№ 27
гр. Варна, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно гражданско
дело № 20213000500532 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е въззивна жалба от СН. ЗДР. С. с ЕГН ********** отгр.
Търговище чрез адв. Н.В. срешу решение № 1052/11.06.2021 год по гр.д. №
20213100100253 по описа на Окръжен съд Варна, с което са отхвърлени
предявените в условията на обективно кумулативно съединяване искове за
осъждане на “Електроразпределение-Север” АД с ЕИК ********* да заплати
на ищеца в качеството му на цесионер по договор за цесия от 31.12.2020 год,
сключен с „Интерстройпроект-Тонич” ЕООД, сумата 49 134 лв,
представляваща продажна цена по постигнато споразумение с ответника от
19.11.2009 год за изкупуване на енергийни обекти и съоръжения,
представляващи елементи от електропреносната мрежа, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от депозиране на исковата молба в съда –
28.01.2021 год до окончателното й изплащане, както и сумата 25 607,38 лв,
представляваща лихва за забава върху главницата от 49 134 лв, начислена за
периода от 09.12.2015 год (крайната дата за изкупуване на съоръженията от
ответника) до 26.01.2020 год на осн. чл. 79 ал.1 от ЗЗД във вр. с §4 ал.1 от
ПЗР на ЗЕ и чл. 86 ал.1 от ЗЗД. По съображения за незаконосъобразност и
необоснованост на решението, въззивницата моли за неговата отмяна и
постановяване на друго, с което предявените искове бъдат уважени, с
присъждане на разноските за двете инстанции.
В постъпилия отговор от „Електроразпределение-Север” АД чрез
1
юрисконсулт Светослав Марчев е изразено становище за неоснователност на
въззивната жалба и за потвърждаване на решението.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е
подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт,поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА последните мотиви:
Предмет на разглеждане са кумулативно съединени искови претенции с
правно осн. чл. 79 ал..1 от ЗЗД във вр. с § 4 ал.1 от ПЗР на Закона за
енергетиката и по чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на сумата 49 134 лв – продажна
цена за изкупуване от ответника на енергийни обекти и съоръжения, заедно с
обезщетение за забава за периода от 09.12-2015 год до 26.01.2020 год.
От фактическа страна по делото е установено следното:
Ищцата се легитимира като цесионер по договор за цесия от 31.12-2020
год, сключен между нея и собственика на енергийните съоръжения –
„Интерстройпроект-Тонич” ЕООД. Цесията е съобщена на ответника на
05.01.2021 год.
С протокол от 16.12.2008 год страните „Интерстройпроект-Тонич”
ЕООД и „Е.ОН България Мрежи” АД, чийто правоприемник е ответникът
„Електроразпределение-Север” АД, се споразумели за избор на оценител, а с
протокол от 19.11.2009 год постигнали съгласие относно пазарната цена на
обектите, определена от избрания оценител, в размер на 40 945 лв.
Последвала кореспонденция между страните – писма от 26.11.2009,
30.12.2009, 05.01.2010 год, от която става ясно, че до сключване на договор за
изкупуване съгласно §4 от ПЗР на ЗЕ не се е стигнало. Отправена била
покана за доброволно изпълнение, получена при ответника с вх.№
1864971/11.06.2013 год, но такова не последвало.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното:
Разпоредбата на §4 ал.1 от ПЗР на ЗЕ императивно регламентира, че
енергийните обекти и съоръжения, които са част от преносната и
разпределителна мрежа, трябва да бъдат собственост на лицензираните
енергийни предприятия, каквото се явява ответникът. Когато тези обекти са
собственост на трети лица, тяхното изкупуване става по реда, предвиден в § 4
ал.3 от ПЗР на ЗЕ, а именно – по пазарна стойност, определена от независим
лицензиран оценител.
С постигането на съгласие между страните за определянето на оценител
и приемане на дадената от него пазарна оценка, е изпълнен първият елемент
от фактическия състав на изкупуването. За довършване на фактическия
състав и постигане на търсения правен резултат, е необходимо сключване на
договор, който освен уговорки относно цената, трябва да съдържа поемане на
задължение за заплащането й, както и индивидуализация на обектите на
сделката (чл.183 от ЗЗД). От разменената между страните кореспонденция,
включително отправената до ответника покана за доброволно изпълнение, се
2
установява, че договор за изкупуване, даващ основание на продавача да търси
цената, не е сключен. Протоколът за постигане на споразумение по цената от
19.11.2009 год не може да служи като договор, нито като предварителен такъв
по смисъла на чл. 19 ал.2 от ЗЗД, защото не съдържа всички съществени
елементи на договор за продажба.
По изложените мотиви настоящият състав намира, че до момента, в
който договорът между страните не бъде сключен, ответникът не дължи
заплащане на продажната цена, поради което предявеният иск се явява
неоснователен и недоказан.
Достигайки до същия правен извод, първоинстанционният съд е
постановил законосъобразно и правилно решение, което следва да бъде
потвърдено.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски в отговора
си на въззивната жалба, нито в откритото съдебно заседание на 26.01.2022
год
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1052/11.06.2021 год по гр.д. №
20213100100253 год на ВОС, г.о., 10 състав.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките
по чл 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3