РЕШЕНИЕ
гр.София,25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на седми февруари през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 13373 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 31.08.2020 г.по гр.д.4082/17 на СРС-45 състав се ОТХВЪРЛЯ
предявените от Я.Р.И., ЕГН ********** ***9 срещу „А.Б.” ЕАД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление ***, , представлявано от А.Д.и М.М., искове с
правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сума в размер от 1132,06 лв.,
представляваща сума, получена от ответника и с която ответникът се е обогатил
неоснователно със стойността на извършените плащания, събрани повторно в хода
на производството по изп.д. № 20168630403201 по описа на ЧСИ Х., след като вече
са били заплатени веднъж от ищцата, и иск с правно основание чл.59 ЗЗД за
заплащане на сумата от 638,80 лева, представляваща принудително събрани такси и
разноски по принудително изпълнение по изп. дело № 20168630403201 по описа на
ЧСИ С.Х., per. № 863, с район на действие - Софийски градски съд, с която ответникът се е
обогатил без основание за сметка на ищцата, ведно със законната лихва върху
горепосочените суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
23.01.2017г. до изплащане на вземането и ОСЪЖДА Я.Р.И., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „А.Б.” ЕАД, ЕИК********, сумата в размер на 675,00 лева, деловодни
разноски на основание чл. 78, ал.З от ГПК.
В законоустановения срок срещу
решението е постъпила въззивна жалба от ответника, в която се правят оплаквания,
че е неправилно-незаконосъобразно и в нарушение на процесуалните
правила.Твърди процесуални нарушения ,поради допускане на съдебни експертизи
след обявявяане на доклада по делото за окончателен.Ршението е
незаконосъобразно,тъй като неправилно съдът приел,че ищцата платила на каса
най-обременителните задължения,тъй като не била посочила кое задължение
погасява.Сумата,която погасила била
съответна на дължимата по ч.гр.д.47393/16 г.Възразила ,че се дължат суми по
фактури за други телефонни номера и други периоди,тъй като били погасени по
давност.
Моли решението да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което претенцията на ищеца да бъде отхвърлена
изцяло. Претендира
разноски.
В срока за
отговор на въззивната жалба такъв е постъпил от въззиваемия, в който се оспорва
жалбата като неоснователна. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
решението да бъде потвърдено.Претендира
разноски.
Съдът,
след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства
и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима,
следва да бъде разгледана
по същество .
Не са налице твърдяните
процесуални нарушения.Съдът е обявил доклада за окончателен в съдебно заседание
като е дал възможност на ответника за становище по искани доказателства от
ищеца,тъй като ответникът е поискал срок за това.Експертизата е допусната след
депозираното становище.
На основание чл.272 ГПК съдът
препраща към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от настоящите
мотиви.За пълнота:
На ищцата са се водили четири мобилни номера: ****************** и *********по два от които ответникът възразява, че на практика ищцата е заплатила текущи задължения - *********, отделно от дължимите по процесния изпълнителен лист суми. ЧСИ Х. е превела на ответника, като взискател, на 07.04.2017г., лихва по изпълнителното дело в размер на 178,69 лева и на 26.04.2017г. лихва в размер на 16,46 лева, или общо сумата по изпълнителния лист в размер на 195,15 лева, като уговорените тарифи на предоставените по делото в тарифния план на абоната за съответните телефонни номера и предоставените във фактурите обеми на отчетените употребени услуги съответстват на крайния размер, посочен във фактурите.
По иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата в размер на 1132,06 лева.
В тежест на ищеца е било да докаже факта на заплащане на процесната сума, размера на обогатяването на ответника и обедняването на ищеца, поради повторно събиране на сумата, връзка между обедняването и обогатяването, както и липса на основание за имуществено разместване. Ищцата е заплатила сума за главница преди образуване на изпълнителното дело, която е сума в размер на 400,15 лева, дължима по фактура № *********, която не е предмет на влязлата в сила заповед за изпълнение. Останали са дължими по изпълнителния лист сумите за лихва и разноски, които са събрани в хода на изпълнителното дело. Ищцата е заплатила дължими от нея суми на основание издадени фактури по договор № М3665303 за номера *********, отделно от сумите по издадения изпълнителен лист. Съгласно чл. 76 от ЗЗД, този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. Видно, е че е заплатено най-обременителното задължение по издадена фактура от 19.07.201Зг. Във фискалния бон са посочи 6 от фактурите за които е издаден изпълнителния лист. Установи се, че сумата е събрана по валидно сключен между страните договор за ползвани от ищцата услуги за телефонни номера *********, за което по делото е приета и фактура № **********/19.07.2013г. за общата сума от 645,50 лева, от която частично е заплатена сумата от 245,35 лева и остатък за плащане от 400,15 лева, заплатени от ищцата, за което е издаден и процесния фискален бон от 20.09.2016г.По възражението,че са платени стари задължения с фискален бон от септември 2019 г.,които са били погасени по давност :Съобразно чл.118 ЗЗД ,ако длъжникът изпълни задължението си след изтичане на давността ,той няма право да иска обратно платеното,макар и в момента на плащането да не е знаел,че давността е изтекла.Разпоредбата визира доброволно изплащане на задължението,каквото е и в настоящия случай.Затова правилно искът с правно основание чл. 59 от ЗЗД, за сумата от 1132,06 лева е отхвърлен като недоказан по основание.
По иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД, за сумата в размер на 638,80 лева, представляваща принудително събрани такси и разноски по изп.д. № 3201/2016г. по описа на ЧСИ Х..
Съгласно чл. 79 от ГПК таксите по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в посочените в този текст изключения, които не са приложени в настоящия случай. Разпоредбата на чл. 34 от Тарифата за таксите и разноските предвижда, че таксите и разноските по изпълнителното дело се плащат от взискателя и са за сметка на длъжника. В случая не е установено имуществено разместване, в резултат на което да е отпаднало основанието за дължимост на сумите по изпълнителния лист от ищцата. Не е налице връзка между обогатяване и обедняване на страните по делото, доколкото процесиите такси са внесени от ответника и събирането им за сметка на ищеца в хода на изпълнителния процес са факти, които не са в причинна връзка с действието на ответника по образуване на изп. дело № 3201/2016г. по описа на ЧСИ С.Х., доколкото сумите по изпълнителния лист са дължими от ищцата, и съобразно нормата на чл. 79 от ГПК в нейна тежест следва да бъдат възложени и разноските по делото.
Не се
установиха твърдяните пороци на първоинстанционото решение и то като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна има право на разноски,определени
от съда в размер на 100 лв.за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р
Е
Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 31.08.2020 г.по гр.д.4082/17 на
СРС-45 състав
ОСЪЖДА Я.Р.И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „А.Б.” ЕАД, ЕИК********, сумата в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕД АТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.