№ 72
гр. Пазарджик , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20215200500356 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .
Обжалва се решение №260052 постановено на 10.03.2021г. по
гр.дело № 748 по описа на В.ския районен съд за 2020г., с което е
осъдена Община В. ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.В., ул.„Хан Аспарух” №3, да заплати на “ Айрмед-
2008” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на
дейността: с.К., общ.В., ул.„С.” № 13, следните суми: сумата от 20
942,52 лева с ДДС- главница, представляваща неизплатеното
възнаграждение по фактура №**********/29.10.2015г.; сумата от 20
463,30 лева с ДДС - главница, представляваща неизплатеното
възнаграждение по фактура №**********/29.10.2015г.; и сумата от 21
586,50 лева с ДДС- главница, представляваща неизплатеното
възнаграждение за извършените услуги с механизация и натурални
1
СМР по фактура №**********/29.10.2015г., ведно със законната
лихва върху тези суми считано от момента на завеждане на исковата
молба -24.09.2020г., до окончателното изплащане, както и сумата от
общо 18300.00 лева представляваща сбор от мораторни лихви върху
главниците за периода от 30.10.2015г. до 24.09.2020г., в това число:
6000лв. -лихва по фактура №1317/2015г.; 6000лв. -лихва по фактура
№1318/2015г. и 6300лв. -лихва ю фактура № 1316/2015г. Присъдени са
в тежест на Община В. и сторените в производството съдебно
деловодни разноски в размер на 3 451,70 лева.
В жалбата си ,подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК ответникът
в първоинстанционното производство излага съображения за
неправилност на обжалвания съдебен акт.
Въззивникът посочва,че между страните в процеса не е
възникнало формално облигационно отношение,въз основа на което
Общината да дължи претендираното възнаграждение, и това е така
поради следното: издадените заповеди на Кмета на Община В., с
които на основание чл.44,ал.1,т.1,т.2 и ал.2 от ЗМСМА се възлага на
определен правен субект да извърши определени строителни дейности
по определени обекти са незаконосъобразни до степен на
нищожност,тъй като е заобиколен реда за възлагане на тези
дейности.Твърди,че не е налице възлагане, няма изготвено задание,
нито утвърдени количествено-стойностни сметки.Не е спазен и реда,
регламентиран в чл.14,ал.7 от ЗОП/ в сила от 15.05.2015г.Общината,
като разпоредител с бюджетни средства, е длъжна да прилага
разпоредбите на ЗОП при разходването на средства, с оглед
спазването на принципа за прозрачност, публичност и ефективност.
От това следва извода, че съответните дейности, конкретните права и
задължения на страните по повод изпълнение на същите , е следвало
да бъдат обективирани в писмен договор. Тази форма ,
регламентирана и в разпоредбата на чл.41 ЗОП, е форма за
2
действителност, и всяко отклонение от императивното правило води
до нищожност на този договор.Задължително било провеждане на
процедурата по смисъла на чл.14,ал.4,т.2 от ЗОП / отм./ ,тъй като се
касае за стойност на услугата и доставката над 20 000 лева без ДДС.
Общо дейностите, предмет на претенцията, сходни по своя характер
не следва да се разделят, тъй като противоречи на принципите на
ЗОП, като тяхната стойност е в размер на 52 643.60 лева без
ДДС.Изводите на съда, че отношенията между страните следва да се
регулират с разпоредбите на чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.286, ал. 1 от ТЗ
и чл.65 от ЗЗБ, като не следва да бъдат обвързани от писмен договор,
твърди въззивникът ,че са неправилни, тъй като противоречат на
материалния закон. Посочва,че разпоредителите с бюджетни средства,
каквито са общините и кметствата на населени места, когато
разходват бюджетни средства, следва избирането на изпълнител за
извършването на определена дейност, да се извърши след провеждане
на процедура за обществена поръчка по реда на ЗОП или НВМОП
/отм./,както и след проведената процедура за обществена поръчка,
следва да се сключи договор, за валидността на който е необходима
писмената форма. Въззивникът посочва,че съгласно чл. 90, ал.1,т.4
ЗОП, когато е възникнала необходимост от предприемане на
неотложни действия поради настъпване на изключителни
обстоятелства, последиците от които не могат да бъдат преодолени
при спазване на сроковете за провеждане на открита или ограничена
процедура или на процедура на договаряне с обявление, възложителят
може да възложи обществени поръчки чрез процедура на договаряне
без обявление. Т.е., независимо, че ЗЗБ дава възможност на
разпоредителя с бюджетни средства да действа по начин различен от
общия приетия при разходване на бюджетни средства, то ЗОП е
предвидел реда за възлагане на такива дейности. Като при всички
случаи е необходимо сключването на писмен договор за възлагането
на дейностите, които ще бъдат предмет на извършване. Предвидената
писмена форма е форма за действителност и всяка друга форма би
3
довела до нищожност на този договор и не би могла да породи правни
последици за страните. Посочва,че в НВМОП /отм./ са били
предвидени изключения от писмената форма, но към момента на
издаване на фактурите, по които се претендират сумите, същите са
издадени след отменяне на НВМОП, поради което тази разпоредба не
може да се приложи.
Твърди,че след като не е бил сключен писмен договор за
възлагане на описаните в протоколите и фактурите СМР, то устното
им възлагане е нищожно и за изпълнителя е било налице възможност
да претендира сумите, вложени в него в извършеното само по реда на
чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, но такъв иск в настоящото производство не е
предявен. Искането е решението да бъде отменено, а предявените
искове като неоснователни да бъдат отхвърлени. Претендира съдебно
-деловодни разноски.
В срока по чл.263,ал.І от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба,в който се излагат съображения за нейната неоснователност.
Въззиваемата страна твърди,че с Общината въззивник са били в
договорни правоотношения, породени от ненаименуван договор за
възстановяване на щети и на общински пътища в района на селища от
територията на Община В. съставляващи дейности по смисъла на
чл.19, ал.1, т.13 от ЗЗБ , възложени от Кмета на Община В., във връзка
с изпълнение на функциите му по същия закон като орган с
правомощията по чл.65, ал.1, т.1 и ал.2, г. 1 във вр., с чл.20, ал.1,т.2 от
ЗЗБ. Посочва,че дейностите са извършени съобразно възлагането,
работата е приета от възложителя посредством необходими протоколи
за това, и за последния е възникнало задължението да заплати
договореното възнаграждение по трите фактури,които са
осчетоводени както в счетоводството на търговското дружество, така
и в счетоводството на Общината през следващия месец, а именно :
ноември 2015, както и че Общината е ползвала и данъчен кредит.
4
Възражението на въззивника,че възникналата помежду им
облигационна връзка е нищожна е несъстоятелно,по следните
съображения на въззиваемата страна :съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗОП
/отменен 15.04.2016 г./ процедурите по закона се прилагат
задължително при възлагане на обществени поръчки за строителство с
обект по чл. 3, ал. 1, които имат стойности без ДДС по-високи от 264
000 лв.,а в конкретния случай нито поотделно, нито взети заедно
стойността на извършените строителни работи е над този размер.
Отделно от това следва да се има предвид,че съгласно разпоредбата на
чл. 122и, ал. 3 ЗОП (отменен 15.04.2016 г.) недействителност на
договора може да се иска в срок не по-късно от една година от
сключването му и следователно възраженията в тази насока са
преклудирани.На следващо място, посочва,че Наредбата за възлагане
на малки обществени поръчки, на която се позовава въззивникът е
била в сила до 25.02.2012 г., поради което и процесните
правоотношения не са й подчинени, и следователно посочените в чл.
2, ал. 2, т. 2 от същата размери са ирелевантни за спора.Искането е
решението като правилно да бъде потвърдено.
Във въззивната фаза на процеса не са събирани нови
доказателства.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и
допустима,тъй като отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК
– подадена е в законовия срок от процесуално легитимиран субект,
разполагащ с правен интерес от атакуване на първоинстанционния акт
чрез постановилия го съд.
След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от
ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно
решение е валидно. Постановено е от съдебен орган, функциониращ в
надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и подписано от съдебния състав, който
го е постановил.
Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с
5
въззивната жалба е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е
разгледал допустими искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД във вр.
с чл.286, ал. 1 от ТЗ и чл.65 от ЗЗБ- предявени от надлежно
легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно
упражнено чрез депозирана редовна искова молба.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху атакувания акт,въззивният съд съобрази следното:
Предмет на претенциите са суми по три броя фактури,както
следва: 20942,52лв. -представляваща стойността на възстановяване на
път с.Г. и махала „Меча корито“ : разкопаване, натоварване и
пробутване с булдозер на 520 куб.м. пръст, превоз на същото
количество на 6 км отнасящи се за път с.Г., разкопаване, натоварване
и пробутване с булдозер на 152 куб.м. пръст, превоз на същото
количество на 6 км отнасящи се за път махала „Мечо
корито",почистване на отводнителни канавки и доставка, и полагане
на едротрошен камък на път за махала „Мечо корито“, съгласно
Заповед № 925 и Протокол от 09.07.2015г. Заповед № 925/03.07.2015г.
е издадена от кмета на Община В. И.Л.,и е разпоредено дружеството -
ищец да ликвидира щетите нанесени от неблагоприятните атмосферни
условия на общински път, намиращ се в с.Г. и свързващ селото с
махала „Мечо Корито“и почистване разклона от пясък и наноси,
намиращ се при републикански път за гр.С.. Възложено извършване
на дейности по товарене, изсипване и разстилане на скален материал в
участъците, където пътя е изкопан и преминаването е трудно или
невъзможно, като се приведе пътя в нормално за използване
положение. Възложено е и извършване на дейности по премахване на
свлечени земни и скални маси с багер и прокопаване на отводнителни
канавки.
Сумата в размер на 20463,30лв. с включен ДДС представляваща
стойността на възстановяване на път с.Б. и махала „Длан дере“, а
именно: разкопаване, натоварване и пробутване с булдозер на 710
куб.м. пръст, превоз на същото количество на 3 км отнасящи се за път
м.Б., разкопаване, натоварване и пробутване с булдозер на 135 куб.м.
пръст, превоз на същото количество на 6 км отнасящи се за път
махала „Мечо корито“,почистване на отводнителни канавки и
доставка и полагане на едротрошен камък на път за махала „Мечо
корито“,съгласно Заповед № 926 и Протокол от 09.07.2015г. Заповед
№ 926/03.07.2015г. е издадена от кмета на Община В. И.Л.,и е
разпоредено дружеството -ищец да ликвидира щетите нанесени от
неблагоприятните атмосферни условия на отсечка черен път започващ
от асфалтов път пред с.К. до махала „Б.“ и отсечка от м.“Б.“ до махала
„Алан дере“. Възложено е извършване на дейности по изкопаване на
отводнителни канавки и подравняване на пътя на отделни участъци,
6
като се използват свлечените заемни маси, а ако са в повече да се
извозят, товарене, изсипване и разстилане на скален материал в
участъците, където пътя е изкопан и преминаването е трудно или
невъзможно, като се приведе пътя в нормално за използване
положение.
Сумата в размер на 21586,50лв. с включен ДДС,представляваща
стойността на възстановяване на път от м.К. до с.А., а именно:
изкопаване, натоварване и пробутване с булдозер на 650 куб.м. пръст,
превоз на същото количество на 3 км отнасящи се за път с.А.,
разкопаване, натоварване и превоз на свлечени земни маси 115 куб.м.
на 3 км отнасящи се за път махала „Магерово“,уплътняване на земни
маси машинно, почистване на отводнителни канавки и доставка, и
полагане на едротрошен камък на път за махала „Магерово“ и м.
„Мечо корито“,съгласно Заповед № 989 и Протокол от
24.07.2015г.Заповед № 926/03.07.2015г. е издадена от кмета на
Община В. И.Л.,и е разпоредено дружеството -ищец да ликвидира
щетите нанесени от неблагоприятните атмосферни условия на отсечка
черен път започващ от асфалтов път м.К. до с.А. и отсечка от пътя за
с.А. до махала „Магерово“. Възложено е извършване на дейности по
изкопаване на отводнителни канавки и подравняване на пътя на
отделни участъци, като се използват свлечените земни маси, а ако са в
повече да се извозят, товарене, изсипване и разстилане на скален
материал в участъците, където пътя е изкопан и преминаването е
трудно или невъзможно, като се приведе пътя в нормално за
използване положение.
Няма спор между страните, а и от приложените по делото
писмени доказателства се установява,че възложените дейности са
извършени и са приети от Общината.
Първоинстанционният съд е приел,че не е необходима писмената
форма за валидност на договор за извършване на услугата по
изкопаване, превозване и полагане на земни маси между търговци, и в
случая сключеният такъв между ищцовото дружество и Общината
7
като търговец,обвързва последната. Помежду им са възникнали
търговски отношения за извършване на услуги с механизация,
устно,след писменото им възлагане обаче със заповеди 926, 927 и 989
от 2015г. Изпълнението на дейностите е констатирано и прието от
Общината, и за последната е възникнало задължението да заплати
стойността на извършените дейности по процесните фактури, ведно с
обезщетението за забава.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза се
установява,че процесните фактури са осчетоводени в месеца, в който
са издадени, като приходи от продажби по сметка 703, начисления в
тях ДДС е включен в дневника за продажби и е внесен в
бюджета.Вземанията съществуват като дебитни салда. В
счетоводството на Общината фактурите са осчетоводени, като
задължението по тях е отразено в сметка „доставчици“, включени са в
дневника за покупки и за начисления ДДС и е ползван данъчен
кредит.
Първоинстанционният съд е приел,че спорното право следва да се
квалифицира по чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.286, ал. 1 от ТЗ и чл.65 от
ЗЗБ. Съдът е приел възражението на ответника,че не дължи, тъй като
издадените от кмета на общината Заповеди за възлагане на работата
били нищожни, тъй като противоречали на ЗОП за неоснователно,тъй
като по несъмнен начин по делото се установило,че поради настъпила
непроходимост на пътищата и за да бъдат ликвидирани щетите
нанесени от неблагоприятните атмосферни условия е следвало да се
отстранят паднали скални и земни маси и запълване на дупки-
дейности ,за които не се провежда процедура по ЗОП, а са предмет на
регулиране от Закона за защита при бедствия. Кмета е лицето,
оправомощено от закона, да възлага извършване на дейности по
възстановяване на щети от неблагоприятни атмосферни условия,
поради което издадените от него Заповеди №№ 925, 926 и 989 /2015г.
не са нищожни, а валидно са породили права и задължения както за
8
изпълнителя Айрмед-2008 ЕООД, на когото са възложени тези
дейности -да ги извърши, така и за ответната община - да заплати
възложената работа, респективно услуга. На следващо място, съдът е
приел,че възложената работа е извършена -видно от приложените по
делото протоколи, работата по трите заповеди е приета, като дори и
последваща комисия, назначена от кмета на общината да извърши
проверка е установила, че работите са извършени и подлежат на
заплащане.
Фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд
изцяло се споделят от настоящия съдебен състав ,затова и на
основание чл.272 от ГПК препраща към тях. За пълнота на съдебния
акт, съдът счита за необходимо да отбележи следното:
Налице е договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД.
Същият е възникнал на основание чл. 65, ал.2, т.5, 9 и 10 от Закона за
защита при бедствия в редакцията от 14.10.2011г. ,вр. с чл. 90, ал.4, вр.
с чл. 93, т.2 от Закона за обществените поръчки /отм./, в редакцията му
с ДВ бр. 40/2014г. в сила от 01.07.2014г. ,която е действала за
процесния период .Съгласно цитираните текстове възложителите
могат да възлагат обществени поръчки, чрез процедура на договаряне
без обявление, когато е възникнала необходимост от предприемане на
неотложни действия, породени от настъпване на изключителни
обстоятелства,последиците от които не могат да бъдат преодолени при
спазване на сроковете за провеждане на открита или ограничена
процедура или на процедура на договаряне с обявление /чл.90, ал.4 от
ЗОП /отм./, като в тези случаи не е необходимо нито мотивиране за
избора на изпълнител, нито предварително уведомяване на
извършителя. За този договор не е необходима писмена форма за
действителност, както твърди въззивника, позовавайки се на чл. 14,
9
ал.7 от ЗОП /отм./, който касае съвсем други хипотези – тези по чл. 3,
ал.2 от същия закон, вр. с параграф 1,т.8 от ДР на ЗОП /отм./, които в
случая не са предмет на делото.
Изработеното е било прието от страна на възложителя Община
В., чрез нарочно съставени протоколи и сформирана комисия .Тъй
като страни по сделката са Община В. и ЕООД, то съгласно
разпоредбата на чл. 286, ал.1 от ТЗ, тя се явява търговска сделка.С
оглед специфичния характер на възникване на конкретната търговска
сделка, страните по нея не са уговорили срок за изпълнение на
паричното задължение за заплащане на изработеното от страна на
възложителя Община В.. Следователно съгласно разпоредбата на чл.
303а, ал.3 от ТЗ Възложителят Община В. е изпаднал в забава след
изтичането на 14 дневен срок от датата на получаване на
фактурите,както правилно е приел първоинстанционния съд.
По изложените съображения, настоящата инстанция приема,че
не се доказа нищожност на сделката, материализирана с трите устни
договора от 2015г. от 03.07 ,съответно 13.07.2015г. на заявените от
въззивника основания. При постановяване на решението си
първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими
към спора доказателства. Същото е правилно,постановено при
спазване на материалния и процесуалния закон.Направените от
въззивния съд изводи съвпадат с тези на първоинстанционния съд,
поради което решението на основание чл.271,ал.І от ГПК следва да
бъде потвърдено.
Разноски не се присъждат,тъй като такива не се претендират.
Воден от горното,Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260052 постановено на
10
10.03.2021г. по гр.дело № 748 по описа на В.ския районен съд за
2020г.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11