№ 562
гр. Благоевград, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20221200500579 по описа за 2022 година
съобрази следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на „Е.П.“ АД /с предишно
наименование „Ч.Е.З.“ АД/, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. С.,
район „М.“, бул. „Ц.Ш.“ № ***, Б.Б.Ц., представлявано от К.К., В.И.Т. и З.В.Й.,
чрез юрисконсулт Л.М., подадена срещу решение № 906518 от 10.05.2022 г.,
постановено по гражданско дело № 3516 от 2019 г. на Районен съд Благоевград, с
което е уважен искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗДог, предявен против
дружеството от Г. А. Б., ЕГН **********, адрес гр. Благоевград, ж. к. „Е.“, бл.
***, за връщане на платена без основание сума по извършена корекция на сметка
за периода 05.01.2017 г. - 04.04.2017 г., въз основа на констативен протокол №
3017806 от 04.04.2017 г. за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на
електрическата енергия за къща в гр. Благоевград, ул. „А.С.“ № 104, клиентски №
****, абонатен № ****, за която е издадена фактура № **** г., заедно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата. В жалбата се твърди, че атакуваното с нея
съдебно решение е недопустимо. Ищцата нямала правен интерес от предявения
иск. Сумата по оспорената фактура за ел. енергия по клиентския № не била
1
платена от нея. Ето защо същата не можела да иска от ответното дружество да й
върне процесната сума. В.Б.С., неин син, признал задължението, поискал
разсрочването му и встъпил в дълга. Със С. бил подписан споразумителен
протокол от 13.12.2017 г. и той изцяло погасил задълженията. Ето защо майка му
нямала право да иска да й се върне тази сума. Освен това, искът за сумата от 19
лева, представляваща платена такса за възстановяване на ел. захранването, бил
недопустим и на друго основание. Тази сума била платена не на „Ч.Е.З.“ АД, а на
„Ч.Е.З.“ АД, което предлагало такава услуга. Недопустимо първоинстанционният
съд осъдил ответното дружество да я върне на ищцата, при положение, че парите
не са му били платени. Алтернативно се поддържа, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно. С промяната в ЗЕ с чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а,
ал. 2, т. 5 /ДВ, бр. 54/2012 г./ и приетите ПИКЕЕ /ДВ, бр. 98/2013 г., в сила след
16.11.2013 г./, съществувало правно основание за корекция на сметките на
крайните клиенти по чл. 92, т. 4 от ЗЕ, от съответния краен снабдител с ел.
енергия по чл. 92, т. 2 от ЗЕ. За тези правоотношения, настъпили след 16.11.2013
г., новата съдебна практика била отразена в решение № 111/17.07.2015 г. по т. д.
№ 1650/2014 г. на I т. о. на ВКС, решение № 118/18.09.2017 г. по т. д. № 961/2016
г. на II т. о. на ВКС и решение № 115/20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г. на I т. о.
на ВКС. Според тази практика, крайният снабдител на електрическа енергия не
бил длъжен да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно
отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му
след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ,
направени със ЗИДЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, и след влизане в
сила на ПИКЕЕ /ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г./. Незаконосъобразни
били вижданията на районния съд, че нормата на чл. 47 от ПИКЕЕ е отменена
през 2017 г. и не се прилагала към датата на проверката - 04.04.2017 г. Нормите на
чл. 48-51 от ПИКЕЕ били отменени с решение на ВАС от 21.02.2018 г., но не
трябвало да се забравя, че това решение не било влязло в сила веднага, а
подлежало на обжалване и влязло в сила на 23.11.2018 г., т. е. към момента на
проверката действали чл. 48-51 от ПИКЕЕ. Напълно неоснователни били доводите
на първоинстанционния съд, че с предходната отмяна на чл. 47 от ПИКЕЕ била
отменена изобщо възможността за едностранна корекция на сметката на клиент,
поради невъзможността същата да се замени, по аналогия, с други правни норми,
съществуващи в други източници на правото. Възможността за едностранна
корекция на сметката на клиента била нормативно уредена в чл. 98а, ал. 2, т. 6 и
чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ и било невъзможно същата да бъде отменена с отмяната
2
на подзаконов нормативен акт по нейното прилагане /ПИКЕЕ/. Неоснователни
били доводите на съда, че ответното дружество не е спазило изискването на чл.
98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ да предвиди ред за уведомяване на потребителя за извършена
корекция на сметката му. Такъв ред бил предвиден в общите условия на „Ч.Е.З.“
АД и такова уведомление било изпратено до потребителя, но дори това да не било
така, това не било основание за уважаване на иска. Следвало да се има предвид
решение № 124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на ВКС, III г. о., което
приемало, че дори да е налично подобно нарушение, то не можело да служи като
основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се
установява по съдебен ред. Не можел да бъде споделен и изводът на
първоинстанционния съд, че не е спазен редът по чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ. Съдът
не взел предвид, че в процесния случай редът по чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ е
неприложим. По чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ корекцията се извършвала само на
основание констативния протокол, съставен по реда на чл. 47 от ПИКЕЕ.
Настоящият случай не бил такъв, понеже корекцията не била извършена на
основание констативния протокол, съставен по реда на чл. 47 от ПИКЕЕ, а била
извършена на основание констативния протокол на института по метрология по
реда на чл. 47, ал. 5 от ПИКЕЕ. Участие на орган на полицията не се изисквало,
когато електромерът се изпраща за метрологична експертиза, както било в случая.
При външен оглед на електромера не можела да се установи намесата във
вътрешната му схема, което се потвърдило от вещото лице по приетата техническа
експертиза. Случаите на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ се отнасяли за промяна в схемата
на свързването на електромера към мрежата и това не представлявало намеса във
вътрешността на електромера, можело да се установи и отстрани на място и се
правело пред орган на полицията. Настоящият случай не бил такъв. Не било
необходимо участие на органи на полицията по смисъла на чл. 48, ал. 2 от
ПИКЕЕ, когато нарушението върху измервателната система на СТИ е установено
от орган за метрологичен надзор при лабораторна проверка, след като СТИ е
демонтирано и изпратено от оператора на съответната мрежа по реда на чл. 47, ал.
5 от ПИКЕЕ. По чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ, корекцията се извършвала само на
основание констативния протокол, съставен по реда на чл. 47 от ПИКЕЕ. В случая
корекцията не била направена на база този констативен протокол, защото в същия
не била посочена причината за неизмерване или неточно измерване на
електрическата енергия от електромера. Причината за неизмерване била
установена след демонтиране и изпращане на електромера на орган по
метрологичен контрол, който, в лицето на БИМ, издал приетия по делото
3
констативен протокол № 840/03.08.2017 г. На основание същия била извършена
корекция на сметката на ищцата по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ.
Корекцията на сметката била извършена правилно и според приетата по делото
техническа експертиза. При тези данни, първоинстанционният съд достигнал до
неправилни правни изводи, без да държи сметка за категорично установеното по
делото, че ищцата неправомерно е ползвала електрическа енергия, която не се е
измервала от СТИ поради нерегламентирана намеса във вътрешната му
измервателна система, като това било установено от независима държавна
лаборатория и потвърдено от проведената по делото техническа експертиза.
Установен бил и размерът на ползваната, но неотчетена и незаплатена
електрическа енергия за допустимия срок по чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ. Моли се за
обезсилване на обжалваното решение на районния съд и прекратяване на
производството по иска, а алтернативно се желае отмяна на атакувания съдебен
акт и отхвърляне на претенцията, както и присъждане на сторените разноски и
пред двете инстанции.
Не е подаден отговор от насрещната страна.
Жалбата е редовна и допустима. Същата беше разгледана в открито заседание на
въззивната инстанция. Не се събираха нови доказателства.
Окръжният съд констатира, че атакуваното решение е валидно и допустимо. То се
явява и правилно, но по съображения, които са коренно различни от изложените в
него.
Спорът се концентрира около дължимостта на паричните суми за електрическа
енергия и от кого са били заплатени същите. По гражданско дело № 3547 от 2017
г. на Районен съд Благоевград е признато за установено между страните, че част
от стойността на енергията не се дължи от потребителя заради опорочената
процедура по коригиране на сметката за ток, т. е. уважена е частична претенция на
Г. Б.. Решението по този уважен частичен иск се ползва със сила на присъдено
нещо относно пораждащите факти на спорното субективно материално право,
която трябва да бъде зачетена в настоящия съдебен процес. Това следва от т. 2 на
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2016 г.,
ОСГТК, докладвано от съдиите Е.Б. и Е.В.. Независимо че с частичния иск е била
дадена защита в ограничен обем, въведеното основание на иска, като
правопораждащ юридически факт, е единно и неделимо както при първоначалната
претенция, така и при настоящата такава. В него се включват всички факти,
касаещи отричаното от ищцата спорно материално право. От гледна точка на
4
последното, несъществуването на част от цялото вземане, претендирано от
доставчика на електрическа енергия, поради неосъществяване на
правнорелевантните за възникването му факти, е равнозначно на несъществуване
и на разликата до неговия пълен обем. Касае се за същото субективно материално
право и вземане. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на
силата на присъдено нещо, е недопустимо в настоящия исков процес да се спори
относно основанието на вземането на енергийното дружество. След като с
влязлото в сила решение, постановено по гражданско дело № 3547 от 2017 г. на
Районен съд Благоевград, с което е уважен предявеният частичен иск, е
установена недължимостта на паричните суми, начислени от доставчика след
проведената корекционна процедура, макар и в частичен обем /размер/, този
въпрос не може да бъде пререшаван в рамките на настоящото производство.
Възможността за това е преклудирана /т. 2 на Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Е.Б.
и Е.В./. Не може да се пристъпи към нова проверка на фактите, обуславящи
съдебно установената недължимост на вземането на дружеството, нито към ново
прилагане на закона към тях /в този смисъл са и разсъжденията в правната
доктрина - „Частичният иск“ от К.Ц., „С.“, С., 2012 г., стр. 195/. При това
положение несъмнено следва да се приеме, че Г. Б. не е дължала /и не дължи/ на
„Е.П.“ АД/„Ч.Е.З.“ АД процесните 3719,81 лв.
Няма спор, че парите са били платени на ответника-жалбоподател. Това е видно и
от приобщените в първата инстанция 16 разписки.
Не се установява, че плащанията са били правени от името и за сметка на сина на
ищцата, както се твърди в отговора на исковата молба и въззивната жалба. Вярно
е, че той е встъпил в дълга на майка си, но няма доказателства да го е погасявал.
Сумите са били внасяни на каса в Easy Pay. В разписките фигурира само Г. А. Б..
Нищо не свързва В.Б.С. с плащанията.
Налага се изводът, че доставчикът на електрическа енергия се е обогатил с
процесната сума, без да е имал /и има/ основание за това, поради което правилно е
осъден от районния съд да я върне на ищцата. Влиза в действие принципът за
недопустимост на неоснователното обогатяване, който има корени още в
римското право /съчиненията на Sextus Pomponius и Domitius Ulpianus/.
Получаването без основание става източник на облигационно отношение, чието
съдържание е задължението на ответника за реституция, т. е. да възстанови
парите, с които се е сдобил, без те да му са се дължали /„Неоснователно
обогатяване по чл. 55-58 ЗЗД“ от К.М., „С.“, С., 2014 г., стр. 170/. Касае се за
5
получена облага, която не е обоснована и оправдана от гледище на правото.
Несъответствието с изискванията на закона при конкретните обстоятелства има за
последица нарушаване на баланса между имуществените права и задължения
/„Граници на прилагане на принципа за недопустимост на неоснователно
обогатяване“ от Я.С., „С.“, С., 2019 г., стр. 72/. Естествена справедливост е никой
да не се обогатява във вреда на друг /Pomponius libro 21 ad Sabinum/. Предявеният
condictio indebiti подлежи на уважаване.
Липсват данни въззиваемата да е направила разноски пред настоящата инстанция,
поради което такива няма да й се присъждат.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, правилността на настоящото
решение няма да може да бъде проверена по касационен ред.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 906518 от 10.05.2022 г., постановено по
гражданско дело № 3516 от 2019 г. на Районен съд Благоевград.
Настоящият въззивен съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6