№ 7
гр. Варна, 13.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тринадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Т.а
при участието на секретаря Мая М. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Д. Т.а Търговско дело №
20213100900267 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Ф. Н. Б., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Ж.Г.,
редовно упълномощен и приет от съда от днес.
ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ОТВЕТНИК ЗД „БУЛ ИНС” АД, редовно призовано,
не се представлява.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К. Д. Кр., редовно призована, явява се лично, депозирала заключението
в срока по чл. 199 ГПК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ В. В. Д., редовно призован, не се явява с разрешение на съда,
депозирал заключението извън срока по чл. 199 ГПК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М. П. Т., редовно призован, явява се лично, депозирал заключението в
срока по чл. 199 ГПК.
СВИДЕТЕЛЯТ В. Д. В., нередовно призован, не се явява.
СЪДЪТ докладва молба вх. № 652/12.01.2022 г., подадена от процесуалния представител
на ответната страна адвокат М.Г., в частта, в която е посочено, че поради служебна
ангажираност е в невъзможност да се яви в днешно съдебно заседание, като не възразява да
бъде даден ход на делото в негово отсъствие. Изразено е становище по същество, в случай,
че бъде даден ход на делото по същество. Претендира се присъждане на разноски по
смисъла на чл. 80 ГПК, за което списъкът на същите е обективиран в молбата. Направено е
възражение за прекомерност по отношение размера на адвокатското възнаграждение,
претендирано от ищцовата страна. Иска се да се предостави копие от протокола на
посочения в молбата e-mail.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните намира, че липсват на процесуални
пречки за даване ход на делото, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ пристъпва към изясняване фактическата страна на спора
СЪДЪТ предоставя възможност на страните да изразят становище по дадените указания
и по доклада на делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
АДВ. Г.: Поддържам исковете така, както са предявени. Запознат съм с проектодоклада и
нямам възражения по същия.
СЪДЪТ докладва постъпила молба вх. № 652/12.01.2022 г., подадена от процесуалния
представител на ответната страна, адвокат М.Г., в частта, в която се сочи, че се поддържа
отговора на исковата молба, както и че не възразява по изготвения от съда проектодоклад.
СЪДЪТ в съответствие и с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, прави следния
ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
1. Предмет на иска е правото на ищеца Ф. Н. Б., ЕГН **********, от град Бяла, област
Варна като трето увредено лице, да получи пряко от ответното застрахователно
дружество ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, гр. София, обезщетение за
неимуществените вреди, причинени му вследствие на ПТП, настъпило на 06.06.2016г.,
в град Бяла обл. Варна, на ул. „********”, по вина на водача на лек автомобил
„Фолксваген Голф” с peг. № ********, В. Д. В., ЕГН **********.
2. Правно основание на претенциите – чл. 432, ал.1 КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД.
3. На основание чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от КЗ и чл.86, ал.1, във вр. с чл.84, ал.3 от
ЗЗД обезщетението се претендира ведно със законната лихва от 09.12.2019г. (датата на
уведомяване на застрахователното дружество) до окончателното му плащане.
4. Отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е за обезвреда на вредите,
настъпили в резултат на виновни противоправни действия на лице, обхванато от
действието на застраховка „Гражданска отговорност”. За нейното установяване е
необходимо да се докаже, че е налице противоправност на действията или
бездействията на застраховано по смисъла на чл.477, ал.2 от КЗ лице по застраховка
„Гражданска отговорност”, в резултат на която противоправност в причинно-
следствена зависимост е настъпил вредоносния резултат.
5. Фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД преюдицира
установената в ал.2 презумция за вина в случаите на доказана противоправност и
причинно - следствена зависимост между деянието на деликвента и вредоносния
резултат.
6. В настоящия случай нито се твърди, нито се установява, че воденото срещу
застрахования водач на МПС, с което са причинени уврежданията, наказателно
2
производство е приключило с надлежен акт на наказателен съд, имащ последиците на
присъда (чл.413, чл.383, ал.1 НПК). Напротив, от представения протокол за проведено
съдебно заседание по НАХД №1702/2019г. по описа на Варненски районен съд,
наказателно отделение, се установява, че наказателното производство е било
прекратено в хипотезата на чл.289, ал.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.9 НПК с оглед
направеното искане в тази насока от страна на пострадалия Ф.Б..
7. С оглед на това и по аргумент от разпоредбата на чл.300 от ГПК, липсва установеност
на извършено деяние от водача на л.а. „Фолксваген Голф” с peг. № ********, В. Д. В.,
ЕГН **********, неговата противоправност и вина на дееца.
8. С отговора си на исковата молба ответникът – застраховател оспорва предявените
искове както по основание, така и по размер.
9. Оспорва както механизма на ПТП, твърдян от ищеца, така и причиняването на щети
от страна на водача на л.а. „Фолксваген Голф” с рег. № ******** при този пътен
инцидент.
10. По същество тези твърдения сочат на оспорване на ищцовото твърдение, че
застрахованият водач В. Д. В. е извършил виновно неправомерно и противоправно
деяние, в резултат на което да е причинено процесното ПТП.
11. Наред с това ответникът оспорва и твърденията за търпени от ищеца неимуществени
вреди (в т.ч. по вид, обем, продължителност и интензитет), както и причинно-
следствената им връзка с деянието, твърдяно като извършено от застраховано при
ответното дружество лице.
12. Оспорва и размера на претендираното застрахователно обезщетение като счита същия
за необоснован завишен предвид обективните критерии, включващи се в
понятието „справедливост” по чл.52 от ЗЗД.
13. В условие на евентуалност противопоставя възражение, че вредите за пострадалия
ищец в значителна степен са съпричинени от него предвид факта, че като водач на
ППС с животинска тяга е допуснал множество нарушения на правилата за движение
по пътищата (чл.15 ППЗДвП, чл. 71, ал. 1 от ЗДвП, чл. 106 от ЗДвП), с което е
допринесъл както за настъпване на събитието, така и за уврежданията си, което
съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД е основание за намаляване на евентуално присъдения
размер на обезщетение.
14. Не оспорва факта, че към датата на ПТП (06.06.2016г.) е било налице валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” за л.а.
„Фолксваген Голф” с рег. № ********, като водачът В. Д. В. е бил обхванат от нейната
застрахователна закрила.
3
15. С оглед липсата на влязла в сила присъда на наказателен съд (чл.300 от ГПК) и
оспорването на ответника досежно извършено от застрахования водач неправомерно
деяние по смисъла на чл.45 от ЗЗД, установяването на всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане е в доказателствена тежест на
ищеца.
16. С оглед на това ищецът Ф.Б. носи доказателствена тежест за установяване на
следните факти:
1. деяние, извършено от водача на л.а. „Фолксваген Голф” с рег. № ********, В. Д.
В. на 06.06.2016г. в град Бяла обл. Варна, на ул. „********”, при управлението
на този лек автомобил;
2. противоправност на това деяние;
3. настъпили в резултат на това деяние вреди за ищеца, в т.ч. техния вид, обем,
продължителност, съответно
4. обосноваване на техния размер;
5. причинно – следствена връзка между деянието, твърдяно като извършено от
водача В. Д. В. и вредите, претендирани като претърпени от ищеца в резултат
на това деяние;
6. вината на дееца В. В. за извършеното деяние. В тази връзка и при установяване
на всички останали елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане (т.16.1-16.5) може да се съобрази разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД
17. Във връзка с тези указания, предвид и възражението на ответника за необоснована
завишеност на размера на претендираното обезщетение допълнително следва да се
укаже, че ищецът дължи да обоснове и докаже размера на претендираното като
справедливо, според него, обезщетение за причинените му неимуществени вреди, като
окончателното разрешение на този въпрос се дължи от съда при произнасяне по
същество (чл.52 от ЗЗД).
18. Като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване се приемат следните
факти:
7. наличието на сключена между ответника – застраховател и собственика на лек
автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № ******** валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, в срока на действие на която е
настъпило процесното пътно-транспортно произшествие (ПТП);
8. към датата на настъпване на ПТП – 06.06.2016г., водачът на този автомобил В.
Д. В. е застраховано лице по смисъла на чл.477, ал.2 КЗ, обхванат от
застрахователната закрила на сключена между застрахователното дружество и
собственика на автомобила, с който е причинено увреждането, задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”.
19. Като допустимо се приема направеното в условие на евентуалност оспорване от страна
4
на ответното дружество, че вредите от деянието са по изключителна вина на
застрахования водач, като са наведени доводи за съпричиняването им от ищеца.
20. С оглед правилото на чл.154 от ГПК и като съобразява, че се касае в случая за
правоизключващо отговорността на прекия причинител, респ. неговия застраховател,
възражение, съдът указва, че неговото установяване е в доказателствена тежест на
възразилия ответник.
21. Изложените от ответника - застраховател аргументи за необоснована завишеност на
размера на претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди
съставляват правни доводи, които следва да се ценят от съда при произнасянето по
същество на заявените претенции, след приключване на доказателствения процес и
устните състезания между страните.
22. В условие на евентуалност ответникът оспорва твърдението, че е в забава за плащане
на застрахователно обезщетение, като противопоставя насрещно твърдение, че е бил
сезиран от ищеца с претенция за изплащане на обезщетение по чл. 380 КЗ.
23. В условие на евентуалност противопоставя и възражение за погасяване по давност на
акцесорната претенция за лихви за забава.
24. За доказване на твърденията и възраженията си страните са представили писмени
доказателства, направили са и доказателствени искания за събиране на други
доказателства, по допустимостта на които и тяхната относимост към предмета на
доказване съдът се е произнесъл с определението си по чл.374 от ГПК.
25. Допълнително следва да се укаже на ищеца, че понастоящем не сочи и представя
доказателства за установяване на здравословното си състояние преди процесното ПТП
(в т.ч. и психо-емоционалното му състояние), с оглед възраженията на ответника, че
уврежданията, чието обезщетяване ищецът претендира, се дължат единствено на
предходни заболявания и на вече проявили се хронично-дегенеративните изменения,
от които ищеца е страдал преди ПТП, съответно твърденията на самия ищец за
настъпила в резултат на пътния инцидент негативна промяна.
26. С оглед възраженията на ответника, че уврежданията, чието обезщетяване ищецът
претендира, се дължат единствено на предходни заболявания и на вече проявили се
хронично-дегенеративните изменения, от които ищецът е страдал преди ПТП, следва
да се укаже на ответника, че установяването на тези твърдения е в негова
доказателствена тежест като понастоящем не сочи и представя доказателства за
установяване на влошено здравословно състояние на ищеца преди процесното ПТП.
СЪДЪТ докладва служебно изисканото и постъпилото НАХД № 1702/2019 г. по описа на
Районен съд – Варна.
АДВ. Г.: Моля да приемете като доказателство по делото представените с исковата молба
5
писмени документи.
СЪДЪТ по доказателствата, с оглед на тяхната относимост и допустимост
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представените с исковата молба
писмени документи: протокол № 822/07.05.2019 г. по описа на Районен съд – Варна;
протокол за оглед на местопроизшествие от 08.02.2017 г.; протокол за оглед на
местопроизшествие от 10.01.2019 г.; журнал за прием на пациент в спешен център; лист за
преглед на пациент № 4849; допълнителен лист за преглед на пациент № 4849.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представените с отговора на
исковата молба писмени документи: застрахователна претенция вх. № ОК-
764811/09.12.2019 г., ведно с обратна разписка.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА служебно изисканото и постъпилото НАХД № 1702/2019 г. по
описа на Районен съд – Варна.
СЪДЪТ докладва постъпило вх. № 26828/29.12.2021 г. заключение по допуснатата
съдебно-психологическа експертиза.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на вещото лице, като сне самоличността й, както следва:
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К. Д. Кр., 70 години, омъжена, неосъждана, без родства и дела със
страните по спора, предупредена за отговорността по чл. 291 НК, дала заключение по
съвест.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Поддържам заключението си, което съм изготвила след запознаване
с всички материали по настоящото търговско дело, преглед на лицето по изготвената
съдебно-психиатрична експертиза, като към днешно съдебно заседание нямам основание за
корекция на даденото заключение.
АДВ. Г.: Нямам въпроси към вещото лице К.. Моля да приемете заключението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К. (на въпросите на ответната страна, поставени в молба вх. №
652/12.02.2022 г.):
Изследван ли е ищецът преди ПТП-то и има ли база за сравнение на психологичното и
психиатричното му състояние?
Няма как да се изследва на някаква база преди това, но е изследвана медицинската
документация, която се съдържа в електронното пациентско досие при личния лекар,
където няма данни за търсена специализирана психиатрична помощ или заявявани
проблеми в тази връзка през последните 10 години.
Каква е методиката за изследване на посттравматично стресово разстройство и
възможно ли е ищецът само да твърди симптомите му без да страда от него?
В моето заключение посттравматично стресово разстройство като психиатрична
6
диагноза, кодирано по МКБ 10 не е поставяна. Поставена е диагнозата остра стресова
реакция и е описано подробно за какво се касае. Диагнозата посттравматично стресово
разстройство при освидетелстваното лице не съм диагностицирала, не описала и не
съм изследвала.
СЪДИЯ Т.А: Това, което установявате – стресовото състояние възможно ли е ищецът
само да твърди симптоматика без реално да страда от такова състояние?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Да, по принцип всеки може да твърди и да симулира някакъв
симптоматика, но споделените неща, целият му статус след това… Сега, че не е потърсил
психиатрична и психологична помощ, това зависи от интелекта. Съжалявам, че го казвам, не
че обиждам, но търсенето на такава помощ, в такива моменти е доста по на заден план от
овладяването на соматичното здраве и хващането за личния лекар. Освен това
освидетелстваното лице е потърсило народна терапия. Ходило е да си лее куршум, да го
весят. Това е нашата народопсихология. Така смятат, че се лекуват, но симптоматиката,
която описва, той няма такива медицински познания, за да каже точно тези симптоми, които
да покрият медицинските критерии за поставянето на диагнозата остра стресова реакция.
Освен това, той към момента на освидетелстването не повтаряше тези симптоми, които е
имал в периода след ПТП-то. Той каза, че сега е добре. Но в момента, когато започна да
разказва за събитието, те излязоха на преден план, защото важно при едно стресово
състояние е да се потърси адекватна медицинска помощ, за да се овладява. Както в случая
съм написала, остра стресова реакция може да отзвучи съвсем спокойно сама в рамките на
до 5-6 месеца без всякакво медицинско лечение или психотерапия. Това отзвучаване, обаче,
е на принципа на зариването, както ние казваме, травмата се зарива с други нови спомени
като старите такива се мъчат да не се възпроизвеждат. Но при дадено събитие и по-
специално дистрес, т.е. отрицателната емоция, тази зарита психотравма може да излезе и да
доведе до по-сериозни увреждания, както и по принцип връщането към събитията. Тогава не
можеш да не се натовариш по някакъв начин с преживяното, защото все пак това е емоция.
СЪДИЯ Т.А: Обосновано ли е да се приеме, да се предположи, че колкото и добър артист
да е човек, един специалист, който прави обследване, е трудно да бъде подведен?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Има и други тестове за тревожност, където пациентът не знае какво
се търси. Аз мисля, че и аз като психиатър с 45 години трудов стаж, мисля, че няма да мога
да изиграя психиатрична диагноза. Едно такова преекспониране на симптоматиката винаги
може да се улови от специалист. Казва се един симптом, но това не е само да го изкажеш.
Той по принцип, когато е свързано с такава тревожна ситуация, винаги има и други
симптоми, свързани с емоцията, с двигателната система, с вегетативната нервна система.
Когато ти си тревожен, просто жестовете на тялото стават други. Можеш да се изчервиш,
като при тревожност адреналин се отделя и тогава вече има много характерна реакция на
кожата. Очите стават по-бляскави, кожата става по-червена, ръцете започват да се движат.
Това всичко в съвкупност доказва наличието на тази симптоматика. За това не можем ние да
преглеждаме само по документи, като ни е по-лесно като видим личността.
7
Провеждано ли е лечение, вкл. и медикаментозно или психологическа консултация на
ищеца преди или след ПТП?
Не е провеждано такова специфични психиатрично лечение.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на вещото лице по
съдебно- психологическа експертиза, следва да бъде прието и приобщено по делото. С
представената справка декларация вещото лице е остойностило вложения труд и
направените разходи за експертизата на 300,00 лева. Съобразявайки това, СЪДЪТ намира,
че окончателното възнаграждение на вещото лице следва да бъде определено в този именно
размер. Разликата над първоначално определения депозит от 150,00 лева следва да бъде
покрита от бюджета на съда.
С оглед горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото днес изслушаното заключение на съдебно
психиатричната експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице в размер на 300.00 лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице в размер на първоначално внесения
депозит от 150,00 лева, платимо от бюджета на съда (издаден РКО за сумата от 150,00 лева).
ДА СЕ ИЗДАДЕ на вещото лице РКО за остатъка от дължимото възнаграждение в размер
на 150,00 лева, платими от бюджета на съда.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение вх. № 102/05.01.2022 г. по допуснатата съдебно-
автотехническа експертиза.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на вещото лице, като сне самоличността му, както следва:
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М. П. Т., 55 години, неженен, неосъждан, без родства и дела със
страните по спора, предупреден за отговорността по чл. 291 НК, дал заключение по съвест.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.: Поддържам заключението си.
АДВ. Г.: С оглед отговора на въпрос № 1 досежно скоростта на л.а. Фолксваген Голф, ако
процесният лек автомобил се е движил със съобразена скорост за този пътен участък 50 км/ч
за населено място, щял ли е да настъпи ударът?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.: Мога да Ви отговоря в границите на хипотезата, че движение със
законовата скорост от 50 км/ч дава много повече време за реакция на водача за възникналата
пред него ситуация. Технически не можем да го докажем това нещо, но движението с
нормалната скорост би помогнало да бъде избегнат удара.
АДВ. Г.: Нямам други въпроси към вещото лице Т.. Моля да приемете заключението.
СЪДИЯ Т.А: На стр. 3-та при механизма, коментирате, че по показания на водача и
спътника му са имали видимост на около 150 метра и в двете посоки. Имам предвид от
страна на водача на ППС с животинска тяга. Дали това разстояние според Вас е реално, като
8
се има предвид и последвалия удар?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.: Те и двамата ги дават като показания и характерното при
показанията е, че са вземани в един и същи ден, а те мисля, че след това давани някакви
показания, просто и двамата се спират на едни и същи размери. Съдейки по отстоянията,
които са вземани след това, т.е., от мястото на удара или мястото на ориентира, назад към
пресечката, са около 50-60 метра. Така са цитирани грубо. Тази пресечка представлява
кръстовище, не се сещам с колко лъча.
СЪДИЯ Т.А: Имате предвид пресечката, по която е трябвало да завие каруцата?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.: Автомобилът идва от Варна. Преминава през последното
кръстовище, което беше многолъчево, като пешеходната пътека е след кръстовището.
Идеята ми е следната: от това кръстовище напред по посока на автомобила и мястото на
удара са около 50-60 метра. Самото кръстовище не е х-образно, правоъгълно, а е с лека
чупка, като пътят от Варна при движение продължава леко надясно. Т.е., мястото на
каруцата до това кръстовище е на около 50-60 метра. От там нататък няма как да са 150
метра. Може би 100-на метра да има видимост. Говорим от каруцата назад.
СЪДИЯ Т.А: Това имам предвид, защото говорите след това за предприетото екстремно
спиране, като тези 150 метра с екстремното спиране, може би би трябвало да стигнат?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.: Даже 50-60 метра от кръстовището, в което е навлязъл автомобилът
по посока Бургас, 50-60 метра са напълно достатъчно, даже и при тази скорост, да реагира и
да го забележи. И със 70 км/ч да е, достатъчно е разстоянието.
СЪДИЯ Т.А: Тогава на какво се дължи според Вас ударът?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.: Случват се такива произшествия. Става въпрос за неразбирателство.
Каруцата като цяло се движи в нейното си платно, като къде точно по ширина не може да се
каже. Малко е разединена работата - единият е гледал, другият подавал сигнал, кога е взето
решението... Ако приемем донякъде за информативно и показанията на спътничката в
Голфа, че каруцата първо е тръгнала да прави тази маневра, след това се е отказала, на
базата на това водачът е решил да я изпревари, а тя после отново е тръгнала. Всичко това са
хипотези, но са възможни. Случват се, просто се случват такива неща. Решил е да направи
тази маневра, как е станало … Имайте предвид, че това не е управление на лек автомобил
или на друго пътно моторно превозно средство. Командата на животното е малко инертна.
На него му се казва нещо, но то може да реагира след 2-3 секунди, отделно с каква скорост, с
каква рязкост ще реагира. Малко по-инертно е. Преценил е, че автомобила е далеч, в метри
малко са преувеличили, според мен.
СЪДИЯ Т.А: Във връзка с това и в контекста на отговора Ви по 1-ви въпрос за
хоризонталната и вертикалната маркировка на пътя, казвате там, че изпреварването е
забранено с непрекъсната линия.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.: Каруцата е тръгнала да прави маневрата вляво, като пресича
непрекъснатата линия. И я прави по обща преценка 15-20 метра преди началото на
отбивката на тази улица „Вълчан войвода“, за която е тръгнал. Т.е., нормално, според мен,
9
би било да се стигне до тази пресечка и тогава да се направи маневрата. Не е указано в описа
на протокола дали към достигане на пресечката непрекъснатата линия става прекъсната и
позволява преминаване. В Google като го погледнах е точно така. Непрекъсната е до
началото на кръстовището с улица „Вълчан войвода“, там има прекъсната линия, което
позволява пресичането, но доколко и каруцата подлежи на контрол от ЗДвП, не мога да го
коментирам.
Юридически, извинявам се, че го коментирам, движението на тези пътни превозни
средства се регламентират от всяка община. За Община Варна за града е забранено. Някои
общини го регламентират с какви изисквания и кога, някои въобще не го коментират, т.е.
няма никаква забрана. Според мен по ЗДвП не може да се коментира това пътно превозно
средство, въпреки че там има някои разминавания.
СЪДИЯ Т.А: При отговора на третия въпрос във връзка и с видимостта и своевременното
възприемане на опасността и за двамата водачи, може ли да се приеме, че по-високата
скорост на лекия автомобил е причината да не може да избегне удара?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.: Видимост, технически, ограничаваща нещо, няма от страна и на
двамата участници. Що се отнася до скоростта, по-ниската скорост дава повече време за
реакция, тъй като ППС с животинска тяга си има съответната скорост, време на реакция при
изпълнение на тази маневра, ако лекият автомобил се е движил с по-ниска скорост,
респективно има много повече време да реагира и да спре. Посочил съм там като примери
дължината на спирачните следи при различните скорости. При 69-70 км/ч са около 20 метра,
около 9,50-10 метра е при 50 км/ч – спирачен път. Само там има разлика във времето. По-
ниската скорост дава много по-голяма възможност за реакция и за избягване на удара, още
повече, че не е било натоварено. Само те са били там към този момент.
СЪДИЯ Т.А: Коментирахме преди малко, че преди мястото на удара на около 50-60
метра е това кръстовище, и казахте, че пешеходната пътека е след кръстовището.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.: Там не съм я изследвал, но ориентираме се по протоколите, които
са направени, и двата, че от ориентира, около 50 метра назад е този знак за забранено
изпреварване. А той е поставен на няколко метра, но не няколко десетки, 2-3 метра от
навлизане на автомобила в кръстовището, в дясната страна, от което предполагам, че от
ориентира е на около 50-55 метра, не повече самото кръстовище.
СЪДИЯ Т.А: Въпросът ми в тази връзка, ако приемем, че преминавайки пешеходната
пътека водачът на лекия автомобил е намалил, какво е времето му за ускоряване, така, щото
към момента на удара вече да е със 70 км/ч?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.: Не мога конкретно да Ви отговоря на този въпрос. Първото, което
е, не знам точно къде е пешеходната пътека като отстояние. Другото, което е, време за
ускоряване, то има функция от скоростта, с която се е движил към момента. Говорите за
намаляване преди пешеходна пътека, като цяло се намалява, но ако има някаква опасност.
Ако се вижда от далеч, че няма пешеходци, минавате с нормалните законови 50 км/ч, освен,
ако няма допълнителни ограничения. На много места на пешеходни пътеки се слага
10
ограничение 30 км/ч. В случая, това нещо го няма.
СЪДИЯ Т.А: Ако към момента на навлизане в кръстовището и пешеходната пътека
автомобилът е карал например с максимално допустимите за градски условия 50 км/ч, тези
50-60 метра до мястото на удара достатъчни ли са, за да ускори до 70 км/ч?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.: Да, достатъчни са. Това е функция на мощността на двигателя, но е
напълно възможно технически и то даже не до мястото на удара, а до мястото на
задействане на екстремното задействане на спирачките. За 10-15-20 метра е нормално да се
ускори, динамиката на автомобила би го позволила.
СЪДИЯ Т.А: С оглед мястото на удара, данните, които всъщност получавате и
изчислявате за скоростта на автомобила, траекторията на движение на каруцата, при
предприетата от нея маневра, може ли обосновано да се предположи, че лекият автомобил е
предприел изпреварване на каруцата?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.: От наличните следи както са разположени, при всички случаи е
предприел изпреварване от ляво, даже е навлязъл в насрещната пътна лента. Времето за
възприемане на опасността, до предприемане на екстремното спиране и извършване на
самото екстремно спиране, е от порядъка на 2-3 секунди. За това време е напълно нормално
каруцата даже да е била в нормалното си положение, да се изтегли до това положение, че
задният й ляв ъгъл да е около осевата линия, където е станало мястото на удара.
Каруцата в последния момент заминава на ляво и първата й част, с която се среща
автомобилът е задната лява част на каруцата и за това ударът е там. Тя просто вече е
предприела това завиване и най-близката част до автомобила е задният ляв ъгъл на
каруцата. При екстремното спиране, поне следите така говорят, че той е бил от двете страни
на осевата линия, цялата му лява част е в насрещната лента, но се е движил успоредно, не в
последния момент да е правил някакво движение. Праволинейно е спрял, като самото
спиране е в двете ленти. Половината му част е в насрещната лента. Мисля, че паралелно са
се движили нещата, защото той, ако е тръгнал да изпреварва и се е движил в тази
траектория, общо взето съвпада времето за 2-3 секунди да се изтегли от това си положение, а
през тези 2-3 секунди той е възприел, нарастване на спирачно закъснение, екстремно
спиране, за което отиват около 2 секунди. Просто той не се е опитал да завие нанякъде, а
екстремно е спрял така, както вече се е движил.
СЪДИЯ Т.А: Ширината на тази дясна лента е 4,10 метра и тя позволява ли заобикаляне,
без навлизане в насрещната лента?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.: По принцип заобикаляне, съдейки по размерите на двете превозни
средства - и двете са под 2 метра, при всички случаи. Ако каруцата се е движила плътно най-
вдясно, да кажем на 20-30-50 см, автомобилът Фолксваген, ако не се лъжа е около 1,60-1,65
външни размери по ширина, значи могат да се разминат, даже да настъпва лявата лента. Но
това изисква по-ниска скорост и по-внимателно управление от страна и на двамата.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т. (на въпросите на ответната страна, поставени в молба вх. №
652/12.02.2022 г.):
11
Предотвратим ли е ударът за водача на МПС при предприемане на внезапна маневра
завой от страна на ППС кон с каруца при отстояние между двете превозни средства
под 150 метра и съобразно разстоянието, на което са се намирали, съгласно
показанията на водача.
Ако е бил на 150 метра ударът е можело да бъде избегнат. Аз така разбирам въпроса,
че маневрата на каруцата е започната, когато автомобилът е бил на 150 метра. Ако е от
порядъка на 100-150 метра при всички случаи е можело да бъде избегнат ударът.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на вещото лице по
съдебно-автотехническата експертиза, следва да бъде прието и приобщено по делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото днес изслушаното заключение на съдебно-
автотехническата експертиза.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ окончателното възнаграждение на вещото лице, платимо от внесения
депозит (издаден РКО за сумата от 200,00 лева).
АДВ. Г.: В днешно съдебно заседание, водим един от двамата ни допуснати свидетели,
като вторият ни допуснат такъв е болен.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля, допуснат на ищцовата страна при режим на
водене, като сне самоличността му, както следва:
СВИДЕТЕЛЯТ Ф.Х.М., ЕГН **********, от гр. Бяла, ул. „********“, № 9, 72 години,
българин, български гражданин, женен, неосъждан, първи братовчед на ищеца, без дела със
страните по спора, предупреден за отговорността по чл. 290 НК, обещава да говори
истината.
СЪДЪТ разяснява на свидетел Моллов разпоредбата на чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК
СВИД. МОЛЛОВ: Желая да свидетелствам.
СВИД. МОЛЛОВ НА ВЪПРОСИТЕ НА АДВ. Г.: Аз присъствах на инцидента. Заедно
с Ф., качени в каруцата, отивахме да пръскаме едно лозе. Когато той ми каза, че ще завива,
аз се обърнах и подадох сигнал на лявата страна и в това време чух спирачки, след което
съм се озовал на земята, паднал на тази страна без да съм имал никъде одраскано. Станах,
докато се осъзная, през това време спря една кола с мъж и жена, които бяха доктори и те му
оказаха първа помощ на Ф.. В първия момент, поне по техни думи е бил припаднал, след
това се е свестил. Дойде и линейката, прибраха го и аз се прибрах у дома. Него го взе
линейката и заминаха за поликлиниката в Бяла. След като мина това нещо, на Ф. му
гипсираха ръката и трябваше да ме си помага. Той е само с жена си и освен с отглеждането
на лозя с друго не се занимава. Няма друго препитание. Трябваше да се направи още
пръскане на лозята и той започна да нервничи. Аз съм бил винаги до него и съм му помагал
с каквото и както мога. И финансово съм му помагал, защото той в един момент трябваше
да взима хора да пръскат лозето. След тази операция, дойде и другата голяма операция, при
12
която трябва да се събира гроздето, да се изнася. Той все се оплакваше, че не може да върши
тази работа. Преди да стане катастрофата той беше здрав като бик, но след нея даде назад.
Ф. отглежда само лозя. Не ходи на работа и жена му не работи. След ПТП-то често се
виждахме. Помагах му с каквото мога, защото той беше изпаднал в една нервна криза и най-
вече заради това, че не може да работи. Не беше спокоен, не беше същият както преди.
АДВ. Г.: Нямам други въпроси към свид. Моллов.
СВИД. МОЛЛОВ НА ВЪПРОСИТЕ НА СЪДА: Преди ПТП-то беше работлив, не
спираше от сутрин до вечер. След като стана това нещо и му се отрази много лошо, защото
нямаше кой да извършва някои манипулации. Той се ядосваше, че не може да работи и че
няма кой да му обработва лозето. Преди това той всичко си правеше. Аз му помагах и от
време на време синът му. Говорим за между 8-10 дка лозя. Сега отново гледа лозя. Вече
може да работи и си ги работи. Успокои се вече и не ме вика да му помагам. След
катастрофата 2-4 месеца беше в състоянието, в което не можеше да работи, но това бяха
най-усърдните, защото тогава се прибира реколтата. По него време работата напредваше, а
той беше с гипсираната ръка и нервничеше. Въпреки че беше с гипсирана ръка, той можеше
сам да се обслужва, но не можеше да работи, което най-много му тежеше. Освен, че беше
нервен, като го успокояваха всички, но стана по-сприхав и раздразнителен към съседите си.
Към семейството си се стараеше да не бъде толкова сприхав. Не знам дали това му се е
отразило на съня.
АДВ. Г.: Не оттеглям искането ни за разпит на втория свидетел, като с оглед
епидемиологимната обстановка, за датата на следващо съдебно заседание ще положим
всички усилия явяването му.
СЪДЪТ докладва постъпила молба вх. № 652/12.01.2022 г., подадена от процесуалния
представител на ответната страна, адвокат М.Г., в частта, в която е обективирано
възражение за изслушване на заключението на вещото лице по съдебномедицинската
експертиза поради несвоевременното му депозиране. С оглед на това изслушването на
заключението следва да бъде отложено за следващо съдебно заседание.
По отношение на допуснатия свидетел на ответника при условията на призоваване,
същият е нередовно призован, като по събрани сведения, същият не живее на посочения
адрес. Въз основа на разпореждане на съда от 12.01.2022 г. е извършена справка в „НБД
„Население“ за установяване на адресите на това лице, видно от която свидетелят В.В. е с
настоящ адрес: гр. Варна, ж.к. „********“, № 103А, вх. 7, ет. 3, ап. 5. Като съобразява
данните от досъдебното и от наказателното производство, съдът намира, че свидетелят
следва да бъде призован както на настоящия адрес в гр. Варна, така и на посочения в
наказателното производство адрес в гр. Плевен, ул. „********“, № 88 („Ники Комерс“).
По изложените съображения, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
За изслушване и приемане на заключението по съдебномедицинската експертиза, както и
13
за събиране на допуснатите гласни доказателства ОТЛАГА И НАСРОЧВА
производството по делото за 24.02.2022 г. от 11.00 часа, за което ищецът уведомен в
днешно съдебно заседание чрез процесуалния си представител, ответната страна редовно
призована по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК. Вещото лице д-р Д. следва да бъде уведомен по
телефона, свидетелят В.В. следва да бъде призован на посочените в днешно съдебно
заседание адреси.
ДА СЕ ИЗПРАТИ копие от протокола на e-mail: *******@*****.***.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.48 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
14