Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 149/28.6.2019
г.
Гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в публично
заседание на четвърти юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при секретаря Стела Гюмлиева,
разгледа докладваното от председателя адм. д. № 66 по
описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалби на Г.Т.И. и М.К.И.,*** против Заповед № РД/02-00087/05.02.2019
г. на Кмета на Община Ямбол, с която на осн. чл. 192, ал. 2 от ЗУТ е учредено безсрочно право на преминаване на
ПИ с идентификационен № 87374.554.12,
част от УПИ VI
7297, 7311 в * по действащия ПРЗ на квартал „*“ в гр. Ямбол, находящ се на ***, и ПИ с идентификационен номер
87374.554.16, част от УПИ VI
7297, 7311 в * по действащия ПРЗ на квартал „*“ в гр. Ямбол, находящ се на ***, през ПИ с идентификационен номер ***,
част от УПИ VII
4101 в * по действащия ПРЗ на квартал „*“ в гр. Ямбол, находящ
се на ***, който представлява имот – частна собственост, собственост на Г.П.К., П.Г.К., Г.Т.И. и М.К.И., с площ от
773 кв.м., при граници на имота ПИ с идентификационни номера 87374.550.53,
87374.554.12, 87374.554.13, 87374.554.22 и 87374.554.23. Твърди се, че
оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като не е отправена нотариална
покана до един от собствениците – П. К. за постигане на съгласие за учредяване
на правото на преминаване, липсва констатация, че избраният начин за право на
преминаване е най-целесъобразния, както и че заповедта е издадена в
несъответствие с целите на ЗУТ. Претендира се отмяната й и присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателите Г.И. и М.И., редовно призовани, не се явяват. Упълномощените от тях процесуални представители поддържат изцяло депозираните жалби на
изложените в тях основания.
Ответната
страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.
Счита, че заповедта – предмет на оспорване е напълно законосъобразна и като
такава, следва да бъде оставена в сила. Иска се отхвърляне на жалбата и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна Г. К., редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него процесуален
представител изразява становище, че оспорената заповед е незаконосъобразна и
като такава, следва да бъде отменена. Претендира
се присъждане на направените по делото разноски.
Заинтересованият
П. К., редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Същият не взема и писмено становище по жалбата.
Заинтересованите
Г.М., Р.Д. и Г.М., чрез упълномощения от тях процесуален представител оспорват
жалбата, като изразяват становище за законосъобразност на заповедта – предмет
на същата. Иска се и присъждане на
разноските по делото.
След като
извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Между
страните по делото не се спори, че
поземлен имот с идентификатор 87374.554.12, част от УПИ VI 7287, 7311, е собственост на Г.Р.М. и
Г.Е.М., имот с идентификационен номер
87374.554.16, част от същия УПИ, е собственост на Р.М.Д., а имот с
идентификатор ***, част от УПИ VII
4101, е собственост на Г.П. К., П.Г. К., Г.Т.И. и М.К.И.. Не се спори също така
и относно обстоятелството, че имотите с идентификатори 87374.554.12 и
87374.554.16, нямат излаз на път. Няма спор и относно обстоятелството, че
собствениците на имотите без излаз на път, са поискали от Кмета на Община Ямбол
учредяване на право на преминаване през имот с идентификатор ***.
От
доказателствата по делото става ясно, че Г.Р.М., Г.Е.М. и Р.М.Д., са отправяли
нотариални покани до Г.П. К., В.Р.К.а, Г.Т.И.
и М.К.И. както през 2013 г., така и през 2015 г., с които са поискали доброволно
уреждане на правото на преминаване през имота им, но те не са се явили, което е
отразено и в съставените протоколи от съответните нотариуси.
След
извършената справка било установено, че поземлените имоти с идентификатори
87374.554.12 и 87374.554.16, действително нямат лице към улица. Това се
установява и от приложената към делото скица № 15-10748-09.01.2018 г. на СГКК,
гр. Ямбол.
С писма от
30.03.2018 г., всички заинтересовани били уведомени за започване на
административно производство по издаване на заповед по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ за
учредяване на право на преминаване през чужд поземлен имот (л. 97-102 от
делото).
Видно от
Протокол от 30.05.2018 г. на назначената комисия по чл. 210 от ЗУТ, общата
стойност на обезщетението за правото на преминаване, което следва да бъде
изплатено на собствениците на ПИ с идентификатор ***, е определена на 2230 лева.
Това решение на комисията е обжалвано пред Административен съд – Ямбол и с
Решение № 226/06.12.2018 г. по адм. д. № 152/18 г., размерът
на обезщетението е увеличен на 8 365 лева.
Във връзка с
това, със съобщения от 23.01.2019 г., Г.Т.И., М.К.И. и П.Г. К. са уведомени, че
следва да представят актуални банкови сметки с оглед превеждане на дължащите им
се суми. Последните, видно от тези съобщения, са определени за всеки от
собствениците съразмерно на засягането
от сервитута на неговата част от разпределението на ползването на имота с
идентификатор 87374.544.10, извършено с Решение № 76/15.05.2012 г. по в.гр.д. №
100/2012 г. на Окръжен съд Ямбол. Към делото са приложени и два броя платежни нареждания
от 24.01.2019 г. от които се установява, че цялата сума, определена като
обезщетение, е внесена.
Със Заповед
№ РД/02-00087/05.02.2019 г., Кметът на Община Ямбол е учредил безсрочно право на преминаване на ПИ с
идентификационен № 87374.554.12, част от
УПИ VI 7297, 7311 в *
по действащия ПРЗ на квартал „*“ в гр. Ямбол, находящ
се на ***, и ПИ с идентификационен номер 87374.554.16, част от УПИ VI 7297, 7311 в * по действащия ПРЗ на
квартал „*“ в гр. Ямбол, находящ се на *** а, през ПИ
с идентификационен номер ***, част от УПИ VII 4101 в * по действащия ПРЗ на квартал
„*“ в гр. Ямбол, находящ се на ***, който
представлява имот – частна собственост на
Г.П. К., П.Г. К., Г.Т.И. и М.К.И., с площ от 773 кв.м., при граници на имота ПИ
с идентификационни номера 87374.550.53, 87374.554.12, 87374.554.13,
87374.554.22 и 87374.554.23. Границите на правото на преминаване са посочени в
заповедта, като е записано също, че правото на преминаване е 79 кв. м. от
площта на ПИ с идентификатор ***, с излаз на улица 3.00 м, с ограничение за
липса на растителност и други ограничения с оглед безпрепятствен достъп до
съседния на запад имот. Посочено е също
така, че друго техническо решение, което да е икономически целесъобразно, няма.
По делото е
назначена и изслушана и съдебно-техническа експертиза, заключението по която
вещото лице поддържа и в съдебно заседание и съобразно което трасето на правото
на преминаване през ПИ № *** е тангирано върху
свободна, незастроена площ, като предвижданията на плана за застрояване на
същия имот се запазват. Правото на преминаване, видно от заключението на вещото
лице, не засяга съществуващите сгради в ПИ ***, като собствениците на имота
запазват правото си да ремонтират, преустройват и надстрояват същите съгласно предвижданията на
действащия ПУП – ПРЗ. Вещото лице категорично посочва също, че друго техническо
решение за осигуряване на достъп до имотите с идентификатор 87374.554.12 и
87374.554.16 няма, както и че предложеният с оспорената заповед вариант е единствено възможен. Друго
техническо решение би било явно икономически неизгодно.
С оглед на
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбите са
подадени в срок и са допустими. Разгледани по същество обаче, те се явяват НЕОСНОВАТЕЛНИ. Съображенията за това са
следните:
Оспорената
заповед е издадена в писмена форма от компетентен орган съобразно разпоредбата
на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ – Кмета на Община Ямбол. Същата е и изключително подробно мотивирана.
Видно от разпоредбата
на чл. 14, ал. 4 от ЗУТ, урегулираните поземлени имоти имат
задължително лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк.
Както вече бе посочено по-горе, имотите с идентификатори 87374.554.12 и 87374.554.16,
нямат такъв изход. Именно това налага учредяването на право на преминаване през
чужд поземлен имот.
ЗУТ
предвижда два начина, по които може да бъде учредено правото на преминаване
през чужд поземлен имот. Първият от тях е уреден в чл. 192, ал. 1, а именно с писмен договор с нотариална заверка на
подписите, което предполага постигнато съгласие на между собствениците на
служещия и господстващия имот Втората хипотеза е предвидена в чл. 192, ал. 2 от ЗУТ – когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти
и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на
преминаване през чужди поземлени имоти се учредява със заповед на кмета на
общината. В конкретния случай, предвид
очевидната невъзможност да бъде постигнато съгласие между собствениците на
поземлените имот, правилно Кметът на
Община Ямбол е издал заповед на основание чл. 192, ал. 2 от ЗУТ.
Условието,
което поставя законът в чл. 192, ал. 4 от ЗУТ, а именно, че с правото на
преминаване не могат да се влошават условията за застрояване на поземлените
имоти, да се препятства установения начин на трайно ползване на поземлените
имоти и да се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради, също е спазено. Както бе посочено по-горе,
вещото лице категорично посочва, че такова влошаване, препятстване или засягане
на имота на жалбоподателите няма. Несъмнено едно право на преминаване създава
неудобства на собствениците на имота, през който се преминава, но тези
неудобства не могат да бъдат основание за незаконосъобразност на заповедта, с
която е учредено правото на преминаване, щом не са от категорията на посочените
изрично в ал. 4 на чл. 192 от ЗУТ.
Цената на
правото на преминаване, видно от данните по делото, е определена по реда на чл.
210 от ЗУТ и е заплатена преди издаването на заповедта, с което е спазено и
изискването на чл. 192, ал. 6 от ЗУТ.
Що се отнася
до твърденията в жалбата на Г.И. и М.И., че е следвало да се прецени от страна на
административния орган коя хипотеза е налице – тази по чл. 190, ал. 2 или тази
по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, съдът намира същото за несъстоятелно. Предвиденото в
чл. 190 от ЗУТ прокарване на временни пътища е допустимо, когато съгласно ПУП
някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици,
преди тези улици да са открити, каквато обаче настоящата хипотеза не е. Поради това, като е издал заповед по чл. 192,
ал. 2 от ЗУТ, Кметът на Община Ямбол е процедирал правилно.
С оглед
изложените съображения съдът намира, че Заповед № РД/02-00087/05.02.2019 г. на Кмета на Община Ямбол е напълно законосъобразна.
Подадените против нея жалби са неоснователни и като такива, следва да бъдат
отхвърлени.
При този
изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложима
субсидиарно по силата на чл. 144 от АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, на Община Ямбол следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Право на
разноски, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, имат и страните, за които
административният акт е благоприятен, с оглед на което жалбоподателите следва
да бъдат осъдени да заплатят на заинтересованите страни Г.М., Г.М. и Р.Д. по
200 лева за всеки от тях, съставляващи договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от
горното, Я А С, първи състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбите на
Г.Т.И. и М.К.И.,*** против Заповед № РД/02-00087/05.02.2019 г. на Кмета
на Община Ямбол.
ОСЪЖДА Г.Т.И.
и М.К.И. да заплатят на Г.Е.М., Р.М.Д. и Г.Р.М. по 200 (двеста) лева на всеки от тях за направените по делото разноски.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване с касационна
жалба пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок
от съобщаването му.
СЪДИЯ:/п/не
се чете