№ 6885
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. И.
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100511929 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №11929/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Р. И. Л. ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к.„******* и Т. К. Л. ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж. к. „******* срещу решение №2610 от 15.02.2024 г по гр.д.№29886/22 г на СРС , 156
състав , поправено с решение №15271 по същото дело , в частта , с която са определени
квотите за делба на двуетажна жилищна сграда-близнак в горния край на парцела, находяща
се в с.Златуша, община Божурище, обл. София, със застроена площ от 60 кв. м., заедно с
прилежащото мазе и таван с площ от 60 кв. м., състояща се от приземен етаж: състоящ се от
две летни кухни и две мазета, първи етаж: състоящ се от дневна, кухненски бокс, балкон,
втори етаж: състоящ се от две спални, баня и тоалетна, която е построена в УПИ-III-2 от кв.
1 по плана на с. Златуша, съобразно документа за собственост, при съседи от три страни:
УПИ-II-1, улица и УПИ-IV-22 ; както следва :
1/3 ид. част за Т. И. Л. ЕГН **********,
1/3 ид. част за Р. И. Л. ЕГН ********** и
1/3 ид. част за Т. К. Л. ЕГН **********.
Въззивниците излагат доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част .
Жилищната сграда е построена по време на брака на Т. Л. с наследодателя И.Л. върху земя
1
собственост на съпруга и се явява съпружеска имуществена общност /СИО/ съгласно
Тълк.решение №4/19 г от 14.04.2022 г на ОСГК на ВКС и т.4 от ПП №5/72 г на ВС. Според
въззивника квотите в имота са 10/16 за Т. Л. и по 3/16 за Р. Л. и Т. Л.
Въззиваемата страна Т. И. Л. не е подала писмен отговор на въззивната жалба . В молба от
06.12.2024 г счита , че решението на СРС трябва да се потвърди .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 05.03.2024
г и е обжалвано в срок на 11.03.2024 г .
Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочената част от решението на
СРС.
След преценка на доводите в жалбите и на доказателствата по делото , въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да определи посочените по-горе квоти СРС е приел следното . Според удостоверение за
наследници от 12.01.2022 г И.К.Л. е починал на 28.08.2020 г., като е оставил за наследници
по закон Т. И. Л. (дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН), Р. И. Л. (дъщеря –арг. чл. 5, ал. 1 ЗН), Л. И.
Л. (дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) и Т. К. Л. (преживяла съпруга – арг. чл. 9, ал. 1 ЗН).
Според съдебно удостоверение изх. № 483/21.05.2021 г дъщерята Л. И. Л. е вписала отказ от
наследството на И.К. Л. – вписан под № 928/21.05.2021 г. в особената книга по чл. 49, ал. 1
ЗН. Съгласно правилото на чл. 53 ЗН, частта на отреклия се от наследство уголемява
дяловете на останалите наследници. В случая с оглед отказа от наследството от Л. И. Л. на
основание чл. 53 ЗН се уголемяват дяловете на останалите наследници Т. И. Л. (дъщеря –
арг. чл. 5, ал. 1 ЗН), Р. И. Л. (дъщеря –арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) и Т. К. Л. (преживяла съпруга – арг.
чл. 9, ал. 1 ЗН).
Според договор за право на строеж върху държавна земя от 15.05.1985 г., като се установява,
че на К.Л.С. е учредено право на строеж по отношение на имот: двор място с пространство
от 685 кв. м., съставляващо парцел III-2, от кв. 1-ви по плана на с. Златуша.
Съгласно нотариален акт за преотстъпване на право на строеж №11 от 06.02.1986 г , том II,
рег. № 28/1986 г. на И.К.Л. и Р.К.Л. е преотстъпено учредено право на строеж в полза на
К.Л.С. и Л.К.С. (възникнало по договор за право на строеж върху държавна земя от
15.05.1985 г.) по отношение на имот: двор място с пространство от 685 кв. м., съставляващо
парцел III-2, от кв. 1-ви по плана на с. Златуша, като е посочено, че правото на строеж е по
отношение на построяването на двуетажна жилищна сграда – близнак, като И.Л. ще
построи югоизточния близнак , а Р.Л. ще построи севеР.падния близнак.
Пред СРС е приложена скица с изх. № 287/14.07.2022 г. по отношение на УПИ III-2 от кв.1
2
по плана на с.Златуша, съобразно документа за собственост, при съседи от три страни:
УПИ-II1, улица и УПИ-IV-22.
Според приетата пред СРС СТЕ , че процесната жилищна сграда с.Златуша е построена в
УПИ III-2 по плана на с. Златуша , въз основа на учредено право на строеж. Площта на УПИ
е 685 кв. м. – без сметки по регулация, като кадастралния и регулационния статут са уредени
със Заповед № АБ-118/07.04.83 на СОНС, при съседи: улица, парцел II-1, парцел IV-22, без
обозначен съсед от четвърта страна. В УПИ е изградена монолитна сграда близнак с общ
покрив. Вещото лице е конкретизирало, че процесната сграда касае югоизточната част на
сградата-близнак , като същата е в завършен вид, вкл. с довършителни работи, и се състои от
сутерен, два жилищни етажа и тавански етаж. Сградата е за ремонт, като самият имот е
подробно описан в констативно съобразителната част от заключението. В о. с. з. експертът
подробно обяснява какви документи и строителни книжа е изследвал , като потвърждава
аргументирано изводите си, че в случая е налице обект на правото, като правото на строеж
се осъществило, вкл. с довършителните работи.
Според СРС за разлика от апартамента в ж.к.Люлин , процесната част от сграда близнак е
била собственост само на И.К.Л. т.е. не е била СИО .
Според СРС не може да бъде възприета тезата на ответниците, че отказа от наследство
увеличавал дяловете само на тяхното коляно. Подобна теза противоречи на чл.53 ЗН, според
който частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството,
уголемява дяловете на останалите наследници. Законътни урежда възможност отказ от
наследство да се прави в полза на определена група наследници. Уголяването на дяловете не
произтича по правоприемство от отказалият се, а от самото наследство, т. е. уголяването е по
наследство (от самата наследствена маса). Съответното уголемяване на наследството би
могло да е за определена група наследници на само за тези по закон след от втора до
четвърта степен, което в определени случай изключва и уголемяването на преживелия
съпруг, но това е извън процесната хипотеза, тъй като в случая се касае за наследяване по
закон от наследници от първи ред. Тоест, в случая се касае за наследяване по глава, а не по
колена, поради което постановките на ППВС № 4/1964 са неприложими (по отношение на
уголемяване на дела в коляното).
Решението на СРС е частично недопустимо и частично неправилно в обжалваната част
за квотите в жилищната сграда в с.Златуша, Община Божурище .
Решението на СРС е частично недопустимо , в частта , в което на практика са определени
квоти и в севеР.падния близнак , които не е предмет на делото и е собственост на други
лица .
С определение №10063 от 27.06.2024 г по гр.д.№6664/24 г настоящият съд прекрати
въззивното производство и върна делото за преценка от СРС ,156 състав дали да
поправи решението си . В мотивите на определението на СГС изрично е записано , че по
делото се дели само югоизточната част на сградата-близнак и че това би следвало да се
отрази в диспозитива на първоинстанционното решение .
3
Вместо да поправи решението си според указанията на СГС , СРС ,156 състав – позовавайки
се на „диспозитивното начало“ – реално оставя в диспозитива си като предмет на делбата
цялата сграда-близнак т.е. и севеР.падния близнак . Отделно първоначалното описание на
етажи и помещения е според исковата молба , което описание се оказва доста неточно . СТЕ
е установил други площи на етажите и вид на помещенията. След т.нар.“поправка“ СРС ,
156 състав е оставил невярното описание на площи на етажи и помещения според исковата
молба , а в същото време е „препратил“ и към СТЕ , където са посочени други площи и
помещения т.е. решението на СРС вместо да бъде изяснено става още по-объркано .
В частта , в която не е изключен от делбата севеР.падният близнак решението на СРС трябва
да се обезсили , тъй като е налице произнасяне по непредявен иск – чл.270 ал.3 ГПК.
В останалата обжалвана част решението на СРС е неправилно . В случая е безспорно , че
право на строеж за югоизточната част от двуетажната жилищна сграда-близнак в с.Златуша е
прехвърлено на И.К.Л. с нотариален акт за безвъзмездно преотстъпване /дарение/ на право
на строеж №11 от 06.02.1986 г , том II, рег. № 28/1986 г.
По делото не се спори , че процесната част от сграда-близнак е построена по време на брака
на И.Л. и ответницата Т. Л. , като право на строеж е било лична собственост само на
единия съпруг . Според удостоверение за граждански брак И.Л. и Т. Л. са сключили
граждански брак на 01.06.1974 г и по делото не се спори , че И.Л. не е имал друг брак .
Касае се хипотеза аналогична на визираната в т.4 от Постановление №5/1972 г на Пленума
на Върховния съд , според която построената по време на брака сграда върху земя,
индивидуална собственост на единия съпруг, представлява съпружеска имуществена
общност и принадлежи общо на двамата съпрузи. И при строеж в собствен имот на
единия от съпрузите , и при реализиране на правото на строеж на единия от съпрузите в
чужд имот , посторената сграда става СИО на двамата съпрузи. Този извод е мотивиран с
императивната разпоредба на чл. 13, ал. 1 от Семейния кодекс от 1968 г., съгласно която
придобитите от съпрузите през време на брака недвижими и движими вещи и права върху
вещи принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити, като е
посочено, че тази разпоредба представлява „друг начин, определен в закона” по смисъла на
чл. 55 ЗС за придобиване или учредяване на вещни права върху чужда вещ и установява
„друго” по смисъла на чл. 92 ЗС относно собствеността на създаденото приращение по
време на брака. Разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Семейния кодекс от 1968 г. е аналогична на
разпоредбите на чл.19, ал.1 СК от 1985 г./отм./ и на чл. 21, ал. 1 от действащия СК от 2009 г.,
поради което даденото в т. 4 на ППВС № 5/1972 г. тълкуване се прилага и към настоящия
момент в практиката на съдилищата.
Следователно в случая съпругата Т. Л. след смъртта на И.Л. става собственик на ½ идеална
част от имота поради прекратената СИО , а частта на И.Л. от ½ се дели на три между Т. Л. и
неотказалите се от наследство дъщери Т. Л. и Р. Л. . Т.е. квотите в процесната част от сграда-
близнак са аналогични на тези , при които е допусната делба на апартамента в ж.к.Люлин
/които въззивниците не са оспорили/ , а именно
4
1/6 ид. част за Т. И. Л. ЕГН **********,
1/6 ид. част за Р. И. Л. ЕГН ********** и
4/6 ид. част за Т. К. Л. ЕГН **********.
Налага се изводът , че решението на СРС трябва частично да се обезсили , както и частично
да се отмени в частта относно квотите на съсобственост в процесния имот и да се постанови
делбата да се извърши при вече посочените квоти . Описанието на делбения имот трябва да
се извърши според заключението на СТЕ . Това не е нарушение на диспозитивното начало ,
защото предмет на делото си остава югоизточната част от сградата-близнак , но същата се
описва такава каквато реално е на място , а не с неточности и груби приближения , както е в
исковата молба .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №2610 от 15.02.2024 г по гр.д.№29886/22 г на СРС , 156 състав ,
поправено с решение №15271 по същото дело по същото дело , в частта , с която са
определени квоти от по 1/3 на съделителите Т. И. Л. ЕГН **********, Р. И. Л. ЕГН
********** и Т. К. Л. ЕГН ********** в севеР.падната част от двуетажна жилищна сграда-
близнак в горния край на парцела, находяща се в с.Златуша, община Божурище, обл. София,
със застроена площ от 60 кв. м., заедно с прилежащото мазе и таван с площ от 60 кв. м.,
състояща се от приземен етаж: състоящ се от две летни кухни и две мазета, първи етаж:
състоящ се от дневна, кухненски бокс, балкон, втори етаж: състоящ се от две спални, баня и
тоалетна, която е построена в УПИ-III-2 от кв. 1 по плана на с. Златуша, съобразно
документа за собственост, при съседи от три страни: УПИ-II-1, улица и УПИ-IV-22 , описана
съобразно заключението на СТЕ на л.95-98 от делото на СРС , което заключение е
приподписано от районния съдия .
ОТМЕНЯ решение №2610 от 15.02.2024 г по гр.д.№29886/22 г на СРС , 156 състав ,
поправено с решение №15271 по същото дело по същото дело , в частта , с която са
определени квотите за делба на югоизточната част от двуетажна жилищна сграда-близнак в
горния край на парцела, находяща се в с.Златуша, община Божурище, обл. София, със
застроена площ от 60 кв. м., заедно с прилежащото мазе и таван с площ от 60 кв. м.,
състояща се от приземен етаж: състоящ се от две летни кухни и две мазета, първи етаж:
състоящ се от дневна, кухненски бокс, балкон, втори етаж: състоящ се от две спални, баня и
тоалетна, която е построена в УПИ-III-2 от кв. 1 по плана на с. Златуша, съобразно
документа за собственост, при съседи от три страни: УПИ-II-1, улица и УПИ-IV-22 , и
вместо него
ПОСТАНОВЯВА , че делбата на югоизточната част от двуетажна жилищна сграда-
близнак в горния край на парцела, находяща се в с.Златуша, община Божурище, обл. София,
като тази югоизточна част се състои от сутерен със застроена площ от 31,10 кв.м , първи
5
жилищен етаж от 43,30 кв.м. , втори жилищен етаж от 48,10 кв.м. и тавански етаж от 46,80
кв.м. ; и е построена в УПИ-III-2 от кв.1 по плана на с. Златуша, съобразно документа за
собственост, при съседи от три страни: УПИ-II-1, улица и УПИ-IV-22 ; се допуска при
следните квоти :
1/6 ид. част за Т. И. Л. ЕГН **********,
1/6 ид. част за Р. И. Л. ЕГН **********
и 4/6 ид. част за Т. К. Л. ЕГН ********** ;
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6