Р Е Ш Е Н И Е
гр. Плевен, 09.02.2021
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, IІІ-ти
граждански състав, в публичното съдебно заседание на 30.11.2020 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдията
НИКОЛОВА гр.д. № 2654 по описа за 2020
година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно
основание чл.270 ал.2 от ГПК.
Делото
е образувано въз основа на депозирана искова молба от Ж.М.Ж., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: ***, ***, чрез адв. Д.В.М., съдебен адрес:***., против „У.Б.“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, в която се твърди
следното : на 02.12.2008г., в закрито разпоредително заседание по ч.гр.дело
№4503, по описа на Районен съд Плевен, срещу
ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК. По силата на същата ищецът следва да заплати на кредитора „ У.Б.“
АД, сумата общо в размер на 3 369,77 лева, от които просрочена главница в
размер на 2 678,09 лева, договорна лихва в размер на 676,74 лева, дължима за
периода 12.04.2007г. до 24.11.2008г., такса за обслужване на кредита 14,94 лева
за периода 12.04.2007г. до 24.11.2008г, ведно със законовата лихва върху
главницата, считано от 25.11.2008г. до окончателното и изплащане, и сумата от
72.40 лева за деловодни разноски и сумата от 169.31 лева за разноски за
адвокатско възнаграждение.
Счита, че така издадената Заповед за парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от Г11К, издадена от Районен съд
Плевен, на 02.12.2008г., по ч.гр.дело№ 4503/2008г., е нищожна на основание
чл.270 ал.2 от ГПК, като счита нормата за приложима в случая, независимо, че
касае нищожността на съдебните решения.
Счита, че съдебният състав по
ч.гр.дело №4503 не е спазил законовата процедура по издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
Съгласно закона заповедта за изпълнение се издава въз основа на разпореждане,
което я предхожда, обосновава се и се явява нейна абсолютна процесуална
предпоставка. Съдебният състав по ч.гр.дело №4503, по описа на Районен съд
Плевен е пропуснал да издаде валидно самостоятелно разпореждане в писмена форма,
с мотиви и подпис, като в кориците на делото не фигурира разпореждане в писмен
вид, с мотиви и подпис от състава на съда. Съдебният състав се е задоволил да
се обоснове едва в разпоредителната част на Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, но това действие на съда не
може да се приеме като вдадено валидно и отговарящо на закона Разпореждане.
Липсата на издадено валидно в самостоятелен акт разпореждане е абсолютна
процесуална предпоставка и липсата на такова прави издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
нищожна, както и всички последващи я актове, включително и издадения въз основа
на нея изпълнителен лист, доколкото същите са актове издадени без правно основание,
актове издадени в пълно противоречие на материалния и процесуалният закон.
Заявява, че съдебният състав не е
спазил законовата процедура по издаване на самата Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Нарушението се
изразява в липсата на номер на издадената срещу ищеца Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Изискването Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК да
съдържа номер в себе си е регламентирано от уводната част на образец на заповед
за изпълнение, одобрен с Наредба № 6 от 20 февруари 2008 г. за утвърждаване на
образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за
изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство (приложение №5
към чл.6 на Наредбата). Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК на първо място трябва да съдържа като изискуем
реквизит- номер на Заповедта, след това трябва да съдържа град в който се
издава Заповедта и датата, на която е издадена. В настоящия случай в Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
издадена от Районен съд Плевен не се съдържат всички изискуеми от законодателя
реквизити. Заявява, че непосочването на номер на Заповедта съществено
ограничава правата на ищеца и води до съмнение относно законосъобразността и
безпристрастността при издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК. В Наредба № 6 от 20 февруари 2008г.,
изрично е регламентирано съдържанието, което трябва да съдържа Заповедта по
чл.417 от ГПК, за да може тя да бъде законосъобразно издадена и да породи
целените чрез нея правни последици. Липсата на номер на Заповедта по чл.417 от ГПК, е съществено нарушение на правилата по издаването й, като това нарушение
не може да бъде преодоляно и води до нищожност на така издадената Заповед,
както и на всички последващи я актове.
Излага, че съдебният състав по
ч.гр.дело №4503 е допуснал съществено нарушение като не е изследвал заявлението
на основание чл. 411 ал.2, ГПК и не е взел предвид обстоятелството, че към
момента на сезиране на Районен съд Плевен по ч.гр.дело №4503 ищецът не се е
намирал на територията на ***, а е работил в ***, за което свидетелства личен
документ за пребиваване от юни 2009г. Съобщението за връчване на Заповедта по
чл.417 от ГПК е връчено на ищеца чрез неговата сестра на 13.06.2009г.
Връчителят въпреки, че е бил информиран от ***, че Ж.Ж. се намира във ***, е
предложил тя да получи документите срещу подпис, без надлежно да й обясни какви
биха били последиците, ако приеме да получи документите от името на ищеца. Това
е съществено нарушение на чл. 37 и следващите от ГПК, регламентиращи връчването
на съобщения и призовки. По този начин е налице нередовно връчване на Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
спрямо ищеца, като това води и до нищожност на самата Заповед и издадените
вследствие на нея актове.
Съдебният състав по ч.гр.дело
№4503, е допуснал съществено нарушение като не е изследвал заявлението на
основание чл. 411 ал.2, т. 3 ГПК и не е взел предвид, че искането на заявителя
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това. Нарушен е чл.3 от Директива 93/13 за неравноправните клаузи в договорите, както
и на чл.8 ЗЗД и чл.298 ТЗ, в които е залегнат основният принцип в договарянето между
равноправни частни субекти, както и чл.147а ЗЗП, във връзка с чл.7 от Директива
2011/83.
Въз основа на всички
наведени доводи се твърди, че издадената
по процесното дело Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК е нищожна.
Съдът е сезиран с искане да
постанови решение, с което да прогласи нищожността на Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 02.12.2008г.,
издадена по ч.гр. дело №4503 по описа на Районен съд Плевен за 2008год..
Претендират се разноски.
Представените доказателства
следва да се приемат, а исканията в тази
връзка – да се уважат.
В срок е депозиран писмен отговор
от “У.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ***,
представлявано от ***, пълномощник на *** на Банката *** и ***, съгласно
Пълномощно - с нотариално удостоверени подписи с рег. № 7527 от 2019 г. и с
удостоверено съдържание рег. № 7528 от 2019 г„ том 6, № 122 на нотариус ***, с
район на действие PC - София, вписана с рег. № 056 на НК, с който искът се оспорва и се навеждат следните
доводи: Твърди се, че искът е недопустим, като се излагат подробни твърдения в тази връзка.
Съдът приема, че следва да се произнесе по основателността на искането и не
приема това възражение на ответната страна. По същество се заявява следното :
оспорваният съдебен акт е валиден, а доводите на ищеца за нищожност на
заповедта за изпълнение са необосновани. Легално законово определение за
нищожност на съдебно решение /или друг вид съдебен акт, какъвто е атакуваният
пред настоящата инстанция - заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК/ липсва, поради което съдържанието на
понятието се извлича по пътя на тълкуването. В правната теория и в практиката
на ВС и ВКС е прието, че нищожно е това решение, което не дава възможност то да
бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно
волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено
от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт
на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не
е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под
съдебния акт или пък решението е абсолютно неразбираемо и неговият смисъл не би
могъл да се извлече дори при тълкуване. Настоящата заповед за изпълнение,
обявяването за нищожност на която се претендира, не страда от нито един от
посочените пороци, отговаря на изискванията за валидност на заповедта, поради
което не следва да се прогласява нейната нищожност.
По отношение твърдението на ищеца за липса на
разпореждане за допускане на незабавно изпълнение се излага следното :
Нищожността на издадената заповед
за изпълнение ищецът аргументира на първо място с твърдението, че липсва
издадено разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на районния съд като
предварителен акт, който да предхожда самата заповед. Излага се, че съдебният
състав е изписал думата „РАЗПОРЕЖДА“ в заповедта за изпълнение, което е напълно
достатъчно. В случая, заповедта за изпълнение съдържа всички реквизити по
чл.412 ГПК. Същата е в писмена форма, подписана е, постановена е от надлежен
орган, функциониращ в надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната
компетентност на съда, волята на съда е изразена по начин, който позволява тя
да се изведе от акта, в заповедта са посочени основанието и размера на
вземанията, поради което и изложените в исковата молба доводи за нищожност на
заповедта поради липса на предварителен акт, както и на противоречие с
материалния и процесуалния закон са неоснователни. Постановяването на такъв
предварителен акт /разпореждане/ не е предвидено в процесуалния закон. Ясната и
категорична норма на чл.411, ал.2 от ГПК предвижда, че след като разгледа
подаденото заявление в разпоредително заседание и прецени, че не е налице някоя
от пречките по т.1 - т.5, съдът издава заповед за изпълнение. Следователно,
самата заповед представлява съдебният акт, дължим от съда при положителното
произнасяне по заявление за издаване на заповед за изпълнение, независимо от
основанието, на което е направено искането (т.е. било в хипотезата на чл.410,
ал.1 ГПК, било в хипотезата на чл.417 ГПК). Това особено ясно личи и от
уводната част на образеца на заповед за изпълнение, одобрен с Наредба №6 от
20.02.2008г. на министъра на правосъдието (приложения №2 и №3 към чл.4 и
приложение №5 към чл.6 на Наредбата, действала към дата на издаване на
заповедта за изпълнение), съдържаща ясни указания за проведеното разпоредително
заседание и за основанията за разпореждането на съда длъжникът да плати на
кредитора определена парична сума или да предаде определена вещ. Самата заповед
по одобрения с Наредбата образец съдържа всички важни указания до длъжника.
Нормата на чл.411, ал.З от ГПК разпорежда, че на длъжника се връчва препис от
издадената заповед за изпълнение (а не друг съдебен акт, с който се разпорежда
нейното издаване). По аргумент от разпоредбите на чл.411, ал.2 и чл.413, ал.2
от ГПК следва, че съдът се произнася с разпореждане само когато отхвърля
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, било изцяло, било частично. И
това е така, доколкото единствено в този случай съдът дължи аргументиране на
изводите си за неоснователност на искането (коя от посочените в чл.411, ал.2,
т.1-5 от ГПК пречки за издаване на претендираната заповед е налице в конкретния
случай).
Следва да се отбележи, че при издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, заповедният
съд издава едновременно три акта- разпореждане за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ, разпореждане, с което се допуска незабавно
изпълнение и разпореждане за издаване на изпълнителен лист за описаните в
заповедта суми. Няма изрично предвиден в закона начин по който тези три акта да
бъдат постановени по отделно или чрез инкорпорирането им в един общ
правораздавателен акт. Съдебната практика е наложила разбирането при уважаване
на заявлението по чл. 417 от ГПК, трите акта да се издават заедно с едно
разпореждане. Първото по ред е разпореждането за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ, второ по ред е разпореждането с което се
допуска незабавно изпълнение на заповедта и последната веднага влиза в сила и
придобива качеството на изпълнително основание и на трето място, е
разпореждането за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила
заповед за изпълнение. В настоящия случай в издадената заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК са инкорпорирани и
трите разпореждания, посочени по-горе. Нещо повече, в раздел "Важна
информация за длъжника" от заповедта, е посочено какви процесуални
възможности има длъжника и по отношение на трите разпореждания, като му е
указано кой акт по какъв ред и в коя си част подлежи на обжалване, срещу кой
акт може да се подаде възражение, в кои случаи се спира принудителното
изпълнение, в какъв срок може да се плати, ако длъжникът признава вземането на
кредитора. Няма пречка да бъде издадено отделно разпореждане, но ако това не е
издадено и разпореждането е инкорпорирано в самата заповед, това не представлява
нарушение на правилата на ГПК и не може да се обоснове извод за липса на този
акт и нищожност на разпореждането и издадените Заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист. В този смисъл е и константната съдебна практика, която се
посочва. Разпореждане е надлежно постановено, като е инкорпорирано в самата
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
По отношение твърдението на ищеца
за липса на номер в заповедта за изпълнение се излага, че е неоснователно. Това
с категоричност не влияе на валидността на заповедта, нито пък води до
ограничаване на правата на длъжника. В заповедта за изпълнение са посочени
всички необходими реквизити, съгласно чл.412 от ГПК /действал към момента на
издаване на заповедта за изпълнение /, а именно: 1. означението "заповед
за изпълнение"; 2. дата и място на постановяване; 3. посочване на съда и
името на съдията, постановил заповедта, 4. трите имена и адресите на страните;
5. делото, по което се издава заповедта, 6. задължението, което длъжникът
трябва да изпълни, и разноските, които трябва да плати; 7. покана до длъжника
да изпълни в двуседмичен срок от връчването на заповедта; 8. указание, че
заповедта за изпълнение се обезсилва, ако бъде подадено възражение в същия
срок; 9. указание, че ако длъжникът не направи възражения пред издалия
заповедта съд или не изпълни, заповедта за изпълнение влиза в силаа и ще се
пристъпи към принудително изпълнение; 10. пределите на обжалване, пред кой съд
и в какъв срок може да се обжалва; 11. подпис на съдията. Липсата на номер в
заповедта не води нито до нищожност, т.к. по никакъв начин не е опорочена
волята на съда, нито пък до ограничаване на правата на длъжника, т.к. заповедта
съдържа всички необходими реквизити, които предоставят нужната информация на
длъжника и гарантират правата му. Посочването на номер в заповедта за
изпълнение категорично не е сред задължителните реквизити на документа, поради
което липсата му не съставлява порок,
касаещ валидността на заповедта за изпълнение.
По отношение редовността на
връчването на заповедта за изпълнение се излага следното:
В исковата молба се твърди, че
към момента на подаване на заявлението Ж.М.Ж. не се е намирал на територията на
страната, както и че съдът не е съобразил разпоредбата на чл.411 ал.2 от ГПК.
Излагат се доводи, че връчването е нередовно. Тези твърдения на ищеца са
неотносими към валидността на заповедта за изпълнение. Връчването на заповедта
за изпълнение е отделен момент в заповедното производство и законът урежда
редица способи за защита на длъжника. Заповедта за изпълнение е редовно връчена
на длъжника по реда на чл.46 от ГПК, като същата е получена на 13.06.2009 г. от
сестрата на длъжника - *** ***, за което ответната страна прилага копие на
Поканата за доброволно изпълнение, ведно с доказателства за връчването. По
повод на описаното през 2019 г. се е развило производство по реда на чл.423 от ГПК „Възражение пред въззивния съд“. Разпоредбата на чл.423 от ГПК предоставя
възможност при определени хипотези длъжникът, който не е имал възможност да
възрази срещу заповедта за изпълнение да реализира защитата си. Същото е
приключило с определение на съда, с което не е приел Възражението по чл.423 от ГПК. Връчването на заповедта не кореспондира с основанията за нищожност на
съдебен акт. Дори да се приеме, че действително съдът не е спазил процедура по
чл.411 ал.2 от ГПК, то длъжникът вече се е възпозлвал от възможността за защита
по реда на чл.423 от ГПК и повторно разглеждане на същия въпрос е недопустимо,
доколкото противоречи на основни принципни положения на гражданския процес, а
именно - непререшаемост на спора.
По отношение твърдението на ищеца
за неравноправни клаузи в Договора за кредит се излага следното :
В исковата молба се твърди, че
искането на „У.Б. АД се основава на неравноправни клаузи в Договора, както и че
съдът е допуснал съществено нарушение като не е изследвал заявлението на
основание чл.411 ал.2 т.3 от ГПК. Към 2008 г. посочената разпоредба е гласяла
следното: чл. 411. (1) Заявлението се подава до районния съд по постоянния
адрес или по седалището на длъжника, ши по местоизпълнението. (2) Съдът
разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение
в тридневен срок, освен когато: 1. искането не отговаря на изискванията на чл.
410; 2. искането е в противоречие със закона ши с добрите нрави; 3. длъжникът
няма постоянен адрес ши седалище на територията на ***; 4. длъжникът няма
обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на ***. (3) При
уважаване на заявлението съдът издава заповед за изпълнение, препис от която се
връчва на длъжника. Задължението на съда за проверка на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител е въведено с редакцията на посочената разпоредба
през 2019 г. Съгласно ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се даде само
по изключение, и то с изрична разпоредба. В настоящия казус и по-конкретно във
връзка с действието на чл.411 ГПК обратно действие не е предвидено, а
процесуалните закони имат действие само занапред. Имайки предвид промяната на
правната уредба и действието на законите във времето, твърдението на ищеца
относно неспазването на процедурата по чл.411 от ГПК е неправилно. Соченото от
ищеца основание за нищожност /неравноправни клаузи в договора, сключен с
потребител/ не касае по никакъв начин валидността на заповедта за изпълнение,
нито опорочава волята на съда. Сочените твърдения, касаят договорни отношения и
следва да се разглеждат по друг процесуален ред. С исковата претенция по чл.
270, ал. 2 от ГПК не могат да бъдат разглеждани въпроси по съществото на спора.
Действително такъв иск може да бъде подаван без ограничение във времето, защото
с този иск се цели да бъде установено дали съдебният акт е валиден, но този иск
има предметен обхват единствено да бъде проверена валидността на акта на съда,
но не и да бъде преразгледано по същество произнасянето на съда.
Съдът е сезиран с искане да
отхвърли предявения иск.
Претендират се разноски по
делото, като се прави възражение за прекомерност на хонорара на пълномощника на ищеца.
В о.с.з. ищецът, редовно призован, не се явява
и не се представлява. Депозирано е писмено становище от пълномощника.
Ответната страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозирано е писмено
становище от пълномощника.
В о.с.з. третото лице – помагач на ответника,
не се представлява. Депозирано е писмено становище, в което са наведени доводи
за неоснователност на предявения иск.
Съдът, като взе предвид доказателствата
по делото, доводите на страните и
разпоредбите на закона, приема за установено следното от фактическа и правна
страна :
Предявеният иск е допустим, а по същество неоснователен и недоказан и
следва да бъде отхвърлен.
Безспорно по делото е, че в производството по ч.гр.д. №4503/2008год.,
образувано по подадено на основание чл.417 от ГПК заявление от *** АД-София
срещу Ж.М.Ж. /ищец в процеса/ е издадена заповед за изпълнение №349 от
02.12.2008год. за сумите, както следва : 3 369,77лв, от които просрочена главница
в размер на 2 678,09 лв., договорна
лихва в размер на 676,74лв., дължима за периода 12.04.2007г. до 24.11.2008г.,
такса за обслужване на кредита 14,94лв за периода 12.04.07г.-24.11.08г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 25.11.2008 г. до окончателното
й изплащане, и сумата от 72,40 лв. за деловодни разноски и сумата от 169,31лв.
за разноски за адвокатско възнаграждение. В заповедта е отразено, че вземането
произтича от извлечение от счетоводна книга на “У.Б.”АД, към дата 24.11.2008г.,
издадено по договор за предоставяне на
кредит от 12.02.2004г.
Не се спори, а това се установява и от приложеното ч.гр.д. №206/2019год.
по описа на ПлОС, че с Определение №1026 от 10.07.2019год. съдът не е приел
направеното от Ж.Ж. възражение по чл.423 ал.1 т.2 от ГПК против Заповед №349/
02.12.2008год., издадена по ч.гр.д. № 4503/2008год. на РС-Плевен.
Съгласно чл.270 ал.2 от ГПК нищожността на решението може да се предяви
по исков ред безсрочно или чрез възражение. За да се приеме, че в случая
издадената по делото заповед за изпълнение на основание чл.417 от ГПК е нищожна
следва същатА : да е постановена от
некомпетентен или ненадлежен орган; да не е изготвена в писмена форма; да не е
подписана от съдебния състав; да е налице абсолютна неразбираемост на акта; да
е налице несъответствие между съдържанието на решението и императивни правни
норми. В случая нито една от предпоставките за обявяване на процесната заповед за изпълнение за нищожна
не е налице. Видно е, че същата съдържа всички реквизити, посочени в чл.412 от ГПК, в редакцията му, действала към момента на издаване на заповедта. При
издаването й съдът е инкорпорирал в
съдържанието й и своето разпореждане, с което е приел,че такава заповед следва
да бъде издадена, респ. че са налице всички предпоставки за издаването й. В
тази връзка ответната страна е навела пространни доводи, които съдът напълно
споделя. В случая липсата на отделно разпореждане за издаване на заповедта на основание
чл.417 от ГПК не води до нейната нищожност. Наведените от ищеца доводи за
нищожност на заповедта поради липса на номер на същата са напълно
несъстоятелни, т.к. липсата на такъв номер не прави издадената заповед нищожна.
Нещо повече, в случая и видно от съдържащата се в частното дело заповед за
изпълнение, същата има номер - №349 - л.36 от делото. Доводите за нередовно
връчване на заповедта също не са свързани с преценката дали на това основание
следва да се разглежда като нищожна или не, т.к. това връчване касае други
пороци при изпълнение на процедурата по връчване, които се атакуват по съответен
ред, а е видно, че ищецът се е възползвал от това, като е депозирал възражение,
разгледано по реда на чл.423 от ГПК, и по което е налице влязло в сила определение
на ПлОС. Що се отнася до доводите за това, че при издаването на заповедта съдът
не е взел предвид факта, че вземането на
заявителя се основава на неравноправна клауза, то същите отново не касаят
преценката дали издадената заповед за изпълнение на основание чл.417 от ГПК е
нищожна или не. В редакцията на ГПК, действала към момента на издаване на
процесната заповед, не е предвидена възможността заповедният съд да преценява
дали такива клаузи са налице в случая в договора за кредит. Все към онзи момент,
подавайки заявление на основание чл.417 от ГПК заявителят е бил длъжен да
представи документът, на който основава вземането си, който се преценява от
съда – вкл. и във вр. с искането за постановяване на незабавно изпълнение и издаване
на изпълнителен лист. Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери
дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника. Преценката на съда дали искането на
заявителя се основава на неравноправна клауза е въведена години по-късно, с
допълване на ГПК - ДВ, бр. 100 от 2019 г., като в чл.411 ал.2 е създадена нова т.3.
С оглед изложеното, не е налице
нищожна заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. 4503/2008год. по описа на
ПлРС - заповедта е издадена от надлежен и компетентен орган, в писмена форма,
подписана е, с ясно съдържание е, непротиворечащо на императивна правна норма.
При изложените съображения, искът
следва да се отхвърли.
В полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер 100лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж.М.Ж.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, ***, чрез адв. Д.В.М., съдебен адрес:***.,
против „У.Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, иск на
основание чл.270 ал.2 от ГПК за прогласяване на нищожност на заповед за
изпълнение, издадена на основание чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 4503/2008год. по
описа на Плевенски районен съд, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78
ал.3 от ГПК Ж.М.Ж., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, ***, адв. Д.В.М., съдебен
адрес:***., ДА ЗАПЛАТИ на „У.Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
***, разноски по делото за един юрисконсулт в размер на 100лв.
Решението е постановено при участие на трето лице - помагач на
ответника – М. АД, ЕИК ***.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок ОТ
връчването му чрез Плевенски районен съд пред Плевенския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: