РЕШЕНИЕ
№29
гр. ***, 28.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.П.при участието на секретар Т.Б., като разгледа докладваното от съдия П.АНД № 501 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № ***г., чрез директора на РДГ-София до РС-***, подадена от П.Н.П., против Наказателно постановление /НП/ № ***г. на Директор РДГ - София, с което на П.Н.П., с ЕГН: **********, е наложена глоба в размер на 300.00 /триста/ лева, на основание чл. 257, ал.1, т.1 и чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите/ЗГ/, и чл. 53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, за нарушение на чл. 257, ал.1.
Наказаното лице обжалва така издаденото НП с искане за отмяна му. Релевираните въззивни основания са за допусната незаконосъобразност, съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила от Административно наказаващия орган /АНО/, аргументирани в жалбата. Поради това се иска отмяна на НП.
Пред РС-*** за жалбоподателя, редовно призован, се явява адв. Г.Д. от САК.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител – юрисконсулт И.. Същият заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред РС-*** излага че в Акта за установяване на административно нарушение/АУАН/ и НП е точно описано нарушението, мястото и времето на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Предвид изложеното в моли жалбата да бъде отхвърлена, а НП, с което е наложена глоба - потвърдено.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 06.06.2019г. около 11.40ч. свидетелите Х.Ц.Н. на длъжност “горски надзирател” при ТПДГС –Б., и Ц. Ц.Ц. на длъжност ,,помощник лесничей‘‘ извършили проверка в местността ,,***‘‘, землището на гр. ***, отдел ***, подотдел ,,е‘‘, държавна горска територия, попадащ в землището за което имало издадено позволително за сеч № *** от ***г. на името на П.Н.П. - лесовъд на частна практика. Тогава при извършената проверка контролните органи установили, че в подотдела е извършена сеч на 6 броя дървета от дървесен вид бук, равняващи се на 2,18 пр.м.куб. дърва за огрев, немаркирани с контролна горска марка /КГМ/. За своите констатации служителите на ТПДГС –*** съставили констативен протокол № ***г. На 20.06.2019г. в гр.***, св. Х.Ц.Н., в присъствието на свидетеля Ц. Ц.Ц. и жалбоподателя П.П. съставил АУАН № ***г. , за това, че на 06.06.2019г., в качеството си на лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, на чието име е издадено позволително за сеч № *** от ***г., П.П. не е изпълнил контролните си задължения си по чл. 108, ал. 3 от ЗГ, следствие на което в отдел ***, подотдел „е”, държавна горска територия, попадащ в местността ,,***‘‘, землището на гр. *** са отсечени 6 броя дървета от дървесен вид бук, равняващи се на 2,18 пр.м.куб. дърва за огрев, немаркирани с контролна горска марка, което е квалицирано като нарушение на чл. 257, ал.1, т.1 от ЗГ.
Актът бил предявен и връчен на П.П. на 26.06.2019г., който го подписал събственоръчно без възражения.
Въз основа на този АУАН и при същата фактическа
обстановка като описаната в него, на 18.09.2019г. Директора на РДГ
София издал обжалваното Наказателно
постановление (НП № 581), с което на жалбоподателя П.Н.П. е
наложена на основание чл. 257, ал.1, т.1 и чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ за
нарушение на чл. 257, ал.1, т.1 от ЗГ „глоба” в размер на 300
лева.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно: показанията на свидетелите Х.Ц.Н. и Ц. Ц.Ц., АУАН № ***г.; констативен протокол № ***г.; писмо до Директора на РДГ София; сортиментна ведомост; доклад - 2 бр.; известие за доставяне; пощенски плик – 2 бр.;
Съдът кредитира показанията на свидетелите Х.Н. и Ц. Ц., тъй като те са последователни, звучат достоверно, почиват на непосредствени впечатления, за които свидетелите имат спомен, а и защото тези показания намират пълна опора в събрани по делото писмен доказателствен материал.
Писмените доказателства са обективни, непредубедени и достоверни. Те имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира. От АУАН, КП, сортементна ведомост и показанията на свидетелите се установява, че към момента на проверката /06.06.2019г./ в отдел ***, подотдел „е”, държавна горска територия, попадащ в местността ,,***‘‘, землището на гр. *** са отсечени 6 броя дървета от дървесен вид бук, равняващи се на 2,18 пр.м.куб. дърва за огрев.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе доказателствен анализ съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, оправомощено за това срещу административен акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред. Поради това жалбата се явява процесуално допустима.
П.Н.П. е санкциониран за това, че на 06.06.2019г., в качеството си на лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, на чието име е издадено позволително за сеч, не е изпълнил контролните си задължения си по чл. 108, ал. 3 от ЗГ, следствие на което в отдел ***, подотдел „е”, държавна горска територия, попадащ в местността ,,***‘‘, землището на гр. *** са отсечени 6 броя дървета от дървесен вид бук, равняващи се на 2,18 пр.м.куб. дърва за огрев, немаркирани с контролна горска марка, което е в нарушение на чл. 257, ал.1, т.1 от ЗГ. Актът е съставен в негово присъствие, след което му връчен лично на 26.06.2019г.
При съставяне на АУАН, съдът не констатира процесуални нарушения по чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на акта за установяване на административно нарушение в присъствие на жалбоподателя, който, след като е бил запознат със съдържанието му, е подписал акта, респ. получил е екземпляр от него и е било обезпечено правото му на защита от гледна точка възможността да подаде възражения. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, нарушенията по закона и подзаконовите актове по прилагането му се установяват с актове на служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование, както и определените със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. Следователно, с факта на съставяне на процесния АУАН от свидетеля Х.Ц.Н. и с оглед заеманата от него длъжност - “горски надзирател” при ТПДГС –***, за което данни са изложени непосредствено при снемане на самоличността на лицето и в писмените доказателства, се обосновава извод за надлежна материална компетентност на актосъставителя по ЗГ. Спазени са и давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и в двете хипотези както тримесечния от датата на установяване на процесното нарушение, станало със съставяне на цитирания констативен протокол, на която дата може да се приеме, че е бил открит и нарушителят, така и едногодишния от датата на извършване на деянието.
Съдът обаче констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения на императивни разпоредби от ЗАНН, поради следните съображения:
Съгласно ЗАНН, приложим закон на основание чл. 277 от ЗГ, урежда изчерпателно реквизитите както на АУАН, така и на наказателното постановление. Един от тях е датата на извършване на нарушението – аргумент от чл. 42, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В процесното НП въобще не е посочено времето, на извършване на твърдяното от страна на наказващият орган нарушение. В АУАН като време на извършване на нарушението е посочено, че това е дата 06.06.2019г., преповторена в НП. Съдът не може да приеме, че именно посочената в НП дата, на която е извършена проверката е тази на извършването на нарушението, тъй като в случая последното се изразява с бездействие, което е осъществено преди извършената проверка, а не по време на същата. Описанието на деянието в издаденото НП, а именно „не е изпълнил задълженията си....“, недвусмислено сочи, че деянието е осъществено в минало време и не е идентично с времето на извършената проверка от контролните органи, което навежда съда, че АНО единствено е посочил датата на проверката, но е пропуснал да посочи времето на вмененото на П. нарушение. По този начин е било накърнено правото на защита на жалбоподателя, който има право да узнае за какво точно нарушение е санкциониран и кога го е извършил. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.
Съдът констатира наличието и на друго съществено процесуално нарушение при издаването на същото постановление, обуславящо неговата незаконосъобразност, изразяващо се в това, че не е посочена материалната норма, нарушена от жалбоподателя. И това е така, защото в нормата на чл. 257, ал.1, т.1 от ЗГ е предвидена санкция за длъжностно лице/физическо лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Тази норма обаче е бланкетна, доколкото в нея не се съдържат конкретните задължения и правомощия, за неизпълнението или несвоевременното изпълнение на които, посочените лица носят административно-наказателна отговорност. Поради това дадено лице, за да бъде санкционирано на това основание е необходимо да се посочи конкретната правна норма в която се съдържа съответното задължение или контролно правомощие. В административно-наказателното производство АНО е носител на задължението да докаже съставът на нарушението и авторството на деянието. От посоченото може да се направи извода, че НП съдържа минимално изискуемите реквизити по чл. 57, ал.1, т.1-10 ЗАНН, но описанието на някои от тях /този по т.5 ЗАНН/ не позволява на страните и контролиращата съдебна инстанция да установи по несъмнен и категоричен начин волята на наказващия орган.
На следващо място следва да се има предвид, че за да е налице действително установено извършено от П. противоправно поведение, за което му се търси отговорност, то е било задължително да се установи по категоричен начин дали, кога и кой е извършил незаконната сеч. Само по този начин би могло да се изследва наличие на вина у лицето, което следва да осъществява контрол върху сечта. В съдебно заседание свидетелите са категорични, че П. изобщо не е присъствал по време на проверката. Не може логично да се очаква, поради което законодателят не го и изисква, лицето, на което е издадено позволителното за сеч, да осигури постоянно 24 часово ежедневно наблюдение над имота, за да го предпази от незаконни посегателства. Упражняване на контрол от страна на това лице може да се осъществи само когато то е на място в имота и е свидетел на извършваната сеч или когато е било уведомено предварително за времето, през което ще се осъществява тя. Само тогава то може да следи дали дейността се осъществява в съответствие със законовите предвиждания за извършването на тази дейност. Извън тази хипотеза не може да се говори за наличие на вина у контролиращия сечта, т.к. липсва субективния елемент за знание на релевантните факти от състава на деянието/нарушението, като без наличието на такъв обективно е невъзможно да се установи, а от там и да се докаже съответно и наличието на вина, която от своя страна е задължителен елемент от състава на деянието, който не се предполага, а подлежи на установяване от страна на АНО. При съставянето на НП АНО не трябва да поставя нарушителя в ситуация да гадае или да тълкува текста на НП, за да стигне до правилото за поведение, което му е вменено като нарушено. Посочената непълнота в текста на НП обективно затруднява нарушителя да разбере в какво нарушение го обвинява АНО, както и на коя дата се твърди, че е извършил нарушението и в съответствие с това да упражни правото си на защита. В тази връзка не следва да се забравя, че НП очертава рамката на обвинението в административно –наказателното производство и липсата на който и да било от посочените в чл. 57, ал.1 ЗАНН реквизити мотивира незаконността на издаденият адм.акт.
Мотивиран от изложеното решаващия съдебен състав счита, че са налице множество допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП, които са основания за отмяна на същото.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № ***г. на Директор РДГ - София, с което на П.Н.П., с ЕГН: **********, е наложена глоба в размер на 300.00 /триста/ лева, на основание чл. 257, ал.1, т.1 и чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите/ЗГ/, и чл. 53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, за нарушение на чл. 257, ал.1.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :