О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Варна, 23.12.2021г.
Варненският административен съд, Шести състав, в
закрито заседание на двадесет и трети декември две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
като разгледа докладваното от съдията Пекова
ч. адм. дело N 2761 по описа за 2021
год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл.41 ал.3 вр. чл.127ж ал.1 ДОПК.
Образувано
е по жалба, подадена от „Лактик фууд“ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление- гр.София, ул.“Г.С. Раковски“№193, вх.А, ет.1,
ап.1, представлявано от управителя К.Д.К., подадена чрез адв.С. против действията на органи по приходите в Дирекция “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, обективирани в Протокол за извършена проверка
на стоки с висок фискален риск №180602016422_3/04.12.2021
г., потвърдени с Решение № ФК-6/13.12.21г. на Директора на ТД на НАП –Варна.
Жалбоподателят твърди, че същите са нищожни, необосновани, поради което и незаконосъобразни
и извършени в противоречие с целта на закона. При липсата на основания по чл.121а, ал.1 ДОПК
органите по приходите са приели, че е налице хипотезата на предвиденото в закона
изключение, уредено в чл.121а, ал.2 вр. чл.121а, ал.3, допускащо предприемане
на действия по обезпечаване на доказателства по чл.40 от ДОПК, когато се
установи, че при последващо разпореждане със стоката, събирането на дължимите
данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, като са иззети 640кг.
кашкавал и 6400кг. масло, заедно с придружаващите стоката документи. От
съдържанието на Протокол № 180602016422_3 от 04.12.2021г. се установява, че
този извод e направен въз основа на установените от информационните масиви на НАП
факти и обстоятелства, представляващи индикация за риск от невъзможност на дружеството
да покрие евентуално възникнали задължения за данъци и осигурителни вноски, а именно- наличие на сделки между свързани лица, което е индикация за риск от
неправилно определяне на данъчната основа; дружеството е свързано с лица с
установени задължения в особено големи размери; в резултат на
извършени ревизии е установена отговорност по чл.177 от ЗДДС за задължения на
негови доставчици - свързани е него лица; съмнение за
избягване на осъществяването на фискален контрол. С оглед тези констатации, на основание чл.121а, ал.3 вр. чл.121а, ал. 2 от ДОПК,
органите по приходите са определили обезпечение в размер на 16 955 лева,
представляващо 30 на сто от пазарната стойност на стоката, което е внесено на
06.12.2021г. и с Протокол № 180602016422_7/06.12.2021г. иззетата стока е
освободена. Твърди, че
по естеството си обжалваните действия представляват налагане на обезпечителни мерки, а не
обезпечаване на доказателства. Твърди, че действията
на органите по приходите при дирекция „Фискален контрол“ следва да бъдат
обявени за нищожни, тъй като не са предоставени правомощия на органите по
приходите да налагат обезпечение и то в размер на 30 от пазарната цена на
стоката, а правомощия да налагат предварителни обезпечителни мерки имат само и
единствено публичните изпълнители по аргумент на разпоредбата на чл.121а ал.1 ДОПК. Твърди, че при извършване на фискален контрол органът по приходите може
да поиска от публичен изпълнител незабавно да наложи предварителни
обезпечителни мерки по чл.121а ал.1 и 2 ДОПК в случаите, изрично и изчерпателно
посочени от законодателя, а в случая такова искане до публичният изпълнител не
е отправяно. Твърди и че протоколът не съдържа описание на конкретни факти и
обстоятелства във връзка с посоченото правно основание по чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, а именно, че при последващо разпореждане със стоката събирането на
дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Не е
уточнено събирането на кои данъци ще бъде невъзможно или значително ще бъде
затруднено. Не са посочени доказателства, че процесната стока сама по себе си
генерира вземания за данъци, които тепърва ще възникват, нито че събирането им
ще бъде невъзможно или значително затруднено. Изложените в протокола фактически
основания не обосновават наличието на хипотезата по чл.121а, ал.2 от ДОПК,
доколкото същите не са конкретни и не са подкрепени от доказателства. Тежестта
на доказване е на органите по приходите, а тяхната преценка в тази насока
следва да се основава на конкретни обективни данни от приложени в преписката
доказателства и книжа. Изложените от органите по приходите констатации относно
преценени множество рискови фактори за наличие на предпоставки на чл.121а, ал.
2 от ДОПК на дружеството не обосновават предприетите действия за налагане на
предварителни обезпечителни мерки по чл.121а, ал.3 вр. ал.2 от ДОПК. Счита, че
изтъкнатите мотиви в протокола не налагат определянето на обезпечителни мерки. Не
са посочени никакви индивидуализиращи белези на свързаните лица и осъществените
с тях сделки, нито е посочен видът и размерът на задълженията на свързаните
лица, като не са ангажирани доказателства за тези твърдения. Липсва ясно и
конкретно посочване на лицата, които са преценени като свързани с дружеството,
както и на сделките, които е прието, че дружеството е имало с тях, което
препятства възможността на проверяваното дружество и на съда да узнаят
конкретните факти и обстоятелства, които са послужили за този извод. Неосновано
на конкретни факти, а на предположение е и приетото, че „има риск“ от
неправилно определяне на данъчната основа. Не става ясно защо е прието, че
събирането на дължимите за процесната стока данъци ще бъде невъзможно или
значително затруднено по причина установено наличие на сделки между свързани
лица. Сделките със свързани лица не са забранени и не водят винаги и единствено
до рискови данъчни операции. Твърденията на приходните органи не съдържат
конкретни данни и не са обосновани с доказателства. Същите са и твърденията, че
има лица с установени задължения в особено големи размери, които не са
индивидуализирани, но с които проверяваното дружество е свързано. Относно
обосноваването на обжалваните действия с реализирана отговорност по чл.177 от ЗДДС спрямо дружеството за задължения, установени при ревизии на негови
доставчици-свързани лица, в случая „МИЛК ФЕМИЛИ“ ООД, счита извода за необоснован
и неправилен, тъй като визираните от директора задължения са заплатени
непосредствено след издаване на цитирания ревизионен акт, като видно от
представеното с жалбата Удостоверение с Изх. № 220202100269212/15.12.2021г. по
чл.87, ал.6 от ДОПК за наличието или липсата на публични задължения, издадено
на 15.12.2021г. от НАП, дружеството няма непогасени задължения към фиска, а от
справка за задълженията на „МИЛК ФЕМИЛИ“ ООД, издадена на 14.12.2021г. от НАП е
видно и че това дружество също няма изискуеми задължения, които да обосновават
извод, че е налице риск за събиране на бъдещи задължения. Липсват данни и
доказателства, въз основа на които у проверяващите е възникнало „съмнение за
избягване на осъществяването на фискален контрол от проверяваното дружество“.
Мерките по чл.121а от ДОПК представляват предварително обезпечаване при
фискален контрол и целят да обезпечат задължения, които все още не са
възникнали и не са съществуващи, а са вземания за данъци, които биха възникнали.
В протокола и в потвърждаващото решение на директора на ТД на НАП - Варна не се
визират подобни бъдещи данъчни задължения на дружеството, липсват съображения
относно конкретната доставка, нито за предходни или бъдещи такива, поради което
констатацията на приходните органи, че е налице нужда от предварително
обезпечаване, е необоснована. Предвид изложеното счита преценката на приходните
органи за наличие на предпоставките и условията по чл.121а, ал.З вр. с ал.2 от ДОПК за налагане на обезпечение на конкретната стока, за неправилна. От
мотивите на органите и от данните по преписката не може да се прецени
съразмерността на намесата на административния орган в сферата на лицето, като
необоснована тази намеса се явява прекомерна, което представлява нарушение на
целта на закона. Твърди и че не е ясно как е определена пазарната цена на
стоките, като не са налице доказателства в тази насока. Счита, че извършените
действия по обезпечаване на доказателства включващи: изземване на стоката и
обезпечение в размер на 16 955.00 лв. са наложени в нарушение на цитираните
материалноправни разпоредби и противоречат на целта на закона. Моли оспорените
действия да бъдат отменени и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Ответникът по жалбата - Директорът на ТД на НАП - гр. Варна, не изразява становище
по жалбата.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и в рамките на
задължителната проверка, административният съд приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл.41, ал.3 от ДОПК от легитимирано лице и съдът приема същата за
допустима.
Обжалват
се действията на служители на НАП, извършени на 04.12.2021г. и обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №180602016422_3/04.12.2021г., оспорването на който по административен ред е отхвърлено с
Решение № ФК-6/13.12.21г. на Директора на ТД на НАП –Варна.
От
протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 180602016422_1/03.12.21г. се установява, че на 03.12.21г.
в 16:15 часа в пункт за фискален контрол ГКПП Русе-Дунав мост е извършена
проверка от инспектори по приходите на МПС марка IVECO с рег.№ Р3951ВХ,
при която е констатиран вида на превозваната стока, изпращача на същата и
получателят й и на основание чл.127б ал.3 ДОПК е поставено техническо средство
за контрол- обикновено ТСК. От протокол за отстраняване/поставяне на техническо
средство за контрол № 180602016422_2/04.12.21г.
се установява, че на 04.12.21г. в 10:00 часа в гр.Варна, бул.“Цар Освободител“
271 инспектори по приходите извършили следните действия- отстраняване на
обикновено ТСК върху МПС с рег.№ Р3951ВХ, като при проверката е установено, че
техническото средство не е с нарушена цялост.
От
протокол за извършена проверка на стоки с висок финансов риск № 180602016422_3/04.12.2021г. се установява, че на 04.12.21г. в 10:18 часа инспектори по
приходите са извършили проверка на място на разтоварване/получаване на стока с
висок фискален риск, находящо се в гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ № 271 в
присъствието на упълномощен представител на дружеството, като при проверка за
съответствие между посоченото в документите и установеното при проверката вид и
количество на стоката е установено съответствие и на основание чл.121а ал.3 ДОПК вр.чл.121а ал.2 ДОПК е определено обезпечение в размер на 16955.52лв.,
като при проверката са събрани описаните в протокола доказателства. Изводът
относно необходимостта от предприемане на действия за обезпечаване на
доказателства по чл.121а ал.3 вр. ал.2 ДОПК органите по приходите са направили
след като при проверка в информационните масиви на НАП са установени факти и
обстоятелства относно дружеството, даващи основание за предприемане на действия
за обезпечаване на доказателства на основание чл.121а, ал.3 вр. чл.121а, ал.2 ДОПК,
поради индикация за риск от невъзможност на дружеството да покрие евентуално
възникнали задължения за данъци и осигурителни вноски, а именно: наличие на
сделки между свързани лица, което е индикация за риск от неправилно определяне
на данъчната основа; свързаност с лица с установени задължения в особено големи
размери; резултати от извършени ревизии - установена отговорност по чл.177 от ЗДДС за задължения на доставчици на дружеството, които са свързани с него лица;
съмнение за избягване осъществяването на фискален контрол, което налага извод,
че събирането на дължимите данъци, които ще възникнат при реализацията на
стоката, ще бъде невъзможно или значително затруднено. В протокола е посочено, че пазарните цени на описаните стоки, използвани за
определяне на размера на обезпечението, са изчислени въз основа на протоколи,
изготвени от орган по приходите от отдел „Анализ и последващ контрол“ в
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП при прилагане на разпоредбите на
Наредба № Н-9/14.08.2006г. за реда и начините за прилагане на методите за
определяне на пазарни цени, като е използван метода на сравнимите
неконтролирани цени между независими търговци. Съгласно протокола са извършени
и действия за обезпечаване на доказателствата по чл.40 ДОПК със срок на действие
72- изземване на стоката с висок фискален риск и придружаващите я документи, като е посочено, че стоката се освобождава след представяне на
обезпечение в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на
действие, не по-малък от 6 месеца, в размер на 30 на сто от пазарната стойност
на стоката и след заплащане на разноските по изземването и съхранението й, като
е съставен и приемо-предавателен протокол за стоки № 180602016422_5/04.12.2021г.
От
протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 180602016422_7/06.12.2021г. се установява, че на 06.12.21г. в 16:59 часа органи по приходите,
предвид това, че е представено определеното обезпечение, на основание чл.121а
ал.3 ДОПК са освободили стоката. От представеното преводно нареждане от 06.12.21г.
се установява, че дружеството е внесло определеното обезпечение.
От
становище за рисковия профил на лице № 50/10.12.21г. се установява, че във
връзка с жалбата на дружеството, е документирана информацията, налична към 06.07.20г.,
като е изведен извод, че ЗЛ не е с рисков профил, не е приспадал данъчен
кредит от доставчици, фигуриращи в масив
„Риск“ и към момента липсват основания за предприемане на ревизионни действия.
От
жалба вх.№ 55314/10.12.21г. се установява, че дружеството е обжалвало действията от 04.12.21г. на служители на НАП, обективирани в протокол №180602016422_3/04.12.2021 г. като незаконосъобразни по съображения,
посочени в нея.
От
решение № ФК-6/13.12.2021г. се установява, че Директорът на ТД на НАП – Варна е
отхвърлил жалбата, като е приел, че в случая е налице хипотезата на чл.121а
ал.3 вр. ал.2 ДОПК, като преценката за наличие на основания по чл.121а ал.2 ДОПК е направена след анализ на данните в информационните масиви на НАП/тези,
посочени в протокола, обективиращ обжалваните действия/, като в подкрепа на
горното е посочил, че към момента на дружеството е извършена ревизия за
отговорност за данък върху добавената стойност /установяване на отговорност по
чл.177 ЗДДС/ за дължимия данък по доставки, извършени от „Милк фемили“ за
периода от 01.10.2019г. до 31.10.2019г., приключила в РА №
Р-221019006534/22.04.20г. с определени задължения в размер на 31819.45лв. и
начислена лихва- 1405.47лв. и е приел, че въз основа на тази информация се
установява наличие на индикации, че при последващо разпореждане със стоката
събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни
и изводите на органите по приходите са правилни и законосъобразни и се базират
на данните в информационните масиви на НАП. Приел е, че действията са извършени
от компетентни органи, тъй като се касае за хипотеза на обезпечаване на
доказателства, която е уредена в чл.121а ал.3 вр. чл.40 ДОПК, а по отношение на
пазарната цена на стоката- че е определена от експерти по регламентиран ред и
начин.
От
представеното Удостоверение с Изх. № 220202100269212/15.12.2021г. по чл.87,
ал.6 от ДОПК за наличието или липсата на публични задължения, издадено на
15.12.2021г. от НАП се установява, че дружеството няма задължения, а от
представената справка за задълженията на „МИЛК ФЕМИЛИ“ООД, издадена на
14.12.2021г. от НАП - че то също няма
изискуеми задължения
При така изложената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Не се спори, че стоките – масло и кашкавал попадат в обхвата на стоките
от Приложение 1 към Заповед № ЗМФ – 4/02.01.2014г. на Министъра на финансите, с
която на основание чл.127а, ал.7 от ДОПК е утвърден списъкът на стоките с висок
фискален риск, поради което движението й на територията на Република България,
независимо от мястото на получаване/разтоварване, след като не е под митнически
режим, подлежи на фискален контрол по реда на глава петнадесета „а“ от ДОПК.
Съгласно
чл.121а ал.1 ДОПК при извършване
на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск органът по
приходите може да поиска от публичния изпълнител незабавно да наложи
предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката за
обезпечаване на вземанията за данъци, които биха възникнали, в размер не
по-малко от 30 на сто от пазарната стойност на стоката в случаите на нарушаване
целостта на техническите средства за контрол- по т.1; неспазване на забраната
по чл.
13, ал. 3, т. 4- по т.2; несъответствие между посоченото в документите и
установеното при проверката вид и/или количество на стоката- по т.3; неявяване
на водача на транспортното средство или на получателя/купувача на стоката на
мястото на получаването/разтоварването й-по т.4, а съгласно ал.2 на цитираната
разпоредба мерките по ал. 1 могат да се наложат и когато органът по приходите
установи, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите
данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Съгласно чл.121а ал.3 ДОПК в случаите по ал. 1 и 2 органът по приходите предприема и действия по чл.40
за обезпечаване на доказателства със срок на действие до 72 часа без разрешение
на съда, като стоката и документите за стоката се изземват, като в този случай
забраната за разпореждане по чл.13,
ал.3, т.4 продължава своето действие, а стоката се освобождава след
представяне на обезпечение в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция
със срок на действие, не по-малък от 6 месеца, в размер 30 на сто от пазарната
стойност на стоката и след заплащане на разноските по изземването и
съхранението й.
В случая обжалваните действия са действия по обезпечаване на
доказателства, поради което същите са извършени от компетентни органи. Налице е
хипотезата за обезпечаване на доказателства, уредена в чл.121а ал.3 вр.чл.41 ДОПК, а не за налагане на обезпечителни мерки върху имуществото.
Не са налице условията на ал.1 от чл.121а ДОПК, тъй като целостта на техническото средство не е била нарушена- изрично
констатирано в протокол за отстраняване/поставяне на техническо средство за
контрол № 180602016422_2/04.12.21г.; не е
налице хипотезата на чл.13 ал.3 т.4; не е налице несъответствие между
посоченото в документите и установеното при проверката вид и/или количество на
стоката- изрично констатирано в протокол № 180602016422_3/04.12.21г.; изрично
е посочено и че проверката е извършена в присъствието на представител на
дружеството- получател на стоката.
Не се спори, че действията по Протокол №180602016422_3/04.12.21г. са извършени на основание чл.121а, ал.3 вр. ал.2
от ДОПК, която разпоредба предвижда налагане на мерките по ал.1 и в случаите
когато органът по приходите установи, че при последващо разпореждане със
стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни.
Не
са налице и условията на чл.121а ал.2 ДОПК, тъй като мерките в този случай се
налагат, когато органът по приходите установи, че при последващото разпореждане
със стоката събирането на дължимите данъци, които биха възникнали, ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни. В протокола, обективиращ оспорените
действия не са посочени обстоятелства, от които да бъде направен извод, че
събирането на дължимите данъци при последващото разпореждане със стоката ще
бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Липсват мотиви, които да
обосновават наличието на тази хипотеза. Липсват каквито и да е доказателства за това, че процесните стоки,
представляващи стоки с висок фискален риск, сами по себе си генерират
вземанията за данъци, които тепърва биха възникнали /както изисква ДОПК/, нито
че събирането на тези данъци ще е невъзможно или значително затруднено. В
протоколите не са налице съображения относно конкретната доставка и евентуално
последващи такива, както и защо се приема, че при последващо разпореждане със
стоката събирането на дължимите данъци значително ще се затрудни. Посочените в протокола обстоятелства не обосновават извод, че конкретните
задължения за процесната стока няма да бъдат внесени или че съществува такава
вероятност. Доказателства,
които да установяват тези обстоятелства не са представени по делото. Посочено е, че са налице сделки между свързани
лица, но такива сделки не обосвават автоматично извод за наличие на хипотезата
на чл.121а ал.2 ДОПК. Посочените обстоятелствата в решението на директора на ТД на НАП-Варна,
в становището за рисковия профил на лице 10.12.21г. и в протокола, обективиращ
обжалваните действия, че са налице сделки
между свързани лица, което е индикация за риск от неправилно определяне на
данъчната основа; свързаност с лица с установени задължения в особено големи
размери; резултати от извършени ревизии - установена отговорност по чл.177 от ЗДДС за задължения на доставчици на дружеството, които са свързани с него лица;
съмнение за избягване осъществяването на фискален контрол не обосноват
изводите на органите по приходи за наличие на хипотезата на чл.121а ал.2 ДОПК.
Тези констатации не са подкрепени с никакви доказателства, нито е посочено как тези
обстоятелства ще се отразят на бъдещи задължения по повод реализацията на
стоката. Видно от представените доказателства дружеството няма изискуеми
данъчно-осигурителни задължения, като такива няма и цитираното дружество „Милки
фемили“ЕООД, поради което е необоснован извода, че събирането на дължимите
данъци, които възникнат при реализация на стоката, ще бъде невъзможно или
значително затрудено. Органът по приходите е длъжен да изследва, установи и
посочи конкретните обстоятелства, водещи до извода, че при последващо
разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или
значително затруднено. Мерките по чл. 121а
от ДОПК представляват предварително обезпечаване при фискален контрол, т.е.
целят да обезпечат задължения, които все още не са възникнали и съществуващи, а
са вземанията за данъци, които биха възникнали. Преценката за това следва да е
основана на конкретни обективни данни, а не да почива на съмнения и
предположения. В случая нито протокола, обективиращи тези действия, нито
решението на директора на ТД на НАП съдържат данни за такива бъдещи данъчни
задължения на дружеството. Не са представени и документи за последващи продажби
на процесната стока. Относно посочените в протокола и в решението данни за реализиране
на отговорност по чл.177 ЗДДС не е направен извод за това, как тези
обстоятелства ще се отразят на бъдещи задължения по повод реализацията на
стоката. Тези обстоятелства не обосновават автоматично извод, че при последващото
разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или
значително ще се затрудни. Дружеството, както бе посочено, няма изискуеми задължения.
В решението си Директорът на ТД на НАП е посочил, че наличието на хипотезата на
чл.121а ал.2 ДОПК се базира на приложените към
преписката доказателства, както и на факти, установени в хода на извършена
проверка в информационните база данни, поради което правилно са наложени
предварителни обезпечителни мерки по чл.121а ал.3 вр. ал.2 ДОПК. Изводите му не
се основават на доказателствата по делото. В протокола, обективиращ оспорените
действия не е налице анализ, извършен от органа по приходите на тези данни. Тези
критерии, независимо, че са част от единните
критерии за риск, не са законови критерии, като не е мотивирано защо от тях се
правят изводи за необходимост от обезпечение и самостоятелно не изпълняват
хипотезата на чл.121а, ал.2 от ДОПК.
Непосочването на всички относими факти във връзка с формирането на
извода за прилагане на чл.
121а, ал.2 от ДОПК води до липса на мотиви на акта, което представлява
съществено нарушение на правилата по смисъла на чл. 59 от АПК.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че не са налице доказателства, от които да се
установява, че при последващото разпореждане със стоката събирането на
дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, което да
налага предприемане на действия за обезпечаване на доказателства по реда на чл.
121а, ал.3 от ДОПК.
В протокола,
обективиращ действията на органите по приходите е определена пазарна стойност
на иззетите стоки, като е посочено, че използваният метод за определяне на
пазарната цена на стоката, въз основа на която е определен размера на
обезпечението е методът на сравнимите неконтролирани цени между независими
търговци, като не са посочени данните, въз основа на които е определена
пазарната цена. Методите за определяне на пазарни цени са определени в §1 т.10
ДР на ДОПК, а реда за прилагането им е регламентиран в Наредба № Н-9 от
14.08.2006 г. на МФ за реда и начините за прилагане на методите за
определяне на пазарните цени. В протокола от 04.12.21г. единствено е
посочено, че информацията за цената на стоката е публична, предоставена е от
борси и тържища, но доказателства относно пазарна цена към датата на проверката
и как и въз основа на какви пазарни цени е определена /борси, тържища/ не са
налице. Не се установява и въз основа на какви доказателства или данни е
прието, че използваният метод при определяне на пазарната цена е именно методът
на сравнимите неконтролирани цени.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че
оспорените действия, обективирани в Протокол №180602016422_3/04.12.2021
г. са незаконосъобразни и следва да се отменят.
С оглед изхода на спора и предвид
направеното искане, съдът намира, че ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя направените по делото разноски, съобразно представения
списък, в размер на 1100лв., от които 50лв.- за ДТ и 1050лв.-адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на
основание чл.41 ал.3 от ДОПК, съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯ действията
на служители на НАП, извършени на 04.12.2021г. и обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №180602016422_3/04.12.2021 г., оспорването на които по административен ред е отхвърлено с
Решение № ФК-6/13.12.21г. на Директора на ТД на НАП –Варна.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на Националната агенция за
приходите да заплати на „Лактик фууд“ООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление- гр.София, ул.“Г.С. Раковски“№193, вх.А, ет.1, ап.1,
представлявано от управителя К.Д.К. направените по делото
разноски в размер на 1100лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: