РЕШЕНИЕ
№334
гр. Перник, 19.10.2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишки окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на 13.09.2016г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир
Маринов
ЧЛЕНОВЕ: Методи Величков
Димитър Ковачев
При участие на
секретаря Емилия Павлова като
разгледа докладваното от съдията Димитър Ковачев в.гр.д. № 359 по описа за 2016 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба с вх. N. ****г. на П.районен съд, подадена от П.З.П.;
Г.З.П.; Г.С.П.;Л.С.П.; Д.В.К.; Б.В.К.; М.Н.Д.; Л.Н.Г. и П.Н.Г. чрез общ
процесуален представител адв. А.А. срещу решение
328/01.04.2016г. по гр.д. 1283/2015г на ПРС, с което са отхвърлени предявените
с обща искова молба от жалбоподателите установителни
искове за собственост върху идеални части от петте процесни
недвижими имоти.
В
жалбата се излагат оплаквания за необоснованост на решението, неправилност
поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния
закон.
Конкретни
оплаквания се излагат срещу изводите на първата инстанция за придобиване
правото на собственост от ответниците по иска върху процесните
имоти чрез добросъвестно давностно владение в
продължение на 5 години считано от датата на Нотариален акт за продажба N. ***, том ***, рег. N.
***,
дело ****г. Оспорва се извода за добросъвестност на приобретателя
по акта тъй като същият е сънаследник с праводателя
си и ищците, при което се изключва презумпцията по чл. 70,
ал. 2 от ЗС. Оспорва се изобщо да е установено владение по смисъла на чл. 68 ЗС,
защото изградената сграда е незаконен строеж и не може да е обект на право на
собственост, съответно на владение по чл. 68 ЗС. Позовава се на практика на ВКС
по чл. 290 ГПК. Излага оплакване за нищожност на посочения нотариален акт
поради нарушаване на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД тъй като ответника К.Г. е договарял
сам със себе си.
Иска се
цялостна отмяна на решението и уважаване на исковете.
Постъпил
е отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна и
се иска потвърждаване на решението
В хода
на проверка по чл. 269 ГПК ПОС намира решението за валидно и допустимо, а
разгледано по същество съобразно оплакванията в жалбата решението е правилно по
следните съображения:
По
делото не е спорно, че процесните имоти са образувани
след разделяне на един по-голям имот, собственост на общ за страните
наследодател, както и че праводателя на ответника се
е снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху имотите по
наследство и давностно владение, след което ги е
прехвърлил чрез продажба на ответника К.Г.. Ищците са твърдели, че са
собственици на идеални части по наследяване и че К. Г. (праводател
на ответника) не ги е придобила по давност. Ответника Г. (а след
конституирането й и неговата съпруга) са се позовали както на общата, така и на
кратката придобивна давност по чл. 79 ЗС. Твърдели
са, че още родителите на ответника Г. са владеели имота за себе си; построена е
нова жилищна сграда на мястото на съществуваща такава от самия ответник К. Г. и
то с помощта на един от ищците Г.З.П. като чрез действията по построяване на
сградата са манифестирали намерение за своене спрямо
останалите наследници на общият им наследодател.
Ищците са
твърдели, че не е строена нова сграда, а е ремонтирана, включително с тяхно
участие, съществуваща такава, която била и паметник на културата. Оспорили са и
законността на строежа.
И двете
страни са ангажирали гласни и писмени доказателства и са изслушани съдебно
технически експертиза за законността на сградата в парцел *** (един от петте
имота образувания от общият имот).
ПРС е отхвърлил
исковете като е приел придобиване на имотите от ответниците чрез добросъвестно
владение в срока по чл. 79, ал. 2 от ЗС и не е разглеждал останалите
възражения. Приложил е презумпцията на чл. 70, ал. 2 от ЗЗД, която счел за
необорена от ищците.
ПОС
намира оплакванията в жалбата, преценени с оглед събраните по делото доказателства
за неоснователни.
Въведеното
с въззивната жалба възражение за нищожност на придобивното
основание на ответниците (Договора за продажба) поради договаряне сам със себе
си, забранено от чл. 38, ал. 1 от ЗЗД ПОС намира както за недопустимо, така и за
ирелевантно за крайния изход на спора.
Според
ПОС в конкретния случай това възражение не може да се релевира
за пръв път с въззивната жалба. Действително за нищожност съдът следи служебно.
Но в конкретния казус целта на това възражение е защитна - насочена е към
оборване на презумпцията за добросъвестност по чл. 70, ал.2 от ЗС, тъй като ако е нищожно придобивното основание, то това води до недобросъвестно
владение на приобритателя. Тоест
касае за разрешаване на преюдициален за спора
въпрос-добросъвестен или не е ответника Г. и оттам кой е приложимия давностен срок? След като целта е защитна то и възражението
е следвало да се направи пред първата инстанция. В хода на първоинстанционното
производство изобщо не е поставян въпроса за валидността на нотариалния акт за
продажба. Поддържано е, че липсва само неговия вещен ефект, а относно
добросъвестността на купувача ответник се поддържа, че тя се изключва от
неговото качество на сънаследник с ищците и праводателя
си. Други твърдения насочени към оборване на презумпцията за добросъвестност
няма и въвеждането на такива като защитно средство е недопустимо на втора инстанция
Дори да
беше допустимо и основателно (доколкото от нотариалния акт е видно, че
ответника е действал като пълномощник на продавача) то с оглед събраните
доказателства гласни и писмени ПОС намира, че няма значение за спора, защото от
показанията на разпитаните свидетели, приетият и неоспорен от ищците работен
проект и заключението на вещото лице А., свидетелствата за собственост на едър
добитък се доказват твърденията в отговорите на ответниците за изтекла в тяхна
полза обща придобивна давност започнала да тече още в
полза на К. Г. и К.Г. - майка и баща на ответника К. Г..
Доколкото
съсобствеността в процесния случай е възникнала на
основание наследяване то от значение за придобиване на имотите по давност е да
се установи дали е налице преобръщане на държането във владение и откога.
Ответникът е следвало да докаже, че неговите родители (К. Г. и К. Г.) съответно
ответника са извършили такива действия, които са от естество да отблъснат
владението на останалите сънаследници и тези действия да са достигнали до
знанието на последните.
Свидетелят
В.Й. Б.(свидетел на ищците) установява, че в имота са живеели К. Г. (баща на
ответника) и К. Г. (майка на ответника), както и че в имота е строена къща от
ответника К.Г. (К.) докато К. Г. е била жива (същата е починала през ***г.).
Същият свидетел установява, че К. и К. Г.: „докато живееха там си гледаха стока“.
К. е живяла в имота до смъртта си и е била жива докато се е строяла къщата.
Свидетелят
Н. Й.Б. (свидетел на ищците) също установява, че в имота е построена къща от
ответника К.Г..
Свидетелите
М. Д. и Х. К. (свидетели на ответниците) също установяват с показанията си, че
в имота е построена къща от Ответника като същите установяват и кога е
започнало строителството- лятото на ***г. като и двамата свидетели са участвали
като наети работници. Показанията им относно времето на започване на строежа
кореспондират с приетият и неоспорен по делото работен проект за строежа, който
е от ***г.. Свидетелите посочват, че никой от ищците не се е противопоставял на
строежа, а свидетеля Д. и че един от ищците – Г.П. е помагал (което
обстоятелство е било твърдяно от ответниците и не е оспорено от ищците).
Свидетеля
М. Д. установява и че строежа е извършен на мястото на стара къща, която е
разрушена и е продължил около 10 години основно през лятото, което също
кореспондира с посочения работен проект (който в обяснителната записка към него
предвижда именно строеж на мястото на стара сграда със частично запазване на
същата- мазе-сутеренната част), а също и с показанията на свидетелката Л. А.-съпруга
на ищеца П.Г., която е заявила, че е ходила на имота преди осем –девет години
(тоест около ***г.) и е имало работници на „новата сграда“, а старата била
съборена.
Факта,
че в имота е строена сграда от ответника Г. косвено се потвърждава и от заключението
на вещото лице Е.А., което в съдебно заседание от ***г е заявило, че
изпълнението на намиращата се в имота сграда отговаря на представения неодобрен
проект, което се констатира и при сравнение между проекта и приложената скица
от ***г. на имота-издадена от общината.
Родителите
на ответника Г. (К. и К. Г.) са ползвали имота като свой още от ***г. в
подкрепа на който извод са показанията на свидетеля В. Б. (коментирани по-горе)
и неоспорените от ищците писмени доказателства – свидетелства за собственост на
едър добитък от ***г, придобит чрез приплод, за което са били заплащани такси
по тогава действалия ЗМДТ –видно от представените приходни квитанции. Представените
документи за заплатена електроенергия също сочат, че родителите на ответника са
живеели в имота много преди той да бъде разделен (***г.). Това че имота е
ползван за живеене от родителите на ответника не се и оспорва от ищците, а
съчетано с действията по отглеждане на животни в него и по събаряне на стара
сграда и строеж на нова от сина им докато са живеели там при липса на данни за
противопоставяне от останалите сънаследници сочи на намерение за своене на целият имот. В аналогичен смисъл са Решение № 484
от 4.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 740/2011 г., I г. о., ГК, иРешение № 3 от 19.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3973/2015
г., I г. о., ГК- в което е разгледан подобен казус също с незаконно
строителство.
От
горното е видно, че родителите на ответника Г. и той самият са извършвали
фактически действия от състава на правото на собственост, каквито безспорно са
отглеждането на продукция в имота (земеделска или животинска е без значение) и
разрушаването и построяването на сграда, които действия обективно са от
естество да достигнат до знанието на останалите наследници и които сочат на намерението
имота да се свои. Тоест налице е владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС,
което е продължило повече от 10 години като ответника Г. е освен, че лично е
владял е присъединил и владението на своите родители.
Изложените
по горе фактически действия са част от правомощията на собственика да ползва
имота и са обективно от естество да бъдат възприети от останалите съсобственици
при което е налице субективния признак на владението (ПП на ВС № 6 от
27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г.). в този смисъл; е и практиката на ВКС на
която се е позовал и ответника (Реш. 350/17.05.2012г.
на ВКС по гр.д. 530/2010г., I Г.О.).
Не се
установява по делото ищците да са се противопоставяли по някакъв начин на
действията на ответника и неговите родители до предявяване на исковата молба,
които да се от естество да прекъснат владението на ответниците. От показанията
на свидетелите Н. и В. Б. и М.Д. и Х.К. се установява извършване на посочените
действия по горе действия от ответниците, но не се установява някакво
противопоставяне на тези действия от ищците. Посещения на ищците в имота без да
се установи извършване на някакви действия на противопоставяне не са
доказателство за смущаване на владението на ответниците, доколкото за да бъде
прекъснато давността трябва да има продължително противопоставяне от ищците на
отношението и поведението на ответника към имота (повече от 6 месеца) . ПОС не
кредитира показанията на свидетеля Н.В.. Същите са изключително противоречиви.
От една страна свидетеля заявява, че е ходил доста често в имота заедно с ищеца
П.Г., а от друга, че за последно е влизал в имота през ***г, след което заявява,
че само веднъж е влизал в имота. Сведенията, които свидетеля дава за кошери, които
ищците притежавали в имота свидетеля е получил от разказ на ищеца П.Г., но
свидетеля няма преки възприятия този ищец или някой от останалите да е
извършвал действия по отглеждане на пчели. Самият свидетел заявява, че в негово
присъствие П.Г. не е работил в имота, а твърденията му, че не е виждал никой да
обитава имота предполагат той сравнително често да е пребивавал в село Ч.,
което обаче се опровергава от самите му показания относно колко често е ходил в
самото село и на имота, което ги прави и нелогични. Свидетелката А. - съпруга
на П.Г. също не установява той или някой друг от ищците да се е противопоставял
на строителните дейности в имота.
Не са
доказани и твърденията на ищците, че в имота не е строена сграда, а е
ремонтирана съществуваща такава с участие на ищците, която била и паметник на
културата. Събраните доказателства сочат
на обратния извод, че сградата е построена на мястото на съществуваща
предходна.
Без
значение е за обективирането на намерението за своене дали при фактическо започване на строителството е
имало надлежни строителни книжа съгласно изискванията на благоустройствените
закони. Този въпрос има отношение за придобиване на собственост върху строежа.
До узаконяването му, респективно издаване на удостоверение за търпимост
построеното в имота има статута на приращение и след
като ответниците са придобили собствеността върху имота са придобили и всичко
построено в него.
ПОС въз
основа на гореизложеното намира решението за правилно по краен резултат и
следва да го потвърди.
При
този изход на въззивното производство на въззивниците ищци не се дължат разноски.
На въззиваемите се дължат разноски за заплатен адвокатски
хонорар в размер на осемстотин лева за въззивната инстанция.
Водим
от гореизложеното Пернишки окръжен съд:
РЕШИ
ПОТВЪРЖДАВА
Решение 328/01.04.2016г. по гр.д. 1283/2015г на П.районен съд.
ОСЪЖДА П.З.П.;
Г.З.П.; Г.С.П.;Л.С.П.; Д.В.К.; Б.В.К.; М.Н.Д.; Л.Н.Г. и П.Н.Г. ДА ЗАПЛАТЯТ на К.К.Г.
и Л.В.Г. 800 лева разноски за въззивното
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕ.Л:
Членове: 1.
2.