Р Е
Ш Е Н
И Е
№…260109…/30.11.2020г., гр.Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, ІІ въззивен състав, в
публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:Красимир Ненчев
членове: Албена Палова
Мариана Димитрова
при секретаря Галина Младенова, като разгледа докладваното от съдия
Мариана Димитрова в.гр.дело №670 по описа на Съда за 2020 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК и
следващите от ГПК.
Обжалва се Решение № 137 постановено на 10.11.2020г.
по гр.дело № 1800 по описа на Пещерския районен съд за 2018г.,с което е прието
за установено,че Ф.С.Г. *** дължи на „Профи кредит България“ ЕООД сумата от 2 789,50 лева,
представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит №
********** от 16.01.2018г.,ведно със законната лихва, считано от 08.06.2018г.
Претенциите за установяване съществуване на вземането в размер на 2001,12 лева –
възнаграждение за пакет допълнителни услуги по сключения между страните договор
за потребителски кредит, както и за сумата от 1 170,26 лв. – договорно
възнаграждение по т.4 от ОУ към договора за кредит са отхвърлени като неоснователни.Присъдени са съдебно-деловодни разноски.
Въззивника Ф.Г. с въззивна жалба, подадена от
особения представител-адв.Г. твърди,че решението в частта, с която е прието ,че
дължи сумата в размер на 2 789,50 лева е неправилно, тъй като е
постановено в противоречие с материалния закон.
Посочва,че след като първоинстанционният съд е приел,че клаузите в
договора относно закупения пакет за допълнителни услуги и възнаградителната
лихва са нищожни и се дължи чистата на стойност на кредита ,неправилно съдът е
приел,че остатъка от главницата по кредита е в размер на 2 789,50 лева.
Въззивника твърди, че от чистата стойност на кредита,който е в размер на
3 050 лева, следва да се приспадне внесената сума в размер на 952 лева,
при което искът се явява основателен до размера от 2 098 лева. В този
смисъл формулира искане към въззивната инстанция да реши спора по същество.
Въззивника „Профи
кредит България“ЕООД във въззивната си жалба твърди,че решението,в частта с
която е отхвърлена претенцията за възнаградителна лихва е неправилно.Излага
подробни съображения. Формулира искане исковата претенция за възнаградителна
лихва да бъде уважена, така както е
предявена.
Въззивният съд намира въззивните жалби за
допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени
в законовия срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от
обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на
служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно,
а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо в обжалваната част.
При
извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд
доказателства, приема следното:
Ищецът „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр.София заявява за разглеждане пред Районен съд гр.Пещера
установителен иск, с който настоява да бъде признато за установено между
страните задължението на ответника Ф.Г. за сумата от 5 960,88 лева,
представляваща неплатена главница по договор за
потребителски кредит № ********** от 16.01.2018г., сключен между него и
„Профи Кредит България” ЕООД.
От
представените пред исковия съд писмени доказателства – искане за отпускане
потребителски кредит Профи кредит стандарт; договор за потребителски кредит
Профи кредит стандарт; споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, ОУ към ДПК; погасителен план към договора се установява, че страните са
обвързани от валидно възникнало договорно правоотношение, по силата на което
„Профи Кредит България“ ЕООД гр.София е предоставило на Ф.Г. потребителски
кредит в размер на 3050 лева със задължение на кредитополучателя да върне
заетата сума ведно с договорна лихва.
Договорът
е сключен при следните параметри: Сума на кредита: 3050 лв.; Срок на кредита:
24 месеца; Размер на вноската: 188.56 лв.; Падеж на вноската: първи ден от
месеца; Годишен процент на разходите (ГПР): 49.90 %; Годишен лихвен процент:
41.17 %; Лихвен процент на ден: 0.11%; Общо задължение по кредита: 4525,44 лв.
Твърди
се в исковата молба, че ответникът дължи на ищеца и възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги в размер на 2 287,44 лева, уговорено на
вноски в размер от 95,31 лв. Общото задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги е 6 812,88 лв.; Общ размер на вноска: 283,87 лв.; Дата
на погасяване: 1 ден от месеца.
Не се спори от
ответника, че в качеството му на кредитополучател е извършил плащане по кредита
в общ размер от 996,40 лева.След извършени изчисления според заключението на
експерта към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 08.06.2018г.
са налице непогасени задължения в размер на 2 696,64 лева – главница; 1 906,20
лева – възнаграждение по пакет допълнителни услуги и 1 074,56 лева – възнаградителна
лихва.
Годишният процент
на разходите по кредита, който изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи и бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит /чл. 19, ал.1 от ЗПК, Обн., ДВ, бр.18 от 5.03.2010 г.,
в сила от 12.05.2010 г./ включва лихвите, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора. ГПР по процесния кредит е в размер на
49.90 %, като годишния лихвен процент е 41.17 %.
Принципно за
страните няма пречка да уговарят възнаградителна лихва или неустойка за
забавено плащане на парични задължения над размера на законната лихва и тяхната
свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал.2 от ЗЗД. С
ПМС № 72 от 08.04.1994 г. е определен само размерът на законната лихва. Със
заключителната разпоредба §1 е отменено ПМС № 1238 от 25.06.1951 г. за
определяне на максималния процент на договорните лихви, без да бъде определен
нов максимален размер на договорната лихва. Разпоредбата на чл.19, ал.4
от ЗПК, съгласно която годишния процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти от размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с ПМС, е приета преди датата на сключване на договора
/23.07.2017г./ със ЗИД на ЗПК и е в сила от 23.07.2014 г. Следователно към датата на сключване на
договора за кредит страните са били обвързани от законовото изискване,
третиращо размера на ГПР.
Въззивникът има
качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. С отпускането на
кредит в негова полза като физическо лице му е предоставена „финансова услуга“
по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. В разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от ЗЗП, към която изрично препраща чл.
24 от ЗПК, е дадена общата дефиниция за неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител, а именно: всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като за неравноправните клаузи в договорите, съдът
следи служебно. В чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП е регламентирано, че неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Клаузите по сключените договори не са индивидуално
уговорени, когато те са предварително изготвени от доставчика, поради което
потребителят не е имал възможност да влияе върху тяхното съдържание - арг. чл.
146 ал. 2 от ЗЗП. Идентично разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана
в българското законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП.
Съдебната
практика трайно приема, че лихва над трикратния размер на основния лихвен
процент, увеличен с 10 процентни пункта, уговорена по договор за потребителски
кредит, е нищожна порази противоречие с добрите нрави. В настоящия случай
договорът между страните е сключен на 16.01.2018 г. и към този момент ОЛП
/основният лихвен процент/, определен от БНБ, е 0.00%. Увеличен с 10 процентни
пункта, означава, че годишният процент по кредита е 10% или трикратният размер
е равен на 30%. Видно е от Раздел VІ на договора, че определеният в договора
лихвен процент е 41.17%, т.е. надвишава максимално допустимия според практиката
на съда трикратен размер с цели 11.17%, което дава основание на съда да приеме,
че тази договорна клауза противоречи на добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се
недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг и
пр. Съгласно трайно установена съдебна практика, противно на добрите нрави е да
се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната
лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин
заем (напр. ипотека, залог), противно на добрите нрави е нейният размер да
надвишаваща двукратния размер на законната лихва. Съобразно изложеното
,въззивната жалба на „Профи кредит България“ се явява изцяло неоснователна.
По
възраженията на въззивника Ф.Г.: При недействителност на клаузите на договора
приложение следва да намери разпоредбата на чл.23 от ЗПК, поради което
потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита. Предвид
настъпилия падеж на целия кредит и съобразно заключението на вещото лице за
извършените плащания от потребителя общо в размер на 996,40 лева, същите следва
да се приспаднат от чистата стойност на кредита или дължимата сума е в размер
на 2 053,60 лева. Решението в обжалваната част –досежно възнаградителната
лихва като правилно следва да бъде потвърдено,в останалата обжалвана част
–досежно претендираната главница за разликата над 2 053,60 лева до
2 789,50 лева решението следва да се отмени ,а искът като неоснователен да
се отхвърли. Решението в частта на претенцията
за пакет за допълнителни услуги на стойност 2 001,12 лева поради
необжалването му е влязло в законна сила.
По изложените
съображения, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 137 постановено на 10.11.2020г. по гр.дело №
1800 по описа на Пещерския районен съд за 2018г.,в частта, с която е прието за
установено,че Ф.С.Г. *** дължи на „Профи кредит България“ ЕООД сумата в размер
на 753,90 лева, представляваща разликата от 2053,60 лева –дължима главница по
договор за кредит до 2 789,50 лева-претендирана главница по договор за
кредит, вместо което постановява :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи кредит България“ЕООД , със седалище и адрес на
управление на дейността :гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В против Ф.С.Г.
ЕГН ********** *** иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуване на
вземането на кредитора „Профи кредит България“ ЕООД по отношение на длъжника Ф.С.Г.
в размер на разликата от 2 053,60 лева до претендираните 2 789,50
лева –представляваща представляваща неплатена главница по договор за
потребителски кредит № ********** от 16.01.2018г.,ведно със законната лихва,
считано от 08.06.2018г. , за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 5359/11.06.2018г. по ч.гр.дело №
9652/2018г. по описа на ПРС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, с която претенцията по чл.422 от ГПК -за
сумата от 1 170,26 лв. – договорно възнаграждение по т.4 от ОУ към договора
за кредит е отхвърлена като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн.чл.280, ал.3,
т.1 от ГПК.
Председател: членове:
1.
2.