Р Е Ш
Е Н И Е № …
гр.
София, 13.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 15.05.2019г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ:
Ивайло Георгиев
Ваня Иванова
при секретаря Цветанка
Павлова, разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно
гражданско дело № 140 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 150/30.11.2018г., постановено по
гражданско дело № 111/2018г. по описа на РС- гр. П., „Д.п.м.Ч.“ ЕАД е осъдено
да заплати на Н.Н.М. на
осн. чл. 200, ал. КТ, следните суми:
-
4608 лв. -
сбор от месечните обезщетения от по 64 лв. за имуществени вреди за лечение на професионалното
заболяване „Хроничен бронхит. Белодробен емфизем.
Смесен тип ВН. ДН II ст. Хронично белодробно сърце.“ за
периода от 01.03.2015 г. до 01.03.2021 г. или до настъпване на основание за
изменение или прекратяване на плащането в рамките на този период, ведно със
законната лихва от 01.03.2015г. до окончателното й изплащане,
-
8 640 лв.
- сбор от месечните обезщетения от по 120 лв. за усилена и витаминозна храна
над нормално необходимата за здрав човек при спазване на хранителен режим във
връзка с професионалното заболяване „Хроничен бронхит. Белодробен емфизем. Смесен тип ВН. ДН II
ст. Хронично белодробно сърце.“ за периода от 01.03.2015 г. до 01.03.2021 г.
или до настъпване на основание за изменение или прекратяване на плащането в
рамките на този период, ведно със законната лихва от 01.03.2015г. до
окончателното й изплащане,
-
5 040 лв. -
сбор от месечните обезщетения от по 70 лв. за имуществени вреди за лечение на
болките и страданията от професионалното заболяване „Вибрационна болест,
първи-втори стадий“ за периода от 01.03.2015 г. до 01.03.2021 г. или до
настъпване на основание за изменение или прекратяване на плащането в рамките на
този период, ведно със законната лихва от 01.03.2015г. до окончателното й
изплащане,
-
5 760 лв. -
сбор от месечните обезщетения от по 80 лв. за имуществени вреди за лечение на
професионалното заболяване „Неврит на слуховите нерви“ за периода от 01.03.2015
г. до 01.03.2021 г. или до настъпване на основание за изменение или
прекратяване на плащането в рамките на този период, ведно със законната лихва
от 01.03.2015г. до окончателното й изплащане,
като със същото решение четирите предявени
иска са отхвърлени до пълните им предявени размери, и са присъдени разноски.
Настоящото
производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е
образувано по въззивна жалба от „Д.п.м.Ч.“ ЕАД срещу
горното решение единствено в частта му, с която искът за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди за лечение на
болките и страданията от професионалното заболяване „Вибрационна болест,
първи-втори стадий“ е уважен в месечен размер от 70 лв., както и в частта му, с
която искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за лечение на
професионалното заболяване „Неврит на слуховите нерви“ е уважен в месечен
размер от 80 лв. Жалбоподателят счита обжалваното решение в тези му части за необосновано
и несъобразено със събраните по делото доказателства. Позовава се на
заключението по СМЕ, изготвено от в.л. Сарафов, съгласно което пряко
необходимите лекарства за лечение на заболяването „Вибрационна болест, І –
ІІ стадий“ са на стойност 50 лв.
месечно. Поддържа, че, при изслушване на това вещо лице в заседанието на
31.10.2018г., то било уточнило, че стойността би могла да достигне до 70 лв.,
но при друг тип лечение и при посещение на санаториум. Подчертава, че в
настоящото производство не е предявен иск за възстановяване на разходи за
санаториално лечение, а евентуалното предприемане на различен тип лечение е
възможно по волята на ищеца, без, обаче, да е реално осъществено и доказано към
настоящия момент. Прави извод, че този иск е останал недоказан за разликата над
50 лв. до присъдения от районния съд размер от 70 лв. месечно. В частта за
обезщетение за имуществени вреди за лечение на професионалното заболяване
„Неврит на слуховите нерви“ намира, че обжалваното решение не съответства на
заключението на в.л. Меджидиева (определящо
стойността на необходимите лекарства за това заболяване в граници от 60 до 80
лв. месечно) и на уточнението й в открито съдебно заседание, че коректната
стойност е около 70 лв. месечно. Счита, че и този иск е останал недоказан за
разликата над 70 лв. до присъдения от районния съд размер от 80 лв. месечно.
Моли съда да отмени частично обжалваното решение и да намали присъдените обезщетения
по тези два иска до размери съответно от 50 лв. и 70 лв.
В срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който жалбата
се оспорва. Въззиваемият споделя мотивите на районния
съд, че към средната месечна цена на лекарствата за лечение на вибрационна
болест следва да се прибави и цената на още две опаковки „Волтарен
гел“ в размер на 20 лв., тъй като същата не била
включена в посочената от в.л. Сарафов сума от 50 лв. В подкрепа на това свое
становище се позовава на показанията на св. Попова и на заключенията по
допуснатите експертизи. Споделя и изводите ПРС относно цената на този
медикамент, както и че същият не попада в списъка на лекарствените продукти,
заплащани от НЗОК. Оспорва твърденията на жалбоподателя, че завишението над
сумата от 50 лв. месечно се дължало на предполагаемо санаториално лечение на
ищеца, като изтъква, че не е предявявал иск за обезщетение на разходи от
санаториално лечение, а и заключението на в.л. Сарафов визирало различни
разходи в този случай.
Също така, въззиваемият
намира за правилен и законосъобразен извода на ПРС относно месечния размер на
обезщетението за имуществени вреди във връзка с лечение на заболяването „неврит
на слуховите нерви“. Счита, че същият се подкрепя от устното допълнение на в.л.
Меджидиева, направено в открито съдебно заседание
пред ПРС и касаещо необходимостта от периодична
подмяна на слухов апарат, чиято цена не е калкулирана в цената на лекарствата.
Допълнително изтъква, че цените на лекарствата непрекъснато се повишават, което
налага адаптиране на обезщетението към разходите на база 6- годишен исков
период. Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди обжалваното първоинстанционно решение. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивния
съд жалбоподателят, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по спора.
В открито съдебно заседание пред въззивната
инстанция въззиваемият, редовно призован, не се
явява. Представлява се от адв. П., която моли съда да
остави в сила обжалваното решение, а въззивната жалба
- без уважение, като неоснователна и недоказана. Оспорва изложените от
жалбоподателя твърдения. Счита за правилен извода на РС- П., че сред
лекарствата, които са остойностени от вещото лице, не
фигурира „Волтарен форте” за обезболяване на
симптомите на вибрационна болест. Поддържа, че този медикамент се използва в
количества от по 2 туби месечно, поради което към посочената сума от 50 лв. на
месец правилно са прибавени още 20 лв. за закупуването му. Позовава се на
изявлението на вещото лице в открито съдебно заседание, че, ако въззиваемият е лекуван по адекватен начин, месечната сума
за заплащане на лечението ще бъде 100 лв., а не 70 лв. Счита за необосновано и
оплакването на жалбоподателя в частта за имуществените вреди, свързани със
заболяването „неврит на слуховите нерви“. Прави извод в обратен смисъл от
устното изявление на вещото лице, съгласно което в остойностените
суми за лечение не влиза слуховия апарат, който е необходим на въззиваемия. Споделя извода на ПРС, че обезщетението следва
да бъде съобразено с инфлацията в страната и с продължителността на исковия
период. Претендира разноски.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните пред първоинстанционния съд
доказателства, е описана вярно и изчерпателно в обжалваното решение, поради
което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната
инстанция не са събирани доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
І. По валидност
В конкретния случай, обжалваното решение е валидно, доколкото е
постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от
разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и разбираемо
формулирана.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на
иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по
действително предявените такива.
ІІІ. По същество
Неоснователно жалбоподателят претендира,
че обезщетението за имуществени вреди във връзка с професионалното заболяване
„Вибрационна болест, І-ІІ стадий“ било погрешно определено от първоинстанционния съд в завишен размер от 70 лв. месечно
поради неправилно възприемане на устното изявление на в.л. Сарафов в
заседанието на 31.10.2018г., че месечните разходи за лечение биха могли да
достигнат до 70 лв. само при друг тип лечение и при посещение на санаториум
(каквито искове в настоящото производство действително не са предявени). По
принцип, част от изтъкнатите от жалбоподателя факти са правилни и съответстват
на направените от страните и от вещото лице изявления. От друга страна, обаче,
настоящият съдебен състав констатира, че в тази си част решението не е
мотивирано със сочените от жалбоподателя аргументи. Точно обратното: на стр. 9
от решението ПРС изрично е посочил, че намира за основателно възражението на
процесуалния представител на „Д.п.м.Ч.“ ЕАД, че
следва да се обезщетяват само реално доказани вреди. Освен това съдът
мотивирано е посочил, че правилността на провежданото към момента лечение не
следва да се обсъжда, а евентуалното му коригиране би съставлявало изменение на
обстоятелствата, даващо основание на ищеца да претендира съответната разлика в
сумата отново по исков ред, но в бъдещ процес за изменение на размера на вече
присъденото обезщетение.
Вместо
това, действителното основание, на което ПРС е коригирал месечния размер на
разходите, се свежда до анализ на изчисленията, намиращи се на последната
страница на заключението на в.л. Сарафов, в резултат от което е направен извод,
че посочената там сума от 50 лв. не включва 2 или 3 опаковки „Волтарен гел“. Същевременно,
съдът е намерил за доказано, че именно такива количества от този медикамент се
употребяват ежемесечно от ищеца. При тези данни и с отчитане на стойността на
медикамента (приблизително 10 лв.), която не се реимбурсира
от НЗОК за 2018г., ПРС е обосновал извод, че към посочената от вещото лице месечна
сума от 50 лв. следва да се добавят още 20 лв. месечно. Така съдът е достигнал
до крайния размер на присъденото от него обезщетение от 70 лв. месечно във
връзка с това заболяване.
С
оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира за неоснователно
твърдението на жалбоподателя, че този размер на обезщетението бил погрешно
формиран с отчитане на разходи за друг вид лечение, вкл. и санаториално такова.
Както се обоснова по- горе, сумата от 70 лв. е получена не в резултат от
калкулиране на хипотетични разходи за друг вид лечение, вкл. санаториално
такова, а в резултат от отчитане на съвсем различни фактори и съображения, касаещи
използваните от ищеца медикаменти и – по- конкретно – „Волтарен форте“.
Същите следва да бъдат споделени, тъй като се подкрепят от данните по делото,
както следва:
-
Съгласно показанията на св. Попова
(л. 113 от първоинстанционното дело), М. използва
именно „Волтарен форте“ в количества от 2-3 опаковки
на месец, като състоянието му е толкова тежко, че се нуждае от чужда помощ за
прилагането на този медикамент.
-
Съгласно заключението на в.л.
Сарафов (л. 153 от първоинстанционното дело), към
лечението на „Вибрационна болест, І-ІІ стадий“ отношение имат медикаментите „Профенид“, „Би-Профенид“, „Габагама“, „Милгама Н“, „Кавинтон“ и „Волтарен гел“, но цени и дозировка са обсъждани само за първите
четири от тях. Следователно, цената на „Волтарен
форте“ не е взета предвид от вещото лице при формиране на стойността на
месечните разходи за лечение на ищеца от заболяването „Вибрационна болест, І-ІІ
стадий“.
При
тези данни, правилно ПРС е завишил посочената от вещото лице осреднена стойност
на месечните разходи със стойността на необходимия (според вещото лице)
медикамент в доказаните (от свидетелските показания) количества.
С оглед гореизложеното, решението
следва да бъде потвърдено в тази му част.
Въззивната жалба е
неоснователна и в частта й срещу първоинстанционното
решение по иска за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди за лечение на професионалното заболяване „Неврит на слуховите
нерви“, който е уважен от ПРС в месечен размер от 80 лв. Единственият изложен в
нея аргумент по този въпрос се свежда до несъобразяване на така определения
размер с изявлението на в.л. Меджидиева в открито
съдебно заседание на 27.09.2018г., че коректната стойност е около 70 лв. месечно.
Настоящият съдебен състав не споделя този аргумент поради следните съображения:
-
Видно от заключението на в.л. Меджидиева, (л. 136 – 138 от първоинстанционното
дело) средномесечните суми за лечение на това
заболяване могат да бъдат определени на около 60 – 80 лв.
-
Наистина, в откритото съдебно
заседание, проведено на 27.09.2018г. (л. 146 от първоинстанционното
дело), вещото лице е коментирало това свое заключение, но, противно на
твърдяното от жалбоподателя, никога не е заявявало, че „коректната“ стойност е
именно 70 лв. Съгласно протокола от това заседание, точните думи на вещото лице
са, че „… не може да се конкретизира точна сума като разход. Може да се приеме
нещо средно между 60 и 80 лв. и да се каже, че средната стойност е около 70
лв., но конкретна сума аз не мога да фиксирам.“ Видно е, че вещото лице двукратно
е заявило, че не може да се ангажира с точна, конкретна сума на месечните
разходи, а вместо това е определило неин диапазон, като дори посочването на
последния е приблизително и условно, като за целта е използван изразът „Може да
се приеме нещо средно между 60 и 80 лв. и да се каже, че средната стойност е
около 70 лв. ….“. При тези данни, всяка стойност в рамките на този диапазон би
била еднакво обоснована, като не може да се говори за „коректна“ стойност,
посочена от вещото лице.
-
За да определи обезщетение,
съвпадащо именно с горната граница на посочения от вещото лице диапазон, първоинстанционният съд е изложил два решаващи аргумента:
че на ищеца се налага и периодична подмяна на слуховия апарат, която не е
калкулирана в цената за лекарства, както и че цените на лекарствата са с
тенденция към поскъпване. Тези аргументи следва да бъдат споделени напълно, тъй
като, от една страна, наличието на инфлационни процеси е ноторен
факт, а от друга страна – необходимостта, ищецът да ползва слухова протеза и да
доплаща за нейното набавяне, е установена от последното изречение на
заключението на в.л. Меджидиева, а реалното ползване
на такава протеза се установява от показанията на св. Попова (л. 112 – 113 от първонистанционното дело), съгласно които ищецът носи
слухов апарат, който следва да се подменя ежегодно „… за да може да съществува
диалог“.
С
оглед гореизложеното, обжалваното решение е правилно и в тази си част, и следва
да бъде потвърдено.
ІV. По разноските
С оглед изхода на делото и направено искане в този смисъл, в полза
на въззиваемата страна следва да се присъдят направените
от нея разноски във въззивното производство, каквито
се установяват в размер на 400 лв. – адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 150/30.11.2018г., постановено по гражданско дело № 111/2018г. по описа на РС-
гр. П. в обжалваните му части.
В необжалваните части
решение № 150/30.11.2018г., постановено по гражданско дело № 111/2018г. по
описа на РС- гр. П. е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Д.п.м.Ч.“ ЕАД ***, да
заплати на Н.Н.М. ***, разноски във въззивното производство в размер на 400 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчване на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.