№ 622
гр. Сливен, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20212230103182 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК
за установяване съществуването на вземане на взискателя по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 31.01.2018 г. бил подписан Договор
за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на основание чл. 99 ЗЗД
между ищцовото дружество „Е.” ЕООД и „О.“ АД, по силата на който
вземанията на банката срещу ответника Л. И. Ч. от гр. С., произтичащи от
Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
22.03.2011 г. били прехвърлени изцяло на дружеството - кредитор. Твърди се,
че О. АД упълномощила ищеца в качеството си на цесионер, от името на
цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По
реда на чл. 99 ал. 3 ЗЗД до ответника било изпратено уведомление на
посочения адрес в договора за кредит на 09.07.2020 г., но се върнало с
отбелязване, че длъжникът се е преместил на друг адрес.
Ищецът описва, че на 22.03.2011 г. между „О.“ АД и ответника бил
сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение,
1
по силата на който дружеството му предоставило кредит в размер на 4989 лв.
за покриване на потребителски нужди. Разрешеният кредит бил преведен по
сметка на кредитополучателя.
Съгласно договора кредитополучателят се задължил да върне кредита
на общо 120 месечни анюитетни вноски, дължими на 9-то число на всеки
месец в размер на 65,28 лв. всяка, с краен срок на погасяване на кредита до
09.03.2021 г.
Ищецът твърди още, че ответникът не е заплатил изцяло дължимия
паричен заем като сумата, която не е погасена до момента, е в размер на
2173,56 лв. - главница и лихва за забава в размер на 352,98 лв. за периода от
15.05.2018 г. до 21.05.2021 г.
На изложените основания моли за уважаване на исковете и
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок, чрез
пълномощник - адвокат, с който излага становище за допустимост на
исковете, не оспорва размера им, но оспорва тяхната основателност с
твърдения, че длъжникът не е редовно уведомен за извършеното прехвърляне
на вземането, за обявената предсрочна изискуемост, както и че част от
месечните вноски са погасени по давност. Претендира отхвърляне на
исковете и присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща представител. Чрез своя пълномощник - адвокат е депозирало
писмено становище, с което поддържа предявените искове и моли съда
изцяло да ги уважи и да присъди направените в производството разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява лично. Чрез своя
пълномощник - адвокат изразява становище за неоснователност на
предявените установителни искове, моли за отхвърлянето им и също
претендира направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
2
Видно от приетия като писмено доказателство по делото Договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 22.03.2011 г.,
кредиторът „О.“ АД предоставил на длъжника Л.Ч. кредит в размер на 4989
лв.
Кредитът следвало да бъде върнат на 120 месечни вноски с падеж 09-
то число на месеца съгласно представения погасителен план, като била
уговорена възнаградителна лихва с фиксиран лихвен процент от 7,5 %
годишно, при ГПР по кредита в размер на 8,3 %. Съгласно представения
погасителен план последната дължима вноска по договора била в размер на
65,96 лв. с падеж 09.03.2021 г., като кредитът не е обявяван за предсрочно
изискуем.
Установява се от представените писмени доказателства по делото -
Договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 31.01.2018 г. и
Приложение № 3 към него, Анекс № 3 от 05.12.2019 г. към Договора за
прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 31.01.2018 г. и Приложение №
1Б към Анекса, че кредиторът „О.“ АД прехвърлил вземанията си по
процесния договор на ищцовото дружество „Е.“ ЕООД. Цесионерът бил
упълномощен от цедента да уведоми всички длъжници по всички вземания на
банката за прехвърлянето им по силата на Договора за цесия от 31.01.2018 г.
Представено е уведомително писмо от 23.07.2020 г. за извършеното
прехвърляне на вземанията по договора, изпратено от цедента до ответника,
чрез „Български пощи”, като видно от известието за доставяне, получателят е
преместен на друг адрес.
По заявление на ищцовото дружество било образувано ч. гр. д. №
1976/2021 г. по описа на РС - Сливен, по което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 614/26.05.2021 г. срещу
ответника Ч. за сумите от 2173,56 лв. - главница, ведно със законната лихва
върху главницата от 21.05.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 352,98 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 15.05.2018 г. до 21.05.2021 г. и сумата от 50,53 лв. заплатена
държавна такса.
Длъжникът подал възражение срещу заповедта в срок - обстоятелство,
3
довело до образуването на настоящото дело за установяване на вземанията на
ищеца.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни
искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК,
вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 2173,56 лв., представляваща главница - неизпълнено задължение по
Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
22.03.2011 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.01.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. №
1976/2021 г. по описа на СлРС и с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 352,98 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 15.05.2018 г. до 21.05.2021 г.
Предявените установителни искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество, съдът ги намира и за изцяло основателни и
доказани.
Процесният Договор за кредит е валиден и действителен във всичките
си части, отговаря на законовите изисквания относно форма и съдържание,
към него има подробен погасителен план. Не се установиха нищожни клаузи
от договора. Уговорените ГПР и ГЛП са в рамките на законово допустимите,
ясно уговорени са и не се явяват сами по себе си неравноправни клаузи.
Неоснователно е възражението на ответника за нередовност при
връчване на уведомлението за цесията.
Установи се, че вземанията по процесния договор за кредит са били
прехвърлени с цесия, за което са представени съответните писмени
доказателства. Цедентът е овластил с изрично пълномощно цесионера от
негово име да информира длъжника за сключените цесии, като по смисъла на
чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие
4
от деня, когато то му е съобщено от предишния кредитор. Не съществува
законова пречка уведомяването да се направи и от цесионера, когато той е
изрично овластен за това, доколкото не се касае за лично и незаместимо
действие.
Няма спор в правната доктрина и съдебна практика, че придобиване на
вземането от цесионера настъпва със самото сключване на договора за цесия
(така Решение № 40/13.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 566/2009 г., ТК, І т. о.,
Решение № 1279/12.11.1996 г. на ВКС по гр. д. № 29/1996 г., V г. о.), като
аргумент за това се съдържа и в чл. 99, ал. 2 ЗЗД - цесионерът придобива
вземането в състоянието му към момента на сключване на договора за цесия.
Ето защо съобщаването на цесията на длъжника не е елемент от фактическия
състав на цесията. Касае се за ненастъпило само и единствено за длъжника
действие на цесията, като уведомяването на длъжника цели единствено да го
защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
Уведомяването по чл. 99, ал. 4 ЗЗД има това значение, че стабилизира
правата в лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно другиму.
Поради това длъжникът може да възразява успешно за липсата на
уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. (така Определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г.
по описа на ВКС на РБ, IV-то г. о.)
Отделно от това съобщаването за сключен договор за цесия може да се
извърши и с исковата молба, стига към същата да са приложени съответните
документи. В случая към исковата молба са приложени както договорът за
цесия и приложението към него, така и пълномощно за цесионера да извърши
уведомяването, а изявлението по чл. 99, ал. 4 ЗЗД е обективирано в условията
на евентуалност в исковата молба. В този смисъл изискването на чл. 99, ал. 4
ЗЗД е спазено, тъй като в случая не се касае до лично и незаместимо
действие, поради което няма пречка същото да се осъществи от
пълномощник, особено ако се вземе в предвид, че съобщаването на цесията
няма конститутивно действие, а само за противопоставимост.
По договора не е обявявана предсрочна изискуемост на вземанията,
5
като видно от писмените доказателства по делото, последната вноска е била с
падеж 09.03.2021 г. Подаването на заявлението по чл. 410 ГПК е извършено
след настъпилата изискуемост на последната вноска по договора, поради
което са неоснователни всички възражения на ответника в отговора на
исковата молба, свързани с предсрочната изискуемост на вземанията по
договора.
Ответникът не оспорва, че е усвоил сумата по кредита.
По делото не се установи ответникът да е извършил доброволно
плащания след 15.05.2018 г. - началният период на забавата на длъжника, за
погасяване на процесните вземания, поради което следва да се приеме, че
ответникът е неизправна страна по договора.
По изложените съображения предявените установителни искове се
явяват доказани по основание.
Ответникът изрично не оспорва размера на претендираните вземания.
Неоснователно е и възражението на ответника за изтекла погасителна
давност по отношение на вземанията на ищцовото дружество.
Съгласно Решение № 261 от 12.07.2011 г. по гражд. д. № 795 от 2010
г., ІV г. о., ГК и Решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г.,
III г. о., ГК, постановени по чл. 290 и сл. ГПК, престациите на длъжника, при
наличието на сключен договор за банков кредит, представляват задължение за
неделимо плащане. Договореното връщане на заема на погасителни вноски не
превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични
плащания по договора, поради което е приложим общият петгодишен
давностен срок по чл. 110 ЗЗД.
Установи се по делото, че забавата на длъжника е настъпила на
15.05.2018 г., откогато се претендира обезщетение за забава от ищеца, като от
тази дата до датата на предявяване на исковете, не е изтекъл погасителният
давностен срок.
Нещо повече, съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
6
заявлението, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което и с
предявяване на установителните искове давността за вземанията е прекъсната,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, а по време на
съдебния процес не тече, съгласно чл. 116, б. „б” и чл. 115, б. „ж” ЗЗД.
Ето защо предявените срещу ответника Ч. установителни искове се
явяват основателни и доказани по основание и размер, поради което следва да
бъдат уважени изцяло.
С оглед изхода на спора и предвид цялостното уважаване на исковете
спрямо ответника, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, същият следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в общ
размер на 136,94 лв., от които 50,53 лв. - заплатена държавна такса в
производството по ч. гр. д. № 1976/2021 г. по описа на РС - Сливен и 86,41 лв.
- заплатена държавна такса в настоящото исково производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Л. И. Ч., ЕГН: **********, с
адрес *********, дължи на „Е.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ********* на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД сумата от 2173,56 лв. /две хиляди сто
седемдесет и три лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща главница
- неизпълнено задължение по Договор за предоставяне на потребителски
кредит без обезпечение от 22.03.2011 г., вземанията по който са прехвърлени
на ищеца по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
31.01.2018 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.05.2021 г. до
оконателното й изплащане и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.
86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД сумата от 352,98 лв. /триста петдесет и два лева и
деветдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава за
периода от 15.05.2018 г. до 21.05.2021 г., за които суми са издадени Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 614/26.05.2021 г. по
ч. гр. д. № 1976/2021 г. по описа на СлРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. И. Ч., ЕГН: **********, с
7
адрес *********, да заплати на „Е.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: *********, сумата от 136,94 лв. /сто тридесет и шест
лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща разноски в общ размер
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните чрез техните
пълномощници.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8