№ 162
гр. Кюстендил, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
Членове:Елисавета Г. Деянчева
Мина Цв. П.а
при участието на секретаря Г. Г. К.ова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско
дело № 20251500500196 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Постъпила е въззивна жалба с вх.№3404/19.03.2025 г. от С. Г. С., ЕГН
**********, Р. Г. П., ЕГН ********** и К. Н. И., ЕГН **********, и тримата чрез
пълномощника си адв. Д. З. от КАК, с адрес за призоваване и връчване на съобщения:
гр. К., ул. ***, чрез адв. Д. З., насочена срещу Решение №230/25.02.2025 г. на Районен
съд – Кюстендил, постановено по гр.д. №1022/2024 г. по описа на същия съд.
С обжалвания първонистанционен съдебен акт РС Кюстендил е отхвърлил като
неоснователен предявения иск от С. Г. С., Р. Г. П. и К. Н. И. против Л. П. А., да бъде
признато за установено по отношение на последната, че ищците са собственици на
1/20 ид. част от правото на собственост върху Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 41112.503.2105.2.1 /землище четиридесет и една хиляди и сто и
дванадесет, кадастрален район петстотин и три поземлен имот две хиляди сто и пет,
сграда две, обект едно/по КККР на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед №
96/28.10.2008 год. на Изпълнителен Директор на АГКК - София, с адрес на сградата:
гр.***, ул. ***, етаж 1 /първи/ в сграда с идентификатор 41112.503.2105, сградата
разположена в ПИ с идентификатор 41112.503.2105 /землище четиридесет и една
хиляди и сто и дванадесет,кадастрален район петстотин и три поземлен имот две
хиляди сто и пет/, застроена площ: 94 кв.м. /деветдесет и четири квадратни метра/,
брой етажи 1 /един/, предназначение: жилище, ведно с прилежащите части:
югоизточно помещение, югозападно мазе и салонче в сутерена със самостоятелен
вход, както и ½ идеална част от общите части на сградата, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта:
1
41112.503.2105.2.2, както и на 1/20 /една двадесета/ ид.част от 1/3 /една трета/ ид.част
от ПИ с идентификатор 41112.503.2105 /землище четиридесет и една хиляди и сто и
дванадесет, кадастрален район петстотин и три поземлен имот две хиляди сто и пет/
по КККР на гр.Кюстендил, одобрени със Заповед № 96/28.10.2008 год. на
Изпълнителен Директор на АГКК-София, с адрес на поземления имот: гр. ***, ул.***,
площ на целия имот: 342 /триста и четиридесет и два/ кв.метра, трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до
10/десет/ метра, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 3730,
квартал 262, парцел VII ,при съседи на целия имот: 41112.503.2102; 41112.503.2101;
41112.503.2100; 41112.503.2106 и 41112.503.2139. Осъдил е С. Г. С., Р. Г. П. и К. Н. И.
да заплатят на Л. П. А. сумата от 1510,00 /хиляда петстотин и десет/ лева,
представляваща сторените от последната разноски по воденето на делото.
Въззивниците – ищци в първоинстанционното производство, обжалват
решението изцяло, приемайки го за неправилно, като постановено при нарушение на
материалния закон и необосновано.
Посочват, че районният съд допуснал процесуално нарушение, като не изложил
мотиви за съществуването на елементите от фактическия състав на придобивката
давност, на която се позовала ответницата, при което съдът неправилно уважил
възражението й с правно основание чл.79, ал.2 ЗС, респ. отхвърлил иска на ищците.
Позовават се на ТР № 11/21.03.2013 г. по т.д. № 11/2012 г. на ВКС, ОСГК, където е
даден отговор на правния въпрос, приложим при взаимното насрещно оспорване на
правата на страните в производството. Смятат, че ангажираната в производството
доказателствена съвкупност не установявала изтекла в полза на праводателите на
ответницата придобивна давност, а собствеността на ищците била безспорно
установена в производството.
Оспорват, че праводателите на ответницата са установили фактическа власт
като елемент на владението. Сочи се, че те били наясно, че имотът е наследствен и на
ищците, поради което не го ползвали. Твърдят, че по делото липсват доказани от
страна на ответницата действията, които сочат на преобръщането на държането
частите на собственика във владение за себе си - които да са били недвусмислени,
предвид специалните норми на чл. 56 и чл. 58 ЗС.
Акцентирано е, че когато фактическата власт е придобита на правно основание
(в случая по чл.56 от ЗС), то упражняващите я праводатели на ответницата се явявали
държатели и в този случай презумпцията на чл. 69 ЗС била опровергана, а съответно в
тежест на този, който се позовава на придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС било да
установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение.
Подобни доказателства по делото не били ангажирани - нито от разпита на
свидетелите, нито от приетите писмени документи.
Анализиран е институтът на придобивната давност по чл.79, ал.2 ЗС, като е
заключено, че за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в
намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго, изключително и
само за себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да
отричат правата на досегашния собственик – в случая ищците - въззивници. При липса
на такива действия, то промяната в намерението, според жалбоподателите, била
скрита, а владението - опорочено и не настъпвали последиците по чл. 79, ал. 2 ЗС. В
този смисъл се цитира Решение № 381 от 25.10.2010 г. по гр. д. № 37/2010 г., Г. К., II Г.
О. на ВКС. Посочено е, че снабдяването с нотариален акт по обстоятелствена проверка
не е външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на
2
досегашния собственик - ищците.
Анализирана е и установената в производството фактическа обстановка, като е
изложено виждане, че районният съд неправилно е достигнал до извод, че
праводателите на ответницата са придобили собствеността върху процесните идеални
части.
За необоснован се приема изводът на районния съд, че некоректното
прехвърляне на имота от В.С. на И.Д. формира анимусът на него за своене на имота.
Акцентирано е, че наличието на транслативни сделки не означава, че праводателите са
придобили имота за кратката 5 годишна давност, а и нито И.Д., нито праводателя на
ответницата - сина му П.Д. не бил отблъснал явно и несъмнено правата на ищците
като наследници на съпруга на В.С..
Посочено е, че според задължителната за съдилищата съдебна практика - напр.
Решение №483 от 6.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 558/2011 г„ I г. о., ГК, за купувача по
един договор започва да тече нова давност и той не може да присъедини владението
на своя продавач към собственото, защото законът в чл. 82 ЗС позволява
присъединяване на владението на праводател, а продавачът по договор не е
праводател. Изложено е виждане, че ответницата не би могла да присъедини към
владението на праводателя си и собственото си владение, като е уточнено, че и самата
ответница не е направила токова твърдение.
Въз основа на изложените съображения се поддържа искане за отмяна на
обжалваното решение и уважаване на предявения установителен иск за собственост.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна – Л. П. А., чрез пълномощника адв. Г. М.. Оспорва се
основателността на въззивната жалба и се иска потвърждаване на обжалваното
решение. Изложени са съображения за липса на допуснати от първостепенния съд
процесуални нарушения, опорочаващи правилността на обжалваното решение. Твърди
се, че той правилно е приложил разпоредбите на чл.70, ал.1 и чл.70, ал.2 ЗС като е
приел, че ищците не са оборили презумцията по чл.70, ал.2 ЗС и добросъвестният
приобретател П.Д. не е знаел към 23.02.2018 г. - датата на възникването на правното
му основание, че дарителите му не са собственици на целия имот.
Първоинстанционният съд установил и релевантните за изхода на спора
обстоятелства, а именно: че никой от ищците - законни наследници по съребрена
линия на Д.П.С. не е заявявал след откриване на наследството му със смъртта му на
16.11.2006 г. до постъпването на исковата молба в съда на 16.08.2024 г. - период от 17
години и 10 месеца, собственически претенции към имота. Посочено е, че в имота са
имали достъп, както докато е била жива В.С., която е запазила правото се на ползване
върху продадените на И.П.Д. 5/6 ид.ч., а след нейната смърт са извършвали ремонти и
са го почиствали само купувачът по алеаторния договор И. П. И. и сина му П.И.Д. -
продавач на ответницата.
Акцентирано е, че правното основание, на което се установява владението,
представлява и основание за демонстриране на завладяването. Посочено е, че за
придобиване на собствеността е достатъчно владелецът да упражнява фактическа
власт в определения от закона петгодишен срок, без да е необходимо да демонстрира
намерението си за своене чрез други действия, които да са противопоставени на
действителния собственик.
Посочено е още, че правилото на чл. 70, ал. 1 от ЗС има повелителен характер и
добросъвестността на владението се предпоставяла от наличието на правно основание,
3
което е годно да направи владелеца собственик - транслативни двустранни или
едностранни сделки, като продажбата, замяната, дарението, завета, както и
административни актове с вещноправни последици.
Във въззивнатата жалба е цитирана съдебна практика, приета за относима към
казуса, съгласно която: владението е добросъвестно, когато владелецът е придобил
имота на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била
опорочена; достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на
правното основание; тя не отпада при последващо узнаване от приобретателя, че
праводателят му не е бил собственик; добросъвестността се предполага до доказване
на противното по несъмнен начин; при сключване на правна сделка, целяща
придобиване на право на собственост върху недвижим имот, ако вещноправният ефект
не е настъпил, тъй като праводателят не е бил собственик или е била опорочена
формата на сделката, за приобретателя, на когото е предадено владението по силата на
сделката, който е добросъвестен владелец, самото правно основание (придобивната
сделка, по която е страна) се явява демонстриране на завладяването, поради което за
придобиването на собствеността е достатъчно владелецът да упражнява фактическа
власт в определения от закона петгодишен срок, без да е необходимо да демонстрира
намерението си за своене чрез други действия, които да са противопоставени на
действителния собственик.
Въз основа на изложените съображения се иска потвърждаване на обжалваното
решение.
В съдебно заседание жалбата и постъпилият отговор се поддържат с писмени
становища.
Съдът, като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните
доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Първостепенният съд е бил сезиран с искова молба от С. Г. С., ЕГН **********,
с адрес: гр.К., ж.к.***“ № ***, Р. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ж.к. „***“
№*** и К. Н. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Р.Г., ул. ***, общ. Н., обл.К.,
чрез пълномощник адв. Д. З. от АК-Кюстендил, със служебен адрес: гр. К., ул. ***,
против Л. П. А., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр.К., ул.“***.
В исковата молба се сочи, че ищците са наследници по съребрена линия от трета
стпене на своя чичо Д.П.С., починал на 16.11.2006 г. към момента на откриване на
наследството те наследили заедно с други наследници по закон от същата степен, дял
от наследствената маса и заедно със съпругата на наследодателя, притежаваща 2/3
ид.ч. от правото на собственост. ДРугата 1/3 ид.ч. била наследена от от низходящите на
починалите му братя и сестри – синът на брат му С.С., поч. на на 20.06.1999 г. – В.А.;
децата на починалия му брат Г.П.А., поч. на 10.04.2006 г. – ищците в настоящото
производство – С. Г. С., Р. Г. П.; децата на починалата му сестра В.П.К., поч. на
01.01.1975 г.- К. Н. И. и И.Н.К.; чрат му Й.П.С., починал на 20.03.2021 г. и сестра му
Л.Х.В., поч. на 11.03.2013 г., като пнастоящем делът на ищците възлизал на 1/20 ид.ч.
от цялото имущество.
Към момента на смъртта си Д.П.С. бил собственик на ½ ид.ч. от самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 41112.503.2105.2.1, както и на ½ ид. част от 1/3
ид.част от Поземлен имот с идентификатор 41112.503.2105.
След смъртта на Д.П.С., поч. на 16.11.2006 г., на 09.02.2007 г. съпругата му В.С.
4
се разпоредила с наследствените идеални части, които прехвърлила срещу задължение
за издръжка и гледане в Нотариален акт № 149/2007 г. на И.П.Д., и с 5/6 ид.ч. от терена
и самостоятелния обект, ведно с прилежащите му идеални части от общите части на
сградата.
И.П.Д., заедно със съпругата си Е.С.Д. на 26.02.2018 г. дарили на своя син
П.И.Д., с договор в Нотариален акт № 168/2018 г., целия самостоятелен обект, както и
и 1/3 ид.ч. от терена, в който е построена сградата.
Дареният П.И.Д. продал на ответницата Л. П. А. с договор в нотариален акт №
135/2023 г. процесните имоти.
Твърди се, че праводателите на продавача по посочената сделка И.П.Д., заедно
със съпругата си Е.С.Д., са били собственици на 5/6 ид.ч. от самостоятелния обект в
сграда и на 5/6 ид.ч. от 1/3 ид.ч. от имота, в който е построена. Поради това се
разпоредили с права, които не притежават, респ. тази сделка не продила транслативен
ефект за 1/20 ид.ч. от процесните имоти.
При изложените доводи е заявено искане да бъде признато за установено по
отношение на ответницата, че ищците са собственици на 1/20 ид.част от правото на
собственост върху Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 41112.503.2105.2.1 и
на 1/20 ид. част от 1/3 ид.част от Поземлен имот с идентификатор 41112.503.2105.
Иска се и допускане до делба този имот между страните по делото.
Искът за делба е оттеглен и производството по него е било прекратено с
Определение №1492/2024 г.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба, в който е
застъпена тезата, че претенцията е допустима, но неоснователна.
В хода на производството пред първата инстанция са събрани писмени и гласни
доказателствени средства, от нализа на които се установява следното:
Видно от приложеното Удостоверение на л. 7 от делото Д.П.С. е починал на
16.11.2006 г., като е оставил наследник по закон съпругата си В.Х.С.. Тя е починала на
09.12.2017 г.
Починалият Д.П.С. е имал братя и сестри, някои починали преди него други
след него, а именно: С.П.С. – брат, починал на 20.06.1999 г.; Г.П.А. - брат, починал на
10.04.2006 г., като негови наследници са ищците С. С. и Р. П.; Й.П.А. - брат, починал
на 20.03.2021 г.; В.П.К. Сестра, починала на 01.01.1975 г., като неин наследник е
ищецът К. Н. и Л.Х.В., починала на 11.03.2013 г.
Установява се от данните в посочено удостоверение, че всяко от починалите
лица е оставило наследници по закон, сред които и настоящите ищци, посочени по-
горе.
Не се спори, че Д.П.С. и В.Х.С., са бивши съпрузи, чиито брак е прекратен със
смъртта на съпруга на 16.11.2006 год. и е продължил повече от 10-десет години.
Видно от договора за покупко-продажба на л.11, материализиран в Нотариален
акт № 132/1971 г., съпрузите Д.С. и В.С. са придобили собствеността на 1/3-една трета
ид.част от правото на собственост на парцел VII-седми, имот пл.сн.№ 3730 от кв.292
по плана на гр.Кюстендил, целият от 292 кв.м., както и реално първият етаж със
самостоятелен вход и стълбище от масивна двуетажна сграда, реално две зимнични
помещения и салонче със самостоятелен вход и припадащите се общи части от
сградата.
5
С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане – на л.12-13, в Нотариален акт № 141/2007 г., В.С. е прехвърлила
собствеността на 5/6 ид.части от горният имот на И.П.Д., ведно с първия етаж и
прилежащите му две мазета и салонче със самостоятелен вход, като е запазила за себе
с правото на безвъзмездно ползване и обитаване върху имота.
И.П.Д. и съпругата му Е.С.Д. с договор за дарение в Нотариален акт № 67/2018
год. – на л.13-14 от делото, дарили на сина си П.И.Д. 1/3 - една трета ид.част от
собствеността на терена на парцела - поземлен имот с идентификатор 41112.503.2105,
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 41112.503.2105.2.1, представляващ
първият етаж от двуетажната сграда, ведно с прилежащите му югоизточно помещение,
югозападно мазе и салонче и ½-една втора ид.част от общите части на сградата в
сутерена със самостоятелен вход.
П.И.Д. прехвърлил възмездно собствеността, която придобил по силата на
посочения договор за дарение на ответницата, за което бил съставен договор за
покупко-продажба – на л.15, матриализиран в нотариален акт № 86 /2023 г.
Събрани по делото са гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите М.Б.Г., А.С.С. и М.В.З., според показанията на които до смъртта си в
къщата е живяла само В.С., като е била посещавана от И. П. и сина му, които приживе
на горната и след смъртта й, са поддържали както къщата, така и дворното място.
По реда на чл.176 ГПК ищцата С. С. е завила, че не е посещавала имота в
периода 2006-2024 год.
При тези събрани доказателства е постановено съдебно решение, с което РС
Кюстендил е отхвърлил като неоснователен предявения иск от С. Г. С., Р. Г. П. и К. Н.
И. против Л. П. А., да бъде признато за установено по отношение на последната, че
ищците са собственици на 1/20 ид. част от правото на собственост върху
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 41112.503.2105.2.1 /землище
четиридесет и една хиляди и сто и дванадесет, кадастрален район петстотин и три
поземлен имот две хиляди сто и пет, сграда две, обект едно/по КККР на гр.
Кюстендил, одобрени със Заповед № 96/28.10.2008 год. на Изпълнителен Директор на
АГКК - София, с адрес на сградата: гр.***, ул. ***, етаж 1 /първи/ в сграда с
идентификатор 41112.503.2105, сградата разположена в ПИ с идентификатор
41112.503.2105 /землище четиридесет и една хиляди и сто и дванадесет,кадастрален
район петстотин и три поземлен имот две хиляди сто и пет/, застроена площ: 94 кв.м.
/деветдесет и четири квадратни метра/, брой етажи 1 /един/, предназначение: жилище,
ведно с прилежащите части: югоизточно помещение, югозападно мазе и салонче в
сутерена със самостоятелен вход, както и ½ идеална част от общите части на сградата,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма,
над обекта: 41112.503.2105.2.2, както и на 1/20 /една двадесета/ ид.част от 1/3 /една
трета/ ид.част от ПИ с идентификатор 41112.503.2105 /землище четиридесет и една
хиляди и сто и дванадесет, кадастрален район петстотин и три поземлен имот две
хиляди сто и пет/ по КККР на гр.Кюстендил, одобрени със Заповед № 96/28.10.2008
год. на Изпълнителен Директор на АГКК-София, с адрес на поземления имот: гр. ***,
ул.***, площ на целия имот: 342 /триста и четиридесет и два/ кв.метра, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване до 10/десет/ метра, предишен идентификатор: няма, номер по предходен
план: 3730, квартал 262, парцел VII ,при съседи на целия имот: 41112.503.2102;
41112.503.2101; 41112.503.2100; 41112.503.2106 и 41112.503.2139. Осъдил е С. Г. С., Р.
Г. П. и К. Н. И. да заплатят на Л. П. А. сумата от 1510,00 /хиляда петстотин и десет/
6
лева, представляваща сторените от последната разноски по воденето на делото.
Пред въззивната инстанция при настоящото разглеждане на делото е
приобщен заверен препис от договор за собственост на недвижим имот, за който е
съставен нотариален акт № 63/2018 г., видно от който И.П.Д. и съпругата му Е.С.Д. са
признати за собственици по силата на упражнено давностно владение на 1/6 ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор 41112.503.2105, заедно със самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 41112.503.2105.2.1
При тези установени обстоятелства се налагат следните правни изводи:
При извършената служебна проверка настоящият въззивен съдебен състав
намира, че първоинстанционното решение е валидно. Постановено е от надлежен
съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от състава, който го е
постановил.
Решението, с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и
допустимо, тъй като първоинстанционният съд е разгледал допустими искове,
предявени от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск,
надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.
Атакуваното решение е и правилно.
Видно от доказателствата по делото е, че процесният имот е придобит през 1971
г. по възмезден начин от Д.П.С., като към този момент той е бил в законен брак с
В.Х.С., респ. формирана е съпружеска имуществена общност.
Бракът между съпрузите Д.П.С. и В.Х.С. е бил прекратен със смъртта на съпруга
на 16.11.2006 г., при действието на СК от 1985 г., поради което на собствено основание
и по наследство от съпруга си Д.С., В.С. се легитимира като собственик на 5/6 ид.ч. от
процесния имот, доколкото и не се спори, че бракът им е продължил повече от 10
години, респ. тя наследява с наследниците от този трети ред, според правилото на чл.
9, ал. 2 от ЗН.
Останалата 1/6 ид.ч. от него е била наследена от братята и сестрите на Д.П.С.
при права – по 1/5 ид ч. от тях.
Т.к. по реда на чл. 10, ал. 2 ЗН починалите преди наследодателя или недостойни
негови братя и сестри се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без
ограничение на степените, следва да се приеме, че племенниците на Д.П.С. заместват
починалите негови братя и сестри. Така ищците С. Г. и Р. П. са придобили общо 1/30
ид.ч., като наследници на Г.А. – брат на наследодателя. Ищецът К. И., заедно със своя
брат И.Н.К., почнал на 03.10.2021 г., също са придобили общо 1/30 ид.ч. от процесния
имот, или ищецът И. притежава по наследство 1/60 ид.ч.
Така следва да се изясни и основният спорен по делото въпрос, повдигнат с
въззивната жалба – дали по отношение на праводателя на ответницата са настъпили
всички предпоставки, изграждащи фактическия състав на оригинерния правен способ
на добросъвестно давностно владение, каквото възражение е било заявено с отговора
на исковата молба, респ. дали той се е разпоредил с права, които не притежава в полза
на ответницата.
Вярно е в сочения контекст, че предвиденото в материалния закон вещно-
транслативно действие на отчуждителните договори – чл. 24, ал. 1 от ЗЗД, настъпва
само ако лицето, изявило воля като прехвърлител, е притежавало правата, с които се
разпорежда. В противен случай приобретателя не придобива тези права. Титулярът на
7
вещно право или идеална част от него, който не е участвал при договарянето за
отчуждаването му, не губи собствеността си и сделката не може да му бъде
противопоставена – в този смисъл са постановените от ВКС Решение №
351/09.06.2010 г. по гр. д. № 4635/2008 г. на ІV г. о. и Решение № 409/15.11.2013 г. по
гр. д. № 3114/2013 г. на ІV г. о. и др.
Но, следва да се вземе предвид r нормата на чл. 79 от ЗС, с която законодателят
е предвидил, че правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива
с непрекъснато владение в продължение на 10 години, ако владението е
недобросъвестно и в продължение на 5 години, ако е доросъвестно. Добросъвестното
владение е легално определено в нормата на чл. 70 от ЗС, според която владелецът е
добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи
собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от
закона форма е била опорочена. Съгласно същата разпоредба достатъчно е
добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание.
Преценката за добросъвестността на владението се извършва според обстоятелствата
при възникване на правното основание по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС.
С оглед посочените норми на закона следва да се приеме, че когато през 2018 г.
праводателите на прехвърлителя по сделката, легитимираща ответницата като
собственик на имота – И. и Е.Д., са се разпоридили с него в полза на сина си П.Д., те
са прехвърлили права, които са притежавали както по силата на упражнено давностно
владение по отношение на 1/6 ид.ч. в периода до този момент, за което е бил съставен
Нотариален акт № 63/2018 г., така и по силата на сделката в нотариален акт №
141/2007 г. за останалите 5/6 ид.ч. От прехвърлянето в тяхна полза на 5/6 ид.ч. от
имота през 2007 г., до 2018 г., когато са се снабдили с нотариален акт по реда на чл.
578 от ГПК за останалата 1/6 ид.ч. от имота те са упражнявали владение върху целия
имот, годно да ги легитимира като собственици дори с изтичането на 10 годишната
придобивна давност. В т.см. са и събраните гласни доказателствени средства чрез
разпита на свидетелите А.С. и М.З., според които след 2007 г., когато И. и Е.Д.
придобили 5/6 ид. ч. от процесния имот по силата на договора за издръжка и гледане –
на л.12 от делото, са установили владение върху него изцяло, вкл. и върху процесните
идеални части, като извършвали действия, които обичайно извършва собственикът на
вещта – ремонтирали го, заключили го, поддържали двора, чистели, изнасяли боклуци.
Нито един от ищците в продължение на години – от 2007 до 2024 г., не е извършил
каквото и да било действие, с което по някакъв начин да демонстрира несъгласие с
упражняваното от семейство Д. владение. Установявайки владение и върху
притежаваните от другите съсобственици идеални части от имота още със с
прехвърлянето му през 2007 г., те - семейство Д., са упражнявали фактическа власт
върху целия наследствен имот повече от 10 г. необезпокоявано от никого, за което дава
показания и свидетелят М.Г., а и самата ищца С. С. по реда на чл. 176 от ГПК. С това
може да се приеме, че са отблъснали владението на останалите сънаследници,
манифестирайки ясно пред тях намерението си да владеят целия наследствен имот
само за себе си.
Самият нотариален акт за дарение върху недвижи имот от 23.02.2018 г., с който
И. и Е.Д. са се разпоредили изцяло с имота, сочи на разпореждане като собствен в
неговата цялост, което не е отблъснато от ищците до разпоредителната сделка през
2023 г.
Дори и да не се споделя горното, няма данни и към датата, на която е придобил
процесния имот – 23.02.2018 г., П.Д. да е знаел, че праводателите му не са
8
собственици на прехвърления имот в цялост, поради което и той е завладял имота на
годно правно основание, годно да го направи собственик. Въпреки
близките/роднинските отношения между прехвърлителите и приобретателя,
презумпцията на чл. 70, ал. 2 от ЗС не бе оборена. Те сами по себе си не съставляват
обстоятелство, предполагащо априори знание, т.к посочената норма не им придава
правна релевантност, а свързва добросъвестността с незнанието на приобретателя на
определени обстоятелства - че праводателят му не е собственик, или че предписаната
от закона форма е била опорочена. Знанието на приобретателя за тези пороци на
юридическото му основание не се предполага, а трябва да се докаже по несъмнен
начин – в т.см. Решение № 37 От 02.07.2019 Г. по гр. д. № 1394/2018 г. по описа на
ВКС, Първо ГО, от лицето, черпещо права от установяването на този факт – в случая
от ищците, каквито доказателства тук не се намират.
Още повече дори да се приеме, че разпоредителната сделка от 2018 г. е
извършена от несобственик, тя е била вписана, така че всеки заинтересован, в т. ч. и
действителните собственици на имота, са могли да узнаят за разпореждането и
своевременно да предприемат действия за защита на правата си. Дарителите по нея са
били със съзнание, че даряват свой собствен имот, доколкото преди това – още през
2007 г., за придобили 5/6 ид.ч. от него срещу задължение за издръжка и гледане, а за
останалата 1/6 ид.ч. са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост
поради давностно владение през 2018 г., което няма данни до този момент да им е
било оспорвано. Поради това този договор е основание за добросъвестно владение и
при наличието на действително правно основание (договор, сключен в изискуемата се
от закона за това форма за действителност) е приложима хипотезата начл. 70, ал. 1 от
ЗС.
Слева да се обърне внимание и на това, че нотариалният акт, с който се
признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 от ГПК,
представен пред въззивния съд от пълномощника на самите въззиници, не се ползва с
материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост. Обвързващото и
легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост
обаче, не бе опровергано в хода на настоящия исков процес. С него И. и Е.Д. са били
признати за собственици на 1/6 ид.ч. от процесния имот, по силата на упражнено
давностно владение, като тази констатация на нотариуса не бе опровергана в хода на
настоящото производство. Съставеният акт не може да бъде разглеждан и като
документ, с който се установява недобросъвестно владение.
Всичко това, разгледано в контекста на заявеното с исковата молба придобивно
основание и на основание самостоятелна преценка на имащите значение за спора
факти, въззивният съд намира, че ищците са загубили правото на собственост върху
процесния имот, или предявеният иск е неоснователен и като такъв подлежи на
отхвърляне. До същия краен извод е достигнал и първоинстанционния съд, заради
което атакуваното съдебно решение следва да бъде потвърдено.
По разноските пред въззивната инстанция:
Отговорността на страните за разноски е обусловена от изхода на спора и се
разпределя съобразно правилата на чл.78 ГПК. Разноските се присъждат за всяка
инстанция с акта на съда, с който приключва делото пред съответната инстанция - чл.
81 от ГПК.
Поради изхода от въззивното обжалване решението на КРС в частта за
9
разноските не подлежи на корекция.
За въззивната инстанция с оглед изхода на спора, разноски се следват само на
ответната по жалбата страна, като искане, а и доказателства за сторени такива, са
ангажирани на л. 33 от делото, заради което в тежест на ищците – тук въззивници, ще
бъде възложена сумата от 1500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
По обжалваемостта:
Настоящото съдебно решение подлежи на касационен контрол, съобразно
императивната разпоредба на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
пред Върховния касационен съд при спазване на изискванията на чл. 280 и чл. 284 от
ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №230/25.02.2025 г. на Районен съд – Кюстендил,
постановено по гр.д. № 20241520102022/2024 г. по описа на същия съд, КАТО
ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр.К., ж.к.***“ № ***, Р. Г. П.,
ЕГН **********, с адрес: гр. К., ж.к. „***“ №*** и К. Н. И., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с.Р.Г., ул. ***, общ. Н., обл.К., ДА ЗАПЛАТЯТ НА Л. П. А., ЕГН
**********, с адрес за призоваване: гр.К., ул.“***, сумата в размер на 1500,00 лв.
(хиляда и петстотин лева), представляваща сторени деловодни разноски пред
въззивната инстанция за платено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд
на Република България, в едномесечен срок от съобщаването му, при условията на чл.
280 и чл. 284 от ГПК.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните (по общите указания на чл. 7,
ал. 2 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10