Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 28.10.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието
на прокурора .........................., като разгледа докладваното от съдия
Христова адм.д. № 260/2022г. по описа на Административен съд Ловеч, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.145 и сл. oт АПК във връзка с
чл.220, ал.1 от Закон за митниците (ЗМ) и чл.44 от Регламент на Европейския
парламент и на Съвета (ЕС) № 952/2013г. за създаване на Митнически кодекс на
Съюза (Регламент 952/2013).
Делото е образувано по жалба
на Н.И.Т. с ЕГН ********** и адрес ***, подадена
против Решение №32-148853/09.05.2022г., издадено от Директора на Териториална
дирекция Митница Бургас. С оспореното решение, на основание чл.70, §1 и §2 и
чл.71, §1 буква д) подбуква i) от Регламент (ЕС) №952/2013г. за стоката,
поставена под режим допускане за свободно обръщение по МД с MRN 20BG001008027231R5,
е определена нова митническа стойност в размер на 9 563,80 лв.; на
основание чл.85, §1 от Регламент (ЕС) №952/2013г., при прилагане на ставка 10 %
за вносно мито, спрямо новата митническа стойност е определено вносно
митническо задължение в размер на 956,38 лв.; на основание чл.54, ал.1 от ЗДДС
във връзка с чл.77, §1, буква а) от Регламент (ЕС) №952/2013г. и с чл.77, §2 от
същия регламент е определена на основание чл.55 от ЗДДС данъчната основа при
внос по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗДДС в размер на 10 520,19 лв.; на
основание чл.67, ал.1 от ЗДДС е определено задължението за ДДС при внос на
автомобила, в размер на 2 104,04 лв.; на основание чл.105, §3 и §4 от
Регламент (ЕС) №952/2013г. и чл.56 от ЗДДС, във връзка с чл.105, §3 и §4 от
Регламент (ЕС) №952/2013г. са определени за вземане под отчет и досъбиране
вносно мито и ДДС общо в размер на 2 057,09 лв., от които мито в размер на 642,84
лв. и ДДС в размер на 1 414,25 лв., ведно със задължение за лихви, считано от 12.11.2020г.
до уведомяването на длъжника и лихва за забава след изтичане на определения
срок за заплащане на определените задължения.
С жалбата се иска отмяната на оспореното решение като
незаконосъобразно, издадено при съществени материалноправни и процесуални
нарушения на закона и в противоречие с правото на Европейския съюз и на
националното право, като се твърди недължимост на посочените в него суми.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. В
представени по делото молба и писмени бележки чрез упълномощен адвокат поддържа
жалбата, излага съображения по същество на спора и претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответната страна Директорът
на ТД Митница Бургас, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и
не ангажира становище.
Обжалваното решение представлява
акт по смисъла на чл.19б от ЗМ, подлежащ на обжалване по реда на АПК по
аргумент от чл.220, ал.1 от ЗМ. Решението е връчено лично на оспорващата на 18.05.2022г.,
видно от приложеното по делото известие за доставяне (л.20, адм.д.№933/2022г.
на АС Бургас). Жалбата е подадена на 01.06.2022г., видно от приложения по
делото пощенски плик (л.11, адм.д.№933/2022г. на АС Бургас) и е постъпила в ТД
Митница Бургас на 03.06.2022г., вх.№32-181029. С решението се засяга
неблагоприятно правната сфера на жалбоподателя, поради което съдът намира
жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на
съдебен контрол административен акт и в срока по чл.149, ал. 1 от АПК.
Административен съд Ловеч, в
настоящия си състав, като прецени събраните писмени доказателства по делото,
поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
На 12.11.2020г. в МБ
Свободна зона Бургас е приета МД с MRN 20BG001008027231R5/12.11.2020г. с вносител в
ел. д. 3/15 и декларатор в ел. д. 3/18 Н.И.Т.,***, ПК 5770, пряк представител в
ел. д. 3/19 и ел. д. 3/21 „Мирамар” ООД, ЕИК *********, износител „Global auto
exchange” LLC, 416 Commerce Way, Longwood, US,
държава на изпращане – Съединени американски щати, за режим допускане за
свободно обръщение на стока с описание в ел. д. №6/8: „Употребяван пътнически
автомобил - катастрофирал; Марка: BMW, Модел: Х3; Тип: 3; Първа
регистрация: 01.01.2014г.; Цвят BLUE; Раб. обем: 2000 куб.см.; Двигател:
Няма данни; шаси №: 5UXWX9C56E0D19753, цена на стоката 1900 щатски долара при
обменен курс 1,65021.
На база декларираните данни
в митническата декларация, митническата стойност за стоката е определена в
размер на 3 134,40 лв., съгласно разпоредбата
на чл.70, §1 от Регламент (ЕС) №952/2013г., а именно на база договорната
стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на
стоката при продажбата й за износ с местоназначение в митническата територия на
Съюза, коригирана при необходимост. Взетите под отчет и заплатени вземания за
мито са в размер на 313,54 лв. и за ДДС – 689,79 лв.
На основание чл.48 от
Регламент (ЕС) № 952/2013г. във връзка с чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ е извършена проверка
на декларацията, при която е установено, че митническата стойност е определена
на база цената на автомобила в размер на 1 900 USD, съгласно приложена фактура (инвойс)
№2782/30.08.2020г., издадена от „Global auto exchange” LLC, 416 Commerce Way, Longwood,
FL 32750, САЩ, и купувач Н.И.Т.. При проверката е анализирана наличната
информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на
шаси). На електронна страница: www.autoauctions.io е открита информация за
обявена продажна цена на аукцион с дата 12.08.2020г. със статус „Продаден”
(SOLD) за автомобил със същия VIN (номер на шаси) и „odometer 27 831 actual miles” в страната на износа.
Публикуваната продажна цена е в размер на 5 550,00 USD и превишава повече
от два пъти декларираната пред митническите органи цена в размер на 1 900,00
USD при допускане за свободно обръщение на стоката.
В тази връзка в митническите
органи са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на
стоката, както и на елементите, които се прибавят към нея при определяне на
митническата стойност, и на основание чл.48 от Регламент (ЕС) №952/2013г. и
чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ е извършен последващ контрол върху процесната митническа
декларация MRN 20BG001008027231R5/12.11.2020г.
С писмо рег. № 32-307737/29.09.2021г.
от вносителя Н.И.Т. (л.32, адм.д.№ 933/2022г. на АС Бургас) по делото са
изискани надлежно заверени доказателства в потвърждение на декларираната цена
на стоката – търговско досие на сделката, договор, оферта, поръчка, ценови
листи, проформа фактура, кореспонденция и др. документи относно извършените
плащания, всякакви други данни,
сведения, документи и информация, удостоверяващи цената по сделката, документи,
удостоверяващи разходи в степента, в която са направени от купувача, но не са
включени в действително платената или подлежаща на плащане цена, представяне на
информация или декларация, ако е изпълнено всяко едно от условията посочени в
чл.70, §3 от Регламент (ЕС) №952/2013г., доказателства в подкрепа на разходите,
които са включени в данъчната основа на основание чл.55, ал.1 от ЗДДС.
Писмото е получено от Н.Т.
на 15.10.2021г., на което е отговорила с писмо, получено в ТД Митница Бургас на
25.10.2021г. С писмото Т. е представила фактурата, по която е заплатена цената
на автомобила и е заявила, че не е водила търговско досие, не разполага с
ценови листи или бизнес кореспонденция, не води счетоводни регистри и сметки и
не може да предостави допълнителни данни и сведения, различни от представените.
Посочила е, че не знае, каква част от платената сума е комисионна и
възнаграждение, като за транспорт са платени сумите, посочени във фактурата. Т.
е подписала декларация за изпълнение на всяко едно от условията, посочени в
чл.70, §3 от Регламент (ЕС) №952/2013г.
След проверка на приложените
към митническата декларация документи и допълнителната информация, митническите
органи са установили следното: от приложения към митническата декларация „SALVAGE CERTIFICATE №90700048081” с дата 27.07.2020г., удостоверение за претърпяло
щета МПС с VIN 5UXWX9C56E0D19753, издадено в страната на
износа е установено, че същият е на името на „Progressive
Casualty Insurance”,
което е посочено и като продавач на автомобила в аукциона; с приложената към
митническата декларация фактура, следва да се удостовери продажба с купувач Н.И.Т.,
като продажбата е на 30.08.2020г., съгласно вписаната във фактурата дата,
вносителят не е представил договор, кореспонденция или други документи,
предшестващи сключването на сделката, поради което датата на фактурата се приема
и за дата на сключване на сделката, описаните обстоятелства не удостоверяват по
безспорен начин достоверността на датата, към която е сключена сделката между
продавача „Global auto exchange” и вписания купувач Н.И.Т.; освен информация за
продажната цена на автомобила в резултат от проведения аукцион, са налице 11
броя изображения, удостоверяващи състоянието на автомобила и показващи, че е
повреден (видими следи от удар по предната част), намерената информация се
потвърждава и от описанието на автомобила към датата на деклариране за свободно
обръщение „Употребяван пътнически автомобил – катастрофирал...”, посочените
данни на пробега в представения регистрационен талон също съвпадат с
информацията на аукциона – 27 831 мили; няма доказателства да е налице
промяна в състоянието на автомобила към 12.08.2020г. – датата на аукциона, и
към датата на допускане за свободно обръщение – 12.11.2020г. От представения
коносамент се установява, че автомобилът е натоварен на 29.09.2020г. с отправно
пристанище Савана, САЩ и пристанище на разтоварване Бургас, България, и е
транспортиран в контейнер CLHU 9026245, заедно с още три
автомобила. Представената фактура № 2782, издадена от „Global auto exchange” не
е подкрепена с достатъчно доказателства и не може да послужи за митнически цели.
При така изложената
фактическа обстановка, решаващият орган е приел, че продажната цена в размер на
5550,00 USD е установената действително платена цена на автомобила при
продажбата му за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и
същата следва да послужи за определянето на неговата митническа стойност
съгласно чл.70 от Регламент (ЕС) №952/2013г.
Разходите за транспорт са
определени съгласно писмо рег. № 32-418871/23.12.2021г. от „Економу-Интернашънъл
Шипинг Ейджънсиз” ЕООД, в качеството му на агент за България на линията
превозвач „HAPAG-Lloyd”, което е предоставило данни, че цената на океанския
транспорт за контейнер CLHU 9026245, с който е пристигнало
превозното средство по МД с MRN 20BG001008027231R5/12.11.2020г. e 982,00
USD. От същото се установява, че в контейнера са били натоварени 4 бр. леки автомобили,
като транспортните разходи от пристанище Савана, САЩ, до пристанище Бургас,
България, са определени като общата сума е разделена на броя на автомобилите,
като за процесния лек автомобил BMW Х3 сумата е в размер 245,50
USD. От страна на митническата администрация е прието, че разходите за
международен транспорт в размер на 245,50 USD (405,13 лева), на основание чл.71
§1 б.d) подб. i) от Регламент (ЕС) №952/2013г. следва да се прибавят към
митническата стойност на стоките.
На основание чл.70 и чл.71,
§1 буква д), подб. i) от Регламент (ЕС) №952/2013г., митническата стойност на
стоката, допусната за свободно обръщение с МД с MRN 20BG001008027231R5/12.11.2020г.
е определена в размер на 9 563,80 лв., както следва: 5 550,00 USD х курс
1,6502 BGN/USD = 9 158,67 лв. – продажна цена, намерена на страница:
www.autoauctions.io, увеличена с транспортни разходи в размер на 405,13 лв.
На основание чл.55, ал.1 от ЗДДС, данъчната основа при вноса на стоката по смисъла на чл.16, ал. 1 от с.з.
е определена в размер на 10 520,18 лв., представляваща митническата
стойност от 9 563,80 лв. плюс мито в размер на 10% от горната сума, или
956,38 лв.
Въз основа на определената
нова митническа стойност и данъчна основа дължимите държавни вземания по
митническа декларация MRN 20BG001008027231R5/12.11.2020г. за допускане
за свободно обръщение на стока: „Употребяван пътнически автомобил -
катастрофирал; Марка: BMW, Модел: Х3; Тип: 3; Първа
регистрация: 01.01.2014г.; Цвят BLUE; Раб. обем: 2000 куб. см.; Двигател:
Няма данни; шаси №: 5UXWX9C56E0D19753”, са били определени, както следва: за мито
10% - 956,38 лв. и за ДДС 20% - 2 104,04 лв.
На основание чл.22, §6 във
връзка с чл.29 от Регламент (ЕС) №952/2013г. на Европейския парламент и на
Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза и на
основание чл.8, §1 от ДР на Комисията (ЕС) 2015/2446, с писмо рег. № рег. № 32-11424/12.01.2022г.
(л.25, адм.д.№933/2022г.), Н.Т. е била уведомена, че ще бъде издадено решение
на директора на ТД Митница Бургас, с което ще се определи нов размер на
митническата стойност по МД с MRN 20BG001008027231R5/12.11.2020г., и в което са
изложени мотивите, на които ще се основава решението, като е предоставен
30-дневен срок за изразяване на становище. Писмото е било получено от Т. на
14.01.2022г. От жалбоподателя е било изразено становище, заведено с вх. № 32-52914
от 16.02.2022г. (л.24, адм.д.№ 933/2022г.) на ТД Митница Бургас, че не дължи
посочените в писмото суми.
С рег. № 32-146380 от
05.05.2022г. от началник на МБ Свободна зона Бургас е била изготвена докладна
записка до директора на ТД Митница Бургас за определяне на нов размер на
митническата стойност за стоката по митническа декларация MRN 20BG001008027231R5/12.11.2020г.
На 09.05.2022г. директорът
на ТД Митница Бургас е издал оспореното пред настоящата инстанция Решение №
32-148853, в което са преповторени горните констатации, като се определя за
вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 2 057,09
лева и законна лихва върху сумата за периода от 12.11.2020г. до датата на
връчване на решението.
От правна страна
административният орган, при постановяване на оспореното в настоящото
производство решение, се е позовал на разпоредбите на чл.19, ал.7 от ЗМ във връзка
с чл.29 от Регламент (ЕС) №952/2013г., чл.70, §1 и §2 във връзка с чл.71, §1,
б. д), подб. i), чл.85 §1, чл.77, §1, б. а, §2 и §3 от Регламент (ЕС)
№952/2013г., чл.55, ал.1 от ЗДДС, чл.54, ал.1 от ЗДДС във връзка чл.77, §1, б.а,
чл.77, §2 от Регламент (ЕС) №952/2013г., чл.66, ал.1, т.2 и чл.67, ал.1 от ЗДДС, чл.56 от ЗДДС във връзка чл.105, §3 и §4 от Регламент (ЕС) №952/2013г.
При така установеното от
фактическа страна съдът формира следните правни изводи:
В съответствие с
изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол
за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка по чл.146 от АПК на
обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните
и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта,
която преследва законът.
По правната си същност
оспореното в настоящото съдебно производство решение представлява индивидуален
административен акт и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност на
основанията, посочени в чл.146 от АПК.
Обжалваният административен
акт е издаден от компетентен административен орган, по аргумент от чл.19, ал.7
от ЗМ. Съгласно тази норма, за целите на прилагане на чл.29 от Регламент (ЕС) №952/2013г.
решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на
митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на
решение. Разпоредбата на чл.29 от Регламент (ЕС) №952/2013г. указва, че освен
когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган,
разпоредбите на чл.22 §§ 4, 5, 6 и 7, чл.23, §3 и чл.26, чл.27 и чл.28, се
прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е
подало предварително заявление. Следователно, оспореното решение на директора на
ТД Митница Бургас в Агенция Митници, е издадено от компетентен административен
орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност,
съобразно чл.101, §1 и чл.29 от Регламент (ЕС) №952/2013г. (МКС) във връзка с
чл.19, ал.1 и чл.15, ал.2, т.8 от ЗМ във връзка с чл.5, т.39 от Регламент
№952/2013г., съобразно предоставените му правомощия.
Оспореният административен
акт е обективиран в изискуемата писмена форма и е мотивиран от фактическа и
правна страна.
Настоящия съдебен състав
намира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на
оспореното решение извън срока за издаване на актовете, който срок, дефиниран в
чл.19б ал.1 от ЗМ (чл.22, §2 от Регламент №952/2013г.) е приет за неприложим за
решения, които се вземат без предварително заявление.
При издаването на оспореното
решение са допуснати обаче, други съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, както и нарушение на приложимия
материален закон, поради което то се явява незаконосъобразно.
Съгласно константната съдебна практика, митническата
стойност е договорната стойност на стоките, поради което е необходимо да се
изследва само и единствено действителната воля на страните по
покупко-продажбата, още повече, че оспорващата е представила своевременно на
митническите органи документи, които доказват цената на автомобила.
Видно е, че органът без да оспорва автентичността на
представената фактура, доказваща придобиване на процесния автомобил от
жалбоподателката, е приел, че е възникнало основание за отхвърляне на
декларираната митническа стойност на същата.
Съгласно трайната практика на ВАС, обективирана в Решение
№ 9350 от 13.07.2020г. по адм. д. № 14433/2019г., VIII о., Решение № 15563 от
15.11.2019г. по адм. д. № 6328/2019г., VIII о., Решение № 13205 от 07.10.2019г.
по адм. д. № 3912/2019г., VIII о. и др., в тежест на митническите органи е, при
условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на
съмненията, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на
процесната стока. Последното е и предпоставка за неприемането на декларираната
митническа стойност. Горното сочи на необоснованост на съмненията в
достоверността на декларираната митническа стойност, в нарушение на чл.140 от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447.
Основателните съмнения по смисъла на решение на СЕС по
дело С-291/15, следва да са подкрепени с данни за разлика в цените на стоките,
достатъчна да обоснове съмненията. От друга страна, практиката на СЕС по приложението
на чл.140, §1 от Регламента за изпълнение налага виждането, че процедурата
следва да се прилага с уточнението, че за да не изглежда намесата на
администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната
митническа стойност следва да са надлежно мотивирани (така Решение от
28.02.2008г., Carboni, С-263/06, EU: С: 2008: 128, т.52).
В случая не е посочена основателна причина за
незачитане на данните за платената сума в приложената фактура от жалбоподателката,
при условие, че не се отрича автентичността й. Същата е представена към
административната преписка и установява по категоричен начин осъществената
сделка с предмет процесния автомобил; вида и техническите характеристики на
същия; цената на придобиване, както и че същата е заплатена; размерът на разходите,
формиращи стойност по чл.71 от Регламент (ЕС) №952/2013г.
Това налага извода, че при издаване на оспорения акт,
административният орган не е извършил анализ на всички факти и обстоятелства от
значение за случая. Така например не е взето предвид и обстоятелството, че
процесният автомобил е катастрофирал, което налага извършването на
по-задълбочена проверка на състоянието на автомобила, съобразно изискването на
чл.188, ал.1, буква в) от Регламент (ЕС) №952/2013г., респ. да бъде изготвена
експертна оценка на стойността на автомобила от лице, имащо валидно разрешение
за извършване на такава дейност. От друга страна в представената от самия орган
разпечатка от интернет сайта www.autoauctions.io процесният автомобил е индивидуализиран с цвят RED (червен), докато в
митническите документи е посочен цвят BLUE (син), като не е мотивирано и не
става ясно защо при констатираното разминаване, независимо от посочения и в
двата източника еднакъв номер на шаси, органът е приел, че се касае за един и
същ автомобил.
Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че
оспореното решение на директора на ТД Митница Бургас е издадено при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело и до
неправилното приложение на материалния закон,
В Дял втори, Глава трета „Стойност на стоките за
митнически цели” от Регламент (ЕС) №952/2013г. (Митнически кодекс на Съюза) се
съдържа уредбата, касаеща определянето на митническата стойност, върху която се
следват митни сборове. В чл.70 от Регламента е установен общият принцип за
определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т.е.
въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката
при продажбата й за износ с местоназначение митническата територия на Съюза. В
чл.74 от Регламент (ЕС) №952/2013г. са предвидени вторични методи за определяне
на митническата стойност, като те имат субсидиарен характер по отношение на
метода, регламентиран в чл.70, от една страна, а от друга – по отношение на
посочените в самия чл.74 методи (така например решение по дело С-1/18 на СЕС,
т.24).
Когато митническата стойност не може да бъде
определена по правилата на чл.70 от Регламент (ЕС) №952/2013г.,
остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 от същия
регламент при последователно прилагане на методите в чл.74, §2, букви а) до г),
докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоките. А съобразно чл.74, §3 от Регламент (ЕС) №952/2013г.,
когато митническата стойност не може да се определи съгласно предходните
параграфи, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата
територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на
принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от
Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял II на регламента.
Цитираните критерии за определяне на митническата
стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не
може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се
приложи систематично следващото правило в установената поредност, в какъвто
смисъл е установената практика на ВАС – така Решение № 3699/18.04.2022г. на ВАС
по адм. д. № 11027/2021г. и др. В тежест на органа е, при условията на
относимото съюзно право, да докаже приложимостта на избрания метод по
оспореното решение.
За да се премине към субсидиарния метод за определяне
на митническата стойност на стоката обаче е необходимо да са налице основателни
съмнения по отношение на декларираната в митническата декларация митническа
стойност на въвеждащата се на територията на Съюза стока. Тези съмнения следва
да бъдат доведени до знанието на вносителя на стоката, което в случая е
сторено, и ако не бъдат разяснени, едва тогава ще е налице възможност за
определяне на митническата стойност на стоката, но по някой от предвидените
субсидиарни методи. Терминът „основателни съмнения” е дефиниран в Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015г. за определяне на
подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) №952/2013г.
на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на
Съюза, като неговото проявление следва да се установява във всеки отделен
случай съобразно конкретно установените факти и обстоятелства. Следователно, за
да се пристъпи към вторичните методи за определяне на митническата стойност,
административният орган трябва да изложи аргументи защо не могат да намерят
приложение правилата на чл.70 от Регламент (ЕС) №952/2013г. Затова точно и ясно
трябва да бъдат разписани основанията, поради които митническата стойност не
може да бъде определена по реда на чл.70, §1 от Регламент (ЕС) №952/2013г.,
както и основанията за избор на съответния заместващ метод, по който се
определя митническата стойност.
В чл.140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2915/2447 на
Комисията от 24.11.2015г. е предвидена възможност за неприемане на
декларираните договорни стойности в случаите, когато митническите органи имат
основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или
подлежаща на плащане сума, посочена в чл.70, §1 от Регламент (ЕС) №952/2013г.,
и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от
декларатора. Относимо към тълкуването на тази норма е даденото такова в Решение
на СЕС по дело С-291/2015г., в което съдът приема, че за да определят
митническата стойност, митническите органи могат да не вземат предвид
декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи
за определяне на митническата стойност на внесените стоки и по-специално
продажната цена на идентични стоки, ако съмненията им относно договорната
стойност на стоките продължат, след като са поискали предоставяне на цялата
информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на
съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно
съображенията, на които се основават посочените съмнения.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния
казус митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват
наличието на „основателни съмнения” по смисъла на чл.140 от Регламент (ЕС)
2915/2447. Според дадената там регламентация именно в тежест на митническия
орган е да докаже възникналите у него основателни съмнения, че декларираната
стойност е по-ниска от други идентични стоки, които са внесени приблизително по
същото време. Видно от съдържанието на оспореното решение, митническата
стойност на процесния автомобил е определена, като отново е приложен чл.70 от
Регламента, но при завишаване на стойността поради възприетото от органа
становище, че действително платената или подлежаща на плащане цена в случая е
установената в хода на проверката продажна цена на аукцион с дата 12.08.2020г. на автомобил със същия номер на шаси в страната на
износа в размер на 5550 щ. д. (9158,67 лева), увеличена
с транспортни разходи в размер на 405,13 лева и след отхвърляне от страна на
митническите органи на декларираната от Т. цена на автомобила на база
представен INVOICE (фактура) № 2782 от 30.08.2020г., издаден от Global Auto Еxchange
LСС, САЩ и придружаващ МД с MRN 20BG001008027231R5/12.11.2020г. В тази връзка
следва да се отбележи, че това е допустимо единствено, когато се прилагат
вторичните методи и резервният метод за остойностяване на стоката за митнически
цели, посочени съответно в чл.74, §2 и §3 от Регламент (ЕС) №952/2013г., което
очевидно не е предприето от митническите органи. В този смисъл е налице
нарушение на законовите разпоредби относно реда и начина, по който следва да
бъде определена митническата стойност.
Относно процедурата по определяне на по-високата
стойност, следва да се съобрази, че във всички случаи, при прилагането на
методите за определяне на митническа стойност, митническите органи имат
задължение да положат необходимата грижа, за да установят справедливата
стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава
(Решение от 15 юли 2010г., Gaston Schul,
C-354/09, т.27, Решение от 16 юни 2016г., EURO 2004 Hungary, C-291/15, т.23,
Решение от 20 декември 2017г., Hamamatsu Photonics Deutschland, C-529/16, т.27).
Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на
внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа
стойност – Решение от 16 ноември 2006г., Compaq Computer International
Corporation, C-306/04, EU: C: 2006: 716, т.20.
Отделно от това, позоваването в процесното решение на
налична на интернет адрес https://autoauctions.io информация за автомобил със
същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси) в страната на износа с
обявена продажна цена от 5550 щ.д. не е достатъчно за обосноваване на т.нар.
”основателни съмнения”. Това е така, тъй като посочената информация не е част
от митническите информационни системи и данните не са събрани по надлежния ред,
разписан в закона, за да могат да се ползват с доказателствена сила. Информацията,
представена под тази форма, не представлява служебна и/или официална такава, за
да се разчита на нейната достоверност, респ. да се използва като база данни или
за сравнение. Информативният и неангажиращ характер на тези данни е отбелязан в
общите условия на самия сайт. Същевременно, никъде в информацията от сайта
www.autoauctions.io не е отразено, че именно Н.И. е закупила автомобила за сумата
от 5550 щатски долара. Не на последно място, както бе споменато по-горе, в
съдържащата се в административната преписка разпечатка от интернет сайта, процесният автомобил е индивидуализиран с
цвят RED (червен), докато в митническите документи и оспореното решение е
посочен с цвят BLUE (син), което също обосновава съмнение дали става въпрос
за един и същ автомобил.
При това положение следва да се приеме, че липсват категорични
сравнителни данни, които да обосноват извода на решаващия орган относно
по-ниската цена, декларирана при първоначалното определяне на митническата
стойност, а това препятства съда да направи преценка и относно
законосъобразността на тези изводи на митническия орган. От друга страна, видно
от приобщената по делото административна преписка, оспорващата е предоставила
всички документи, с които разполага и въз основа на които може да бъде направен
категоричен извод относно твърдяната митническа стойност, т.е. оказала е
необходимото съдействие за извършване на митническите формалности и контрол.
Според разписаното в чл.145 от Регламент за изпълнение (ЕС) №2447/215
фактурата, свързана с декларираната договорна стойност, се изисква като
придружаващ документ. Още при първоначалното определяне на митническата
стойност на стоката е представен INVOICE №2782 от 30.08.2020г., издаден от
Global Auto Exchange LСС, 416 Commerce Way, Longood, Florida, USA, в която Т. е вписана
като купувач с посочена продажна цена на процесния автомобил и включени
международни транспортни разходи до Бургас. Представеният Сертификат за
собственост (Salvage Sertificate) №90700048081 сочи, че автомобилът е
придобит от Progressive Casualty Insurance – застрахователна компания на дата 27.07.2020г., но този
документ не може да докаже собствеността върху превозното средство към датата
на процесната фактура (Invoice) №2782 от 30.08.2020г., нито данните, съдържащи
се в нея. Т.е. цитираният сертификат не игнорира доказателствената стойност на
посочения документ, чието съдържание удостоверява извършената продажба с
посочения в същата собственик и продавач – Global Auto Exchange LСС, Longood, Florida, USA, и купувач Н.Т.. Във фактурата изрично е отразено, че сумата по нея е заплатена от
купувача (Amount paid $ 1 900,00), което е
доказателство за извършеното плащане, противно на приетото от АО. Още повече, че според доказателствата мястото на
експедиция на автомобила е именно Савана, САЩ. Независимо от това, в решението
на Директора на ТД Митници Бургас не са изложени никакви мотиви, свързани с
предоставените във връзка с вноса документи, от който анализ да се установи по
категоричен начин, че въпреки положеното от двете страни по спора усилие, е
възникнало в действителност съмнение на посочената от жалбоподателката
декларирана митническа стойност на вносната стока.
Непредставянето на договор между страните по сделката,
а само на фактура не може да доведе до формирания от митническия орган извод,
че декларираната митническа стойност не е договорната стойност, действително
платена или подлежаща на плащане. Фактурата замества липсата на договор и сама
по себе си не може да бъде основание за неприемане на посочената в нея
митническа стойност, поради което е необходима по-обстойна проверка от
административния орган, за да обоснове възникнали съмнения за декларираната
стойност. Действително не са представени доказателства относно извършени
плащания от купувача към продавача, но това автоматично не води до извода,
възприет от административния орган, че е налице липса на данни, сведения,
документи и информация, удостоверяващи цената по сделката, нито освобождава
митническия орган, върху когото пада доказателствената тежест да докаже
възникналите у него основателни съмнения, че декларираната стойност е по-ниска
от други идентични стоки, внесени в приблизително същото време. Както вече бе
посочено, позоваването в митническото решение на данните от проведен на
12.08.2020г. аукцион, обявени на посочения в акта интернет адрес, не са достатъчни
за обосноваване на „основателни съмнения”, още повече, че тази информация не е
събрана по надлежния ред. При това положение следва единствено верният извод,
че декларираната митническа стойност към датата на приемане на МД с MRN 20BG001008027231R5/12.11.2020г. е договорната стойност, т.е. тази която е
действително платена и подлежаща на плащане по представената фактура №2782 от
30.08.2020г., а това е така, тъй като декларираната митническа стойност на
внесената стока съответства на всички предоставени търговски, транспортни и
други документи, които касаят съответната сделка. Изложеното мотивира съда да
приеме, че оспореният административен акт е постановен в противоречие с материалния
закон и с неговата цел.
При горните съображения настоящата съдебна инстанция
намира, че в процесния случай е постановен отказ за приемане на митническата
стойност по декларацията на оспорващата и е определена нова такава и нови
стойности на обвързаните с нея вносно мито и ДДС, без това да е обосновано по
категоричен начин. В този смисъл обжалваното решение на Директора на ТД Митница
Бургас е незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие с
материалноправните разпоредби на закона и неговата цел. Предвид
незаконосъобразното определяне на нова митническа стойност на стоката,
незаконосъобразно се явява и определянето на допълнителни задължения на
оспорващата за мито и ДДС на стоката, за която е подадена митническата
декларация, както и лихва върху определените суми.
Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че
оспореното решение на директора на ТД Митница Бургас е издадено при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно
приложение на материалния закон, поради което като незаконосъобразно следва да
бъде отменено.
С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените и доказани
разноски по делото в общ размер 310,00 лева, от които 10 лева за заплатена
държавна такса (л.49 от адм.д.№933/2022г. на АС Бургас) и 300 лева заплатено
изцяло и в брой адвокатско възнаграждение (ДПЗС на л.17).
За разноските следва да бъде осъдено юридическото
лице, в чиято структура е органът, издал оспорения акт, каквото в случая се
явява Агенция „Митници” (чл.7, ал.1 от ЗМ).
По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2,
предл. второ от АПК, Административен съд Ловеч, втори административен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №32-148853/09.05.2022г. на Директора на
ТД Митница Бургас.
ОСЪЖДА Агенция „Митници” да заплати на Н.И.Т. с ЕГН **********
и адрес ***, сумата от 310,00 (триста и десет) лева, представляваща направени
по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано чрез Административен
съд Ловеч пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: