описаното в представения двустранен констативен
протокол, че произшествието е настъпило на 18.05.2018г. около 13.00 часа в района преди
тунел „В.“, в участък с ремонтни дейности, както и че двата автомобила се движили в
посока С.. Относно настъпването на удара съдът кредитира показанията на свидетеля М.,
които намира за логични, последователни и вътрешно непротиворечиви, като същите
кореспондират на останалия събран доказателствен материал. В този смисъл съдът приема,
че водачът на лек автомобил „О. А.“ се е движил в изпреварващата лента и преди тунел „В.“
на автомагистрала „Х.“ е предприел маневра изпреварване и преминаване в дясна лента, по
която се е движил товарен автомобил „С.“ и се е ударил в най-крайната задна греда на
ремаркето на товарния автомобил.
Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от
реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие
надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. В ал. 2 е
предвидено, че при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства,
които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни
превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно
средство, което се намира в дясната пътна лента.
От цитираната разпоредба следва задължението на водачът, който ще предприема
маневра за навлизане в друга пътна лента да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. В случая свидетелят Т., водач на лек автомобил „О. А.“ е следвало да възприеме
стеснението заради ремонтните дейности на автомагистрала „Х.“ и да изчака преминаването
на тир камион с полуремарке „С.“ преди да навлезе в дясната лента. В този смисъл е и
заключението на вещото лице в отговора на задача пета, което е посочило, че водачът на лек
автомобил „О. А.“ е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако
е бил изчакал преминаването на влекач „С.“ и след това е извършил съответната маневра за
престояване вдясно. По делото не са ангажирани доказателства, нито се установява от
свидетелските показания на водачите на двата автомобила, да са били налице препятствия,
които да са ограничавали видимостта пред лек автомобил „О. А.“.
Относно твърденията на ответника, че при разногласие между страните за вината
следва да бъде извикан КАТ съдът намира, че съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба Iз-41 от
12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и
4
реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов
надзор и Гаранционния фонд, когато при произшествието са причинени само материални
щети и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП –
приложение № 3. Двустранен протокол не се попълва при условие, че има съмнение, че
участник в произшествието е под въздействието на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно
средство. Т.е. протокол не се попълва едениствено при описаните по-горе обстоятелства, в
частност при съмнение, че някой от водачите е под въздействие на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози или не притежава необходимите права за
управление на моторно превозно средство. В настоящия случай органите на МВР нямат
задължение да посещават местопроизшествието. Още повече, в настоящия случай от
показанията на свидетелите се установява, че е имало посещение на местопроизшествието от
служители на КАТ, които са посочили, че следва да се състави именно двустранен
констативен протокол.
Следователно, по аргумент от чл. 179, ал. 1 ГПК, съставеният от участниците в ПТП
двустранен констативен протокол няма характер на официален документ и същият не се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила. Този протокол се съставя от
водачите на МПС и съдържа техните съгласувани изявления за настъпили факти и
обстоятелства. Обстоятелството, че двустранният констативен протокол не се ползва с
материална доказателствена сила, не го лишава от доказателствена стойност, като
последната следва да се прецени при съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства. Същият съставлява частен документ, подписан от трети за спора лица и се
ползва само с формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК. Спрямо
ответника, който е трето лице, неучастващо в съставянето на протокола, той няма
материална доказателствена сила относно причините за настъпване на ПТП. Този протокол
се съставя от водачите на МПС, и съдържа съгласуваните им изявления за знание за
настъпили факти и обстоятелства, като тяхното съответствие с действителното фактическо
положение може да бъде проверявано от зА.хователя, респективно подлежи на доказване на
общо основание в процеса.
В конкретния случай съдът намира, че по делото се установи по категоричен начин,
че зА.хованият при ответника водач по зА.ховка „Гражданска отговорност“ не е виновен за
настъпилото произшествие, доколкото същият не е нарушил правилата за движение по
пътищата, същият се е движил в най-дясната лента с натоварен камион с тежест 24 тона и
скорост не повече от 30/40 км/ч, като не е предприемал маневри в ляво, а се е движил само
напред. Горният извод следва не само от свидетелските показания на св. М., но и от
характера на самите увреждания на превозните средства. В двустранния констативен
протокол е посочено, че за влекач „С.“ с прикачено полуремарке ударът е настъпил в задната
част на превозното средство. Свидетелят М. твърди, че ударът е настъпил в най-задната
крайна греда, която е долу на ремаркето, както и че камионът е дълъг 17 метра. С оглед на
5
което свидетелят Т. е следвало да изчака преминаването на камиона и тогава да предприеме
безопасна маневра за преминаване в дясна лента. Съдът намира, че вина за настъпилото
произшествие има изцяло водачът на лек автомобил „О. А.“, който не се е съобразил със
състоянието на пътя и стеснението на пътя заради извършвани ремонтни дейности преди
навлизането в тунел „В.“ посока гр. С. и е предприел маневра надясно, без да пропусне
влекач „С.“, който се е движил в дясната лента.
С оглед на гореизложеното и доколкото отговорността на зА.хователя по
задължителна зА.ховка „Гражданска отговорност“ е функционално обусловена от
деликтната отговорност на зА.хования водач, а по делото се установи при условията на
пълно и главно доказване, че същият няма вина за настъпване на процесното ПТП, ищецът
няма регресно вземане срещу ответника като зА.ховател на гражданската му отговорност.
Поради което предявеният иск по чл. 411 КЗ е неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът, който е сторил разноски
за депозит за свидетел в размер на 60 лева, депозит за САТЕ в размер на 200 лева и
претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи с оглед фактическата и
правна сложност на делото на основание чл. 25, ал. 1 НЗПП на сумата от 100 лева. Т.е. на
ответника следва да се присъдят разноски в общ размер от 360 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул., №,, срещу ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул., №,,
осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 532,27 лева,
представляваща регресна претенция за платено зА.хователно обезщетение по зА.ховка
„Автокаско“ за вредите, нанесени върху МПС марка „О. А.“ с рег. № вследствие на ПТП от
18.05.2018г. на автомагистрала „Х.“, пред тунел „В.“- щета № **********, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД да заплати на ЗК „Л. И.“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 360 лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6